Постинг
13.11.2012 17:47 -
Млъкни и се дръж прилично, или как Западът ограничава свободното слово
Млъкни и се дръж прилично, или как Западът ограничава свободното слово
Обществото отрича правото на изразяване в името на толерантността
Джонатан Търли*, в."Вашингтон пост"
Свободното слово в западния свят умира. Докато повечето хора все още се радват на значителна свобода на изразяване, това право, някога почти абсолютно, става все по-слабо дефинирано за хората, изразяващи спорни социални, политически или религиозни възгледи. Залезът на свободното слово не се дължи на някакъв конкретен силен удар, а по-скоро на хиляди ограничения, произтичащи от добронамерени изключения на правото, налагани в името на поддържането на социална хармония.
Пред лицето на насилието, което често избухва като резултат от антирелигиозни изявления, някои световни лидери изглежда губят търпение от свободното слово. След като клипът на филма, наречен "Невинността на мюсюлманите", се появи в YouTube и разпали ожесточени протести в няколко мюсюлмански страни, генералният секретар на ООН Бан Ги Мун предупреди, че "когато някои хора използват тази свобода на изразяване, за да провокират или унижават ценностите или вярванията на други, то тя не може да бъде защитена".
Изглежда, съвременното общество вече не може да толерира нетолерантността. Както заяви неотдавна в словото си пред ООН премиерката на Австралия Джулия Гилард: "Толерантността ни никога не трябва да стига до там да толерираме религиозна омраза."
Желание да се ограничава свободното слово в името на социалния плурализъм може да се види на различни нива на власт и правителство. През февруари например съдията от Пенсилвания Марк Мартин разгледа дело, в което мюсюлманин бе обвинен, че е нападнал атеист, участвал в парад за Хелоуин като "зомбито Мохамед". Мартин наказа не обвиняемия, а жертвата Ърни Пърс, заявявайки, че "нашите бащи основатели са възнамерявали да използваме Първата поправка на конституцията, за да отразим мислите си, а не да вбесяваме други хора и култури, както сте сторил Вие".
Разбира се, свободата на словото често се свежда точно до това - че вбесява други хора, като предизвиква социални табута или политически ценности. Това бе показано ясно неотдавна, когато съдилища във Вашингтон и Ню Йорк отсъдиха, че преходните власти не могат да предотвратят или забавят показването на спорна реклама, която гласи: "Във всяка война между цивилизован човек и дивак - подкрепете цивилизования човек. Подкрепете Израел. Победете джихада."
Когато съдия Розмари Колиър обяви, че правителството не може да забрани реклама просто защото тя би могла да разстрои някои ползватели на метрото, решението й предизвика призиви за нови ограничения върху такъв вид слово. Управлението на метрото в Ню Йорк одобри с единодушие нови правила, които забраняват всяко послание, което би могло да "предизвика" или да причини "друго незабавно нарушение на мира".
Такива усилия са фокусирани не върху правото да се говори, а върху евентуалната реакция на говоренето - фундаментална промяна в отношението към свободното слово в западния свят. Твърдението на съдия Оливър Уендъл Холмс, че свободата на словото не ти дава право да крещиш "Пожар" в пълен киносалон, се използва, за да се ограничи словото, което може да провокира склонно към насилие малцинство. Цялото ни общество се третира като претъпкано кино, а разговорите помежду ни се смятат за крясък "Пожар!".
Новите ограничения принуждават хората да отговарят на условията на най-малкото общо кратно, като обикновено се използва един от следните четири аргумента.
Словото като богохулство
Това е най-старата заплаха срещу свободното слово, но тя преживя нещо като завръщане през 21-ви век. След като през 2005 г. в мюсюлманския свят лумнаха протести заради датските карикатури на пророка Мохамед, западните страни публично проповядваха вярност към свободата на словото, но тихомълком наложиха ограничения на антирелигиозното изразяване. Религиозни критици във Франция, Великобритания, Италия и други страни се оказаха обект на криминални разследвания като заплаха за обществената сигурност.
В някои западни страни има класически закони за богохулство - като Ирландия, която през 2009 г. криминализира "публикуването или изразяването на богохулство". Руската Дума неотдавна предложи закон срещу "обидата на религиозни възгледи". В други страни е позволен арест на хора, които критикуват религии или религиозни лидери.
Западните правителства изглежда изпращат посланието, че правото на свободно слово всъщност не ни защитава.
Администрацията на Обама подкрепи резолюция на Съвета по човешките права в ООН за създаване на международен стандарт, който ограничава антирелигиозното слово. Посланикът на Египет в ООН възхвали резолюцията, която разкрива "истинската природа" на свободното слово и признава, че "със свободата на изразяване понякога се злоупотребява", за да се обижда религията.
Речта носи омраза
В САЩ речта с омраза се предполага, че е защитена от Първата поправка. Въпреки това законите, третиращи престъпления от омраза, често предефинират речта с омраза като криминално деяние. През 2003 г. Върховният съд потвърди присъдата на член на Ку Клукс Клан от Вирджиния, изгорил кръст в рамките на частен терен. Съдът разреши да се приложат криминални наказания, ако правителството докаже, че деянието е било "с умисъл да се сплашат" други хора.
В други западни страни забраняват речта на омраза. Великобритания например забранява "всякакви обидни думи с цел насаждане на нацистка омраза".
Словото дискриминира
Вероятно най-бързо разширяващото се ограничение на свободата на словото се открива в антидискриминационните закони. Много западни страни вече протестират тези закони до публични изявления, целящи да обидят дадена група, раса или пол.
Словото лъже
В САЩ, където словото има най-голяма защита сред останалите западни страни, наскоро бе направен опит да се заличи една потенциално голяма категория, към която Първата поправка да не се прилага. Ние винаги сме преследвали хората, които лъжат, за да постигнат финансови или други облаги, някои твърдят, че правителството може да постави извън закона всяка лъжа, независимо от това дали лъжецът така си осигурява финансова изгода.
Подобен закон е подписаният от президента Буш през 2006 г., който обяви за престъпници хората, които лъжат, че са получили военни награди.
Опасността е очевидна. Правителствените представители отдавна определят като "лъжци" журналисти, критици и хора, които разкриват измами във ведомствата, в които работят. Ако правителството може да дефинира какво е лъжа, значи може да даде и определение за истина.
През февруари френският Върховен съд обяви за противоконституционен закон, който определяше като престъпление отричането на арменския геноцид от 1915 г. в Турция - определение, което Турция упорито отрича. Въпреки решението различни френски лидери обещават нови мерки, които да наказват отричащите арменските исторически твърдения.
Въздействието на правителствените ограничения върху свободното слово се усилват и от още по-мащабните форми на частната цензура. Например повечето медийни организации спряха да показват изображения на Мохамед, макар да нямат нищо против карикатурите на други религиозни лидери. Най-яркият пример в това отношение може би е от Университетското издателство на Йейл, което през 2009 г. публикува книга за датските карикатури със заглавие "Карикатурите, които разтърсиха света", но махна всички карикатури от изданието, да не би да се обиди някой.
Правото, което постави основите на западната цивилизация, все повече се смята за неудобство или заплаха. Независимо дали речта се смята за обидна, дискриминираща или подбуждаща омраза, обществото отрича правото на свободно слово в името на толерантността. То налага взаимно уважение чрез категорична цензура.
Както в разклатен брак, Западът изглежда, че разлюбва свободното слово. И понеже не можем да се разведем с това наше фундаментално право, ние се опитваме да избягаме от него със странно и насилствено мълчание.
* Авторът е преподавател по право в университета "Джордж Вашингтон".
http://www.segabg.com/article.php?id=623623
 |
| Снимка: ЕПА/БГНЕС Пакистански търговци горят датското знаме на протест срещу карикатурите на пророка Мохамед на датския художник Курт Вестергаард. |
Пред лицето на насилието, което често избухва като резултат от антирелигиозни изявления, някои световни лидери изглежда губят търпение от свободното слово. След като клипът на филма, наречен "Невинността на мюсюлманите", се появи в YouTube и разпали ожесточени протести в няколко мюсюлмански страни, генералният секретар на ООН Бан Ги Мун предупреди, че "когато някои хора използват тази свобода на изразяване, за да провокират или унижават ценностите или вярванията на други, то тя не може да бъде защитена".
Изглежда, съвременното общество вече не може да толерира нетолерантността. Както заяви неотдавна в словото си пред ООН премиерката на Австралия Джулия Гилард: "Толерантността ни никога не трябва да стига до там да толерираме религиозна омраза."
Желание да се ограничава свободното слово в името на социалния плурализъм може да се види на различни нива на власт и правителство. През февруари например съдията от Пенсилвания Марк Мартин разгледа дело, в което мюсюлманин бе обвинен, че е нападнал атеист, участвал в парад за Хелоуин като "зомбито Мохамед". Мартин наказа не обвиняемия, а жертвата Ърни Пърс, заявявайки, че "нашите бащи основатели са възнамерявали да използваме Първата поправка на конституцията, за да отразим мислите си, а не да вбесяваме други хора и култури, както сте сторил Вие".
Разбира се, свободата на словото често се свежда точно до това - че вбесява други хора, като предизвиква социални табута или политически ценности. Това бе показано ясно неотдавна, когато съдилища във Вашингтон и Ню Йорк отсъдиха, че преходните власти не могат да предотвратят или забавят показването на спорна реклама, която гласи: "Във всяка война между цивилизован човек и дивак - подкрепете цивилизования човек. Подкрепете Израел. Победете джихада."
Когато съдия Розмари Колиър обяви, че правителството не може да забрани реклама просто защото тя би могла да разстрои някои ползватели на метрото, решението й предизвика призиви за нови ограничения върху такъв вид слово. Управлението на метрото в Ню Йорк одобри с единодушие нови правила, които забраняват всяко послание, което би могло да "предизвика" или да причини "друго незабавно нарушение на мира".
Такива усилия са фокусирани не върху правото да се говори, а върху евентуалната реакция на говоренето - фундаментална промяна в отношението към свободното слово в западния свят. Твърдението на съдия Оливър Уендъл Холмс, че свободата на словото не ти дава право да крещиш "Пожар" в пълен киносалон, се използва, за да се ограничи словото, което може да провокира склонно към насилие малцинство. Цялото ни общество се третира като претъпкано кино, а разговорите помежду ни се смятат за крясък "Пожар!".
Новите ограничения принуждават хората да отговарят на условията на най-малкото общо кратно, като обикновено се използва един от следните четири аргумента.
Словото като богохулство
Това е най-старата заплаха срещу свободното слово, но тя преживя нещо като завръщане през 21-ви век. След като през 2005 г. в мюсюлманския свят лумнаха протести заради датските карикатури на пророка Мохамед, западните страни публично проповядваха вярност към свободата на словото, но тихомълком наложиха ограничения на антирелигиозното изразяване. Религиозни критици във Франция, Великобритания, Италия и други страни се оказаха обект на криминални разследвания като заплаха за обществената сигурност.
В някои западни страни има класически закони за богохулство - като Ирландия, която през 2009 г. криминализира "публикуването или изразяването на богохулство". Руската Дума неотдавна предложи закон срещу "обидата на религиозни възгледи". В други страни е позволен арест на хора, които критикуват религии или религиозни лидери.
Западните правителства изглежда изпращат посланието, че правото на свободно слово всъщност не ни защитава.
Администрацията на Обама подкрепи резолюция на Съвета по човешките права в ООН за създаване на международен стандарт, който ограничава антирелигиозното слово. Посланикът на Египет в ООН възхвали резолюцията, която разкрива "истинската природа" на свободното слово и признава, че "със свободата на изразяване понякога се злоупотребява", за да се обижда религията.
Речта носи омраза
В САЩ речта с омраза се предполага, че е защитена от Първата поправка. Въпреки това законите, третиращи престъпления от омраза, често предефинират речта с омраза като криминално деяние. През 2003 г. Върховният съд потвърди присъдата на член на Ку Клукс Клан от Вирджиния, изгорил кръст в рамките на частен терен. Съдът разреши да се приложат криминални наказания, ако правителството докаже, че деянието е било "с умисъл да се сплашат" други хора.
В други западни страни забраняват речта на омраза. Великобритания например забранява "всякакви обидни думи с цел насаждане на нацистка омраза".
Словото дискриминира
Вероятно най-бързо разширяващото се ограничение на свободата на словото се открива в антидискриминационните закони. Много западни страни вече протестират тези закони до публични изявления, целящи да обидят дадена група, раса или пол.
Словото лъже
В САЩ, където словото има най-голяма защита сред останалите западни страни, наскоро бе направен опит да се заличи една потенциално голяма категория, към която Първата поправка да не се прилага. Ние винаги сме преследвали хората, които лъжат, за да постигнат финансови или други облаги, някои твърдят, че правителството може да постави извън закона всяка лъжа, независимо от това дали лъжецът така си осигурява финансова изгода.
Подобен закон е подписаният от президента Буш през 2006 г., който обяви за престъпници хората, които лъжат, че са получили военни награди.
Опасността е очевидна. Правителствените представители отдавна определят като "лъжци" журналисти, критици и хора, които разкриват измами във ведомствата, в които работят. Ако правителството може да дефинира какво е лъжа, значи може да даде и определение за истина.
През февруари френският Върховен съд обяви за противоконституционен закон, който определяше като престъпление отричането на арменския геноцид от 1915 г. в Турция - определение, което Турция упорито отрича. Въпреки решението различни френски лидери обещават нови мерки, които да наказват отричащите арменските исторически твърдения.
Въздействието на правителствените ограничения върху свободното слово се усилват и от още по-мащабните форми на частната цензура. Например повечето медийни организации спряха да показват изображения на Мохамед, макар да нямат нищо против карикатурите на други религиозни лидери. Най-яркият пример в това отношение може би е от Университетското издателство на Йейл, което през 2009 г. публикува книга за датските карикатури със заглавие "Карикатурите, които разтърсиха света", но махна всички карикатури от изданието, да не би да се обиди някой.
Правото, което постави основите на западната цивилизация, все повече се смята за неудобство или заплаха. Независимо дали речта се смята за обидна, дискриминираща или подбуждаща омраза, обществото отрича правото на свободно слово в името на толерантността. То налага взаимно уважение чрез категорична цензура.
Както в разклатен брак, Западът изглежда, че разлюбва свободното слово. И понеже не можем да се разведем с това наше фундаментално право, ние се опитваме да избягаме от него със странно и насилствено мълчание.
* Авторът е преподавател по право в университета "Джордж Вашингтон".
http://www.segabg.com/article.php?id=623623
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
