Кой носи отговорност за далаверата с двете американски централи ТЕЦ "Марица Изток" 1 и 3, които оскъпяват и ще продължат да вдигат цената на тока до средата на 2026 година? Отговорът на този въпрос винаги се търси с особено настървение, когато наближат избори или пламнат скандали в енергетиката ни. Фактите обаче сочат, че лично експремиерът Иван Костов благославя сделката. Независимо че днес някои се опитват да ни убеждават в друго, като трансформират следствието в първопричина. Проектът за изграждане на нова мощност на площадката на ТЕЦ “Марица-изток 1” навърши 15 г., белязани с броеница от скандали.
През 1998 г. щатската компания “3С”, собственост на американеца от български произход Джейкъб Менахем, спечели търга за строителство на два термоблока с брутна мощност 670 МВт. През септември 1999 г. щатският енергиен гигант AES придоби 88% от капитала на “3С”, а Менахем запази останалите 12 процента.
След което повече от година между инвеститорите и НЕК се водеха горещи спорове около цената, на която НЕК ще се изкупува електроенергията за срок от 15 години след пускането на централата. Цена, която трябваше да бъде твърда и неизменяема за целия този срок, съобщава “Стандарт”.
В края на 2000 и началото на 2001 година медиите изобилстваха от информации и догадки колко ще плащаме 15 години на американските собственици на ТЕЦ-а. В крайна сметка документът, озаглавен “Споразумение за изкупуване на електрическа енергия” от бъдещата ТЕЦ, беше тържествено подписан на 13 юни 2001 г. в Гранитната зала на Министерския съвет под благосклонния поглед на Иван Костов - само 4 дни преди да изгуби изборите от НДСВ.
Тогава AES се ангажира да инвестира 996,7 млн. долара и да приключи обекта до август 2004 г. Голямата инвестиция бе използвана като коз в предизборната кампания на СДС, както видяхме - без полза.
Истина е, че в документите, публикувани на сайта на парламентарна анкетна комисия за проучване на случаите на корупция по високите етажи на властта, ръководена от Яне Янев, няма споменати никакви изкупни цени.
Няма как и да има, тъй като пак на същия сайт в писмо до Янев шефът на НЕК Крум Анастасов ясно посочва, че “и двете споразумения съдържат клаузи за конфиденциалност, “които не могат да бъдат нарушени ... без предварително писмено одобрение от другата страна”. А такова одобрение не е получено. Така че цените, на които НЕК купува тока от двата американски ТЕЦ-а, си остават тайна.
Колко е бил важен за българската енергетика проектът на AES, личи от факта, че той беше замразен от кабинета на НДСВ. Чак в края на 2005 г., при тогавашния енергиен министър на тройната коалиция Румен Овчаров беше подписано финансовото споразумение за изграждане на ТЕЦ-а.
В резултат на забавянето инвестицията на AES скочи от 996,7 млн. долара на 1,042 млрд. евро, като срокът за изграждане беше променен за края на 2008 г. При подписването Румен Овчаров връчи документ “Ивеститор Първи клас” на AES. Което не попречи изграждането на ТЕЦ-а да се мотае чак до юни 2011 година.
Въпреки това бившият шеф на ДКЕВР Ангел Семерджиев ни натовари цяла година - от 1 юли 2010-а до 30 юни 2011-а, да плащаме с 3% по-високи сметки за ток, и то само защото американците обещали да пуснат ТЕЦ-а през септември 2010 г. Вследствие на това решение всеки потребител бе ужилен средно с над 25 лв. за време, в която ТЕЦ-ът не работеше.
Не по-малка е далаверата и с ТЕЦ “Марица-изток 3”. Историята около проекта за модернизация на ТЕЦ-а започна през 1997 г., когато кабинетът “Костов” започна преговори с щатската компания “Ентърджи” за изграждане на сероочистващи инсталации на четирите 210-мегаватови блока.
Американците регистрираха в Холандия компанията “Ентърджи Пауър Холдинг Марица”, която през юли 1999 г. заедно с НЕК създаде смесеното дружество “Енергийна компания Марица-изток 3” при съотношение на дяловете 51:49%. Спораумението за изкупуване на тока от модернизираната централа беше подписано на същия 13 юни 2001 г. в Гранитната зала на МС. Веднага след което “Ентърджи” започна процес по привличането на италианския енергиен гигант “Енел” за партньор в проекта. През 2003 г. капиталът на “Енергийна компания Марица Изток 3” беше увеличен, като делът на “Ентърджи” скочи на 73%, а участието на НЕК падна на 27 на сто.
През пролетта на 2006 г. “Ентърджи” се оттегли от проекта, като продаде своя дял на “Енел”. През юни 2011 г. централата отново стана щатска, след като “Енел” продаде дела си на ContourGlobal LP за 230 млн. евро.
http://www.glasove.com/polititsite-kriyat-12-g-tsenata-na-marishkiya-tok-ivan-kostov-blagoslavi-sdelkata-prez-2001-g-26153
