“Пътят за никъде.” Така наричат родопчани построения преди години път за Гърция до Рудозем, който стига до... земен насип. “Път за никъде” може да бъде наречен и пътят до Кърджали за Гърция.
Поне 12 са гранично-пропускателните пунктове, за които има подписани междуправителствени споразумения, но отварянето им се проточва с десетилетия, построените вече пътища и сгради пък се рушат. Освен гореспоменатите два пункта с Гърция договореност на местните власти имаше и за отваряне на туристически пункт между Арда и Паранести.
Последното рязане на лентата на Маказа трябваше да е през март тази година, за което се договориха през декември миналата година бившият премиер Бойко Борисов и колегата му Андонис Самарас при съвместното заседание на двете правителства в хотел “Хилтън” в Атина. Преди дни служебният премиер Марин Райков съобщи, че е получил в телефонен разговор уверенията на Самарас, че пътят, свързващ граничния пункт Маказа с град Комотини в Гърция, ще бъде готов в рамките на следващите три месеца.
И още. Със Сърбия през 2009 г. е подписана спогодба за ГКПП Салаш - Ново корито. През същата година е парафиран договор за отварянето и на пункт Банкя - Петачинци със западните ни съседи.
Още на 13 септември 1999 г. е влязъл в сила договор между България и Македония за откриване на два нови международни пътни гранични контролно-пропускателни пункта между двете страни - Струмяни - Берово и Симитли - Пехчево. През 2005-а пък е влязла в сила спогодба със Скопие за откриване на нов международен пътен контролно-пропускателен пункт - Невестино - Делчево. Всички тези проекти са зарязани.
На път обаче да се сбъднат са само три проекта за по-лесен достъп по земя до Румъния. От миналата година се строят пътищата, необходими за отварянето на гранично-пропускателни пунктове между двете държави в точките Крушари (България) - Добромир (Румъния) и Кайнарджа (България) - Липница (Румъния).
Новият срок за отварянето и откриването на Дунав мост 2 е краят на май или началото на юни Но междуправителственото споразумение между България и Румъния за откриването на нов международен пътен и железопътен граничен контролно-пропускателен пункт се бави. Когато се отвори Дунав мост 2 обаче ще бъде затворен мостът до Русе. За поредния ремонт.
Построеният преди около 4 години по европроект граничен път за Гърция край Рудозем вече се руши. Местните се опасяват, че преди да бъде открит някога дълго лелеяният граничен пункт трилентовата отсечка ще има нужда от основен ремонт. Огромни камъни и пръст са се свлекли почти по цялата нова отсечка до границата. Навсякъде се виждат компрометирани от снега и дъжда скатове, които е въпрос на време да се стоварят върху пътя. Падащите камъни криели огромни рискове за заблудени шофьори, убедени са местни. “Скалите падат и рушат асфалта и има опасност, докато се отвори граничният пункт, той да се разруши напълно”, казва и кметът на Рудозем Румен Пехливанов. Общината не поддържа отсечката, тъй като тя е държавна собственост, а и заради ниската натовареност рядко се почиства.
Често, подвеждайки се от табелите, че след 58 км ще стигнат до Ксанти, оттук минавали заблудени тираджии и туристи, без да забележат знаците, които предупреждават, че граничният пункт не работи. Още след Смолян има табела “Чепинци” (б.а. - селото до границата при Рудозем), която подвежда, че води по път към границата. Навигацията, която имат колите, им дава, че пътят е отворен. Той обаче съвсем изненадващо свършва в скат на граничната бразда. От другата страна не е проходим.
Всъщност съседна Гърция прави 12 км от село Димарио до браздата повече от 10 години. Изкопан е на черно, няколко пъти му променят трасето и все още не е готов. Срокът за изпълнението на пътя бе лятото на 2005 г. Паралелно се планираше да бъде направено и КПП. Първата копка на пътя от българска страна до ГКПП Елидже бе направена през юли 2005 г., по времето, когато вътрешен министър бе Георги Петканов. Пътят бе прокаран на кота земно легло през август 2006 г. По проект участъкът от 9 км 600 м, от края на Рудозем до самата граница, трябваше да бъде изпълнен за 2 години, като първоначалната му стойност бе 7 млн. евро. Изпълнител бе консорциум “Рудозем”. Проектът за пътя обаче, изготвен през 1996 г., се оказал доста остарял и се наложи изместване на трасето, което забави привършването на обекта с 6-7 месеца. Последното официално съобщение за пътя “за никъде” на финансовото ведомство сочи, че стойността на договора му е 8 649 942.62 евро. От гръцка страна е нужно изграждането на пробитото 12-километрово трасе. От границата до първото селище Димарио, област Ксанти, има 8 км черен път. Откъм нашата страна остават само 100 м асфалт до евентуално бъдещо ГКПП.
Отварянето на локален туристически маршрут през границата с Гърция при граничното смолянско село Горна Арда е отдавнашна мечта, предъвквана от политиците. Маршрутът, за разлика от този при Рудозем, който е предвиждан за всички видове транспорт, трябваше да обслужва само туристите по подобие на отвореното трасе при Златоград. Пътят за Горна Арда върви от Смолян и минава през едни от най-живописните местности в Средните Родопи - Арденското корито. Той е двулентов до село Арда, откъдето продължава тясно асфалтирано пътно платно до село Горна Арда, а оттам около километър и половина черен път до граничната бразда. Някога през село Арда, където има стар римски мост, е минавал пътят за гръцкия град Драма. През него овчарите прекарвали стадата си за Беломорието. Първото населено място откъм Гръцко, само на 20 км, е Пресинада, а следващото е Паранести - на 40 км. Оттам трасето води към Кавала и северното крайбрежие на Гърция. Бъдещият път е най-краткият маршрут по
направление Кавала - Пампорово - Пловдив, около 180 км, като крайните точки имат летища, което ще развие туризма, коментират експерти. Така от пистите в Пампорово до Бяло море разстоянието ще е 120 км, мечтаеха местните. За отварянето на пътя в село Арда се правеха дори българо-гръцки събори по времето на бившата кметица на Смолян Дора Янкова. През 2010 г. се говореше и за екшън план за отварянето на трасето.
Пътят, който остава да се направи от българска страна, е 1,8 км, в предишното правителство той стана държавен. За него има готов работен проект. За участък от 1,884 км прогнозната стойност без ДДС е 4,3 млн. лева. През юни 2010 г. община Смолян обяви поръчка за избор на изпълнител. През 2011 г. изведнъж стана ясно, че 4-те млн. лв., предвидени за пътя Горна Арда - Паранести се отнемат и се дават за пътя Кърджали - Маказа.
Жителите на Лом от 10 години очакват напразно ферибот през Дунав, тръгнал от румънския бряг преди приемането ни в Евросъюза. През 2006 г. на брега на голямата река в северната ни съседка започна строителство на фериботна връзка между село Раст и Лом. Местните управи от двете страни на Дунав разчитат, че транспортната платформа ще отвори нови възможности за развитие и пазари на малкия и средния бизнес и ще създаде условия за разширяване на добросъседството и сътрудничеството между хората в двата региона.
Строителството на ферибота край Раст бе финансирано с 4,2 млн. евро от предприсъединителните фондове, за съоръжения край Лом обаче не беше даден и цент. Заради голямото наводнение от Дунав през 2006 г, което срина почти изцяло Раст, строежът се забави, но в 2008 г. все пак приключи. На брега диагонално срещу Лом се издигнаха КПП, паркинг, кей, легло за ферибота, прокаран бе и 25 км асфалтов път. Но платформите така и не тръгнаха, защото нямаше къде да пристанат. “Как може да се строи ферибот само на единия бряг. Все едно да правиш мост до средата на Дунав?!”, недоумяваха местните власти. Тогавашният кмет на Лом Пенка Пенкова на няколко пъти поставя въпроса за ферибота пред правителството и Брюксел, но до решение така и не се стигна. Половинката на фериботната връзка все още се издига и пустее на брега на Дунав в Румъния, а ломчани контактуват със съседите си отвъд реката само с бинокли.
ГКПП Черната скала, което трябваше да свърже Невестино с Делчево в Македония, съществува като проект от 1994 г. Но не би. Местните в Пиянечкия край вече са отписали подобна перспектива - да има пряк път София - Перник -Невестино - Делчево - Битола.
Тукашните кметове още не са забравили февруари 2003 г., когато на самата граница дойде тогавашният външен министър Соломон Паси. Чакаха го с високопроходим джип, нает от областната управа в Кюстендил. Мощното возило затъна до над бронята в непроходимата кал. Наложи се граничните ченгета да викат булдозер. Гостът стъпи в местността Летището, където от часове го чакаха кметове на паланки на наша и македонска територия. Въодушевените домакини черпиха тогавашния ни дипломат номер 1 с 52-градусова домашна ракия. Македонците са готови на около 95% с трасето, трябва да ремонтират към 9 км път от Делчево до границата. На българска територия трябва да се гради около 4 км нов път от махала “Рекалийска” във Ветрен до границата. Както и да се рехабилитират 31 км от с. Ваксево до Ветрен.
Обещани разширения на важни пътища в Русенско удрят на камък. Мащабната реконструкция на бул. “Тутракан” като алтернативен маршрут на Дунав мост зацикли за пореден път, след като фирма обжалва обществената поръчка пред Комисията за защита на конкуренцията. Първата копка се точи от 4 г. заради неуредици по съвместния проект на Русе и Гюргево, финансиран с 5 183 928 евро по ОП “Трансгранично сътрудничество България - Румъния”. Тя спъва и очакваната рехабилитация на 190 м от пътя Русе - Силистра и на втори жп надлез край ГКПП, която беше присъединена към проекта.
Западното разширение на Дунав мост също се довършва от 17 г. Засега изграденото ГКПП на нефункциониращото източно разширение, където са сградите на граничния полицейски участък и митническия склад, ще остане като аварийно. Близо 4 г. русенци чакат да приключи и строителството на булеварда убиец “България” по международното трасе София - Букурещ.
