Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07.2013 12:10 - Левичарски бунт със заложници. София не е Истанбул, наистина
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1293 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Левичарски бунт със заложници. София не е Истанбул, наистина  

24 Юли 2013

Иван Бакалов  

image Барикади пред парламента през нощта на 23-и срещу 24-и юли 2013 г. Снимка: MoveBG - Новият път за нас, българите, страница във Фейсбук

Би Ти Ви съобщава в среднощни репортажи от окупирания парламент: “В групата ДАНСwithme във Фейсбук бяха издигнати призиви все повече хора да се съберат пред НС и блокадата да продължи до сутринта.”

Фейсбук ври и кипи от призиви всички да отиват да помагат да не пуснат депутатите да излязат от парламента.
Автобус се опитва да изведе част от окупираните 109 депутати, журналисти и др., но протестиращите застават на пътя му и му чупят стъклата. Полицията изблъсква, има ударени, окървавени.

Протестиращи къртят плочките от тротоара на ул. “Оборище” и правят барикада. Откъм Московска и Руски пък правят барикади от боклукчийски кофи. Младежи влачат камъни, дърве и чадъри от заведенията около парламента и крещят към депутатите вътре: “Мърши, обсадени сте!”
Белият автобус се връща обратно. Обсадата продължава. Вътре депутати и няколко министри стават заложници за 7 часа. Множеството отвън надува свирки и крещи “Оставка!”. Оставка на правителството веднага поиска пред медиите и бившият премиер Бойко Борисов, защото нямало друг начин да се успокоят хората.
Към 2000 души, които окупираха парламента, след полунощ оредяват до 200-300 и тогава депутатите са изведени.

image Сблъсъците пред парламента през нощта на 23-и срещу 24-и юли 2013 г. Снимка: Булфото

Това, което стана във вторник срещу сряда, на 23-24 юли, лето 2013-о, беше чисто и просто левичарски анархистичен бунт с окупиране на заложници в парламента. Някакъв самороден български болшевишки десен пролетариат се опитва да прави площадна революция.
За каквито и десни и гражданско общество да се смятат окупаторите и строителите на барикади, те са екстремисти левичари. Далеч по-екстремисти и далеч по-левичари от окупаторите на „Уорстрийт”, които бяха безмилостно изгонени.

Някои от тукашните площадни революционери са обикновени провокатори, други са неудържимо настояващи за оставка, а трети са представители на граждански неправителствени организации, които обаче действат като организатори и първи активисти на барикадите. Всички вкупом опитаха да направят анархистичен метеж. Това нито е демокрация, нито гражданско общество. Това е насилие. Не е и поколенчески сблъсък, както се опитват да го обясняват наивни фейсбук анализатори.

image Барикади пред парламента през нощта на 23-и срещу 24-и юли 2013 г. Снимка: MoveBG - Новият път за нас, българите, страница във Фейсбук

Уви, София е по-далеч от Истанбул, отколкото изглежда. Жълтите павета не са площад „Таксим”. И там има барикади, и там има кордони от полиция. Но тамошните протестиращи отстояват свободата, а не държат заложници. Не окупират хора.
В която и европейска столица да се беше случила тази окупация на парламент, щеше да завърши с арести и много набити. Тук на протестиращите, тоест на окупаторите, им се размина големият бой.
Да, със сигурност има леко ранени, има провокатори, които са хвърляли павета и т. н. Но общият патос, включително на уж интелигентни и образовани хора из интернет, показва, че мнозина, мислещи се за десни интелектуалци, всъщност са екстремисти левичари. И болшевики. Всеки, който не е съгласен с тях, е комунист и червен боклук. Ако не искаш оставка, значи подкрепяш правителството на олигархията и т. н.

Те поставят знак за равенство между това правителство и олигархията. И искат оставка, за да дадат шанс на …предишното правителство на олигархията. Защото протестиращите не са направили свое гражданско движение. Част от тях симпатизират на т. нар. реформаторски блок, който има далеч, далеч по-малки шансове от ГЕРБ в едни избори веднага. И не се вижда никаква алтернатива.

image Сблъсъците пред парламента през нощта на 23-и срещу 24-и юли 2013 г. Снимка: Булфото

Да правим избори, пък каквото ще да става. И най-слабите шахматисти мислят няколко хода напред, тукашните площадни революционери не мислят и един ход напред.

България е като детска градина. Дечицата реват и тропат с крак „Не искаааам!”. В избирателните листи имаше 45 партии и коалиции, а те тропат с крак – „Няма за кого да гласувам”. Е, как да няма? Марсианци ли да слязат от небето в листите, че да им угодят?
Във Варна 9 кандидати за кмет, а нямало за кого да гласуват. И затова си избраха за кмет шефа на хотела на „Мултигруп”, кандидат на групировката ГЕРБ. Добре, няма за кого да гласувате, а къде са вашите независими кандидати на гражданското общество? Издигнахте ли ги?

Така и с предстоящите избори, които ще са вероятно напролет (освен ако не убият някого пред парламента, което със сигурност някой иска да се случи) – площадните революционери ще се окажат към статистическата нула, а традиционните партии ще си разпределят местата в парламента в почти същото съотношение.
Не се вижда нещо оптимистично на хоризонта.
Само псевдодясната ГЕРБ и псевдодесни анархо-левичари.

http://e-vestnik.bg/18205/levicharski-bunt-sas-zalozhnitsi-sofiya-ne-e-istanbul-naistina/



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14582541
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031