Постинг
08.08.2013 11:55 -
Пламен Попов: Отговорът за българския енергиен пазар е в думичката БОРСА
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 1350 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.08.2013 11:57
Прочетен: 1350 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 08.08.2013 11:57
Пламен Попов: Отговорът за българския енергиен пазар е в думичката БОРСА
Време е да се разбере, че не ДКЕВР, не Министерството и не Бордът на директорите определят цените, а това прави ПАЗАРЪТ. И пазарът няма да спре и да чака "бордът да реши".
вторник, 06 август 2013 17:09
Пламен Попов
Господин Попов, смятате ли, че като цяло новият енергиен и ценови модел, който започна да действа от 1 август, ще подобри ситуацията на енергийния пазар в България? Твърди се, че вече имало увеличение на износа с 30%, но в същото време централите започнаха да обмислят съкращение на персонала и намаление на възнагражденията на работещите.
- Честно казано не зная защо го наричат "нов" този ценови модел. Нови са само някои цифри, а иначе НЕК продължава за има централна позиция, както бе и при "Единствения купувач" . Огромна е квотата за регулирания пазар. Може би позицията ми е крайна, но аз вярвам само в пълната либерализация на пазара, която чрез конкуренция ще направи цената не "по-ниска" или "по-висока", а СПРАВЕДЛИВА, отговаряща на фундаменталните фактори и баланси между предлагане и търсене.
Считам, че продължава прилагането на "криво-интерпретирани социални мерки", което не стимулира нито пазарното мислене и поведение, нито и икономичното използване на енергията. Според мен мерките за социална защита трябва да са насочени наистина само към нуждаещите се и да се упражняват чрез фискални инструменти, а не чрез изкуствено поддържане на цената на дадена стока на ниско ниво. Колкото до износа... да, той очевидно се е повишил, но има потенциал за още по голямо повишаване чрез:
- пълно отпадане на експортната такса
- по-големи стойности на презграничните папацитети
- използване на модерни търговски практики.
Правилна ли е мярката за намаляването на студения резерв на централите и обявяването на търгове?
- Това е положителна крачка в правилна посока. ЕСО най-добре познава нуждите от системен резерв и може да организира търгове за доставка на резерв с различна продължителност.
По закон вече на пазара излизат и средните и малките предприятия присъединени към мрежите средно напрежение, стартира така нареченият пазар на балансираща енергия, но тук искам да споделя мнението си и моля да го коментирате - дали всичко което се предприема не е поредният опит да се забави стартът на същинската борса? Ако се върви по този модел, който се опитват да ни наложат, това не е ли отново отлагане във времето - от една страна уж се прави реформа, намаляват се цените, създава се балансиращ пазар, но нещо като че ли се губи по веригата и пазарът пак си остава старият, този, който познаваме?
- Тук има едно неразбиране относно функциите на балансиращия пазар. Едната проява на този пазар е възможността за групиране на потребителите в балансиращи групи. Най-сетне ЕСО ще го приложи, след дълги подготовки, като така ще бъдат намалени рисковете и тежестите, произтичащи от цената на балансиращата енергия.
Но за жалост се забравя (или по-скоро пренебрегва) първичната функция на балансиращия пазар, а именно, че това да е ПАЗАР на тези, които предоставят на системния оператор мощности за регулиране на производствените мощности в системата "надолу" или "нагоре".
Цената на балансиращата енергия трябва да се изчислява за всеки отделен час от денонощието като функция на това какви са били сумарните небаланси и кои източници са използвани, а не както е сега – една цена за период от една година. Това не е нито пазарно, нито достатъчно дисциплиниращо, нито оптимално от гледна точка на цялостната електроенергийна система. ... и не е ясно кога нашият балансиращ пазар ще заработи като такъв.
А за борсата – просто не зная какво да кажа вече. В новите правила не видах никакви клаузи свързани с времето на прилагане на един или друг от механизмите на пазара. Без да е ясно кога ще бъде ден първи на борсата, всички членове от правилата свързани с нея са кухи.
Аз лично не мога да си обясня каква е тази боязън от борсата. Не разбирам и защо вие – журналистите, продължавате да давате такъв комфорт на ДКЕВР и на министерството по тази тема, като ги оставяте да я отлагат от година на година. България е единствената страна от ЕС в континентална Европа без функциониращ пазар ДЕН-НАПРЕД.
Защо пазарът в България не тръгва, въпреки всички уверения през годините, че вървим в тази посока? Какви са реалните стъпки за либерализирането на пазара?
- От доста години участвам (или следя) как се развива пазара на едро на електричечска енергия в региона на Югоизточна Европа и забелязвам подобренията и прогреса в търговските практики на производителите от съседните държави (особено активни и успешни са компаниите в Сърбия и Босна и Херцеговина) и СИЛНОТО НЕЖЕЛАНИЕ на българските производители да подобрят своите практики. Да, наистина, съществуват обективни причини за намаляване на търсенето на електроенергия в региона:
- намаляване на потреблението в следствие на икиночическата криза
- влажна година с добри запаси от вода в язовирите и реките на почти всички страни през първото полугодие.
Съществуват обаче и субективни причини - преди всичко огромното бреме на експортната такса от 17.52 EUR/MWh за периода до 31 юли, а сега от 6.37 EUR/MWh. Съществуват и много малки пречки, които препятстват продажбите на българските производители за износ. Има малки и лесно изпълними мерки, които могат да решат големите проблеми. Ако мога да използвам метафората - малкото камъче може да обърне колата.
Ще разглеждам само едната страна на продажбите на електрическа енергия в България – тези , предназначени за износ. Каква е сегашната практика - НЕК, АЕЦ, ТЕЦ "Марица Изток 2" работят предимно по месечни договори. Понякога със стандартни продукти, а понякога – не. Дългосрочните (например годишни) договори крият риск от промяна на законодателството (експортни такси).
Много търговци се страхуват от регулаторния риск и избягват да участват. Липсват краткорсочни договори – ден напред или в рамкте на деня (intraday).
Има изискване за представяне на огромен набор от документи – засължително на хартия в в плик и т.н..
Често времето между обявяването на търга и крайният срок за участие са кратки. Те са последвани от дълъг период на неизвестност – няколко дни, докато "бордът вземе решение".
Не е делигирано право на специалистите да потвърждават сделките.
Често търговете са много закъснели (в последните дни на месеца), когато активно търгуващите вече са затворили позициите си.
Понякога търговете се прекратяват поради ниска цена, независимо, че в условията не е обявена минимална цена.
Договорите са тежки, не подлежат на дискутиране, не се използват кредитни клаузи. Често се изисква 100% предплащане (нестандартна практика в Европа, а също и допълнителен риск за купувачите.
Не на последно място е и цената на използвания паричен ресурс).
Това не е всичко. По отношение на ЕСО трябва да се има предвид, че може да бъде предоставен и по-голем капацитет за износ (а също и за внос и за транзит). Все още няма дневни търгове за разпределение на границите със Сърбия, Македония, Турция.... да не говорим за разпределение в рамките на деня (intraday). Все още не функционира борса.
Каква е алтернативата?
Време е да се разбере, че не ДКЕВР, не Министерството и не Бордът на директорите определят цените, а това прави ПАЗАРЪТ. И пазарът няма да спре и да чака "бордът да реши". Време е мениджърите на енергийните компании да повдигнат хоризонта на плановете и действията си – не дни и седмици напред, а да планират дейността на компаниите си за години и то много години напред. А те ще направят това, ако са добри професионалисти и не се страхуват, че утре ще бъдат уволнени ако предложат някаква промяна на статуквото или ако дойде ново правителство.
Необходимо е своевременно създаване на процедури за модерна, бърза и гъвкава търговия. Считам че това може да стане при сегашните постановки на ЗОП, но дори и ако се наложи промяна, българският зоконодател трябва да отчете особеностите на търговията с електрическа енергия и направи нужните промени. И пак инициативата трубва да дойде от бизнеса – от мениджърите на българските енергийни компании.
По отношение на производителите (НЕК, АЕЦ, ТЕЦ МИ2) трябва да се даде възможност за мандат на експертите от отделите за търговия – да вземат решения и да сключват сделки в рамките на минути, която да е съпътствана от система за контрол и събиране на данните за търговската дейност.
Трябва да бъде използвана гъвкава, модерна и бърза електронна търговия. Производителите трябва да обявяват и продават свободните количества електрическа енергия на дневна база, а дори и в рамките на деня (intraday). Важно е използване на брокери (TFS е в България вече от няколко години), но през повечето време екранът е празен.
От огромно значение е създаване на собствени интернет базирани платформи за търговия с различни продукти или най-малкото е да се използват електронни съобщения (удачен пример е унгарската MVM); Използване на ЕФЕТ стандартни договори, както и на кредитните им клаузи.
Производителите трябва да се стремят към широка информираност на купувачите за свободите количества . Същото се отнася и до оповестяване на резултатите при запазване на конфиденционалността (общо количества и цени), което ще породи доверие и прозрачност.
По отношение на ЕСО: операторът трябва да договаря по-големи прености капацитети със съседните оператори. Да въдаде дневно разпределение на всяка граница, а сред това и в рамките на деня (intraday). Да преосмисли позицията си за присъединяване към САО Югоизточна Европа.
Всъщност отговорът се крие в думичката БОРСА.
БОРСА, БОРСА, БОРСА: На нея ще бъде известна цената на енергията за всеки час. Това ще е справедлива цена.
Борсата е платформа за търговия на свободните количества и намаляване на рисковете от небаланси. Тя осигурява ликвидност и е задължителна стъпка към интегриране към европейския пазар. Когато борсата заработи тя естествено ще започне да се конкурира с пазара на двустранни споразумения – тъй наречения ОТС пазар, по количества и по цени. Тези два пазара - ОТС и борса съвместно създават единната пазарна цена със своято прозрачност, ликвидност и предсказуемост. А след това борсата ще е естествена основа за поява на пазар на деривативи, но нека за сега спрем до тука, а за финансовите пазари ще говорим друг път.
Колкото до експортната такса, тя трябва окончателно и на пълно да се премахне. Подобренията на търговските практики ще се отразят много положително и на ликвидността на търговията с предназначение прожажба на потребители в България.
И накрая, но съвсем не на последно място: Много страни имат подобен на българския модел за стимулиране на ВЕИ (teed in tariff – преференциални цени). На много места също има излишък от енергия от ВЕИ и проблеми с балансирането й. ... но същевременно се създават механизми, стимулиращи операторите на ВЕИ да излязат на пазара, да прогнозират производството, да берат плодовете , но и да носят отговорност.... само че за това на първо място трябва да има пазар - БОРСА, фонкциониращ БАЛАНСИРАЩ ПАЗАР и ликвидна търговия. Тогава вече операторите на ВЕИ няма да се чувстват изритани навън, а като част от цялостната система с правила валидни за всички производители и участници. От това ще е доволен на първо място операторът на системата, но също се се намали и тежестта върху обществото и ще се подобри общата ефективност на електроенергийната индустрия.
http://www.3e-news.net/show/33883_plamen%20popov%20%20otgovoryt%20za%20bylgarskiya%20energien%20pazar%20e%20v%20dumichkata%20borsa_bg/
Пламен ПоповПламен Попов. През периода 2002 – 2005 участва активно при разработването на първите пазарни правила и общата нормативната база за първоначално отваряне на пазара в България. Формира първия екип за администриране на сделките на либерализирания пазар в НЕК, който сега е обособено звено в структурата на ЕСО.
От 2006 година започва работа на норвежката компания Щаткрафт. В момента заема позиция на главен специалист за координиране на търговската дейност в новите пазари – в централна и югоизточна Европа. Работи в офиса на Щаткрафт Маркест ГмбХ в Дюселдорф, Германия. Активен участник е в работната група на ЕФЕТ (Европейска Федерация на търговци на енергия) за централна и източна Европа. Чрез ЕФЕТ организира и участва в два семинара през 2008 и 2012 за ДКЕВР, посветени на съвременните търговски практики .
Господин Попов, смятате ли, че като цяло новият енергиен и ценови модел, който започна да действа от 1 август, ще подобри ситуацията на енергийния пазар в България? Твърди се, че вече имало увеличение на износа с 30%, но в същото време централите започнаха да обмислят съкращение на персонала и намаление на възнагражденията на работещите.
- Честно казано не зная защо го наричат "нов" този ценови модел. Нови са само някои цифри, а иначе НЕК продължава за има централна позиция, както бе и при "Единствения купувач" . Огромна е квотата за регулирания пазар. Може би позицията ми е крайна, но аз вярвам само в пълната либерализация на пазара, която чрез конкуренция ще направи цената не "по-ниска" или "по-висока", а СПРАВЕДЛИВА, отговаряща на фундаменталните фактори и баланси между предлагане и търсене.
Считам, че продължава прилагането на "криво-интерпретирани социални мерки", което не стимулира нито пазарното мислене и поведение, нито и икономичното използване на енергията. Според мен мерките за социална защита трябва да са насочени наистина само към нуждаещите се и да се упражняват чрез фискални инструменти, а не чрез изкуствено поддържане на цената на дадена стока на ниско ниво. Колкото до износа... да, той очевидно се е повишил, но има потенциал за още по голямо повишаване чрез:
- пълно отпадане на експортната такса
- по-големи стойности на презграничните папацитети
- използване на модерни търговски практики.
Правилна ли е мярката за намаляването на студения резерв на централите и обявяването на търгове?
- Това е положителна крачка в правилна посока. ЕСО най-добре познава нуждите от системен резерв и може да организира търгове за доставка на резерв с различна продължителност.
По закон вече на пазара излизат и средните и малките предприятия присъединени към мрежите средно напрежение, стартира така нареченият пазар на балансираща енергия, но тук искам да споделя мнението си и моля да го коментирате - дали всичко което се предприема не е поредният опит да се забави стартът на същинската борса? Ако се върви по този модел, който се опитват да ни наложат, това не е ли отново отлагане във времето - от една страна уж се прави реформа, намаляват се цените, създава се балансиращ пазар, но нещо като че ли се губи по веригата и пазарът пак си остава старият, този, който познаваме?
- Тук има едно неразбиране относно функциите на балансиращия пазар. Едната проява на този пазар е възможността за групиране на потребителите в балансиращи групи. Най-сетне ЕСО ще го приложи, след дълги подготовки, като така ще бъдат намалени рисковете и тежестите, произтичащи от цената на балансиращата енергия.
Но за жалост се забравя (или по-скоро пренебрегва) първичната функция на балансиращия пазар, а именно, че това да е ПАЗАР на тези, които предоставят на системния оператор мощности за регулиране на производствените мощности в системата "надолу" или "нагоре".
Цената на балансиращата енергия трябва да се изчислява за всеки отделен час от денонощието като функция на това какви са били сумарните небаланси и кои източници са използвани, а не както е сега – една цена за период от една година. Това не е нито пазарно, нито достатъчно дисциплиниращо, нито оптимално от гледна точка на цялостната електроенергийна система. ... и не е ясно кога нашият балансиращ пазар ще заработи като такъв.
А за борсата – просто не зная какво да кажа вече. В новите правила не видах никакви клаузи свързани с времето на прилагане на един или друг от механизмите на пазара. Без да е ясно кога ще бъде ден първи на борсата, всички членове от правилата свързани с нея са кухи.
Аз лично не мога да си обясня каква е тази боязън от борсата. Не разбирам и защо вие – журналистите, продължавате да давате такъв комфорт на ДКЕВР и на министерството по тази тема, като ги оставяте да я отлагат от година на година. България е единствената страна от ЕС в континентална Европа без функциониращ пазар ДЕН-НАПРЕД.
Защо пазарът в България не тръгва, въпреки всички уверения през годините, че вървим в тази посока? Какви са реалните стъпки за либерализирането на пазара?
- От доста години участвам (или следя) как се развива пазара на едро на електричечска енергия в региона на Югоизточна Европа и забелязвам подобренията и прогреса в търговските практики на производителите от съседните държави (особено активни и успешни са компаниите в Сърбия и Босна и Херцеговина) и СИЛНОТО НЕЖЕЛАНИЕ на българските производители да подобрят своите практики. Да, наистина, съществуват обективни причини за намаляване на търсенето на електроенергия в региона:
- намаляване на потреблението в следствие на икиночическата криза
- влажна година с добри запаси от вода в язовирите и реките на почти всички страни през първото полугодие.
Съществуват обаче и субективни причини - преди всичко огромното бреме на експортната такса от 17.52 EUR/MWh за периода до 31 юли, а сега от 6.37 EUR/MWh. Съществуват и много малки пречки, които препятстват продажбите на българските производители за износ. Има малки и лесно изпълними мерки, които могат да решат големите проблеми. Ако мога да използвам метафората - малкото камъче може да обърне колата.
Ще разглеждам само едната страна на продажбите на електрическа енергия в България – тези , предназначени за износ. Каква е сегашната практика - НЕК, АЕЦ, ТЕЦ "Марица Изток 2" работят предимно по месечни договори. Понякога със стандартни продукти, а понякога – не. Дългосрочните (например годишни) договори крият риск от промяна на законодателството (експортни такси).
Много търговци се страхуват от регулаторния риск и избягват да участват. Липсват краткорсочни договори – ден напред или в рамкте на деня (intraday).
Има изискване за представяне на огромен набор от документи – засължително на хартия в в плик и т.н..
Често времето между обявяването на търга и крайният срок за участие са кратки. Те са последвани от дълъг период на неизвестност – няколко дни, докато "бордът вземе решение".
Не е делигирано право на специалистите да потвърждават сделките.
Често търговете са много закъснели (в последните дни на месеца), когато активно търгуващите вече са затворили позициите си.
Понякога търговете се прекратяват поради ниска цена, независимо, че в условията не е обявена минимална цена.
Договорите са тежки, не подлежат на дискутиране, не се използват кредитни клаузи. Често се изисква 100% предплащане (нестандартна практика в Европа, а също и допълнителен риск за купувачите.
Не на последно място е и цената на използвания паричен ресурс).
Това не е всичко. По отношение на ЕСО трябва да се има предвид, че може да бъде предоставен и по-голем капацитет за износ (а също и за внос и за транзит). Все още няма дневни търгове за разпределение на границите със Сърбия, Македония, Турция.... да не говорим за разпределение в рамките на деня (intraday). Все още не функционира борса.
Каква е алтернативата?
Време е да се разбере, че не ДКЕВР, не Министерството и не Бордът на директорите определят цените, а това прави ПАЗАРЪТ. И пазарът няма да спре и да чака "бордът да реши". Време е мениджърите на енергийните компании да повдигнат хоризонта на плановете и действията си – не дни и седмици напред, а да планират дейността на компаниите си за години и то много години напред. А те ще направят това, ако са добри професионалисти и не се страхуват, че утре ще бъдат уволнени ако предложат някаква промяна на статуквото или ако дойде ново правителство.
Необходимо е своевременно създаване на процедури за модерна, бърза и гъвкава търговия. Считам че това може да стане при сегашните постановки на ЗОП, но дори и ако се наложи промяна, българският зоконодател трябва да отчете особеностите на търговията с електрическа енергия и направи нужните промени. И пак инициативата трубва да дойде от бизнеса – от мениджърите на българските енергийни компании.
По отношение на производителите (НЕК, АЕЦ, ТЕЦ МИ2) трябва да се даде възможност за мандат на експертите от отделите за търговия – да вземат решения и да сключват сделки в рамките на минути, която да е съпътствана от система за контрол и събиране на данните за търговската дейност.
Трябва да бъде използвана гъвкава, модерна и бърза електронна търговия. Производителите трябва да обявяват и продават свободните количества електрическа енергия на дневна база, а дори и в рамките на деня (intraday). Важно е използване на брокери (TFS е в България вече от няколко години), но през повечето време екранът е празен.
От огромно значение е създаване на собствени интернет базирани платформи за търговия с различни продукти или най-малкото е да се използват електронни съобщения (удачен пример е унгарската MVM); Използване на ЕФЕТ стандартни договори, както и на кредитните им клаузи.
Производителите трябва да се стремят към широка информираност на купувачите за свободите количества . Същото се отнася и до оповестяване на резултатите при запазване на конфиденционалността (общо количества и цени), което ще породи доверие и прозрачност.
По отношение на ЕСО: операторът трябва да договаря по-големи прености капацитети със съседните оператори. Да въдаде дневно разпределение на всяка граница, а сред това и в рамките на деня (intraday). Да преосмисли позицията си за присъединяване към САО Югоизточна Европа.
Всъщност отговорът се крие в думичката БОРСА.
БОРСА, БОРСА, БОРСА: На нея ще бъде известна цената на енергията за всеки час. Това ще е справедлива цена.
Борсата е платформа за търговия на свободните количества и намаляване на рисковете от небаланси. Тя осигурява ликвидност и е задължителна стъпка към интегриране към европейския пазар. Когато борсата заработи тя естествено ще започне да се конкурира с пазара на двустранни споразумения – тъй наречения ОТС пазар, по количества и по цени. Тези два пазара - ОТС и борса съвместно създават единната пазарна цена със своято прозрачност, ликвидност и предсказуемост. А след това борсата ще е естествена основа за поява на пазар на деривативи, но нека за сега спрем до тука, а за финансовите пазари ще говорим друг път.
Колкото до експортната такса, тя трябва окончателно и на пълно да се премахне. Подобренията на търговските практики ще се отразят много положително и на ликвидността на търговията с предназначение прожажба на потребители в България.
И накрая, но съвсем не на последно място: Много страни имат подобен на българския модел за стимулиране на ВЕИ (teed in tariff – преференциални цени). На много места също има излишък от енергия от ВЕИ и проблеми с балансирането й. ... но същевременно се създават механизми, стимулиращи операторите на ВЕИ да излязат на пазара, да прогнозират производството, да берат плодовете , но и да носят отговорност.... само че за това на първо място трябва да има пазар - БОРСА, фонкциониращ БАЛАНСИРАЩ ПАЗАР и ликвидна търговия. Тогава вече операторите на ВЕИ няма да се чувстват изритани навън, а като част от цялостната система с правила валидни за всички производители и участници. От това ще е доволен на първо място операторът на системата, но също се се намали и тежестта върху обществото и ще се подобри общата ефективност на електроенергийната индустрия.
http://www.3e-news.net/show/33883_plamen%20popov%20%20otgovoryt%20za%20bylgarskiya%20energien%20pazar%20e%20v%20dumichkata%20borsa_bg/
Колко любопитно се развиват събитията: с...
© Разказ за войната в Украйна от първо л...
Учтиви идилци от Дон в Париж
© Разказ за войната в Украйна от първо л...
Учтиви идилци от Дон в Париж
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
