България Как България не стана руска губерния

Обединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. е едно от най-значимите събития в българската история - заради самото Съединение, но и поради обстоятелството, че става дума за един изцяло български акт.

„Редом с Априлското въстание и с борбата за създаването на Българската екзархия, Съединението през есента на 1885 година е едно от редките светли събития в българската история, за които може да се каже, че са изцяло дело на българи. Това, което се премълчава и до днес от много български историци, е, че Съединението не само премахва една от несправедливостите на Берлинския договор, но и слага край на застрашителната руска хегемония в току-що възкръсналата след петвековно османско владичество българска държава“, казва професор Пламен Цветков. Той пояснява, че до Съединението военният министър на създаденото през 1878 г. Княжество България задължително е бил назначаван от Санкт Петербург и е бил подчинен не на княза на българите, а на руския Имперски генерален щаб. Новосформираната българска армия е била командвана от руски офицери и в нея задължително се е говорило на руски. Именно армията се оказва машата в ръцете на руския император Александър Трети при опита му да спре устрема на българите от двете страни на Стара планина.

Гневът на Александър Трети

Научавайки за обявеното в Пловдив създаване на обединена българска държава, Александър Трети заповядва незабавно изтегляне на всички руски офицери от Княжеството. Гневът на самодържеца е предизвикан от опасността да пропаднат две дълго обмисляни идеи за налагане на руската хегемония на Балканите. „Завладяването на Цариград и черноморските проливи е звездната мечта на Руската империя и всякакви приказки за благородните помисли на имперското правителство спрямо българите при обявяването на войната през 1877 са просто нелепи. Създаването на обединена и значително по-силна българска държава, която може да се окаже трудно преодолимо препятствие пред замислената експанзия на юг, никак не се вписва в сметките на Санкт Петербург. Александър Трети влиза в остър конфликт с княз Александър Батенберг, като това е част от плана му да го измести от престола, а руският император да бъде обявен за княз на българите. България е трябвало да се превърне в обикновена руска губерния. Съединението поставя кръст на всички тези планове“, пояснява професор Цветков.

Александър Батенберг (1857 - 1893)

Твърдоглавието на българите вбесява руската дипломация, поради което тя прибягва до една подлост, която по особено красноречив начин разкрива замислите на императорското обкръжение. В специална декларация Русия обявява, че няма да предприеме каквито и да било действия срещу държава, която се почувства ощетена от присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Тази индулгенция важи дори в случай, че „потърпевшите“ решат да прибягнат до военни действия. Пределно ясно е, че адресатът на поканата за "присвояване" на български земи е преди всичко Високата порта. „Но султан Абдул Хамид Втори решава да не тръгва срещу България. Султанът е добре осведомен за мераците на опасния си северен съсед и решава, че ощетена от Съединението е единствено руската страна", казва проф. Цветков.

Поуките от Съединението

„Датата 6-ти септември е най-удачна за национален празник на България, защото прославя един акт на себеутвърждаване и национална доблест, който е изцяло дело на българи. Освен тази дата, единствено Денят на независимостта - 22 септември 1908 година, има потенциала да обедини българската нация“, категоричен е историкът Пламен Цветков. Философът Калин Янакиев изтъква на свой ред, че Съединението е станало възможно благодарение на политици и бойци, за които България и нейната свобода са били върховна ценност. Янакиев припомня и нещо друго - че тази година се навършва половин век от опита за едно друго българско „съединение“, описано в телеграма на Политбюро на БКП до Москва от декември 1963 година. В нея горещо се прокламира готовността на социалистическа България да стане 16-та съветска република. „Помненето и осмислянето на такива събития е единственият сигурен „лакмус“ за това дали сме си извлекли поуки от нашата история“, заключава професор Янакиев.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Д. Попова-Витцел

http://www.dw.de/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F/a-17070845

Да вярно е, че научавайки за обявеното в Пловдив създаване на обединена българска държава, Александър Трети заповядва незабавно изтегляне на всички руски офицери от Княжеството и така обезглавява младата българска войска. Какво значи една войска без офицери ? Просто лесна плячка за всяка друга армия. Но на 9 септември 1885 г.,три дена след Съединението княз Александър Батенберг прави един брилянтен ход, който е слабо известен. Произвежда випуска на военното училище в София в първо офицерско звание "подпоручик" и ги изпраща скоропостижно в поделенията. По този начин младата българска войска има отново команден състав. Едни от първите български офицери на скоро основаната българска държава. Дали са били добре подготвени ? Само няколко месеца след това имат възможност да покажат в Сръбско-българската война... и в първа Балканска... и във втора Балканска... и в Първа световна... Един от тези офицери е прадядо ми. Василъ Коевъ.
Ицко