Бурята, която предизвика публикацията на вестник „Галерия“ отпреди седмица за срещи между Бойко Борисов, Румен Петков и Георги Първанов, роди новина, която ми се струва по-важна от всичко останало. Румен Петков на практика потвърди публикацията ни, и то не къде да е, а пред Българската национална телевизия. Ето какво буквално каза той: „Разговарял съм с Борисов преди три месеца по много важни според мен въпроси“ - каза Петков и добави, че става дума за среща с чуждестранен инвеститор за проекта „Белене“. „Аз лично съм щастлив от това, че такава среща се проведе, и го считам за един от личните си политически успехи, защото на срещата господин Борисов пое ангажимента, че ПГ на ГЕРБ би подкрепила рестартирането на проекта „Белене“ и преосмисляне решението на Народното събрание.“ Думите на Румен Петков бяха потвърдени от самия Бойко Борисов, но както и в случая с Мишо Бирата, вместо същността да предизвика скандал, всички отново започнаха да въртят изтърканата плоча - кой ви даде записите, кой ги направи, монтирани ли са, има ли ги, няма ли ги и т.н. Почти никой не обърна внимание на това, че двама от основните участници в този скандал не само че признаха за срещите помежду си, но разкриха изключително скандалното им съдържание. Съжалявам, че ще се наложи да обяснявам защо е скандално, така както преди три години ми се налагаше да обяснявам защо не е редно премиерът да осуетява митническа акция в цех за контрабандно производство на алкохол.

Първо, не виждам нищо нормално в това Бойко Борисов да се среща с Румен Петков, при положение че ГЕРБ напълно се солидаризира с протестите през последните месеци, че обидните изрази по адрес на комунистите не слизат от устата на бившия премиер и че Румен Петков все пак до онзи ден беше един от лидерите на една от големите партийни организации на управляващата страната БСП. Още повече че беше вътрешен министър по времето, когато Бойко Борисов напусна МВР уж под претекст, че не можел да работи с него, което всъщност даде начало на политическата му кариера и малко след това той стана кмет на София. Искам да кажа, че за отношенията между двамата има очевидно най-малко две истини: едната, за пред хората, е, че те се мразят и не могат да се понасят не само по идеологически, но и по лични причини, а другата е тайната, която осветлиха нашите публикации - че между тях тече задкулисен контакт, и то не по приятелска, а по политическа линия, в който става дума не за личните им отношения, а за неща, засягащи всички български граждани. Проектът „Белене“ е едно от тях. Тук пак проличава двусмислената позиция на Бойко Борисов и ГЕРБ, които уж спряха този проект с решение на НС, а правителството на Борисов, както и контролираното от него служебно правителство на Марин Райков продължиха да плащат огромни суми на фирмите подизпълнители за този безумен проект. Оказа се, че Борисов сам е взел решение да го възкреси и е изявил готовност да пусне отново корупционната пирамида „Белене“ в действие.

Всичко това щяха да бъдат празни приказки, ако Борисов не беше председател на една от водещите политически сили, които формално се представят за десни и уж се противопоставят на геополитическите интереси на Русия в България.  

И ако само допреди по-малко от година парламентарната му група, която тогава имаше мнозинство, не беше гласувала за прекратяването на този проект. Става дума за решение на НС, което Борисов не може да реши да отмени току-така, само защото се е срещнал с Румен Петков. Разбира се, че това обещание трябва да се разглежда в контекста на една по-голяма сделка между ГЕРБ и онази част на БСП, която воюва с нейния лидер Сергей Станишев и на практика срещу собствената си партия.

Интересно е да се отбележи, че Румен Петков досега не се е изявявал като активист по енергийните въпроси. Такъв беше Румен Овчаров, който също беше изолиран от Станишев преди последните парламентарни избори, но който е също така и активен противник на бившия президент Георги Първанов. З

говори единствено и само, че там го е пратил не друг, а Георги Първанов. Румен Петков не е имал мандат нито от партията, нито от ръководството, нито от парламентарната група. Както вече казах, не е бил и сред големите лобисти в областта на енергетиката. От друга страна, именно бившият президент социалист бе основният двигател в лансирането на този неизгоден за България проект като част от така наречения Голям шлем в енергетиката, договорен лично между Първанов и Путин преди 6-7 години.

За никого не беше тайна още тогава, че Станишев не се радва на особена почит и подкрепа в Кремъл, за разлика от президента Първанов, който си позволяваше да иззема функции на изпълнителната власт и на своя глава да договаря такива фундаментални проекти като „Южен поток“, „Белене“ и „Бургас-Александруполис“.

Но да не се отклоняваме във вътрешнопартийните им разделения, а да продължим по същество. Мисълта ми беше, че няма кой друг освен Първанов да е пратил Румен Петков на преговори с Борисов относно „Белене“. Неслучайно в същото интервю, в което Румен Петков разкри за тази среща, той атакува Станишев и партията, че видите ли, се били отказали от „Белене“, докато техният най-голям враг, който в НС има и най-голямата парламентарна група, вече се бил съгласил и е „за“ проекта.  

Вътрешният преврат на БСП, организиран от Георги Първанов, не би успял без солидно финансиране и сплотяваща идея, която да убеди редовите социалисти, че не става дума за вътрешнопартийно разцепление, а за смяна на курса. Изглежда, че интелектуалният кръг (ако има такъв) около Първанов е изчислил, че темата „Белене“ и сантиментите към Съветския съюз биха могли да му върнат влиянието в левицата. Освен това му отварят и пътя за общо управление с ГЕРБ, след като Орешарски падне от власт, и човекът е започнал да работи в тази посока.

Проблемът е там, че си изигра лошо и непремерено картите, а цялата работа лъсна след публикацията във вестник „Галерия”. От тук нататък партийците ще възприемат своя бивш президент като предател, а бъдещето му в БСП няма да е по-различно от това на редови пенсионер от квартален членски клуб. За Първанов няма бъдеще в тази партия, нито в голямата политика, тъй като без силна политическа формация зад гърба си той е Господин Никой. 

Румен Петков сам се отказа от постовете си на председател и по всяка вероятност ще бъде също маргинализиран до степен сам да напусне и самата партия, но той също е кауза пердута в левицата.

По-интересно е това, което се случва вдясно. 

От Реформаторския блок, който тъкмо се обясни в обич на ГЕРБ и заяви, че заедно с Борисов ще сваля правителството на Орешарски, не обелиха нито дума по скандала с „Белене“, въпреки че това им беше тема на живот и смърт. Няма да повтарям всички изтъркани русофобски клишета, но днес не чух нито един от лидерите им да се възмути и разграничи от поведението на Бойко Борисов, който на практика е обещал връщането на най-голямата корупционна руска далавера в България. Много ясно искам да бъда разбран, че тук не става дума за бъдещето на ядрената ни енергетика, а за източването на милиарди от държавния бюджет, пазаруването на политици и цели политически партии или както вече казахме, за една грандиозна политическа пирамида. Оставям настрана политическата култура и принципна последователност на Бойко Борисов, който на четири очи с Румен Петков е готов да се отметне от всичко, което е направило собственото му мнозинство и парламентарната му група, докато е бил премиер, но него поне си го знаем. Мисля, че той няма с какво повече да ни изненада освен с нови и нови записи, разкриващи истинското му лице. Въпросът ми бе към така наречените реформатори и техния блок, които преждевременно започнаха да потриват ръце за разцеплението в БСП и да се надяват, че ще дойдат отново на власт след поредната повратност на съдбата, което говори за тяхната абсолютна политическа глупост. 

От цялата работа стана ясно, че БСП може да стане още по-сплотена, особено след като се чисти от одиозните си лица, като Георги Първанов, Румен Петков и останалите, и че Сергей Станишев е единственият легитимиран на високо международно ниво прозападен политик с влияние в българския политически живот, който поне се опита да балансира срещу руското лоби и да докара в енергетиката американците от „Уестингхаус“. Неща, които традиционните десни повтаряха като папагали, но не си мръднаха пръста да направят. Да припомням ли, че той отвори досиетата и въведе плоския данък. Все неща, които би трябвало да устройват десния, а не левия електорат, но това е вечната тема за обърканата до абсурд българска действителност. Аз лично нямам нищо против, че планът на Георги Първанов и Бойко Борисов да рестартират „Белене“ и да се върнат на власт засега бе осуетен с малкия принос и на вестник „Галерия”. Това обаче показа огромен дефицит на политически легитимни демократични субекти и институции, които би трябвало да гарантират необратимостта на европейския прозападен път на България.