Междинните избори на САЩ, които републиканците спечелиха с убедително мнозинство, бяха проведени при засилен фокус върху политическите проблеми в страната. Независимо от този факт, резултатите имат сериозни последствия и върху международната политическа сцена- най- силно изразени са те за руския президент Путин.
Тези последствия включват както очакваното въздействие на политическата промяна, предстояща да бъде представена от Републиканския конгрес, така и по-конкретни мерки, свързани с Русия. Несъмнено, републиканците ще поемат инициативата за промени в енергийната политика на страната. Пример за тяхната позиция са дългогодишните „търкания" между републиканците и Обама заради несъгласието на настоящия президент да разреши сондирането за нефт и газ върху държавни земи, съставящи 28% от сушата на Америка. Много вероятно е това да е един от първите законодателни актове, които Конгресът ще обсъди и приеме, привличайки и значителна подкрепа от страна на демократите. Друга тясно свързана с енергийните въпроси инициатива би била приемането на закон, позволяващ изграждането на нефтопровода „Keystone XL". Нефтопроводът ще направи връзка между канадските нефтени находища от Албърта и щатските рафинерии в Мексиканския залив, където нефтът ще бъде изнасян за чужбина. В подкрепа на нефтопровода са се обявили над 60 сенатори, което прави възможността за президентско вето малко вероятна. В допълнение, Конгресът ще настоява пред администрацията да се разреши износа на суров петрол и втечнен газ от 2015 година.
Разгледани заедно, тези законодателни мерки ще гарантират продължението на шистовата революция в Америка и поддържането на ниски международни цени на суровия петрол и втечнения газ, благодарение на възможността за износ в големи количества. Щатският износ на втечнен газ , особено за Източна Европа, ще спомогне за прекъсването на зависимостта на региона от руския газ. Продължителният спад в цената на петрола под 80 $ на барел също води до крайно неблагоприятни последици за руския бюджет , който е планиран при цени от 100 $ за барел.
Крайно негативни ще бъдат последствията за Русия, ако настоящият Конгрес реши да утвърди вече наложените от американския президент санкции , но под формата на закон. В действителност, подобен закон, наречен „ Закон за Подкрепа на Свободна Украйна" , беше гласуван миналия септември. В момента обаче се подготвя много по-сериозна версия от двупартийно мнозинство, водено от встъпилия в длъжност председател на комисията по международни отношения в Сената, Боб Коркър. Ако законът бъде приет, малко вероятно е санкциите да бъдат премахнати в близко бъдеще- не и докато Путин е на власт. Освен това, Конгрес, доминиран от републиканци, никога няма да признае руското анексиране на Донбас и Крим. Ще бъде припомнено и че САЩ никога не е признавала Съветската анексия на Балтийските републики през 1940 , както и фактът, че законът „Джаксън-Ваник" е сложил рестрикции на Съветската търговия за цели 38 години.
От голямо геополитическо значение са вероятните промени, които републиканците ще въведат в американската политика за външна сигурност. Абсолютно сигурно е ,че жестоките съкращения в бюджета на армията, планирани от Обама, ще бъдат незабавно отменени в Конгреса. На дневен ред ще стои засилената подкрепа за армията и НАТО, както и фокусът върху външната политика. Републиканското мнозинство е добре познато със своята подкрепа за демократична Източна Европа и Украйна, и за разлика от Обама, няма да се поколебае да осигури военна помощ на Киев.
В заключение, поразителната победа на републиканците на изборите е една много добра новина за свободолюбивите хора от Източна Европа, но и много неприятна вест за империалисткия замисъл на Путин.
