Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2015 10:41 - Параноята „Путин”
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1898 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Параноята „Путин”

Автор: Патрик Джоузеф Бюканън*

  Можем само да се надяваме, че несигурният мир между Владимир Путин и украинския президент Петро Порошенко, постигнат чрез посредничеството на Ангела Меркел в Минск, ще се задържи. Защото няма да излезе нищо добро, ако тази война продължи. Тя вече коства живота на 5400 украинци. Колкото по-дълго продължава този конфликт, толкова повече хора ще умрат, Киев ще загуби още територии и накрая има огромна вероятност Украйна да свърши като ампутирана и фалирала република, една васална страна с големината на Франция на прага на Европа.

image

 

Ако примирието не бе постигнато, над 8000 украински войници щяха да останат приклещени в котела в Дебалцево и за тях нямаше да има друг избор, освен да се предадат или да загинат, а това щеше да доведе до огромна криза в Киев. Американски оръжия щяха да влязат в страната, което щеше да бъде прелюдия към войната между Русия и САЩ.

Човек може да разбере жизненоважния интерес на Русия да запази военноморската си черноморска база в Крим и да задържи Украйна извън НАТО. Ясен е и жизненоважният интерес на Киев да запази Донбас.

Но какъв е жизненоважният интерес на САЩ там?

Според Меркел на карта е заложен основен принцип след края на Студената война в Европа – границите на държавите да не се прекрояват със сила.

Това звучи идеалистично, но дали е реалистично?

След края на Студената война Югославия се разцепи на 7 държави, СССР – на 15. Хърватия, Босна, Косово и дори Словения трябваше да се борят за своята независимост. Същото направиха Южна Осетия и Абхазия, като се отделиха от Грузия, и Транснистрия – от Молдова.

В Русия все още има малцинства като чеченците, които се борят за независимост. В много от новите държави като Украйна живеят етнически руснаци, които искат да се приберат в родината.

Всъщност духът на сепаратизма е проникнал дълбоко в Европа.

Но докато Лондон даде право глас на шотландските сепаратисти, Мадрид отказва това право на баските и каталунците. Един ден някое от тези етнически малцинства може да вдигне оръжие в опит да извоюва свободата си, както направиха ирландците преди един век.

Все пак нито едно от сепаратистките движения от Атлантика до Урал не е от особено значение за Щатите. Нито едно не е наша работа. И нито едно не оправдава война с Русия.

Но какво му има на това поколение американци, превръщащо ни в нахални натрапници в делата на държави, които дори не можем да открием на картата? Отговорът е – параноята „Путин”.

Преди четиридесет години бях в Москва с Ричард Никсън на последната му среща на върха с Леонид Брежнев. Тя не премина в спорове, въпреки че по онова време СССР беше командният център на една империя, която се ширеше от Берлин до Берингово море.

Когато ни предупреждават, че Путин иска да възстанови СССР от 1974 година, замисляме ли се наистина какво би трябвало да направи, за да го постигне?

За да възроди съветската империя, той трябва да превземе Литва, Латвия, Естония, Украйна, Молдова, Армения, Азербайджан, Грузия, Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан. Това е територия, голяма колкото целите Съединени американски щати.

За да възстанови СССР, Путин ще трябва да нападне и окупира Румъния, България, Унгария, Полша, Чехия и Словакия и след това да стигне чак до река Елба в Германия.

Близо ли е руският президент до възраждането на империята на царете и комисарите? Той анексира Крим, който е с големината на щата Върмонт и който династията на Романови придобива през ХVIII век.

И все пак почти всеки ден от Вашингтон се вдига врява – „Руснаците идват! Руснаците идват!”.

Факт е, че САЩ винаги са били враждебни към Путин. Той също изпитва неприязън към нас.

В неговите очи ние сме се възползвали от разпадането на СССР, за да разширим НАТО в Източна Европа и Прибалтийските републики. Използвахме цветните революции в Сърбия, Украйна, Грузия и Киргизстан, за да премахнем проруските режими там.

Но въпреки взаимното недоверие и дори презрение, няма ли нещо общо между нас?

Двадесет и първи век се разгръща и САЩ се изправят пред две ясни непосредствени заплахи, които застрашават стратегическите ни интереси – надигащата се сила на ненаситния Китай и разпространяването на ислямския тероризъм.

За справянето и с двата проблема Русия е наш естествен съюзник. Китай гледа на Сибир и руския Далечен изток с неговата намаляваща популация като на изобилен източник на ресурси, от които се нуждае.

А срещу талибаните от Афганистан, ИДИЛ в Ирак и Сирия и „Ал Кайда” Русия, която пострада в Беслан и Москва, както пострадаха Ню Йорк, Лондон, Мадрид, Париж и Копенхаген, е на наша страна.

По време на Студената война Русия беше в плен на идеология, враждебна към всичко, в което вярвахме ние. Управниците й ръководеха световна империя.

И въпреки това имахме президенти, които можеха да работят с Москва.

Щом сме били в състояние да преговаряме с неосталинисти по толкова сериозни въпроси като падането на Берлинската стена и балистичните ракети в Куба, защо да не можем да седнем с Владимир Путин и да обсъдим не чак толкова разтърсващи света проблеми, като този чий флаг ще се вее над Луганск и Донецк?

 

* Патрик Джоузеф Бюканън – американски консервативен политически коментатор и политик. Старши съветник на трима американски президенти – Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън.

Превод: Филип Каменов


http://glasove.com/politika/48326-paranoqta-putin





Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 11280055
Постинги: 4361
Коментари: 12110
Гласове: 9689
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30