Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2015 09:03 - За вредата от "българската щанга"
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 2277 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
За вредата от "българската щанга"

От Георги Филипов   image

Иван Марков е един от тези щангисти, за които настоящият допинг скандал е втори и с кариерата им е свършено


Спомняте ли си, че преди години журналистите обичаха да използват често термина "българската щанга"? Като много други подобни - "златните момичета" и "Пеневата чета", той беше натоварен с особена конотация - митологизираше спортистите и треньорите в определен спорт до такава степен, че да им се прощават всички грешки и прегрешения.

"Българската щанга" е обобщението на това, което иначе би звучало така - една успешна в отделни периоди школа във вдигането на тежести, която е донесла на България олимпийска слава и която се предполага, че трябва да бъде канонизирана заради спечелените през годините 36 медала от олимпиади. Но този термин изключва възможността да се казва право в очите това, което трябва да се каже за вдигането на тежести. Че това е медалоносещ спорт, който е всичко противоположно на хармонично и здравословно развитие на човешкото тяло и в който... няма как да се печелят медали без употреба на допинг.

Синдромът на "българската щанга" е точно това, което ни пречи дълги години да направим ясно разграничение

каква да бъде съдбата на вдигането на тежести

Заради него през годините все се пропускаше да се заяви, че употребата на допинг е престъпление. Даването му на спортисти също. Никога не се каза категорично, че тези хора, които в един момент определяме като герои, в общия случай са или жертви, или съзнателно нарушават правилата. Все не можем да заявим, че няма олимпийски медал, който да си заслужава издевателството със здравето на хората. 

​Не смеем да изкрещим на висок глас, че не е възможно Иван Абаджиев да бъде най-добрият треньор на столетието в България и че е още по-абсурдно да бъде награждаван с орден "Стара планина". Защото в треньорската си кариера Папата на щангите, както го наричат някои, има два колосални допингскандала като наставник на националния отбор. Това е срам, а не е повод за поощрение. 

Липсата на правилна отправна точка и на ясна координатна система в отношението към българското вдигане на тежести в голяма степен е основната причина за поредния допинг скандал. Той не е много по-различен от всички останали в последните 15 години. Ако се върнем през 2000 година, тогава за виновен беше обвинен един производител на медикаменти, който бил замърсил препаратите с фуросемид. Щяха да се водят дела и да се доказва вината на производителя, защото естествено - никога хората от федерацията, треньорите и спортистите не са имали никакво желание или идея да употребяват забранени препарати. Нищо не стана.

През 2008 г. виновен беше доставчикът, който дал замърсена партида. Сега вината според поредното ръководство на федерацията отново е в доставчика на медикамента, който объркал доставките - вместо във фитнеса ги занесъл в залата на националите. Изводите винаги са едни и същи - че трябва да има централизирана доставка на възстановителни медикаменти и че трябва да се работи само с доказани фирми. Което, разбира се, не се случва.

Неумението да се направи оценка на

стойността на олимпийския позор спрямо олимпийската слава

вероятно е една от основните причини все още вдигането на тежести да е на почит. Вместо да се каже, че държавата няма да толерира спорт, който на световно ниво е пропит от допинг и непрекъснато трепери да не бъде изхвърлен от олимпийското движение, се прокрадва мнението, че видите ли "ясно е, че без допинг не може", "другите държави са много напреднали", "ние сме много изостанали". И, разбира се, че понеже сме бедни, "все нас хващат".

"Допинг" се замества със "съвременни методи за възстановяване" и се смята, че това е задоволително оправдание за употребата му. Вместо да се каже "баста", се агитира да се инвестират още повече средства, "за да може да се стигнат американците (руснаците, китайците или който е на мода)" и техните т.нар. "технологии". 

Това е абсурдно и нелепо. Ако цената на олимпийския медал е толкова висока - и като чисто финансова стойност (държавното финансиране за тази година беше над 1 млн. лева, които им бяха спрени), и като експеримент със здравето на спортистите, държавата не трябва да има нищо общо с това. Тя трябва да бъде и първата, и последната, която да преследва разпространението и употребата на забранени препарати, независимо колко ценен е бил някой спорт за рекламата на България през 70-те или 80-те години.

Дори и да е ясно, че съвременният спорт не може без допълнителни медикаменти, толерирането на употребата му със завоалирани фрази е неприемливо. По-добре парите да отиват за масовия спорт.

Може би сега е моментът, в който да се сложи край на драмите в щангите, за да не ставаме свидетели след някоя и друга година на поредната съсипана човешка съдба. Защото в повечето случаи тези хора не могат да правят нищо друго, а внезапният край на кариерата им ги сварва неподготвени за живота. И няма смисъл дори да се започва на чисто, защото "чисто" и "вдигане на тежести" са несъвместими. Въобще да не се започва повече.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/03/26/2498479_za_vredata_ot_bulgarskata_shtanga/




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 11778051
Постинги: 4370
Коментари: 12114
Гласове: 9702
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930