Повечето империи обаче не са създавани с ясен план. Те се превръщат в империи и чак тогава осъзнават същността си. Понякога не разбират какво представляват в продължение на дълъг период от време и тази им неспособност да видят реалността може да има тежки последици.

САЩ се превръщат в империя през 1945 година. Наистина, по време на Испано-американската война от 1898 г. Съединените щати преднамерено поемат контрола над Филипините и Куба. Всъщност тогава и започват да смятат себе си за империя, но всъщност не са. Куба и Филипините са само илюзия за империя, която изчезва през Първата световна война, последвалия период на изолационизъм и Голямата депресия.

Истинската американска империя, която се появява след това, е страничен продукт от други събития. Няма някаква велика конспирация. В някои отношения обстоятелствата около създаването й я правят по-силна. Динамиката на Втората световна война води до рухването на Европа и до окупацията й от руснаците и американците. Същата тази динамика води и до окупацията на Япония и превръщането й на практика в американска колония с генерал Дъглас Макартър като вицекрал.

САЩ изведнъж се оказват необикновена империя, от която сами искат да се откажат. И това е истинско желание, не просто пропаганда. Защото те са първият антиимпериалистически проект в модерността. Проект, който по принцип се противопоставя на идеята за империята. Второ и по-важно – американската империя източва ресурсите на Щатите, вместо да е източник на блага. Втората световна война съсипва Япония и Западна Европа. САЩ придобиват малко или почти нулево икономическо преимущество чрез доминацията си над тях. В крайна сметка приключват Втората световна война до голяма степен незасегнати и са може би една от малкото държави, които извличат полза от нея. Парите обаче трябва да се правят в САЩ, а не в империята. Войниците и генералите искат да се приберат по домовете си.

За разлика от Първата световна, след тази война американците постъпват иначе. Първата война унищожава почти всички участвали в нея. Никой няма сили да установи хегемония. Щатите се задоволяват с това да оставят Европа да се оправя сама с проблемите си. Втората световна приключва по различен начин. Съветският съюз е сериозно засегнат, но запазва своята мощ. Той е хегемонът на изток, а ако САЩ се оттеглят от Европа, би могъл да доминира изцяло на континента. Това е проблем за Вашингтон, тъй като една обединена Европа – дали под формата на федерация, или пък контролирана от една държава – ще има достатъчно ресурси, за да оспори американската мощ.

Щатите не могат да си тръгнат от Европа. Не гледат на себе си като на империя и със сигурност позволяват далеч по-широка вътрешна политическа автономия, отколкото руснаците в своята сфера на контрол. Поддържат военно присъствие в Европа, но и помагат на европейската икономика, създават и участват в европейската отбранителна система. Но ако същността на суверенитета се изразява в способност да се вземе решение дали да се започне война, то тази власт не е в ръцете на Лондон, Париж или Варшава. Тя е в Москва и Вашингтон.

Организационният принцип на американската стратегия е идеята за ограничаване. Тъй като САЩ не могат да нахлуят в СССР, стратегията на Вашингтон е да разпространи своето влияние от Европа до Иран – това е успешно постигнато. Съветската тактика е да ги застрашава във фланг, като подкрепя бунтове и други дестабилизационни движения възможно най-близо до защитната им линия. Европейските империи се срутват. От останките им руснаците се опитват да създадат своя, а американците – да осуетят това.

Едно от предимствата на съюза с руснаците, особено за бунтовнически групировки, е щедрата доставка на оръжия. Плюсът от съюзяването с американците е принадлежността към една динамична търговска зона и достъпът до инвестиционен капитал и нови технологии. Някои нации като южнокорейската се възползват изключително добре от това. Други не успяват. Лидери в държави като Никарагуа смятат, че могат да получат повече дивиденти от съветската политическа и военна помощ, отколкото от търговията с Щатите.

САЩ са най-голямата икономическа сила с пълен контрол над моретата, с бази из цял свят и с динамична търговска и инвестиционна система, облагодетелстваща държави, които са стратегически важни за Америка или пък просто успяват да се възползват от благата й. Точно в този момент – ранния период на Студената война, Щатите започват да се държат като империя, въпреки че не го осъзнават.

Географията на американската империя е построена отчасти на военните, но главно на базата на икономическите взаимоотношения. Първоначално тези икономически отношения са били относително незначителни за американския бизнес. Но с развитието на системата стойността на инвестициите се увеличава, расте и значението на вноса, износа и пазарите на труда. Както при създаването на всяка наистина успешна империя, и тук няма някакъв велик план или дори мечта за такъв. Стратегическата необходимост създава такава икономическа реалност в редица страни, че някои основни американски индустриални отрасли стават зависими от някои чужди държави. Очевидните примери са Саудитска Арабия и Венецуела, чийто петрол подхранва американските петролни компании и поради тази причина – тук изобщо не говорим за конвенционално стратегическо значение – те стават икономически важни. Това в крайна сметка ги прави и важни стратегически.

Когато една империя узрее, нейната икономическа стойност се увеличава, особено когато тя не упражнява насилие над другите държави. Принудата струва скъпо и подкопава стойността на империята. Идеалната колония всъщност не е колония, а нация, която се облагодетелства от икономическите си отношения както с имперската власт, така и с останалите части от империята. А основното военно взаимодействие трябва да бъде или взаимна зависимост, или зависимост само от имперската власт.

Това е начинът, по който САЩ се превръщат в империя. Първо, придобиват изключително голяма мощ и богатство. Второ, изправени са пред потенциален противник в състояние да оспори властта им в световен мащаб – в много държави. Трето, използват своето икономическо преимущество, за да формират икономически, а оттам и политически и военни взаимоотношения с някои от тези държави. Не на последно място, тези държави придобиват важно значение за някои сектори на американската икономика.

Проблемът на американската империя е сянката на Студената война. През този период Щатите свикват с мисълта, че ще водят евентуална война в сформирана около тях коалиция, като основната тежест на сблъсъка ще падне върху тях. И когато през 1991 година започва операция „Пустинна буря”, основният принцип на Студената война надделява. Създава се коалиция, в чийто център са САЩ. След атентата от 11 септември 2001 година се взема решение военните действия в Афганистан и Ирак да се водят по модела на операция „Пустинна буря”. В коалиция – с американците като основна военна сила – и с очакване за икономически облаги за съюзниците на САЩ в нея. В много отношения войните след Единайсети септември се водят по модела на Втората световна. Известно е, че стратезите на войната в Ирак подробно са обсъждали окупацията на Германия и на Япония.

Няма империя, която да издържи, управлявайки пряко. Нацистите може би са най-яркият пример за това. Те се опитват да управляват Полша директно, завладяват съветска територия, изместват Виши, за да управляват не половината, а цяла Франция, и така нататък. Британците, от друга страна, управляват Индия чрез немногобройна прослойка длъжностни лица и повече бизнесмени, опитващи се да забогатеят. И със сигурност са се справили по-добре. Германците се изтощават не само от военните си кампании, а и защото отклоняват войски и администрация да контролират пряко завладените страни. Британците правят от своята империя изключително важен фактор в световната система. Германците са пречупени не само от враговете си, а и от собствените си завоевания.

От 1992 година Съединените щати са единствената глобална балансираща сила, т.е. единствената страна, която може да се разгърне икономически, политически и военно в целия свят. САЩ бяха и си остават изключително силни. И все пак не са всемогъщи. Ако чуете как говорят политиците им за Русия, Иран или Йемен, ще решите, че американската мощ е безгранична. Но граници винаги има и империите оцеляват само ако ги осъзнават и зачитат.

Основната граница на американската империя е същата като тази на британската и на римската – демографска. В Евразия – Азия и Европа – американците са числено превъзхождани от момента, в който стъпят там. Армията на САЩ е изградена на принципа на умножителите на силата – оръжия с възможности да унищожат врага, преди той да удари сравнително малобройната изпратена военна сила. Понякога тази стратегия проработва. В дългосрочен план обаче това е невъзможно. Врагът е в състояние да понесе много повече загуби на своя територия, отколкото малобройните американски сили на чужда. Този урок беше научен във Виетнам, Ирак и Афганистан. Ирак е държава с население от 25 000 000 души. Щатите изпращат там около 130 000 войници. Разликата е смазваща за американците. Митът, че те не си падат много по войната, не отчита факта, че САЩ воюваха във Виетнам в продължение на седем години, в Ирак почти също толкова. Обществеността може да бъде доста търпелива. Математиката на войната е проблемът. От определен момент нататък политическите цели просто не оправдават загубите.

Разполагането на основни военни сили в Евразия е неприемливо освен в специални случаи, когато победата е задължителна. Тези случаи обикновено са малко и редки. Иначе единствената стратегия са индиректните военни действия – прехвърляне тежестта на войната на тези, които са готови да я понесат или просто не могат да я избегнат. През първите години на Втората световна непряката война се използва в подкрепа на Великобритания и СССР срещу Германия.

Пряката война има две разновидности. Първата е подкрепата на местни сили, чиито интереси се припокриват с американските. Такава е стратегията в ранните фази на войната в Афганистан. Втората е поддържане на баланс на силите между отделните нации. Виждаме тази форма в Близкия изток, където САЩ балансират между четирите основни регионални сили – Иран, Саудитска Арабия, Израел и Турция – поддържайки ту една, ту друга в името на постоянното равновесие. В Ирак американските пилоти извършват въздушни удари в синхрон с иранските сухопътни войски. В Йемен обаче САЩ подкрепят въздушните атаки на Саудитска Арабия срещу шиитското движение „Хути”, чиито бойци се обучават в Иран.

Това е същността на една империя. Британците казват, че няма вечни приятели и вечни врагове, има само вечни интереси. И това старо клише, както повечето клишета, е вярно. Щатите още учат този урок. В много отношения те бяха по-симпатични, когато открито обявяваха кои са приятелите им и кои враговете. Но това е лукс, който една империя просто не може да си позволи.

Ставаме свидетели на това как САЩ ребалансира своята стратегия, като се учи да балансира. Една глобална сила не може да си позволи да участва пряко в редица конфликти по целия свят. По този начин бързо ще се изтощи. Използвайки различни подходи, тя трябва да създаде регионален и глобален баланс, без да узурпира вътрешния суверенитет на отделните държави. Номерът е да се създадат ситуации, в които другите държави желаят да направят онова, което е в интерес на САЩ.

Това е трудно начинание. Първата стъпка е да се използват икономически стимули за постигане на желаното поведение от страна на другите държави. Тя обаче не се прави от американското министерство на търговията, а от американските фирми. Втората стъпка е да се осигури икономическа помощ на държавите в нужда. Третата е предоставяне на военна подкрепа. Четвъртата стъпка е изпращане на съветници. Петата е изпращане на съкрушителни военни сили. Преминаването от четвъртата към петата стъпка е най-трудно за изпълнение. Смазваща военна сила почти никога не бива да се използва. Но когато съветниците и помощите не могат да решат даден спешен проблем, тогава има само един начин на действие и това е военната сила. Римските легиони са били използвани пестеливо, но когато са влизали в действие, са го правели със съкрушителна мощ.

Съзнателно назовавам Щатите империя, знаейки, че този термин шокира. Онези, които ги наричат така, обикновено свързват тази дума със зло. Останалите ще намерят други думи, ако могат. Но да се погледне реалността в очите е нещо полезно. Винаги е добре да си честен, особено пред самия себе си. Най-важното обаче е, че ако САЩ мислят за себе си като за империя, ще започнат да се учат как да бъдат имперска сила. Нищо не е по-вредно от империя, която упражнява властта си безотговорно.

Истината е, че САЩ не са възнамерявали да се превърнат в империя. Истина е и че намеренията им така или иначе нямат никакво значение. Обстоятелствата, историята и геополитиката са създали явление, което дори и да не е империя, със сигурност изглежда като такава. Империите не са задължително тиранични. Персите са имали доста либерални възгледи. Американската идеология и американската действителност не са несъвместими по своята същност. Но трябва да обърнем внимание на две неща. На първо място, Щатите няма как да се откажат от силата, която притежават. Това е практически невъзможно. На второ, предвид мощта на тази сила, те ще участват в конфликти, независимо дали го желаят или не. Останалият свят често се бои от империите, понякога ги уважава, но никога не ги обича. Дори да се преструваш, че не си империя, няма да заблудиш никого.

Сегашните балансиращи действия в Близкия изток представляват фундаментално ребалансиране на американската стратегия. То все още е тромаво и недомислено, но е в ход. Що се отнася до останалия свят, идеята, че американците идват, ще се среща все по-рядко. САЩ вече не залагат на интервенцията. Те ще управляват ситуацията понякога в полза на една държава, а понякога в полза на друга.

------------------

*Джордж Фридман – американски политолог, публицист, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания „Стратфор“. Основава Центъра за геополитически изследвания към Държавния университет в Луизиана, ангажиран със стратегическо прогнозиране.