Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2015 10:09 - Лицемерният плач на (за) чернокожите в САЩ
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 2791 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 19.05.2015 10:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Лицемерният плач на (за) чернокожите в САЩ
  Автор: Лияна Панделиева   Историята на цветнокожата американска майка, която налага сина си на улицата, защото е част от улична банда, доби умилно-социално-миротворческо-социалистическо звучене.

 

image
Тези кадри обиколиха света и никой не порица гневната майка. 

Горките бивши чернокожи роби не знаели друго в този живот освен побоя – държало им влага още от времената на робството, когато не притежавали дори дрехите на гърба си. Техни били само раните, с които безмилостните господари ежедневно бележели телата им.
Това е гледната точка на The Washington Post през очите на чернокожата авторка на материала Стейси Патън под заглавие „Защо Америка поощри побоя над чернокожо дете?“. „Чернокожите са осъдени да бъдат жертви, чернокожите не познават друг живот освен жестоки удари, те изразяват своята любов и загриженост, като пребиват децата си от малки!“ – обяснява генезиса на чернокожата агресия Патън.

Самите американци биха възкликнали на тази жалейка: „За бога, жено, президентът на Америка е чернокож с произход от Кения! И досега в южните държави на Африка продават сувенири, които са от клечки и камъни, взети уж в близост до колибата на предците му!“.

image

 

Без някой да омаловажава ужасиите на робството, преекспонирането на темата за десетте малки негърчета през 2015 г. е най-малкото нечестно на фона на робската експлоатация на цели държави, които осигуряват стандарта на живот в икономически силните държави, където добре живеят представители на всички раси. И не е само това: расте броят на

 

бедните бели, които са роби на други бели,

а все по-често и на цветнокожи, постигнали висок стандарт на живот.

 


Затова да се оправдава с историческото явление на черното робство днешното вандалство по улиците на кой да е американски град е повърхностно, плоско и твърде удобно за медийни упражнения.


Към днешна дата в САЩ с население от 350 милиона, по данни на ФБР, вилнеят официално признати 33 хиляди агресивни, въоръжени и военизирано организирани банди. Сред тях са улични, автомобилни, мотоциклетни, затворнически, расистки. Общият брой на членовете им е 1,4 млн. души - 0,4 на сто от населението на страната, или по един регистриран бандит на 250 души.
От водещите банди

30 са на чернокожи,
30 са на бели престъпници,
28 са азиатските,
25 са затворническите,
24 са расистките, като в тях се включва и Ку-клукс-клан,
13 са италианските,
по 4 са ирландските и руските,
съществува дори една индианска престъпна група.
Но! Дръжте се! Най-организираната и многобройна банда в САЩ е испаноезичната, която е с
40 отлично организирани групи.

Така, ако съпоставим силите на бели срещу цветнокожи, резултатът е

 

113:74 в полза на цветнокожите и от тях 80 са не-чернокожи.

Така, ако следваме логиката на The Washington Post и оправданието на чернокожото ванадалство, за останалите банди можем да се върнем до династията Мин за китайците или до 1519 г., когато испанците нахлуват в Мексико и започват масово покръстване с джепане и сеч.

Престъпните организации в Америка се делят и по градове. В Лос Анджелис например те са 38, като чернокожите и испаноезичните са по 9, една е кубинска и едва две са на бели братства. Останалите са, както ги определя ФБР, „... групи, организирани със сменяеми водачи на принципа на физическото превъзходство, обединени от нисък клас на живот, обединени от кратковременни цели, свързани с обири, посегателства, кражби и употреба на наркотици.“ Те не са на етнически принцип, а според възможностите за бързи удари. Такива банди могат да се съберат само за няколко удара и да се разпилеят.

image


Възниква първият логичният въпрос: защо вечните публично признати жертви на социална несправедливост са чернокожите, а не хората от мексикански произход например, чиято собствена територия Калифорния е анексирана през 1850 година? Това е станало в името на отхвърлянето на робството - официално, но случайно или не, две години по-рано точно в Калифорния са открити огромни залежи от злато.

Към днешна дата, 165 години по-късно, преобладаващата част от най-ниския клас домашни работници и неквалифициран персонал по Западното крайбрежие на САЩ са мексиканци – поколенчески принадлежащи на Калифорния или натурализирани. Дали това е причина те да са водещи сред трафикантите на дрога? Още им е мъчно, че не са част от Мексико?
Когато избухнат улични схватки по каквато и да е причина, в тях се включват представители на абсолютно всички маргинални групи, чиято основна цел е вандалството.

Когато през лятото на 2014 г. в новинарските емисии следяхме погрома във Фъргюсън, щата Мисури, тогава на място бяха арестувани 81 участници в уличните протести. Само двама от тях се оказаха жители на града, а останалите 79 отишли да се възползват от ситуацията: да покрещят, да трошат, да откраднат каквото могат. В първия момент CNN съобщи за добродушен гигант – убитият 18-годишен чернокож Майкъл Браун, който бил безмилостно застрелян от брутален полицай. Но излязоха записите от охранителните камери на магазинчето, през което минал младежът. Оказа се, че едрият 18-годишен тийнейджър е влязъл да краде пури и започнал да блъска и да души човека, който се опитва да го спре.

image


Според автора от The Washington Post Стейси Патън причината за кражбата (не само тази, а и на всички подобни на нея, включващи агресия и насилие) е боят, който от бебе е ял Браун (и подобните нему), защото неговите родители са носели наследството на робството и не знаели как другояче да го поощрят да бъде добър. Затова полицията не би трябвало да стреля срещу чернокож агресивен човек, тъй като той може да е с подсъзнателни стресиращи спомени от 1830 година например.
След кражбата и побоя над служител на магазина Майкъл Браун и негов приятел тръгнали по средата на улицата, като ръкомахали и стряскали водачите в колите, че ще скочат върху тях. Когато полицай ги спрял, Браун нападал полицая и опитал да му вземе пистолета. По вида му не личало да е на 18, той е бил агресор с впечатляващи размери и полицаят го застрелял – по думите му – в самозащита.
Веднага е подхваната удобната мантра за чернокожите като вечни жертви и погромите из Америка могат да започнат.
Поддръжниците от Лос Анджелис излизат по улиците на града в продължение на три дни. Това са около 200-300 души, които произволно се движат по улиците, по всички възможни начини предизвикват полицията, от време на време се качват върху паркирали коли, скачат върху тях и ги чупят. Едва след поредица от призиви от полицията множеството да се разпръсне, тези, които отказват да се подчинят, са арестувани. Сред тях най-много се оказват испаноговорящите, като до един са с предишни криминални прояви, втори по брой са белите и едва неколцина са чернокожите.
Всъщност в Града на ангелите живеят приблизително 4 млн. души. Да повярваме ли, че тези 300, които тероризират град с такива размери, са олицетворение на будната му съвест, или просто са хората, които най-ефектно влизат в новините?

image

 


Доколко потиснати, онеправдани и игнорирани са чернокожите в действителност?

Американските филмови продуценти вече са длъжни да включват цветнокожи във филмите си, което не пречи на цели институти да мерят минутите, в които във всяка творба се появява цветнокож, какво е количеството на репликите му и дали е положителен или отрицателен образ. Разработките на расови теми в САЩ са толкова апетитни, колкото усвояването на европейски фондове у нас по проекти, където може да се „отчете“ всякаква сума.  
Факт е обаче, че първата номинация за "Оскар" на Сидни Поатие е от 1958 г, а първият му "Оскар" е от 1963 г.

image

От тогава до сега чернокожите, получили "Оскар", са 32-ма, а номинациите за чернокожи киноактьори са 101.
Всички американски университети са с квоти за цветнокожи и в частност – чернокожи, и при равни академични показатели между кандидати отпада белият за сметка на цветнокожия.
Исторически нещата също са много интересни. Първият колеж за чернокожи е създаден през 1837 г., първият университет за чернокожи датира от 1854 г., а робството официално е приключило през 1865 година. Университетът е създаден от Джон Милър Дики и съпругата му Сара Емлин Кресон, но през 1866 г. е кръстен на президента Линкълн, който се бори именно за прекратяване на робството.


Към 2013 г. 42 на сто от белите жители на Америка на възраст между 18 и 24 години се учат в колежи и университети, 36,4 процента от чернокожите в същата възрастова група са на студентската скамейка, 37,5 на сто от испаноговорящите получават висше образование. Това сочат данните на Националния център за статистика в образованието на САЩ.

 

image
Едно е сигурно - те не са част от бандите и не изглеждат като жертви. 


По расовия показател в образованието е видно, че расизъм няма. Следвайки тази логика, България би трябвало да е сред най-черните статистики за расова сегрегация, защото какъвто и процент от населението на станата да представляват циганите, техните представители в университета дори след 100 години няма да представляват 35 на сто от общия им брой. Ние дори не сме сигурни, че 35 процента от децата на циганите посещават училище.

 

От 1950 година до днес чернокожите нобелови лауреати са петнадесет.

В началото на април тази година „Ню Йорк Таймс“ публикува сравнително проучване на университета „Джордж Вашингтон“ за расово разминаване между назначените полицаи в съответните управления в 18 американска града с техните най-големи квартали (всеки сравним със средно голям български град) и съотношението в населението по същия признак. С между 4 и 77 на сто е численото превъзходство на белите униформени в съотношение с местните чернокожи. Едва в три населени места от проучените градове черните униформени са повече от белите си колеги с 1 процент.

 

image
Независимо от статистиката черни и бели полицаи работят рамо до рамо.


Важно е обаче да се знае и какво е присъствието на чернокожи в най-уважаваните професии в САЩ. В публикацията на „Бизнес Инсайдър“ от ноември 2014 г. са цитирани данните топ 10 на най-елитните професии. На първо място са лекарите (в тази професия чернокожите присъстват с около 4 процента от общия брой и са извън помощния медицински персонал), на второ – армията, където тъмнокожите са 20 процента от общия брой армейци, и на трето – пожарната. Интересното е, че за последните 10 години чернокожите жени в пожарната традиционно са около два пъти повече от белите жени, като в някои години те достигат 15 на сто от общия брой на всички пожарникари. Полицейската работа като престиж е едва на седмо място, където според университета „Джордж Вашингтон“ белите доминират.
Накратко: няма сфера в която чернокожите да не са постигнали присъствие и успехи. Това се дължи на техните лични качества, амбиция, желание да се учат и да напредват. Възможностите за развитие са налице за всички.

 

Данните, свързани с престъпността в САЩ, обаче разкриват плашеща картина. 

Национална търговска финансова корпорация публикува информацията, че градовете Чикаго, Балтимор, Детройт, Ню Орлиънс, Ню Йорк, Лос Анджелис, Сейнт Луис, Окланд и Мемфис с 3200 жертви годишно постигат около една четвърт от убийствата в целите Съединени щати. Само в Чикаго броят на убийствата е равен на тези в цяла Япония и от Сирия преди войната и е на ниво от около 16 на 100 хиляди население. Но Чикаго дори не е водещ град. Ню Орлиънс е неоспорим лидер със 73 убийства на 100 хиляди души, което е около 10 пъти по-високо равнище от средното за САЩ. Ако Ню Орлиънс бе независима държава, то щеше да е на второ място в света по брой на убийствата. В Сейнт Луис убийствата са с 2 на сто по-малко от тези в цял Белиз, а броят на убитите в Детройт е по-голям от тези в цяла Колумбия.

В тези градове преобладава броят на белите полицаи пред чернокожите. И там проблемът не е в обема на притежаваното оръжие, проблемът са бандите. Статистическите обобщения стават още по-безмилостни: Америка притежава повече квартални въоръжени банди от убийци, отколкото са убийците в Сиера Леоне, Еритрея и Пуерто Рико, взети заедно.

Младежките убийства са на четвърто място в общия списък с убийствата. Причина номер едно за размяната на изстрели са... улични разправии, започнали от една криво казана дума или лош поглед. Изследването показва, че на първо място жертви на бандите са членове на други банди и че повечето жертви са с криминални регистрации от ранна възраст. Това по същество няма общо с расовата тема, а с икономическата, или иначе казано – кастовата сегрегация.

 

Връщаме се на историята с чернокожата майка,

която яростно гонеше сина си и с удари по главата опитваше да го избута от общото меле. Истината е, че светът щеше да поздрави абсолютно всяка майка, която с такава ярост се намеси и покаже, че вандалството трябва да бъде отречено първо в семейството. Ако се водим от публикацията на The Washington Post, трябва да зададем въпроса дали публичното опозоряване от страна на бясна майка е възпитателно, наказателно или символ на неугасващ расизъм, който кара угнетените да бъдат агресори?

Дейвид Кенеди, директор на Център за криминална превенция и контрол, обобщава: „Болшинството от жертвите на убийства са с богати криминални досиета. Те самите идват от семейства с традиционни криминални прояви. Така работи машината в света на криминалните убийства“. Изводът е генерален, а не етнически.
Данните на този център обаче изтъкват следното:

  • Чернокожите са седем пъти по-склонни да извършат убийство от коя да е друга раса;
  • Когато извършват престъпление, чернокожите са три пъти по-склонни да използват огнестрелно оръжие и два пъти по-често от всички останали да употребят нож;
  • Испаноговорящите, които извършват тежки престъпления, са три пъти повече от тези, извършени от бели;
  • Азиатците извършват една четвърт от обема на престъпления, извършени от бели;
  • Най-високи нива на престъпност се отбелязват в квартали, които са изцяло за чернокожи или изцяло за испаноговорящи;
  • 45 на сто от жертвите на чернокожите са бели, 43 процента са чернокожи (тоест почти по равно), 10 на сто са испаноговорящи.
  • Когато белите извършват тежки престъпления, в 80 на сто от случаите те са срещу бели, а останалите са срещу други раси.

 

По данни на американското правосъдно министерство в „Проучване за националната виктимизация в САЩ“ за период от една година чернокожи са жертви на 805 хил. престъпления и 8 хиляди убийства. Тъмнокожите съставляват 13 на сто от населението на САЩ, тоест около 46 милиона. Те са жертви в 15 процента от случаите на престъпления без фатален изход. Наблюденията сочат, че чернокожите мъже по-често стават жертви; чернокожите деца е по-вероятно да преживеят насилие или посегателство от чернокожите възрастни; по-бедните чернокожи са по-склонни към престъпна дейност от всякакъв характер, сравнени с тези, които са с постоянни доходи, образование и по-висок социален статус.

За последния извод едва ли някой се нуждае от расов признак или от американското правосъдно министерство, за да предположи именно такава взаимовръзка.

image

Истината за света остава непроменена: нискограмотните семейства, които поколенчески живеят от социални помощи, в лоши битови условия и в среда, сходна с тази на българските цигани, традиционно са абонирани за живот в бандите, в затворите и под куршумите. За разлика от българското общество обаче, хората от проблемните райони в Америка, които искат да променят живота си, срещат подкрепата на реално работещи неправителствени организации, които дават възможност за почтена работа, за трудова квалификация и за почтен живот.
Дори на интернет страницата на ФБР всеки, който иска да се включи в процеса по промяна на своя живот или да допринесе за промяната в някое локално общество, може да заяви това онлайн.

image


Програмите несъмнено работят, защото от 2001 до 2004 г. криминалните посегателства срещу черните намаляват с около 20 на сто, а от 1993 до 2001 г. – с 57 процента.
Предвид численото превъзходство на белите жители на Америка, в абсолютно изражение броят на белите жертви на посегателства, престъпления и убийства е по-висок, високи са нивата на престъпност сред испаноезичните. Общата тенденция обаче за последните 15 години е плавно намаление в типа и обема на извършените престъпления, като на някои места в резултат от съвместната работа на институциите, неправителствените организации и местните общности, тя е свалена с до 70 процента.

Едно е сигурно: на всяко място по света агресията на конкретни социални групи – по расов или друг признак, може да бъде оправдано с историческо страдание и обикновени вандали се освобождават от отговорност с няколко фалшиви и голи фрази.

В Австралия асимилацията на аборигените спира едва през 1973 г., а австралийският премиер се извинява за причинените страдания на коренното население през... 2008 г. Но не сме чули за вълни на човекоядство сред австралийците заради нанесените емоционални травми над местното население.

Ако съдим по активността, с която се отразява всяко вандалство, свързано с чернокожите в Америка, то явно именно те са извоювали правото на световно онеправдани. Но тогава образът на гневната майка, която нанася удари по глупавата глава на детето, е израз на надежда: здравият разум е достатъчно силен, за да прояви сила над безотговорното безразсъдство.

Цветът на американския президент Барак Обама е достатъчно основание да е ясно, че тъжната история с робството в САЩ е приключила. 

 

image
Кадър от личния архив на майката на Обама, на който е снимано цялото семейство. 

 

 http://glasove.com/interviuta/51531-licemerniqt-plach-na-za-chernokojite-v-sasht





Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 11436450
Постинги: 4363
Коментари: 12110
Гласове: 9693
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031