Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2015 10:49 - Съдът не е отговорен по ЗОДОВ за отменени присъди
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 2737 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Съдът не е отговорен по ЗОДОВ за отменени присъди При обвинение рискът не е за съда, а за прокуратурата, твърдят върховните съдии  

Правен свят
    image

Съдът не отговаря по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) при незаконно задържане и отменена осъдителна присъда. Това постанови единодушно Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение и посочи, че отговорността в тези случаи е на прокуратурата. 

"Съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за  вреди по чл.2 ЗОДОВ (ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г.) само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно", решиха върховните съдии.  

Повод за произнасянето на ВКС е наличието на противоречива съдебна практика. Според едното становище съдът е легитимиран да представлява държавата и по исковете за обезщетение за вреди от задържане под стража, когато то е отменено поради липса на законно основание с правно основание. Застъпниците му са на мнение, че съдът представлява държавата и по делата по ЗОДОВ, заведени заради осъдителна присъда, отменена по реда на инстанционния контрол или заради влязла в сила присъда, с която човекът е бил признат за виновен, но след това делото е било възобновено и е бил оправдан. Мотивът е, че вредите са причинени именно от незаконни актове и действия на съда.

Гражданската колегия на ВКС обаче не споделя тази теза.

В тълкувателното решение отначало подробно се обосновава, че отговорността по ЗОДОВ е на държавата, а не на отделните нейни органи и длъжностни лица. "Съдът и другите правозащитни органи представляват държавата като процесуални субституенти", напомнят върховните съдии. И сочат, че дори само един правозащитен орган да представлява държавата, то това не би могло да наруши принципа за пълно обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. "Тази отговорност е обективна и законодателят е предвидил държавата да се представлява от различни органи по искове за обезщетение за вреди, включително и от съда, за да променят практиката си и да се предотврати за в бъдеще нарушаване правата на гражданите", пише в решението.

След това в него последователно се разглеждат различните спорни до момента хипотези за отговорността на съда по ЗОДОВ.

Първо се отхвърля тезата, че съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди от задържане под стража, когато е отменено поради липса на законно основание.

"Когато задържането под стража е постановено от първата съдебна инстанция, но не е отговаряло на изискванията на вътрешното право (НПК), именно съдът като въззивна инстанция е органът, който е установил с обвързваща сила незаконността и я е отстранил като е коригирал практиката си. По този начин са взети и мерки за отстраняване причините за допуснатото нарушение на закона в изпълнение целите на ЗОДОВ и стандартите на Конвенцията. Правно действие поражда само влезлият в сила съдебен акт, поради което съдът като субект в наказателния процес, който е освободил незаконно задържаното лице не трябва да представлява държавата в този случай", завяват върховните съдии. И сочат, че в случая държавата отговаря чрез прокуратурата.

Прокуратурата представлява държавата и по делата по ЗОДОВ за отменена (по реда на инстанционния контрол или на възобновяването) осъдителна присъда, обявява Гражданската колегия на ВКС.

"Съответният съд не е процесуално легитимиран да представлява държавата, когато постанови осъдителна присъда и впоследствие обвиняемият е оправдан, тъй като правно действие поражда само влязлата в сила присъда", пише в решението. "Липсва причинна връзка между актовете на съда и настъпилите вреди. Такава има само с действията на Прокуратурата на РБ, защото без повдигане на неоснователно обвинение не би се стигнало и до неправилна осъдителна присъда. Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите органи и е компетентният орган, който повдига и поддържа обвинение за извършването на престъпление от общ характер. Следователно при неоснователно държавно обвинение, прокуратурата е правозащитният орган, които трябва да промени практиката си и да вземе мерки за отстраняване причините за увреждането. Участието и на съда наред с нея като представител на държавата означава заличаване на съществената разлика между основни функции в наказателния процес", твърди ВКС.

След това тълкувателното решение се позовава на два акта на съда в Страсбург. Първият е по делото "Димитров и Хамънов срещу България". В решението по него е посочено, че, "когато исковете по чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ се разглеждат от съдилищата, срещу които са насочени и всички присъдени по тези искове суми се изплащат от бюджета на въпросните съдилища, то тези две обстоятелства могат да породят сериозни съмнения във връзка с липсата на обективност и безпристрастност на съдилищата при определяне на обезщетенията за вреди". В решението по делото "Михалков срещу България" пък е посочено, че правото на независим и безпристрастен съд е било нарушено поради липсата на независимост и безпристрастност на съда, разгледал и уважил иск по чл.2 ЗОДОВ срещу себе си.

За случаите на отменена след възобновяване влязла в сила осъдителна присъда ВКС разсъждава за характера на отговорността на държавата по чл.2 ЗОДОВ: "Тя е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда, която може да е процесуално законосъобразна, а вината е без правно значение. Характерът на отношенията при осъществяване на производството по НПК не винаги обуславя наличие на процесуално незаконосъобразна дейност на конкретното длъжностно лице или орган, причинител на вредата. След като според изричната разпоредба на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение независимо от това, дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице, то тогава наличието или не на вина е извън предмета на делото по искове с правно основание чл.2 ЗОДОВ". И след това заключва: "По тази причина трудно може да бъде обоснована тезата за отговорност на държавата чрез съда само поради наличието на съдебен акт. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска. При обвинение в извършване на престъпление рискът не е за съда, а за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес".

Според ВКС в противен случай може да се стигне до там съдът, който при възобовяването е отменил осъдителната присъда и е поправил една грешка, да представлява държавата и за това, че по реда на инстанционния контрол преди това е потвърдил осъдителна присъда.


http://www.legalworld.bg/45114.sydyt-ne-e-otgovoren-po-zodov-za-otmeneni-prisydi.html





Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 11278514
Постинги: 4361
Коментари: 12110
Гласове: 9689
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30