Германски филм за убийствата по българските граници Филмът "Забравените. Смърт там, където други отиват в отпуск" разказва за избитите по българските граници младежи от някогашната ГДР, които искали да избягат на Запад

Снощи телевизия RTL излъчи документалния филм „Забравените. Смърт там, където други отиват в отпуск" на режисьорите Фрая Клир и Андреас Куно Рихтер (вижте филма в сайта rtl-now.rtl.de - на немски език).

Героите на филма са младежи от ГДР, които през 60-те, 70-те и 80-те години се опитвали да избягат в Западна Германия през границите на България.

Проучването на архивите на тайната полиция ЩАЗИ в ГДР и на Държавна сигурност в София все още не е завършило, но досега за периода 1961-1989 г. са установени опити за бягство на над 3000 младежи от ГДР. Те се опитали през Странджа, Родопите и западната ни граница да напуснат големия затвор в "социалистическия лагер".

Повечето не знаели за оградите от бодлива тел, прострели се на стотици километри по българските граници. Не били наясно с агентурната мрежа в граничната зона и със заповедите, издавани за граничарите.

Малцина успели, повечето били хващани от агентите на ДС

в селата край границата, разпитвали ги в Главно следствено управление, престоявали няколко седмици в Софийския централен затвор и след това ги изпращали в ГДР. Там ги осъждали на 18 до 24 месеца затвор.

В България за заловен нарушител доносниците от граничната зона са получавали награди от 20-30 лв.

Преди три години обаче разследване на авторитетното списание "Шпигел" установи, че бившата ГДР е плащала на България 2 000 лв. за всеки неин гражданин, убит при опит да избяга на Запад.

19 младежи от ГДР са убити на границата, но продължава проучването на още няколко вероятни случая с неустановена самоличност на жертвите. Други са били ранени и осакатени.

Офицерите в Гранични войски стриктно изпълнявали нарежданията, получени от Политбюро на ЦК на БКП и от военното министерство - да  подържат сред редовите граничари

атмосфера на омраза към "изменниците на социалистическата родина".

На 18-20 годишните български младежи било заповядано да стрелят срещу свои връстници.

Всеки, който допуснел "безнаказано нарушение" на границата, бил наказван за тежко провинение, а ликвидирането на бегълците се награждавало с 10-15 дни отпуск.

Документарният филм разказва за едно успешно бягство през ГКПП "Капитан Андреево"през 1974 г. Тогава берлинчанинът Михаел Шулц и съпругата му влизат в района на КПП-то заедно с голямата навалица турски гастарбайтери. На колата си били сложили фалшива табелка за западногерманска регистрация и след което я изоставили успели да се промъкнат зад бариерата.

Доротея и Михаел Прокш, брат и сестра от Дрезден, нямали този късмет. През 1983 г. те преодоляли телената ограда край връх Ком на път за Югославия, но не подозирали, че има сигнализация, която вдига тревога в заставата. Били заловени и прекарали по година и половина в затвор в ГДР.

Томас Мюлер, 21 годишен младеж от Лайпциг достигнал незабелязан през септември 1981 г. телената стена край Резово, но скоро бил заловен от граничари. След като офицерът го накарал да вдигне ръцете си, един войник прерязал краката му с автоматен откос.

Единият крак на Томас бил ампутиран в болницата в Бургас... През април т.г. той пристигнал отново там, за да се срещне с лекарите и сестрата, които са спасили живота му...

През март 1980 г. Андреас Щютцер и Детлеф Хайнер от Лайпциг, 19-годишни, достигнали телената ограда при село Бръщен, община Сатовча. Заловени били и вдигнали ръце, а тогава  командирът на заставата ги разстрелял. Хората в селото видяли как телата били довлечени с мулета.

Споменът за този случай и за жестокото, ненаказано и до ден днешен убийство на Андреас и Детлеф е жив в паметта на местните хора от Бръщен, Ваклиново и Сатовча. Всички знаят кой е убиецът.

Авторите на германския филм напомнят, че българското Министерство на вътрешните работи и днес предпочита да подържа комунистичската лъжа, че бегълците през границите м годините на тоталитарния режим са били "бандити".

МВР не е пожелало да окаже каквото и да е съдействие на екипа на телевизия Ер Те ЕЛ при снимането на филма.

Но местните хора от Бръщен, помнейки ужасната смърт на невинните младежи, са подпомогнали работата на германския филмов екип и са организирали възпоменание край река Доспат.

Във филма участват и ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив. За тях снимачните дни се оказват един от онези уроци по история, каквито Министерството на образованието, младежта и науката не допуска в българските училища., подчертават авторите на германския филм.

И добавят: "Може би защото тези, които издаваха заповедите за убийствата по границите на комунизма, все още са влиятелни във властта..."

Немските документалисти смятат, че

осмислянето на тоталитарния режим в България изобщо не е започнало.

Само съвестта на хората от Бръщен и искреността на учениците от Пловдив ги окуражават, че и тук паметта ще надделее.

"Шпигел" няколко пъти поставя въпроса, защо смъртта на бегълците от ГДР през българската граница преди падането на Берлинската стена остава безнаказана.

Филмът е посветен на 50-тата годишнина от издигането на Берлинската стена и е финансиран от Федералната фондация за осмисляне на комунистическата диктатура, както и от католическата църква.

Предстои разпространението му в германските училища в помощ на преподавателите по история.



http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/film-za-ubitite-nemci-po-bylgarskite-granici-4020311

Да се знае и помни.Сега когато убийци се предлагат за държавни отличия и награди. В нормалните държави нелегалното преминаване на границата не е по-тежко нарушение от шофирането без книжка или в нетрезво състояние.Тук се приема едва ли не за обявяване на война. Между нормалните държави няма граници САЩ - Канада,Шенгенска зона.Четох публикация за къща построена на границата между САЩ и Канада.В едната стая си в САЩ, в другата стая си в Канада.

http://frognews/news_100025/Adv-Ekimdjiev-za-Frog-CNN-garmi-Balgariia-edinstvena-v-ES-e-ubila-bejanets/