Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2016 11:48 - Д-р Румен Петров: Робството ни е нужно, за да оправдаем несправедливостта, върху която е изградено обществото ни
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 2662 Коментари: 3 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Защо през 2016г. ни е толкова важна концепцията за "турското робство" , че дори настояваме да не ни я "отнемат"?

Възраженията срещу ревизията на "робството" са свързвани с тъмните страни на нашата модерна национална идентичност. А тя е зачената в грях, казано метафорично. Грехът на тежка социална и етническа неравнопоставеност, с която се заквасва обществото абсолютно встрани от идеалите за братство, равенство и свобода.

Ние влизаме като модерни българи, стреснати от една промяна, абсолютно ненаясно какво е добро и какво е зло, как се живее със съседа, как се живее изобщо в общество, основано на диалога. Вместо това ние премахваме диалога, постановяваме доминиращо мнозинство над маргинализирано малцинство и заживяваме с машина за производство на културна идентичност, която обслужва тези факти, към които новият социален и политически елит има интерес.

Много малко се говори, въпреки че историците знаят добре, че при Руско-турската война през 1878 г. тече интензивно преразпределение на собственост, която от турски минава в български ръце.

Процесът е интензивен и мащабен и много българи стават имотни и едроимотни в резултат на тези процеси. Ние сме по-склонни да се замисляме за несправедливостта на изтръгването на собственост от българската държава след 1944 г., но сме малко склонни да съдим справедливостта при отнемането на собственост на турци в полза на българи в хода на създаването на българската държава. С други думи, в хода на възникването на модерната българска идентичност възниква, макар и да не е поставен, въпросът за справедливостта и морала. Какво може да оправдае справедливостта на тези решения? През 1878 г. българското общество има нужда да си изгради, да създаде, да изобрети валидна, приемлива, споделяна от мнозинството версия за начина, по който се конституира. А юридически то се конституира чрез ограбване. Няма закон, при положение че частната собственост е гарантирана и документите са валидни, който да постановява, че турците губят собствеността си.

Заедно с това в хода на войната тече и процес на класическо етническо прочистване. Огромни маси турскоезично население e активно прогонвано или чрез пропаганда, или чрез откровен терор към Цариград и към онези райони, където хората имат закрилата на турската армия.

Обезземлени и стигматизирани (в страната, освободила се от турското робство, да си турчин си е като жълта звезда в някои други времена?), новите български турци остават граждани на новата българска държава. Състaвят сериозно маргинализирано икономически и политически малцинство в нова, модерна България. Не съм готов да споря, но съм склонен да предизвикам публиката с твърдението, че по отношение на политическите права правата на българските турци след Освобождението са по-малки в сравнение с правата на османските българи в имперския живот. Аргументът ми е, че много, много българи са можели да участват в политически решения, касаещи империята, патриаршията в Цариград и самия султански двор. А като икономически субекти български производители и търговци са били икономически важни поданици на империята, с политически авторитет и автономност да управляват и разширяват бизнеса си без особени ограничения. Ние нямаме аналози на подобен тип икономически и политически фигури с идентитет на турци в периода между Руско-турската война и 9 септември 1944 г.

В хода на създаването на модерната българска идентичност след Освобождението идеята за "робството" ни е полезна и нужна, за да се оправдаем пред себе си, за да бъдем по-силните, за да бъдем морални в собствените и очи. Обяснителната схема за справедливата "злоба на роба" (по Гео Милев), за "разрешения" гняв, причинен от лишенията, оправдава всякакви действия. Узряването на концепцията за робството настъпва постепенно, с възникването на българската идентичност възниква и идеята за робството като страна на тази идентичност. Колкото повече сме вършили неща, спорни от гледна точка на справедливостта и морала, толкова повече - ние, бившите роби - сме имали необходимост от обяснения, които да ни оправдават.

Възраженията днес, през 2016 г., срещу "отнемането" на робството са и израз на факта, че апартейдната организация на нашето общество продължава да е властна и силна. Приемаме за естествено, че икономически и социално можем да се разделим почти на касти - градски българи, селски българи, турци, цигани и т.н. Така самата ценност на справедливостта ерозира. Това е структурна несправедливост – заложена в самата идея на обществото за самото себе си - неоспорвана и некритикувана. А неглижирането на темата за справедливостта и равнопоставеността лесно корумпира публичните институции и води до създаването на олигархични организации на икономиката и политическия живот. Кой да каже кога коя справедливост да прилагаме, след като имаме няколко справедливости?  В един по-общ план борбата за некорумпирана държава в България не може да мине покрай идеята за структурните несправедливости, които ни изграждат като общество.

В България има апартейд по отношение на турците и на циганите и ние живеем прелестно в него. Нещо повече - косвеното послание не само към турците и циганите, но и към българите е: "Не очаквайте съпротивата да бъде радикална. Бъдете подчинени на държавата, защото извън нея не може да се разберете като общност." Доминиращото българско общество и неговият елит имат изгода да създават усещане, че всеки сериозен разговор за справедливостта в България означава катаклизъм с магнитуд на гражданска война. Но правилото "да няма етнически конфликт" е много подвеждащо. Етнически конфликт не означава непременно хората да се избиват. Когато "забраняваме" етническия конфликт, ние не даваме възможност социалното неравенство между българите, турците и циганите да бъде заявено като обществен проблем. И, парадоксално, това обслужва единствено олигархията.

А защо обществото е толкова затворено да чува и други разкази за себе си?

В развитието на концепцията за "робството" стои и нашият комплекс "ние европейци ли сме". Бързо развиващото се отчуждение от османската ни родина не може да бъде разглеждано изолирано от християнско-европейските агресии към Османската империя. Нашият негативизъм към Османската империя задължително е свързан с усвояването на европейска идентичност, която е изключваща по отношение на Османската империя. А Европа има интерес да насърчава отчуждение към Османската империя, защото това прави много по-лесна експанзията на Европа на Изток.

Така ние попадаме в една сива зона на вражда между Европа и Османската империя - като деца на развеждащи се родители, между които няма никакво приемане. Или сме с единия, или сме с другия. Не можем да бъдем с двамата, защото те са в изключителен антагонизъм. Несигурни с европейската си идентичност, ние сме принудени да изфабрикуваме османския друг като радикален друг. В резултат на това си навличаме синдром на отчуждение от себе си, защото двете страни, които съставляват нашата идентичност, са взаимно изключващи се. Доста късно в хода на нашето национално развитие и идентичност Европа започва да изгражда системни политики на сближаване с постосманска Турция. Но ние вече сме се създали като бивши роби и сме инвестирали средства в това.

Производството на идентичност е много по-интензивно поради тази несигурност европейци ли сме, османци ли сме, модерни ли сме или предмодерни. Общото усещане за изоставане, което владее и срамува българския елит, оправдава огромните инвестиции в индустрията на производство на идентичност. Обикновено тези държави или култури с по-несигурна идентичност отделят повече средства за изграждането на определен образ за себе си.


Училището е силен инструмент за създаването на тази идентичност. Поразходете се из българските училища и инспекторати и бързо ще разберете, че педагогиката в България е част от колонизационния проект на модерната държава, който трябва да превърне едно аграрно предмодерно общество в модерно - да си мие ушите, да не ражда много деца и да не яде чесън винаги. И да работи във фабриката, не на нивата, разбира се.

Един от въпросите, който не се задава, е какво да направим, ако смятаме, че е по-справедливо да има спор между българите имало ли е робство или не, отколкото да решим, че трябва да има една истина, която се формулира нависоко и започва да се следи дали е станала задължителна. Дали например да няма възможност да има учебници, които са на различна позиция по този въпрос? Защо хората да не спорят? Защо държавата постоянно да отнема възможността за дебат? За да си отгледа олигархия, разбира се.

Можем ли да очертаем нещо като групов портрет на хората, които вярват в робството и настояват за неговото "оставане"?

Метафората "върнете ни робството", разбира се, е израз и на нещо друго - възражението на хората срещу една промяна, която настъпва с отварянето на границите ни - контролирано и неконтролирано.

В резултат на нашето постепенно отваряне към света сложните идеи за това кои сме ние вече стават възможни за мислене. Социалната и географската мобилност на хората разколебават твърдите и доста себеограничаващи ни спрямо света обяснения. Синът заминава за Канада, след време детето му само говори български, но не може да пише. Става едно такова - друго. То хем е българско внуче, хем канадче.

Едни са по-подготвени да приемат по-сложни версии за себе си. Други обаче, изложени на същата мобилност, могат да се втвърдят, да се защитят от тази промяна и да изберат твърда идентичност пред сложната или пред смесената. Кои са тези хора, които възразяват срещу ревизията на робството? Те могат да се идентифицират с избирателите на "Атака" или на Патриотичния фронт, или пък са по-широка група. Често пъти се асоциират с малки населени места, които са онеправдани по отношение на разпределението на достъп до услуги и до икономическо развитие. Те са най-обезвластени и настояването на "робството" е всъщност желанието да се съхрани една система от вярвания в опита им да имат разбираема представа за себе си.

Но освен всичко друго ние не познаваме османското ни средновековие и в пряк, и в метафоричен смисъл. Не познаваме детайлите на тези 500 години всекидневен живот, който е описан писмовно на турски и гръцки, и това е нещо, в което си струва да инвестираме и да си сътрудничим с Анкара. В резултат на това непознаване ни се губи едно огромно времево парче от разбирането ни за това кои сме ние. Не знаем цялата истина за нас. Лошото е, че предмодерни, устни, естетически прекрасни и основно афективни, но не рационални източници като митове и народни песни изместват обективното й изучаване. Едва в началото сме на сериозното осмисляне на последиците от отказването от метафората за "робството".


http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2016/02/05/2699655_d-r_rumen_petrov_robstvoto_ni_e_nujno_za_da_opravdaem/?sp=0#storystart



Гласувай:
3



1. aboychev - ЕТО ЕДИН
07.02.2016 12:05
ОБЕКТИВЕН И
ДОСТОЕН ТЕКСТ
цитирай
2. lyubomircholakov - На 03. 02. 1443 г. монахът Бортол...
07.02.2016 13:08
На 03.02.1443 г. монахът Бортоломей де Яно съобщава:
„От шест години насам турците са отвлекли от християнската земя повече от 400 000 християни, заробили всички, погубили и унищожили множество от царствата и областите на Сърбия, Склавония, Далмация, Трансилвания, България, Босна и особено на кралствата Унгария и Саксония, като не смятаме старите и болните, които убили и обезглавили, понеже не можели да ги откарат…Ние го видяхме дори със собствените си очи наблюдавахме и сега. За този, който види това, от жалост смъртта би му била по-приятна, отколкото да го види или да го е видял. Особено пък клетите християни и християнки, отвеждани в робство с въжета, железни вериги, навързани по двама… Безропотно, както се води добитък на пазар, те плачат и пъшкат жално, като молят за божия милост и просят помощ от християните, откъдето и да минат, без някой да смее да им продума и дума… Видяхме и малки деца, и девойчета, водени и носени в кафези, както се носят птици на пазар на коли и на коне. Много жално е за гледане „.
цитирай
3. aboychev - 03.02.1443 г.
07.02.2016 14:05
ТАКИВА РОБОЗАВЛАДЕЛЧЕСКИ ВЕРСТВА СА
НЕЩО ЧЕСТО СРЕЩАНО В ЦЯЛА ЕВРОПА
ОСНОВНИТЕ ПАЗАРИ СЕ НАМИРАТ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ, ХОЛАНДИЯ, ИСПАНИЯ И ПОРТУГАЛИЯ
ЕДИН ОТ ДОСТАВЧИЦИТЕ НА РОБИ Е
ВЛАДЕТЯЛЯТ НА ДОБРИЧКОТО ЦАРСТВО ДОБРОТИЦА
ТАКОВА ПОРОБВАНЕ С ЦЕЛ ПРОДАЖБА
НЕ Е НЕПРЕМЕННО ТУРСКО РОБСТВО
ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ ВСИЧКИ, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ В
ЗЕМИТЕ НА ДНЕШНАТА "РУСКА" ФЕДЕРАЦИЯ
СА ОБЕКТ НА СЪЩИТЕ ПОКУПКО ПРОДАЖБИ

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14584027
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031