Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2016 10:10 - Роналд и Нанси Рейгън, една голяма любов
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1619 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 16.03.2016 10:11


Роналд и Нанси Рейгън, една голяма любов Автор: Пари мач
  "В любовта няма смешни ситуации освен за едно чуждо, обективно и студено око. Те никога не са такива за участниците”.

image

Нанси Рейгън почина миналата неделя на 94-годишна възраст. През 1952 г. тя се омъжва за Роналд Рейгън и години по-късно става първа дама на САЩ. “Пари Мач” припомня тяхната изключителна любовна история.

 

“Кълна ти се, че Нанси не е комунистка!”

 

Роналд Рейгън вече е отдалечил телефонната слушалка от ухото си, когато чува последните думи, изпуснати в последния момент и с плам от неговия приятел, режисьора Мервин Лерой. Остава за миг в недоумение, след това затваря все още изненадан от обаждането, втренчен в апарата, сякаш той може да му даде отговор на един прекалено закъснял въпрос. “Какво странно обаждане!”, мисли си той, прекосявайки хола. Не че е изненадан, че му се обаждат в тези тъмни времена на лов на вещици, за да защитят една млада дебютираща актриса, чието име се оказало замесено в комунистическа дейност (Рейгън по това време е президент на SAG, Гилдията на киноактьорите), а по-скоро от емоционалната настойчивост на Мервин Лерой.

Роналд Рейгън също е разочарован. Режисьорът, когото обожава, иска да се възползва от услугите му на ефикасен синдикалист с добра репутация, но не мисли да му предложи нова роля. Времето е ясно в този хубав есенен ден на 1949 г. Роналд Рейгън вижда през прозореца си “Мокамбо”, бара, който посреща всяка нощ мъката му, или по-скоро желанието му на заклет оптимист да избяга от нея. Жена му Джейн Уаймън го е напуснала, отвеждайки двете им деца, а кариерата му запада.

 

image

Роналд Рейгън 

 

Първа стъпка към любовта

 

“Нанси Дейвис!”, прошепва той с усмивка. Име, което той не успява да свърже с определено лице. Нанси Дейвис, младо попълнение на “Метро Голдуин Майер”. Нанси Дейвис, име, което според Мервин Лерой се е появило в списъци и петиции, публикувани в комунистически вестници, за неин най-голям ужас. Нанси Дейвис, която дори получава покани за подривни събрания, но на които няма никакво намерение да присъства.

- Мервин? Добър ден. Роналд Рейгън е. Можеш да успокоиш Нанси Дейвис.

- Благодаря, Роналд, че беше толкова бърз.

- Нормално, старче! Такава ни е работата в гилдията. Вчера Джак Дейлс направи проучване. Има друго момиче, активистка, която също се казва Нанси Дейвис. Можеш да успокоиш протежето си, гилдията ще може да я защити при най-малкото притеснение.

- Не искаш ли да й се обадиш ти, Роналд, за да й го кажеш сам? Тя е много разтревожена и ако президентът на Гилдията на киноактьорите потвърди, че няма от какво да се страхува, ще я успокои повече, отколкото ако аз й се обадя.

- Не, Мервин! Ти ще справиш много добре.

- Тя ми го каза.

- Какво ти каза?

- Иска ти да й се обадиш.

- А, така ли?

- Да… Да. Тя много държи на това и… би искала също да те види.

- Да ме види? Окей, дай ми номера й.

 

image 

Нанси Дейвис

 

“Не може да е отвратителна, щом има договор с “Метро Голдуин Майер”, мисли си Роналд Рейгън, отивайки на среща с Нанси Дейвис. Поканил я е на вечеря. Тъй като е предпазлив, си е измислил снимки на следващия ден, за да си тръгне елегантно, ако има риск вечерята да стане отегчителна. “Вратата се отвори, за да ми разкрие не младата дебютираща актриса от списанието, която очаквах, а дребно, слабо момиче с тъмнокестеняви коси, с големи разделечени очи с лешников цвят”. Той й се усмихва. Тя го съзерцава с такова детско възхищение, че предизвиква неговото любопиство, първата стъпка към любовта. “Той е толкова хубав наяве, колкото на екрана”, учудва се Нанси, все така мълчалива. Посещенията й в студиата и актьорите са я научили колко са различни свещените чудовища на киното във всекидневния живот, неузнаваеми до баналност.

Те вечерят в “Ла Рю” на “Сънсет Стрип”, място, на което човек трябва да бъде видян. Тя го слуша. Разговарят за причината, поради която са се срещнали. Той й подсказва да си смени името, за да няма неприятности. Тя упорито отказва. Това е единственият момент от разговора, в който тя нарушава спокойствието си, нежното внимание, с което го наблюдава, докато той я гледа развеселен от тази внезапна промяна, предполагаща не толкова приветлив характер. Роналд Рейгън не знае, че Нанси, родена Ан Франсис Робинс, е страдала, за да има правото да носи името Дейвис.

Баща й изоставил майка й Еди Люкет, млада и красива актриса, по време на бременността й. Тя трябвало да повери малкото си момиченце на сестра си, за да продължи да работи. Когато Ан Франсис е на седем години, Еди се омъжва втори път за блестящия неврохирург от Чикаго д-р Дейвис. Този д-р Дейвис малката Нанси обича и му се възхищава толкова много, че когато е на 14 г. сама иска той да я осинови. Той се съгласява. Девойката веднага хуква да търси първия мъж на майка си, Кенет Робинс, за да го накара да се откаже от бащинството. Постига го. Тогава сама наема един съсед адвокат и накрая става, за свое най-голямо щастие, Ан Франсис (наричана Нанси), дъщеря на д-р Дейвис. Тя винаги ще го представя като истинския си баща, дори когато трябва да бъде написана официалната й биография на първа дама на САЩ. “Поискайте от студиото да промени името ви. Няма да сте първата, която го прави, настоява Роналд. - Не мога. Моето име е Нанси Дейвис и аз ще го запазя!”.

Заинтригуван от тази решителност, Роналд иска да разбере мотивите за упорството й, но смътно усеща, че не бива да бъде прекалено недискретен. В тази жена има достатъчно крехкост и грация, за да не крие силата и непримиримостта, които обичайно се смятат за слабост. За да смени темата, той й описва подробно малкото си ранчо в долината Сан Фернандо, конете си, родословието им. Тя попива думите му до такава степен, че не докосва нито чашата, нито храната си. Когато той замлъква, тя го разпитва още и още. И всеки от нейните уместни въпроси дава на Роналд Рейгън повод да се разкрие. Той й разказва за дейността си в гилдията и й обяснява защо актьорският синдикат толкова му е по сърце. Тя продължава да пита. Щастлив, той продължава да й отговаря. Тя иска да знае повече за този негов ангажимент. Роналд няма как да не направи сравнение при този пламенен разпит. Жена му Джейн Уаймън била бясна, че той прекарва много време в Гилдията на киноактьорите. Роналд е убеден, че това е една от причините за развода им. Нанси е вдъхновена от неговия разказ, допълва някои от позициите, които той защитава, изглежда като че ли иска той да се посвети с още по-голямо усърдие. Роналд си гледа часовника. Вече е полунощ. Не е усетил как е минало времето. Изведнъж си спомня, усмихвайки се нежно, че за да се застрахова за срещата, си е измислил сутрешни снимки. “Софи Такър ще има премиера в “Сиро” с Ксавие Кугат и неговия оркестър. Дали да не наминем?”, веднага й предлага той.

Часът е 3 сутринта, когато Роналд, държейки вратата на колата си, за да слезе Нанси пред дома си, й признава, че на другия ден няма да работи. Тя му възразява мило със загадъчен и закачлив вид, че го е подозирала и в Холивуд е винаги така, когато излезеш с някого, когото не познаваш. Заинтригуван, Роналд следва дребничката дама до вратата й. Има желание да я вземе в обятията си заради това, което току-що е казала толкова естествено, заради това, което е. Тя му протяга ръка. Той я стиска, прошепвайки: “До утре? - Да, до утре”. Нанси говори сериозно, просто. 

 

Всичко е казано, и то завинаги.

 

Защото онова, което Роналд все още не познава, е този неин начин да опростява своя живот и този на обкръжението си, вкарвайки го в калъпа на увереността. Тя има точна представа за живота и човешките отношения. Протакането, извъртанията, мрачното наслаждение са само подробности, и то излишни подробности, като онези, които развалят един добър сценарий и които е достатъчно да се отстранят, за да стане той велик филм. Така че тя се среща с Роналд всеки път, когато той й предложи, но също така и тя самата му предлага няколко срещи, без да злоупотребява. Тя е влюбена. Още в мига, в който го е видяла, го е разбрала. “Моят живот започна истински в минутата, в която срещнах Рони”. От своя страна Роналд твърди: “Не чух да бият камбани, нито избухнаха фойерверки, когато видях Нанси за първи път. Бях заровил толкова дълбоко в дъното на сърцето си тази част от мен, където се случват тези неща, че не можех да чуя нищо ”. 

 

image

1951 г. Нанси Дейвис и Роналд Рейгън на премиерата на "Трамвай "Желание"

 

Няколко месеца по-късно Нанси, заедно с няколко други дебютиращи актриси, които също като нея имат договор, обядва в столовата на “Метро Голдуин Майер”. Дребничката Нанси сякаш принадлежи към друг свят, обградена от тези руси създания с дълги крака и големи гърди. Освен това тя е дискретна и говори малко, докато всички останали мечтаят на висок глас за необикновена слава и съдба, но също така шепнат въображаеми тайни, от които момичетата потрепват. Любовта… Една от тях, предизвикателна хубавица, в която  личи крепкото здраве на селянката, която е била, изведнъж показва на смаяните си сътрапезнички фалшиво бижу. “Роналд ми го подари миналата нощ в “Мокамбо”. Нанси се вцепенява, но бързо се овладява, за да не издаде смущението си. Разбира се, тя знае, че Роналд излиза с други жени. Той не се крие. Досега по никакъв начин не се е ангажирал с нея и тя нищо не му е поискала. И мъчението продължава…

Всяка от другарките й изпада в екстаз от красотата на Роналд. Настъпва луд лукав смях между описанията, които му правят една след друга. Някои, изглежда, са имали очарователна интимност с него. Най-отворената с похотливи въздишки си представя, че е върху раменете на бившия спасител по плуване. След това тя разкрива на покорената публика една новина, която рекламата на “Уорнър” е използвала навремето. През 1940 г. учениците от Училището по изящни изкуства в Лос Анджелис, пред които Роналд Рейгън позирал, обявили, че неговото тяло е най-съвършеното от всички, които е трябвало да скулптурират. Нанси сякаш умира хиляда пъти, но привидно запазва онова спокойствие, което бележи целия й живот и което в Белия дом ще минава за безразличие и студенина.

 

image

10 януари 1981 г.

 

“Питах се дали не съм само едно сред останалите момичета.” Разбира се (и коя жена не е изпитвала това чувство?), Нанси е трябвало да си зададе този род въпроси (тя го пише в мемоарите си), но само за кратки мигове. Защото дълбоко в себе си тя се чувства различна. Тя го иска. Тя го иска толкова сигурно, че мисли за другите, за всички останали, като за съпернички, които могат да бъдат победени. Тя е убедена. Тя ще бъде търпелива. “Знаех, че един разведен мъж има нужда от време, преди да помисли да се ожени отново. А Рони беше ужасно наранен от развода си.” Това е стратегията на Нанси. Няма значение дали го осъзнава или не. Тя е. Това е нейната сила. Както опитните автори от големите студиа, Нанси заплита драматургичния вътък на сценария, който възнамерява да изживее. За тази цел тя използва набор от психологически параметри, които са схематични, но изключително ефикасни в един пълнометражен филм. В един филм са нужни също визуално силни, вълнуващи сцени.

“През първата година от връзката ни Рони много пътуваше до Ню Йорк заради гилдията. Откарвах го до гарата и когато влакът потегляше, тичах през целия перон, за да му кажа довиждане.” Липсват само музиката и забавеното движение. Кой зрител, дори най-безчувственият, дори най-циничният, не би проронил сълза в края на такава сцена? Със сигурност при Нанси няма лукави желания, скрити намерения или лицемерни сметки. Тя поставя на сцената любовта си. За нея това е очевидност. И ако животът не е роман, ако за мнозина животът не е филм, за Нанси той може да бъде разкрасен с романни методи или кинематографични принципи. Животът, но най-доброто от него. От най-простите жестове във всекидневния живот до най-изисканите, когато Роналд Рейгън заема първия пост в страната, Нанси ще докаже, че това е нейното кредо. Колко критики е породила със скъпата украса на Белия дом, цената и броя на луксозните си маркови дрехи!… Тя обича Роналд. Това, което знае за неговите чувства към нея, е, че той не си позволява да ги изпита. “В интерес на истината, през първата година аз правех всичко наопаки. Канех я от време на време. Продължавах да пътувам до Ню Йорк заради гилдията по всеки повод. Накратко, правех всичко, за да я обезсърча. За щастие някой трябва да ме е закрилял там горе, защото не успях. Все още се случва да ми избива студена пот при мисълта, че можех да я загубя.” Роналд иска да остане свободен. Той е сигурен, че животът му е предначертан. До такава степен, че не си дава сметка, че все по-често се среща с Нанси, въпреки че има и няколко авантюри. До такава степен, че дори не е ужасен, когато приятелите му смятат, че двамата с Нанси са призната и гравирана във времето двойка. Нанси има талант. Този талант. Филмът е заснет и какъвто и да е монтажът, той разказва само една история. Любовна история, която завършва добре. Със сватба на 4 март 1952 г.

 

image

Сватбата им на 4 март 1952 г.

 

Нанси е поставила основите на любовта им. Роналд ще добави другите заедно с нея. Изпраща цветя на майката на Нанси на всеки рожден ден на жена си, за да й благодари, че я е родила. “Обичам те повече от всичко на света”, пише той през целия им съвместен живот върху хиляди картички, разпръснати във всички стаи на ранчото им в Калифорния, в Белия дом, за Свети Валентин, за рождения ден на Нанси, за годишнината от сватбата им, за годишнината от първата им среща, за рождените дни на децата им.

 

image

Семейство Рейгън през 80-те г. 

 

“В продължение на години упреквах Рони, че ме е лишил от предложението за брак на мечтите ми: представях си как ме отвежда с лодка при залез слънце, докато аз съм се излегнала, потопила пръсти във водата. 25 г. по-късно, за сребърната ни сватба, Рони ми подари лодка, наречена Tru Luw (за ”true love”, истинска любов) и ме отведе да направим една обиколка в езерото на нашето ранчо. В любовта няма смешни ситуации освен за едно чуждо, обективно и студено око. Те никога не са такива за участниците.”

“Ако нашият брак беше успех, заключава Нанси, то е защото Рони и аз направихме всичко той да бъде такъв.”

Превод от френски: Галя Дачкова


http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/ronald-i-nansi-rejgyn-edna-golyama-lyubov




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 11746585
Постинги: 4369
Коментари: 12114
Гласове: 9701
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031