Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2016 13:45 - Защо московските пропагандатори не могат да спят
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1852 Коментари: 0 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Защо московските пропагандатори не могат да спят

Руският виолончелист и милиардната офшорна империя - този сюжет тресе пропагандния персонал, обслужващ върховете на властта в Москва. Сън не хваща и българския му отряд. Нашият автор Ясен Бояджиев знае защо.

image

Как е възможно един руски виолончелист да се превърне в собственик на (поне) 2-милиардна офшорна империя, кой и какво може да накара най-големите руски държавни компании и банки, както и отделни бизнесмени, години наред системно да наливат в империята многомилионни „подаръци”?

Банална защитна реакция

Тези въпроси, или по-точно техният отговор, тресат пропагандния персонал, обслужващ върховете на властта в Москва. Сън не хваща и българския му отряд. Знайните му и незнайни труженици наводниха телевизионни студиа, вестникарски страници и интернет форуми и като колективен говорител на Кремъл дума по дума повтарят едно и също: „политическа поръчка”, „активно мероприятие”, „компроматна война, която се води с инструментариума на плаща и кинжала”, „подготвена от ЦРУ и други американски служби”, нямаща „нищо общо със стандартите на свободното слово и цивилизованата журналистика”.

Това е всъщност крайно баналната, разпространена най-вече в тукашните посттоталитарни територии, защитна реакция, разчитаща на неинформираността на публиката: като не можеш да опровергаеш фактите и документите, се обявяваш за жертва на политическа поръчка, омаскаряваш изобличителите си и отклоняваш вниманието към други въпроси.

"Защо няма американци?"

Защо, например, в „Панамските документи” няма нито един американец, питат те и се впускат сърцераздирателно да „разсъждават” по въпроса. Само че минаха 2-3 дни и тази „спасителна сламка” се оказа менте, след като единственото американско издание, включено в разследването на документите - McClatchy, обяви, че в тях са открити повече от 200 сканирани паспорти на американски граждани, около 3 500 акционери в офшорни компании са посочили американски адреси, а 3 100 компании са обвързани със специалисти по офшорките в Маями, Ню Йорк и други градове в САЩ. Четирима от американците, чиито фирми са били регистрирани от панамската кантора „Мосак Фонсека”, са или обвиняеми, или вече осъдени за престъпления като измами с ценни книжа и участие във финансови пирамиди. Сред откритите в документите американски имена има донори на двете основни партии (включително някогашен донор на днешен кандидат-президент), инвестиционен банкер, бивш главен директор на Ситигруп, основател на нюйоркски хедж фонд, холивудски магнат и други.

Разбира се, техните видни от документите офшорни дела изглеждат като детска игра в сравнение с виртуозните финансови изпълнения на виолончелиста. Не се откриват (засега) действащи американски политици и държавни служители. А и броят на американските имена е относително малък в сравнение със страни като Китай, Швейцария, Русия и Великобритания, да речем. Което обаче е лесно обяснимо. Просто панамската компания е предпочитала клиенти от други райони, а в самите Съединени щати, например в Делауеър, Невада, Южна Дакота и Уайоминг, е по-лесно (а за американците и по-безопасно) да регистрираш офшорна фирма, отколкото в Панама. В Делауеър, например, е по-трудно да получиш карта за библиотека, отколкото да си откриеш компания. В класацията на „данъчните райове” за 2015 година САЩ се изкачват на трето място, докато Панама е чак 13-та.

Всъщност, тези обяснения са донякъде излишни. Защото дори в списъците наистина да нямаше нито един американец и нито една американска компания, пак с пълна сила остават да висят желязно подкованите с факти и документи въпроси: как е възможно един руски виолончелист да се превърне в собственик на (поне) 2-милиардна офшорна империя, кой и какво може да накара най-големите руски държавни компании и банки, както и отделни бизнесмени, години наред системно да наливат в империята многомилионни „подаръци”?

image

Виолончелистът

"А кой им плаща?"

За да се отклони вниманието от тези въпроси - и най-вече от техния отговор, следващият ход е да се посее съмнение в почтеността на разследващите, като се постави особено „опетняващият” въпрос кой плаща. Сиреч, не става дума за независими журналисти и медии, защото „който плаща, той поръчва музиката”. А в случая плащали Съединените щати.

Първо, да се говори за „независимост” и за „стандартите на свободното слово”, за да се защити режим, чиито „медии” не намериха за нужно дори да споменат за панамската сензация, режим, който е смазал почти всички политически, граждански и медийни прояви на свобода, докато тайно финансира глобални пропагандни кампании и всевъзможни десни и леви радикални партии, е най-малкото странно.

Освен това обаче, за разлика от защитниците на този режим, организациите, разследващи „Панамските документи”, не крият финансирането си. Една от тях - Проект за разследване на сигнали за организираната престъпност и корупцията OCCRP (консорциум от разследващи центрове, медии и журналисти в Източна Европа, Кавказ, Централна Азия и Латинска Америка), е посочил на сайта си своите основни донори - Институт Отворено общество на фондация „Сорос” и Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID). Това са прозрачни и отчетни в дейността си донори в света на неправителствените организации, с голям принос за утвърждаване на принципите на демокрацията и доброто управление на много места по света.

Впрочем, заради въпроса „кой плаща” и заради упоритите споменавания на „плаща и кинжала”, да кажем мимоходом, че на сайта на същата организация (OCCRP) може да се прочете и публикация за офшорните приключения на агенти на ЦРУ и други разузнавателни агенции (включително за ключови фигури в прочути афери като, да кажем, „Иран-контри”).

Но дори и да приемем, че „Сорос” и USAID не са нищо повече от поделения на ЦРУ и че връзките с тях са особено позорни, пак с пълна сила остават да висят желязно подкованите с факти и документи въпроси: как е възможно един руски виолончелист да се превърне в собственик на (поне) 2-милиардна офшорна империя, кой и какво може да накара най-големите руски държавни компании и банки, както и отделни бизнесмени, години наред системно да наливат в империята многомилионни „подаръци”?

Защо Русия?

Всъщност, единствената цел на цялото упражнение с „Панамските документи” е Русия, казват те, придавайки си прекалена и незаслужена важност. Обобщението им е откровена лъжа, на която може да се хванат само тези, които не четат нищо друго освен кремълските комюникета. Публикуваната досега част от „Панамските документи” е малка, но вече съвсем достатъчна, за да се разбере, че става дума за политически и географски неутрално разследване. В списъка на засегнатите са лица и институции от целия световен политически спектър (от британския премиер до китайското политбюро) и от всички сфери на живота (от лондонското Сити и германските банки до шоубизнеса и футбола).

image

Ясен Бояджиев

И все пак, руският сюжет в разследването има специално място. То обаче се дължи не на предубеденост на разследващите, а на една негова характерна черта: в него не става дума просто за морално укоримо офшорно присъствие, укриване на данъци или пране на пари. За разлика от останалите, в руския сюжет офшорните зони не са просто скривалище на имущество и идентичности, а инструмент за системен пладнешки обир на огромни публични средства.

Съвършено ясно е, че за разлика от много други части на света, където замесените ще трябва да платят (и вече плащат) някаква цена (морална, политическа, финансова, съдебна), в Русия „Панамските документи” скоро няма да имат никакви последици. Руските герои не просто няма да бъдат разследвани и преследвани. Никой дори няма да ги укори. Напротив, както се разбра, властта даже се гордее с виолончелиста (умилително наричан „княз Мишкин”).

Въпреки това обаче въпросът за неговото приказно превръщане в милиардер силно я безпокои. Защото става все по-заплашителен броят на хората, които знаят или се досещат за отговора на този въпрос. Знаят името на могъщия близък приятел, който може да накара най-големите руски държавни компании и банки, както и отделни бизнесмени, години наред системно да правят многомилионни „подаръци”. Макар и това име да не се споменава никъде в „Панамските документи”.

Рано или късно тези хора ще му потърсят сметка. Затова и сън не лови обслужващия го пропаганден персонал.

www.dw.com/bg/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D1%8F%D1%82/a-19177751



Гласувай:
2
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 11278423
Постинги: 4361
Коментари: 12110
Гласове: 9689
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30