Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2017 21:37 - Как стигнахме до резила в Елин Пелин – накъде отиваме?
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 943 Коментари: 1 Гласове:
-1

Последна промяна: 15.02.2017 21:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  ​Как стигнахме до резила в Елин Пелин – накъде отиваме?   Последна редакция на 15/02/17
        image

Лютви Местан

 

Нацизмът в България, който все по-игриво наднича зад фолклорни патриотични одежди и опит за патриотичен език
 

 

Лютви Местан, председател на ДОСТ

 

13ти февруари 2017 г. се превърна в злокобно огледало на съвременния български национален манталитет. Стотици хиляди зрители на една от най-големите телевизии безмълвно наблюдаваха как кметът и най-представителните жители на град Елин Пелин с настървение се противопоставиха срещу заселването в техния град на двама възрастни сирийци – мъж и жена. Кулминацията на абсурда дойде в мига, когато елинпелинчелин произнесе фразата – „ще ги приемем, но първо ще ги покръстим, като ги потопим във водата с главата надолу“.

 

Ако това събитие бъде анализирано на историческия фон на българската гордост, че едно предишно поколение преди 74 години е спасило от депортация в лагерите на смъртта близо 50 000 евреи, случката в Елин Пелин изглежда като класически фашизъм. В контекста на днешните европейски ценности и при опит за по-политически коректен изказ, случката от Елин Пелин би могла срамежливо да бъде определяна като крайна ксенофобия и остра проява на националпопулизъм. Ако обаче започнем да съизмерваме агресията, демонстрирана в класическия шопски град, с цялостното звучене на днешния политически език в България и на основната му доминанта, излъчвана от стилистиката на т.нар. „Обединени патриоти“, у мнозина може и да остане усещане, че яростта срещу двама беззащитни сирийци всъщност е била изблик на „мощен патриотичен импулс“. 

 

Как стигнахме дотук?!

 

Как класическа проява на ксенофобия и фашизъм претендира не просто да изглежда нормална и естествена реакция, но дори да налага гражданска, морална и политическа норма за поведение? Отговорите на подобни въпроси сигурно ще прозвучат болезнено. Но един от тях е особено стряскащ и той трябва да бъде произнесен. Днес България и българското общество са заредени, те буквално са препълнени от примитивен национализъм, чийто кафяви отблясъци все по-често напомнят за нацизма.

 

Всъщност на 13.02. сутринта телевизионните камери показаха на българската зрителска аудитория една случайно избрана молекула на българския нацизъм, каквато ни разкри с реакциите си град Елин Пелин. Един от хората, особено активни с поведението и репликите си на площада, бе досегашният народен представител от ВМРО Юлиян Ангелов. Нима може да има нещо по-естествено от обстоятелството, че станахме свидетели на краен национализъм срещу бежанци от сирийската война, след като близо две години определените като фашисти в документ на ПАСЕ депутати от Патриотичния фронт белязаха управлението на Бойко Борисов със своя „патриотичен знак“ и от време на време използваха парламентарната трибуна, за да определят представители на други, различни от българския, етноси като 

 

„виещи човекоподобни“

 

Нацизмът в България, който все по-игриво наднича зад фолклорни патриотични одежди и опит за патриотичен език, не е случайна екстрема и не е отклонение от нормалното. Съвременният нацизъм – това е съзнателно отглеждана обществена антикултура, за чийто възход заедно с партиите на Обединените патриоти огромна споделена отговорност носят и ГЕРБ – защото легализираха националпопулистите като фактор за подкрепа на управлението си, Реформаторският блок носи своята вина заради това, че настоя пред ГЕРБ към властовата формула непременно да бъдат привлечени „патриотите“. Свой принос в неморалността даде и лявата формация АБВ, която заради властовите си амбиции брутално загърби всякакви ценности и принципи. БСП, партията, която в рамките на 43тото НС бе опозиция, неприкрито флиртуваше с крайните националисти, докато с леви популистки аргументи критикуваше икономическите и финансови мерки на дясната партия във властта – ГЕРБ.

 

Днес социологията сочи, че за българите почти еднакво одобрявана като коалиционна формула е събиране на ГЕРБ с „Обединените патриоти“, както и на БСП с „Обединените патриоти“. Парадоксът е, че постоянен фактор в двете коалиционни образувания са „Обединени патриоти“. С други думи, и от дясно, и от ляво са еднакво „узрели“ да приемат националистическия допинг на т.нар. патриотични формации.

 

Декларативният отказ на ДПС от фундаменталните принципи на либерализма като свобода, отговорност и толерантност, особено ярко произведен в предколедното слово на почетния председател на Движението на 17.12.2015 г. при отстраняването ми от ДПС, се превърна в своеобразен „троянски кон“, който широко отвори вратите за екстремистки атаки срещу либерализма. Нещо повече, възхваляването на руската сила и оневиняването на Кремъл заради агресията му срещу Украйна направиха така, че ДПС днес е, от една страна, непубличен съюзник на крайните националисти в опита им да оправдаят руската окупация на Крим, а от друга, извършиха нечувано предателство към своите избиратели, тай като са ги обрекли на вечна политическа изолация в публичната сфера на реалната политика.

 

Една малка илюстрация за 

 

лишената от авторитет и политическо достойнство ДПС 

 

е обстоятелството, че техните евродепутати не само не съумяха да защитят докрай правото на употреба на майчин език по време на кампании, каквато подписка бяха организирали в Европейския парламент, а дори безропотно приеха подписката им да бъде закрита, а темата за майчиния език да отшуми и тихомълком да изчезне от европейската парламентарна трибуна.

 

Европа и поредицата бюрократични компромиси между ЕНП и ПЕС също носят своята отговорност за надигането на крайните национализми, в това число и на българския. Сигурно вече е забравено, но единствената реакция срещу петгодишния мораториум за присъединяване, наложен от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, дойде от мен. Дори разработих и предложих алтернативна визия за Европейския съюз – разширяване на Съюза по посока към Западните Балкани и към Турция като елемент за разширяване на зоната за сигурност на ЕС. Това бе израз на ясното прозрение, че единственият шанс на Европа да оцелее пред днешните предизвикателства, е тя да обогати либералната си ценностна природа с много повече свобода, отговорност, толерантност и солидарност с многообразието от различия.

 

Днес либерализмът и в Европа, и в България е под безпрецедентен многопосочен натиск. Предупредителни сигнали за сътресения в демократичните либерални устои на държавността идват от Германия, Франция, Холандия, където предстоят важни избори. Триумф над либерализма на свободата и демокрацията вече празнуват в пространството на т.нар. Вишеградска четворка, откъдето неприкрито протягат ръка за партньорство 

 

към агресора и окупатора Путин

 

В България се появи социолог, който наскоро възкликна – „България вече е националистическа!“. И БСП, и ГЕРБ, и Обединените патриоти, и ДПС, а с някои свои изявления и новопоявилата се партия „Воля“ само чакат сигнал, за да подкрепят сваляне на санкциите срещу Русия, въпреки че казусът с Крим далеч не е решен. Единствената формация – макар и поставена в самотността на своята последователна евро-атлантическа принципност – е партията ДОСТ и нейната предизборна коалиция с НПСД – Обединение ДОСТ. И проблемът не е само в това, че тези две партии и тяхната коалиция са единственият принципен защитник на спазване на международното право и осъждането на всякакъв вид агресия. Нещо повече – Обединение ДОСТ обяснява своята позиция с аргумента, че това е висша форма на защита на българския национален интерес, както и висша форма на защита на принципа на модерния граждански патриотизъм.

В днешна България, чийто обществен климат е проглушен от гласовете на национализма и антиевропеизма, Обединение ДОСТ се оказва единствената формация, която се опитва да брани автентичните демократични принципи и ценности на либерална Европа. Кауза, която се опитва не само да докаже силата и правото на либералните идеи, но и либерална кауза, която се опитва да спаси България и да помогне на Европа да се спаси от лапите на съвременния нацизъм. Това е битка, която не се измерва само в изборни резултати, а с гражданска смелост, демократизъм и стратегическо визионерство. Това е смисълът и на свободата, и на отговорността, и на толерантността. А колкото до България – как наистина стигнахме дотук и накъде всъщност отиваме?

www.faktor.bg/novini/balgariya/95030-kak-stignahme-do-rezila-v-elin-pelin-nakade-otivame.html




Гласувай:
1
2



1. oia - Когато българите са спасили 50, 000 ...
16.02.2017 09:35
Когато българите са спасили 50,000 евреи, добре, че Местан не го е имало, а и дколкото е известно--това е направено от православието, а не от мюсолманството. Ако го е имало по онова време, кой знае какви да ги е натворил. Този поглеждал ли се е поне веднъж сериозно в огледалото, за да види какво е изписано на сурата му.Той може да си преведе тази дума. Знае ли, чв на всеки един е изписана там неговата същност, и колкото и да се опитва да я крие не може. Знае ли, че французите първи са въвели разпознаването на характера на индивида, именно по сурата му. Така са залавяли престъпниците. Това е станало много далеч назад в
миналото, но този стар и примитивен способ, работи и сега безупречно.
Витиеватите слова, които ползва господин Местан--не го показват, като остроумен, а като скодоумен. Човек никога не може да избяга от себе си,
колкото и да се мъчи да се крие зад остроумие. Той не е красноречив, а е заядлив. Дано училището в което е ходил да учи, да не е изгоряло.
Добре жонглира с думите, но с делата как е ???? Е,-- няма да питаме, защото може би не разбира от български а ние пък неговия майчин език.
Нищо лично към индивида Местан, но към деянията му ?????? Колкото до хората на Елин Пелин, ако той и неговите съратници не бяха толкова нагли, може би тези от Ел. Пелин,--и те нямаше да реагират по този начин, а навярно няма да са и само те. Ееее--ще им се разваля рахътлъка. Нека не забравят--има ЕДИН, дето бавно ходи, но далече стига.
Нищо лично към никой, но към мръсните им ръце и дела ДА. Да не забравят ВЪЗМЕЗДИЕТО на камъните и с камъните. МНОГО ТЕЖАТ---ПОВЕЧЕ ОТ ПАРИТЕ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 11624139
Постинги: 4365
Коментари: 12110
Гласове: 9699
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031