Китай, а не Русия избра Тръмп

29.08.2018 13.14

Грабителската търговска политика на Китай му позволи да наложи своята воля на Америка и нанесе удар по обикновените американски работници. Икономическата политика на Доналд Тръмп има за цел да преобърне политиката на пренебрежително отношение към китайската заплаха и да неутрализира тази заплаха.

Макар в момента цялото внимание на политиците и пресата да е концентрирано върху руската „намеса“ в изборите през 2016 г., в действителност то трябва да се концентрира върху ролята, която Китай изигра в избирането на Тръмп. Именно заплахата от страна на Китай предопределя действията на Америка днес.

Грабителската търговска политика, която Китай води отдавна, му позволи да натрапи своята воля на САЩ и нанесе най-сериозен удар по обикновените американски работници в централната част на САЩ.

Тази грабителска политика включи манипулациите с валутния курс, несправедливите търговски практики и кражбата на интелектуална собственост, която нанесе на САЩ най-сериозен удар. В резултат на това най-много пострадаха американските индустриални предприятия. Безработицата, десетилетия на понижаващи се доходи и загубата на чувство за собствено достойнство – това е цената, която много американски работници бяха принудени да платят.

Демократите не направиха почти нищо, за да подобрят качеството на живот на работниците в американската индустрия, които изпитваха недоволство и тревога във връзка с провалената търговска политика на властите, безсилно наблюдавайки как техните работни места изтичат зад граница. По тази причина щатите на „сините якички“ гласуваха за Тръмп. Неговата икономическа политика има за цел да преобърне политиката на пренебрежително отношение към китайската заплаха и да неутрализират тази заплаха, докато не е станало твърде късно.

Китайците манипулираха курса на своята валута в течение на няколко десетилетия, а на Америка й липсваше силен лидер и политическа воля, за да се противопостави на това. Членовете на американския Конгрес трябва да са наясно, че поради тази причина през 2017 г. търговският дефицит на Америка с Китай е достигнал 375 милиарда долара. Американският износ за Китай през 2017 г. е достигнал 130 милиарда долара, докато вносът е надхвърлил 500 милиарда долара. Ключовите точки на вноса са електронното и машинно оборудване.

Китайците ежемесечно изнасят за САЩ огромно количество индустриални стоки – отчитайки евтината работна сила и благоприятния обменен курс /който, впрочем, е установен от Китайската народна банка/. След като те продадат своите стоки на американските компании и потребители, те внасят своята печалба в китайските банки, което позволява на Китайската народна банка да реинвестира тези средства – главно в покупката на американски държавни ценни книжа. В момента Китай притежава облигации на американската хазна на стойност 1 трилион долара и е на първо място по този показател сред неамериканските държатели. Второто място принадлежи на Япония.

Тази безпогрешна за Китай ситуация изкуствено държи стойността на неговата валута на ниско равнище, докато китайската централна банка реинвестира в американски ценни книжа. А за да ги купи, Пекин се нуждае от долари, а не от юани. И така доларът расте /или неговият курс се държи на високо равнище/, докато този на китайската валута остава същия или се понижава. Това позволява на китайските стоки да остават евтини в цял свят. Но валутата на държава с активно търговско салдо трябва да расте, а не да намалява.

Ако говорим за митата, които САЩ неотдавна въведоха по отношение на Китай, то с април 2018 г. курсът на юана се понижи с около 10% спрямо долара, в резултат на което въздействието на митата в размер на 10% беше сведено до нулата. Освен това, тъй като митата се плащат с лека отсрочка, китайците дори спечелиха в сравнение с американските производители.

Струва си да се признае, че САЩ дадоха на Китай билет първа класа за влизане в глобалната търговска система, когато американският Конгрес гласува за приемането на Китай в Световната търговска организация. В доклада на представителя на американския президент на международните търговски преговори през 2017 г. се казва следното:

„Днес, почти две десетилетия след даденото от тях обещание за подкрепа на многостранната търговска система на СТО, китайското правителство осъществява редица постоянно усъвършенстващи се мерки и практики, насочени към ограничаване на достъпа до пазара на вносни стоки и услуги, а също така за чуждестранните производители и доставчици на услуги. В същото време Китай предоставя на правителството значителни ресурси и нормативна и юридическа база в подкрепа на китайската индустрия, включително чрез инициативи, насочени към получаването на иновационни технологии от чуждестранни компании в различни сектори на икономиката“.

Китай се възползва от тези права, които му дава членството в СТО, и игнорира своите задължения.

В доклада на представителя на американски президент на международните търговски преговори Робърт Лайтхайзер се казва, че в резултат на кражба на интелектуална собственост от Китай и принудително предаване на технологии, американските компании ежегодно губят по 50 милиарда долара печалби. В публикувана неотдавна статия в агенция „Блумбърг“ под наименованието „Какво е интелектуалната собственост и дали Китай я краде“ се казва следното:

„Американските чиновници откриха сериозни доказателства, че Китай се възползва от ограниченията за участие на чуждестранен капитал, за да принуждава американските компании да предават своите технологии на китайските предприятия, и че Китай подкрепя и осъществява кибератаки срещу американски компании с цел получаването на достъп до търговски тайни“.

Преди 20 години китайската икономика беше седма в света, намираща се между Италия и Бразилия. След 10 години тя вече беше трета – практически наравно с Япония. За този период обемът на китайската икономика нарасна почти пет пъти. Днес тя е втората най-голяма в света, отстъпвайки само на САЩ: нейният обем е равен на 60% от обема на американската икономика. От 1989 до 2018 г. икономиката на Китай растеше със средна скорост от 9,6% годишно, съществено изпреварвайки по темпове на растеж икономика на САЩ, която растеше със средна скорост от 3% годишно. Междувременно Русия през 2017 г. зае 11 място сред най-големите икономики в света, а нейният обем е равен на 8% от обема на американската икономика. Ако оценяваме руската икономика в долари, то нейният размер ще бъде още по-малък. Не трябва да си правим илюзии: именно Китай отправя предизвикателство към САЩ.

Китайците без много шум отправят предизвикателство към икономическото господство на САЩ в света и агресивно преследват своите националистически цели. Междувременно американците продължават да обсъждат едни и същи теми, да туитват и да цитират едни и същи идеологизирани аргументи за „заговор“ с Русия – повечето специалисти в областта на правото ще ви кажат, че този термин няма никаква процесуална сила. Разбира се американците трябва да отговорят на кибератаките, насочени срещу американските избори, независимо от това дали те идват от Русия или някоя друга страна. Американците трябва да разберат, че опитите за намеса в изборите ще продължат, по тази причина те трябва да реагират решително на тях.

Но макар опитите на Русия за намеса в изборите да предизвикват тревога, главната заплаха за бъдещето на Америка е хищническото икономическо поведение на Китай. Именно то, а не руската заплаха, трябва да стане обединяващ лозунг за американците. /БГНЕС

---------

Джеймс Уолкър, анализатор. „The National Interest“


http://dnesplus.bg/News.aspx?n=851162

точно

даа..всичко е Пари..