Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05 11:05 - При цялото руско влияние, София все още си остава васал на Вашингтон и на Запада
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 205 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.05 11:31


При цялото руско влияние, София все още си остава васал на Вашингтон и на Запада

Автор: Павел Раста, zavtra.ru


До миналата година премиерът Борисов избягваше да посещава Москва и никога не е бил там през цялата си политическа кариера. Бивш пожарникар от София, той става кмет на столицата преди да стане лидер на десните популисти. Разбира се, той е изключително предпазлив към Кремъл. Според слуховете, в крайна сметка той казва следното: „И американците, и руснаците искат да ни чукат. Но руснаците искат това да бъде по любов“. Говорейки за неговата политика, мнозина си спомнят старата притча за опитния царедворец, който може да ходи под дъжда без чадър, защото се е научил да се промъква между дъждовните струи. Очевидно е, че тази политика е принудителна за една държава, притисната между двама геополитически играчи, и тя просто няма друг избор.

image


Павел Раста е писател, публицист и общественик. През 2014-15г. е воювал като руски доброволец в Донбас от страната на опълчението на ДНР. Кандидат на икономическите науки.

 

Евентуалното завръщане на Русия в ПАСЕ може да създаде впечатление за някакъв вид разреждане между нея и ЕС. Няма да говорим за нивото на вероятност за това развитие на събитията, но теоретично, разбира се, това е възможно. Но, дори нещо подобно да се случи, това няма да отмени основното обстоятелство, че геополитическият сблъсък между Русия и колективния Запад продължава. И това ще продължи, защото глобалните противоречия зад него далеч не са разрешени.

 

Но в хода на всеки такъв сблъсък (политически, икономически или дори военен) неизбежно възниква въпросът за това как се държат държавите, които се намират между двете страни на конфликта. Каква е тяхната роля в това, което се случва, каква е тяхната линия която провеждат и по какъв начин тяхната позиция влияе върху цялостната картина на събитията. Ярък пример за такава държава сега е бившият най-близък съюзник на СССР в социалистическия лагер, а сега член на НАТО - България. Колко силна е позицията на САЩ в тази страна? Как Русия реализира своето влияние в политиката на тази страна, която е една от ключовите на Балканите?

 

Тънкият намек на Кремъл

 

Когато миналата година над 20 страни от ЕС обявиха решението си за експулсирането на руските дипломати във връзка с т.нар „Случай Скрипал“, това предизвика сериозно раздразнение в Москва, но това едва ли беше голяма изненада за нея. Но друг факт се оказа забележителен: дипломатическата офанзива бе обявена от ръководителя на ЕС Доналд Туск в черноморския варненски курорт Варна в България, страната, която Москва смяташе от много години и продължава да смята за свое политическо и икономическо владение.

 

Веднага след това събитие проруската настроена част от българското политическо пространство се активизира значително. Няколко дни след заявлението на Туск, смятания за проруски български президент Румен Радев свика пресконференция, за да изясни позицията на своята страна по „случая Скрипал“. Радев заяви, че трябва да има "ясни и неопровержими доказателства" за участието на Русия в този инцидент, преди София да се присъедини към своите съюзници от НАТО и ЕС и да започне да експулсира руски дипломати.

 

Няколко седмици след това и президентът Радев, и премиерът Бойко Борисов посетиха Москва, за да постигнат споразумение с Руската федерация за възобновяване на замразените енергийни проекти. И там веднага им напомниха колко много контрол има Русия над България, въпреки всичките й отношения с НАТО и ЕС. "Една компания "Лукойл" е инвестирала 3 млрд. долара в България", заяви руският президент на срещата с Борисов, което означава, че само на руската енергийна компания се падат 9% от БВП на страната и една четвърт от държавния бюджет. И всички говорят, че намекът е бил добре разбран в София.

 

Понякога те се завръщат

 

България доброволно се присъедини към НАТО през 2004 г. и към ЕС през 2007 г. и така изглеждаше, че може би е сложен края на много десетилетия на господството на Русия в нейната политика и икономика.

 

Но през последните години, когато САЩ и ЕС се съсредоточиха върху собствените си проблеми, пренебрегвайки нуждите на съюзниците, България, повече от другите балкански страни и други бивши социалистически страни, отново се оказа под значителното влияние от Москва. България е пример за това как Русия използва икономическия натиск, за да увеличи влиянието си в Източна Европа. В момента ключовите елементи на енергийния, медийния, банковия и телекомуникационния сектор на страната се намират под влияние на ориентирания към Русия капитал.

 

Окуражени от евтините банкови кредити, стотици хиляди заможни руснаци си накупиха къщи в България, като частни лица, желаещи да се установят в страната, и те, като собственици на имоти, служат като една сериозна гаранция за опазването на руските интереси при всяка криза. Руска верига от магазини за хранителни стоки откри стотици клонове в страната. Според Българския център за изследване на демокрацията една трета от БВП на страната се контролира от руските фирми или техните български партньори.

 

Българските правителствени чиновници признават, че тяхната страна, както и другите европейски страни, зависи от руския газ, но в същото време се опитва да диверсифицира и да намали своята зависимост. Според тях критиците са преувеличили мащаба на руския контрол върху вътрешния живот на България и руските представители не контролират българските банки и медиите. Само една телекомуникационна компания се контролира от руски капитали, а от руската верига от супермаркети само една от тях принадлежи на чужденец. Що се отнася до курортното недвижимо имущество, то също масово е собственост на гражданите на Великобритания, които също така масово искат да се установят в България. А в ключовите сектори на българската икономика също така са представени американски, австрийски, френски и британски компании.

 

Но въпреки това критиците твърдят, че въпреки официалното споразумение на България с ЕС и НАТО, Русия все пак е успяла да завземе ключовите лостове за влияние в страната, въпреки че историите за тотално руско влияние са наистина преувеличени.

 

"Когато погледнете структурата на нашия политически и икономически живот, всички пътища водят към Москва," казва Татяна Дончева, бивш прокурор и политик от София, която преди две години се опита да се противопостави на Румен Радев на президентските избори. „Няма нито един случай, при който руснаците да идват тук, за да инвестират например в развитието на производството. Русия просто разпределя парите между конкретните предприятия и предприемачи въз основа на своите собствени политически интереси”, казва тя.

 

Съдбата на министъра

 

Историята на бившия министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков илюстрира силата, която Кремъл наистина притежава зад кулисите на българския политически живот. Той идва в първото правителство на Борисов, за да внесе в него технократските принципи на своята брутална дясноцентристка партия. Почти веднага върху него бе оказан натиск за подписването на енергиен договор с Русия, който според либералния министър повече е благоприятствал Кремъл, отколкото българските интереси. С лобирането и убеждаването в този проблем бяха ангажирани много влиятелни фигури от политиката и бизнеса на България. Министърът отказваше срещи с него и многократно влезе в конфликт с ръководителя на българския клон на компанията „Лукойл“. 

 

Експерти от Българския център за изследване на демокрацията, близки до министъра, обвиниха Руската федерация, че цените, които са предложени на България, не са пазарни цени и изпомпват милиарди от нейната икономика. През 2011 г. Трайков просто нареди на ръководителя на националната електрическа компания да отложи подписването на тази енергийна сделка. Но той все пак я подписва, и Трайков го отстранява от длъжност. Но, както се изясни след това, премиерът го възстановя на тази позиция. Една година по-късно, самият Трайков беше уволнен от правителството, обвинявайки го за забавянето на подписването на енергийните договори.

 

Но историята му не свършва дотук. След като напуска кабинета, Трайков стана перспективен опозиционен политик и почти веднага зае място в Софийския градски съвет. Кариерата му успешно се развива, до момента, когато той влиза в президентската надпревара от 2016 г., по време на която той решава отново да повдигне темата за връзките между руския бизнес и българските политици.

 

И тогава българските медии започнаха да го атакуват. Огромната телевизионна и вестникарска империя, собственост на местния депутат и олигарх Делян Пеевски, който активно работи с Руската федерация, започна да публикува истории, уличаващи бившия министър Трайков в корупция. След като той отказа да прекрати своята дейност, главният прокурор на България започна наказателно преследване срещу него за корупция. Тези обвинения бяха отхвърлени от трите съдилища, но след това новосъздадената антикорупционна комисия му замрази активите. Днес, Трайков продължава да отрича обвиненията, но неговата кариера най-вероятно вече е разрушена.

 

По любов

 

Усилията на Русия в България са особено енергични в енергийния сектор. "Газпром" е единственият доставчик на природен газ за страната. Росатом доминира в своя ядрен сектор. Лукойл контролира единствената петролна рафинерия в България и повече от половината от пазара на горива. В координация с Турция, Русия възнамерява да изгради газопровод през България, заобикаляйки Украйна, на който американците активно се противопоставят.

 

След фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ е една от най-големите банки в България) през 2014 г., руската банка ВТБ вкара на българския пазар кредитни ресурси в размер на 900 млн.евро, и изкупуването на българските предприятия с руски банков капитал се увеличи значително. Освен това през годините ВТБ постоянно засилваше контрола си върху Vivacom, основната телекомуникационна компания в страната. Местните критици смятат, че в резултат на това има снижение на качеството на услугите, предоставяни на потребителите, и намаляване на събирането на таксите.

 

Според Центъра за изследване на демокрацията, България, е една от най-бедните страни в Европа, но плаща на Газпром за доставения й природен газ от 10 до 26% повече от останалата част на Европа. Това ще й струва 1 млрд.евро през следващите пет години, което представлява целият годишен бюджет за образование на страната. Но това мнение се опровергава от представители на правителството, които твърдят, че тяхната страна има една от най-ниските цени на електроенергията в Европа.

 

Тук трябва да се отбележи, че българският Център за изследване на демокрацията е организация с ясно изразена политическа ориентация, съществуваща от грантови средства и активно участваща в създаването на т.нар. "Кремълски алманах", който има за цел да разкрие "руската икономическа експанзия" в Източна Европа.

о миналата година премиерът Борисов избягваше да посещава Москва и никога не е бил там през цялата си политическа кариера. Бивш пожарникар от София, той става кмет на столицата преди да стане лидер на десните популисти. Разбира се, той е изключително предпазлив към Кремъл. Според слуховете, в крайна сметка той казва следното: „И американците, и руснаците искат да ни чукат. Но руснаците искат това да бъде по любов“. Говорейки за неговата политика, мнозина си спомнят старата притча за опитния царедворец, който може да ходи под дъжда без чадър, защото се е научил да се промъква между дъждовните струи. Очевидно е, че тази политика е принудителна за една държава, притисната между двама геополитически играчи, и тя просто няма друг избор.

 

Фигурите на дъската

 

Наборът от инструменти, с които Москва реализира интересите си в България, е доста широк и разпространен по целия политически пейзаж на страната. Най-близкият политически съюзник на Кремъл, е партия „Атака“, ултранационалистична, крайно дясна организация и директно работеща с руското посолство в София, за което свидетелства изтеклата в пресата дипломатическа телеграма на САЩ.

 

Но Русия има съюзници и в други части на политическото поле. Етническата турска партия в страната, „Движението за права и свободи“, също се разглежда в голяма степен като агент на руското влияние. Нейният основател Ахмед Доган е ярък бивш представител на българските специални служби от епохата на социализма. Сега той е основен защитник на тюркоезичните малцинства и същевременно голям политически брокер.

 

Най-голямата българска социалистическа партия се конкурира неявно с дясноцентристките партии, но твърде охотно си сътрудничи с Москва.

 

"Всички политически партии твърдят, че са проевропейски или пронатовски, но на практика няма нищо такова", заяви лидерът на малка опозиционна партия Валери Григоров.

 

Канали на влияние

 

Тв каналите и основните вестници рядко фокусират своето внимание върху разпространението на руското влияние. Колкото и да е странно, това се улеснява от политиката на ЕС и по-точно от европейските схеми за финансирането на медиите. Всеки проект за развитие в рамките на ЕС в България разпределя 5% от своя бюджет за реклама и промоция, а тези средства се разпределят от правителството в София, което, разбира се, ги разпределя на новинарските платформи, които показват лоялност към него. Съответно българските медии се стараят да избегнат противоречивите теми, свързани с Русия. Какво може да се каже за информационните атаки срещу самия ЕС. Българските медии редовно разпространяват фалшиви слухове за неизбежната забрана на българската храна, с които подхранват активните антиевропейски настроения. Така общата насока на политиката на българските медии е очевидна.

 

Руснаците в България са друг канал на потенциалното руско влияние. Стотици хиляди руснаци, които притежават къщи в страната, са предимно обикновени граждани, които се стремят към топлото море и искат да са по надалеч от съвременните руски проблеми. България за тях е много комфортна среда заради преобладаващото православно християнство и кирилицата, както и славянския език, много близък до руския.

 

Но за разлика от другите европейски емигранти, които работят или учат в България, те често живеят компактно извън градските центрове, рядко си взаимодействат с българи, пазаруват в собствените си вериги за хранителни стоки и изпращат децата си в собствените си училища. В резултат на това прозападните ориентирани политици и организации в България периодично изразяват своите подозрения, че те са потенциалната "пета колона на Кремъл".

 

Местните либерални политици също подозират руско участие при създаването на малки групи от паравоенни организации, събрани в мотоциклетните клубове, концентрирани по черноморското крайбрежие на страната. Но тези подозрения, са по-скоро от категорията на куриозите.

 

Многовекторна страна

 

В същото време българските власти периодично твърдят, че тяхната страна е обект на постоянна медийна манипулация, свързана с Русия. „Ние стриктно се придържаме към плана на ЕС за борба с дезинформацията, а също така работим с нашите колеги от отдела за стратегически комуникации на НАТО, за да неутрализираме фалшивите новини и хибридните медийни атаки”, казват българските власти. 

 

Подобни ритуални действия се извършват с очевидната цел едновременно да се следва общата линия на Запада и да се поддържат близки отношения с Русия. Но това поведение не винаги намира разбиране в едната или другата страна.

 

След първата си среща с Путин по време на посещението си в Гданск през 2009 г., премиерът Борисов се върна в България шокиран. Според думите на бивши правителствени чиновници, при завръщането си той е дал ясно да се разбере, че най-сигурният начин за унищожаване на една политическа кариера в България е да се говори срещу руснаците.

 

Но въпреки широкия набор от лостове за влияние, Русия не винаги постига целта си в региона. Сред големите й неуспехи може да се причисли нейният неуспешен опит да принуди съседната Северна Македония да не се присъединява към НАТО, а в началото на тази година тя загуби още една сериозна игра в България.

 

Въпреки факта, че Студената война приключи преди 30 години, България никога не е обновявала напълно въоръжените си сили след Варшавския договор. Затова, когато дойде момента да се изразходват до 750 милиона евро за модернизирането на военновъздушните сили и замяната на остарелия МиГ-29, залозите станаха високи.

 

От една страна, имаше такива, които лобираха за закупуването на американския F-16 от България, интегрирайки я по-силно в НАТО и задълбочавайки партньорството й със САЩ. От друга страна, имаше и лоби, което, зае проруската позиция, и подкрепи придобиването на самолет „Грипен”, произведен в Швеция - държава извън НАТО.

 

В резултат на това се разгърна истинска битка между представителите на САЩ и Русия, както и на техните агенти в София, което в пълна степен отрази цялата борба за влияние и контрол над ключовите политически институции на България и другите малки държави на Балканите и Източна Европа. Представители на различни военни и силови структури на страната се ангажираха с откровено лобиране. Експертите написаха огромни статии „за” и „против”. Длъжностни лица от САЩ и Русия проведоха десетки срещи в навечерието на обсъждането в парламента.

 

В резултат на това САЩ, пряко се намесиха в ситуацията, изпращайки висши служители от Държавния департамент в София. Въпросът беше лично контролиран от държавния секретар на САЩ Майк Помпейо.

 

Вероятно, това определи и крайното решение и българският парламент гласува с резултат 130/84 за решението да се започнат преговори за закупуването на осем изтребителя F-16. Рядко поражение за Москва в тази страна, но твърде показателно, давайки ясно да се разбере, че въпреки руското влияние, в момента България все още е васал на Вашингтон и на Запада и никога не нарушава преките заповеди.

 

Между другото, мнозина казват, че преди време американците са имали по-голямо влияние в страната. Но, както показва животът, много е наивно да се смята, че след като България е член на ЕС и НАТО и дори че, имат малка военна база, всички проблеми на американците в тази страна са разрешени. Нищо не е решено. Истината е, че България е страна с огромен, многовековен опит да съществува в условията на чуждо колониално господство. И ако трябва да се движи между дъждовните струи, тя ще го направи с необходимата скорост. В днешно време това се нарича "многовекторност".

 

Превод за „Гласове” Павел Марков

 Източник: http://zavtra.ru/blogs/bolgariya_beg_mezhdu_struj_dozhdya

http://glasove.com/categories/komentari/news/vypreki-cyaloto-rusko-vliyanie-sofiya-vse-oshte-si-ostava-vasal-na-vashington-i-na-zapada




Гласувай:
1
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 12376949
Постинги: 4389
Коментари: 12125
Гласове: 9729
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930