Постинг
30.12.2008 23:32 -
Изобретения@2009 В кои научни области да очакваме развитие през следващата година
Изобретения@2009
В кои научни области да очакваме развитие през следващата година
var banarr = new Array(5,6,7);
vbaneritxtcapital(banarr,"Спонсорирани връзки"," ");
Спонсорирани връзки
"," ");
Зад ъгъла
Какво ли ще ни донесе новата година? В кои области на науката можем да очакваме сериозно развитие и евентуално относително големи открития?
I. Теоретична физика и космология. Причините да очакваме напредък в тази област са няколко. Първата е, че заработи Големият адронен блъскач (или колайдер, ако харесвате чуждиците) - най-големият и мощен ускорител за частици в света. Разбира се, резултатите от извършваните в него експерименти няма да дойдат веднага, но ентусиазмът на физиците е твърде голям и производителен. Да си физик отново става престижно (но остава зле платено), което гарантира свежи попълнения и идеи. Както и известно финансиране все пак.
Големи надежди се възлагат и на набиращия скорост частен научен институт за теоретична физика Perimeter, който дава подслон (и хляб) на инакомислещи и нестандартни физици. Изследователският център е основан от Mike Lizaridis, създател на компанията Reseach in Motion, произвеждаща най-продавания бизнес телефон в света - Blackberry. Според Лизаридис физиците имат нужда от място, където да правят науката си смело, иновативно и без да се съобразяват с академични табута и правила. За да им осигури това място, той отделя 100 милиона долара от личното си богатство. Стивън Хокинг прие да бъде гост-професор в Perimeter.
II. Алтернативни енергийни технологии. Човечеството има нужда от много повече енергия, отколкото изкопаемите горива могат да му предложат. Дори да бяха неизчерпаеми. Тази доскоро недоразбирана истина вече е част от научните планове на почти всички правителства по света. В областта се работи много интензивно и според всеобщото мнение е само въпрос на време "големият пробив" да се случи - създаването на изкуствена фотосинтезираща система.
Междувременно можем да очакваме множество подобрения в технологиите за "улавяне" на слънчева, вятърна и т.н. енергия, което ще доведе до икономически разумни заместители на въглищата и нефта. Развитие тук ще има. Не е възможно милиарди долари да изчезнат безследно, нали? Все пак науката не е разтърсвана от глобална криза в момента.
III. Стволови клетки. Причините да очакваме развитие тук са две. Първата е, че, ако новият президент на САЩ спази предизборното си обещание, американската държавата ще позволи (и финансира) изследванията с ембрионални стволови клетки.
Втората причина е ентусиазмът, който завладя научната общност след няколко напълно неочаквани пробива в тази сфера през 2008 г. Възрастни стволови клетки (СК) бяха превърнати в подобни на ембрионалните, а малко по-късно кожни клетки бяха препрограмирани до СК и после от тях бяха получени моторни неврони. В края на годината бе създадена и имплантирана в човек трахея, получена от СК, както и за пръв път лабораторно бяха получени и инсулин-произвеждащи клетки.
IV. Алтернативна медицина. Тази медицина дълго време е била обект в най-добрия случай на презрение от страна на мнозинството от учените. Ако изобщо са я забелязвали. Причината за това е проста - ефектът на подобно лечение не може да бъде обяснен с "разумни" причини.
През тази година обаче се натрупаха твърде много статистически данни, че акупунктурата наистина работи. Толкова много, че издателят на British Medical Journal - един от "законодателите" в медицинската наука - започна да издава научно списание за акупунктура. С други думи, моделът бе разчупен и сега изследователите ще могат да проверяват действието и приложимостта на различни алтернативни методи, без това да ги превръща в "безумци". Предвид че алтернативната медицина е лекувала в продължения на хилядолетия, очакват ни много вълнуващи разкрития. Е, може би нови само на Запад, но вълнуващи със сигурност.
V. Психология и неврология. Все повече и повече изследователи работят в граничното поле между биологията и психологията. Техника за анализ на мозъчната активност в отделните дялове, наречена functional Magnetic Resonance Imaging, позволява на психолозите, невролозите и дори икономистите да изучават промените в мозъка по време на решаване на различни психологически задачи или морални дилеми.
Резултатите на подобен тип изследвания са може би най-вълнуващото, което създава съвременната наука. Пример е експеримент какво се случва с мозъка по време на дзен медитация, когато участниците "мислят за немисленето" или пък какво се променя в мозъка на музикантите, когато импровизират, тоест творят.
VI. Икономика и финанси. Някой трябва да обясни и настоящата финансовата криза. Как стана тя? От какво бе причинена и как икономическият модел на Уолстрийт трябва да бъде променен, за да не страдаме пак.
По време на предизборната кампания за президент на САЩ и двамата кандидати използваха думата "алчност". Може би идва време да бъдат поставени основите или, ако допуснем, че тях ги има, да бъде създадена икономическата теория на алтруизма. Прочее такава теория донякъде наистина има, но възможно ли е тя да се приложи на пазар, където играчите мислят повече за себе си, отколкото за другите участници? Вероятно това ще занимава немалка част от икономистите догодина. Както и въпросът защо някои азиатски държави с корумпирани правителства могат да просперират икономически, докато корупцията съсипва икономиката на европейските държави (виж България).
VII. Еволюция и естествен подбор. Всяко нещо си има причина. Научната теория за произхода на видовете в някакъв смисъл вече е интелектуално изтощена. Липсва научна дефиниция за живот, липсват причини той да се зароди. Отдавна е доказано, че случайното възникване на живите организми е невъзможно за времето на съществуване на Вселената.
С напредването на технологиите, синтезирането и разчитането на геноми и разбирането как работи ДНК множество дупки в теорията ще бъдат запълнени. Или пък постулати ще бъдат отхвърлени. Последното би станало много трудно, ако не се появи друга теория. Полето на "науката за живота" ще бъде наистина интересна за наблюдаване. Най-малкото заради схватката на живот и смърт между еволюционистите и креационистите.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=603478&sp=1#storystart
(Страница 2 от 2)
 |
|
Eдин от гигантските магнити на Големия андронен блъскач слиза в подземния тунел на ускорителя. Фотограф: CERN |
- ","
- Изберете най-нестандартния продукт от "Различните на рафта" на сп. "Регал"
- Наследството на Буш. Доколко благосклонна ще бъде историята към него?
- ","
Какво ли ще ни донесе новата година? В кои области на науката можем да очакваме сериозно развитие и евентуално относително големи открития?
I. Теоретична физика и космология. Причините да очакваме напредък в тази област са няколко. Първата е, че заработи Големият адронен блъскач (или колайдер, ако харесвате чуждиците) - най-големият и мощен ускорител за частици в света. Разбира се, резултатите от извършваните в него експерименти няма да дойдат веднага, но ентусиазмът на физиците е твърде голям и производителен. Да си физик отново става престижно (но остава зле платено), което гарантира свежи попълнения и идеи. Както и известно финансиране все пак.
Големи надежди се възлагат и на набиращия скорост частен научен институт за теоретична физика Perimeter, който дава подслон (и хляб) на инакомислещи и нестандартни физици. Изследователският център е основан от Mike Lizaridis, създател на компанията Reseach in Motion, произвеждаща най-продавания бизнес телефон в света - Blackberry. Според Лизаридис физиците имат нужда от място, където да правят науката си смело, иновативно и без да се съобразяват с академични табута и правила. За да им осигури това място, той отделя 100 милиона долара от личното си богатство. Стивън Хокинг прие да бъде гост-професор в Perimeter.
II. Алтернативни енергийни технологии. Човечеството има нужда от много повече енергия, отколкото изкопаемите горива могат да му предложат. Дори да бяха неизчерпаеми. Тази доскоро недоразбирана истина вече е част от научните планове на почти всички правителства по света. В областта се работи много интензивно и според всеобщото мнение е само въпрос на време "големият пробив" да се случи - създаването на изкуствена фотосинтезираща система.
Междувременно можем да очакваме множество подобрения в технологиите за "улавяне" на слънчева, вятърна и т.н. енергия, което ще доведе до икономически разумни заместители на въглищата и нефта. Развитие тук ще има. Не е възможно милиарди долари да изчезнат безследно, нали? Все пак науката не е разтърсвана от глобална криза в момента.
III. Стволови клетки. Причините да очакваме развитие тук са две. Първата е, че, ако новият президент на САЩ спази предизборното си обещание, американската държавата ще позволи (и финансира) изследванията с ембрионални стволови клетки.
Втората причина е ентусиазмът, който завладя научната общност след няколко напълно неочаквани пробива в тази сфера през 2008 г. Възрастни стволови клетки (СК) бяха превърнати в подобни на ембрионалните, а малко по-късно кожни клетки бяха препрограмирани до СК и после от тях бяха получени моторни неврони. В края на годината бе създадена и имплантирана в човек трахея, получена от СК, както и за пръв път лабораторно бяха получени и инсулин-произвеждащи клетки.
IV. Алтернативна медицина. Тази медицина дълго време е била обект в най-добрия случай на презрение от страна на мнозинството от учените. Ако изобщо са я забелязвали. Причината за това е проста - ефектът на подобно лечение не може да бъде обяснен с "разумни" причини.
През тази година обаче се натрупаха твърде много статистически данни, че акупунктурата наистина работи. Толкова много, че издателят на British Medical Journal - един от "законодателите" в медицинската наука - започна да издава научно списание за акупунктура. С други думи, моделът бе разчупен и сега изследователите ще могат да проверяват действието и приложимостта на различни алтернативни методи, без това да ги превръща в "безумци". Предвид че алтернативната медицина е лекувала в продължения на хилядолетия, очакват ни много вълнуващи разкрития. Е, може би нови само на Запад, но вълнуващи със сигурност.
V. Психология и неврология. Все повече и повече изследователи работят в граничното поле между биологията и психологията. Техника за анализ на мозъчната активност в отделните дялове, наречена functional Magnetic Resonance Imaging, позволява на психолозите, невролозите и дори икономистите да изучават промените в мозъка по време на решаване на различни психологически задачи или морални дилеми.
Резултатите на подобен тип изследвания са може би най-вълнуващото, което създава съвременната наука. Пример е експеримент какво се случва с мозъка по време на дзен медитация, когато участниците "мислят за немисленето" или пък какво се променя в мозъка на музикантите, когато импровизират, тоест творят.
VI. Икономика и финанси. Някой трябва да обясни и настоящата финансовата криза. Как стана тя? От какво бе причинена и как икономическият модел на Уолстрийт трябва да бъде променен, за да не страдаме пак.
По време на предизборната кампания за президент на САЩ и двамата кандидати използваха думата "алчност". Може би идва време да бъдат поставени основите или, ако допуснем, че тях ги има, да бъде създадена икономическата теория на алтруизма. Прочее такава теория донякъде наистина има, но възможно ли е тя да се приложи на пазар, където играчите мислят повече за себе си, отколкото за другите участници? Вероятно това ще занимава немалка част от икономистите догодина. Както и въпросът защо някои азиатски държави с корумпирани правителства могат да просперират икономически, докато корупцията съсипва икономиката на европейските държави (виж България).
VII. Еволюция и естествен подбор. Всяко нещо си има причина. Научната теория за произхода на видовете в някакъв смисъл вече е интелектуално изтощена. Липсва научна дефиниция за живот, липсват причини той да се зароди. Отдавна е доказано, че случайното възникване на живите организми е невъзможно за времето на съществуване на Вселената.
С напредването на технологиите, синтезирането и разчитането на геноми и разбирането как работи ДНК множество дупки в теорията ще бъдат запълнени. Или пък постулати ще бъдат отхвърлени. Последното би станало много трудно, ако не се появи друга теория. Полето на "науката за живота" ще бъде наистина интересна за наблюдаване. Най-малкото заради схватката на живот и смърт между еволюционистите и креационистите.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=603478&sp=1#storystart
Няма коментари
Търсене
