С риск да наруша някое неписано правило на зеленотехнологичния блог, а като например да не се пише за военни и опасни технологии, аз все пак ще си позволя да напиша няколко реда за една переспективна според мен разработка на Пентагона, с големи възможности за цивилно приложение като: гражданска авиация, круизи, панорамни полети, спасителни операции, строителство – на високи сгради или недостъпни терени и други. Да, става дума за позабравените аеростати.

Известно е, че въздушните превозни средства, били те комерсиални, луксозни или за целите на отбраната, унищожават огромни количества гориво, като оставят след себе си необратими следи от изгорели въглеродни газове. Но департамента на отбраната на САЩ не си затваря очите за глобалната екологична криза, докато планува как да шпионира врага. В разработката на захранвания със слънчеви батерии дирижабъл са инвестирани изключителните 400 милиона долара според Пентагона.

Амерканската армия планира да разработи гигантски дирижабъл, който ще „плува” на височина от 65 000 фута (един фут е равен на 0.3 м) в продължение на десет години, и ще осигурява непрекъснати и сложни радарни изображения на  земната повърхност, наземни обекти, превозни средства и случайни хора. Дългият 450 фута дирижабъл  ще е в състояние да осигурява по-разбираеми данни за движението на врага (при евентуални военни действия), местонахождението на щаб квартири и цивилно население, според говорителят на пентагона.

Малко и за самия дирижабъл – горната повърхност е покрита с фотоволтаични панели, под които са разположени горивни клетки, чието предназначение е да осигурят електрозахранване през нощта. Ясно е, че става дума за вид акумулатор – излишното електричество през деня разделя вода на двата съставни газа чрез електролиза, които се съхраняват отделно и нощно време се подават в горивни клетки. Техническа подробност е дали системата е затворена или не, тоест обменя ли се кислород с атмосферния въздух, но в случая важна е концепцията.

От скицата се вижда, че радарът ще е разположен в тялото на дирижабъла, което не е безпроблемно, но при бюджет от 400 млн $ едва ли ще е пречка.

Проектът на този етап и да не е идеен е засекретен, в резултат на което има много неясноти – дирижабъл ли е или цепелин – т.е. мек балон или ще е или с черупчеста външна структура, цял балон ли е или се състои от балонети (много на брой по-малки балони в тялото), с хелии или водород е пълен? Водородът е с по-голяма подемна сила за единица обем, но след инцидента с Хинденбург (най-големият круизен дирижабъл, който експлодира през 1937 г заради изтичане на водород), се предпочита инертния хелий. Да не забравяме  обаче, че имаме непилотирана машина, а и балонетите с водород биха могли да се използват и като резервоар за работата на горивните клетки.

Дирижабълът ще бъде далеч от обхвата на повечето наземни оръжия и ще бъде достатъчно високо, за да бъде достигнат при евентуално използване на по-сложни оръжия. Военновъздушните сили на САЩ са подписали споразумение с DARPA (Агенция за изследване на проекти с напреднали военни технологии за целите на отбраната) за разработване и демонстрация на дирижабъла до 2014 г. Очаква се прототипът да е дълъг 150 м. Ясно е, че всички напреднали идеи и технологии се „тестват” първо от военните. Иначе идеята за слънчев дирижабъл не е нова, но явно е трябвало да узрее, да се развият малко тахнологиите, да се направи прототип и съотетните изпитания и не на последно място да се намери спонсор за реализацията. Тук идват военните, за съжаление на този етап светът е устроен така. Все пак това не е оръжие, а в мирни времена може да се използва за екологичен (известяване за пожари, други бедствия, миграции на птици) и метеорологичен мониторинг, а в малко по-далечно бъдеще и за изброените в началото на статията дейности. Въпрос на време.

Източник: http://gadgets.softpedia.com