Първият пилотиран полет до Марс може би ще бъде еднопосочен, считат американски учени!

Ще бъдат ли бъдещите жители на Марс откъснати от Земята, без възможност да се завърнат? Photo credit : NASA

Светослав Александров. Петдесет години по-късно след първите полети на "Спутник 1", на Лайка, на Юрий Гагарин, възможността за пилотиран полет до Марс продължава да изглежда като мираж, който няма да стане реалност в обозримо бъдеще. Да, ние знаем как да изпратим човек в космоса. Преди повече от 40 години човек стъпи и на Луната. А днес, през 2010 година, вече завършваме конструкцията на  орбитална станция, която е по-голяма от футболно игрище! Независимо от всички тези големи постижения, човечеството се колебае да предприеме следващата голяма стъпка в космонавтиката, която безусловно е стъпването на Марс. Очевидно ние, космическите енстусиасти, сме много ентусиазирани и искаме човек да стъпи на Марс. Очевидно и по-голяма част от хората харесват космонавтиката и снимките от далечни звезди и планети. Но когато се постави въпросът пред политиците, неизбежно излиза на дневен ред: колко ще ни струва? И отговорът никак не се харесва: стотици милиарди долари. На това всички политици отговарят: не, не желаем да поемем тези разходи, не е сега моментът, измислете някаква нова технология, която ще смъкне цената... или намерете решение. Роботи, да, можем да си позволим да ги пратим на Марс. Хора - не.

Но решение може би все пак има. На пръв път то изглежда налудничаво. За пръв път писах за него през 2008 година, когато поредният робот се отправи към повърхността на Червената планета. Пилотираната мисия до Марс би била скъпа, защото ние трябва да изстреляме всичкия необходим хардуер натам - орбитален модул, спускаем апарат, храна, вода, въздух, ракета, която да излети от повърхността на Марс обратно към околомарсианска орбита или директно към Земята, капсула за обратно завръщане в атмосферата на Земята. Това наистина излиза много скъпо. Но какво става, ако премахнем компонентите за завръщане обратно на Земята - възвращаемата ракета и капсула? Тогава цената излиза сравнително приемлива и пилотираната мисия до Марс става изпълнима - само че ние изпращаме земните астронавти завинаги, без възможност да се завърнат.

Двама американски учени - д-р Пол Дейвис и д-р Дирк Шулце-Маркуш обсъждат сериозно този въпрос, съобщава Роскомос, позовавайки се на Утро.Ру.

И докато много от читателите биха казали - това е самоубийство, това не си заслужава, просто не си струва да правим такива жертви, дори в името на науката, Пол Дейвис и Дирк Маркуш категорично отричат тези възражения. Това не е самоубийство, казват те - а пътят към колонизацията на Слънчевата система. Те сравняват пилотираните експедиции до Марс с мореплавателите до Америка. Имало е много хора, които доброволно са напуснали Европа, за да заживеят някъде другаде - в далечен континент, наречен Америка. И те заживяли, основали колонии, от които днес имаме нови държави - като САЩ, като Канада, като Бразилия.

Първите хора, които ще полетят до Марс, биха направили същото - първоначално биха основали малки станции, но към тях по-нататък ще се присъединят нови и нови жители, станциите ще прерастнат в градове - и макар че тези астронавти няма да имат възможност да се завърнат на Земята, ползата ще бъде огромна - Червената планета ще е колонизирана!

Някои хора ще кажат - но когато хората са се отправяли към Америка преди няколко столетия, те са заварили континент с изобилна храна, вода, въздух и множество провизии - докато ако следваме същата аналогия днес, Марс е много враждебен - там няма атмосфера, която е годна за дишане! Но Пол Дейвис и Дирк Маркуш считат, че това няма да е съществен проблем. На Марс може да няма годен за дишане въздух и растителност, но днес ние знаем повече за планетата от роботите, които изпратихме там - "Спирит", "Опортюнити", "Феникс", "Марс Риконисънс Орбитър"... Знаем, че там има вода - която би могла да бъде използвана за консумация - и разлагана до водород и кислород (който ще се използва за дишане). Поетапно ще бъдат засаждани растения в подходящи оранжерии. На Марс няма озонов слой, който да пази колонизаторите от вредни лъчения, но роботите откриха пещери - тези пещери биха могли да бъдат използвани за убежища!

Разбира се, вероятно в първите няколко години бихме могли да пращаме към Марс провизии, докато хората се адаптират там и се научат да използват местните ресурси.

Дейвис и Маркуш също така смятат, че подобно начинание би могло да предпази човечеството от измиране в случай на мегакатастрофа на Земята. Според учените, имайки предвид текущата политическа и екологична ситуация, такава катастрофа е напълно възможна. В изключително лошия вариант всички хора на Земята да измрат, жителите на Марс биха осъществили продължаването на съществуването на човечеството.

http://www.cosmos.1.bg/portal/index.php?option=com_content&view=article&id=1065%3A2010-10-24-16-54-07&catid=18%3A--&Itemid=27