Започвам да публикувам в блога си снимки от тези планини. Най-трудното е да подбера кои да поместя, защото всичкте са много интересни. Не всички са с висока резолюция и верни цветове заради големите горещини, по време на които съм ги правил. Тогава небето излиза "прегоряло". При ползването на голям зум резолюцията е ниска заради автоматичното повишаване на скоростта на снимката. И апаратът ми не е нищо особено.
   Напомням, че съм писал постинги за тези планини в блога ми от 3. 10. 2013 г. до 15. 11. 2013 г, като съм описал седем от тях. Сега ще поместя снимките си от Западните покрайнини. Вече съм писал в блога си, че за 6 години съм изминал по техните планини и села 3000 /пиша с думи, трии хиляди/ км. и съм по-добре запознат с този край от живущите там. Снимките ми ще допълнят постингите, защото и под тях ще поместя някъде текст.
   В момента в блога се четат най много и ги тургат на първа страница всякакви простотии със звученето на чалгата, които бетонни глави, примати и политпроститути пишат за Украйна. Моят блог не става за първа страница, защото е сериозен и се чете от малко хора. Но в него има много полезни неща.

Прав си, че на първа страница няма кой да те сложи, но ти си публикувай постингите, не се притеснявай, има кой да ги чете и гледа + 1.
Поздрав.
Ицко

не само полезни, но и много красиви неща. Класациите нямат никакво значение, за хората, които пишат от сърце за нещата, които обичат, които са ги впечатлили и които са станали част от живота им. Поздрави и Светли празници!

Като тези стари хора,тези самотници, които допридат къделята на живота си тук, в родния кът, около родното огнище и нямат намерение да бягат.

А и няма накъде.

Първата снимка бих нарекъл:

Поглед към Бъдещето!

А втората:

Майната Ви! Отивам си!

Поздрави, Коста!