Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2008 09:25 - Световната криза няма как да ни подмине
Автор: meto76 Категория: Бизнес   
Прочетен: 860 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.06.2008 09:26


Световната криза няма как да ни подмине
Вместо адекватни действия, правителството си затваря очите

Казва икономистът проф. Димитър Иванов в интервю на Светла Бъчварова

11 Юни 2008

image

Доколко международната финансова криза (цени на горивата, на храните, ипотечната криза и др.) влияе на българската икономика и доколко тя е уязвима от тези влияния?

Няма икономика, която да е неуязвима на това, което става в света. Вижте в Европа - икономиките на Великобритания, Испания, Ирландия, Франция, Португалия са силно засегнати от финансовата криза. Един опасен икономически маразъм се разпространява върху целия европейски континент. На 5 юни т.г., президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише официално предупреди всички европейски икономики, че са "в състояние на свръхповишена тревога, тъй като глобалният взрив на цените на горивата и храните заплашва да предизвика огромна инфлационна спирала в цяла Европа."

Проф. Димитър Иванов е международен съветник по линия на UNIDO на редица правителства, консултант на международни банки и организации. Специализирал е в Москва, в Париж и Вашингтон. През периода 1991-1992 г. е гост-професор по международен бизнес в Warwick Business School във Великобритания. 0т 1992 г. е професор по международен бизнес в Шефийлдската бизнес школа. Работи като висш стратегически съветник на ръководствата на някои от най-големите световни инвестиционни банки, опериращи в Централна и Източна Европа. Бил е икономически съветник на президента Георги Първанов и координатор на Международния икономически съвет при президента. Член е на Академията по международен бизнес в САЩ, на Обществото по стратегическо планиране на Великобритания. Член е на Кралското икономическо дружество и на Европейската икономическа асоциация.

На два пъти през последната седмица президентът на Федералния резерв на САЩ Бен Бърнанке (на 3 юни и на 9 юни) заяви, че "е много голям рискът от възможността цените на основните продукти да продължат да растат. Обществото може да очаква още по-висок инфлационен растеж".

Добавете към това увеличаването на цените на горивата; информацията на Блумбъраг от 3 юни, че "европейските кредитори признаха за нови, над 199.6 милиарда долара загуби, които ще бъдат отписани - повече от загубите, докладвани от американските финансови институции. Очаква се нови европейски банки да признаят своите загуби" - и картината ще стане по-ясна: свиваща се световна икономика, приближаваща ситуация на стагфлация заради енергийните цени.

Що се отнася до последствията на тази криза върху икономиката ни, нещата следва да се разберат обективно.

Първо, мит е, че България може да се запази "недокосната" от световната криза. Второ, при нас се получава твърде негативно наслагване на влиянията на кризата с редица силни вътрешни за икономиката ни слабости. И колкото правителството и неговите експерти да се опитват да отричат това, редица симптоми, а и явни показатели го доказват. Общият акумулиран дълг на българските домакинства и фирми (кредитите са вече 85 % от БВП), междуфирмените дългове и публичният дълг у нас са над два пъти БВП на България, което като пропорция надхвърля 1.85 пъти съотношението дълг/БВП. Такова то е било, например, по време на Великата депресия в САЩ от 1929 г.

По своите слабости икономиката ни е твърде податлива на "заразния" характер на световната криза. На първо място сме в Европа по растеж на частните кредити и то на фона на бързо повишаващи се лихвени проценти и растеж на инфлацията, какъвто не сме имали от 10 години насам. Налице са тревожно намалени спестявания на домакинствата, също отразени от националната статистика. Външнотърговският дефицит на страната ни вече е от близо 22% от БВП. Той вече е заплаха за външното доверие към българската икономика. Икономики с такъв дефицит по търговската сметка не могат да имат стабилна валута. Една рецесия тази или следващата година в ЕС би имала драматични последици върху нашата икономика.

В този смисъл, не приемам твърденията на правителството и неговите експерти, че ще останем незасегнати. Кой е незасегнат от инфлацията? Незасегнати ли са спестяванията на хората, тяхната покупателна способност, възможността им да издържат децата си? Не са ли засегнати във възможността да си плащат заемите?

Какво прави и какво не прави правителството, за да овладее инфлацията, при условие, че все пак сме във валутен борд и инфлацията по определение може да е малко по-висока от страните в еврозоната, а не в пъти, както е сега?

Правителството си затваря очите. Вижте посланията, които то дава: Петър Димитров казва, че няма инфлация; после премиерът казва, че да, за съжаление, поради взрива на цените на горивата и хранителните продукти - има инфлация, но тя идва отвън и правителството не може да направи нищо. После пък председателят на бюджетната комисия, който е от ръководния състав на управляващата партия, казва, че вестниците са виновни за инфлацията. После отново премиерът казва, че има инфлация, но че тя намалява на месечна основа. И всички тези неверни твърдения правителството и неговият премиер ги излъчват в рамките на седмица - десет дни. Какво означават тези объркани послания за гражданите на страната? Доказателство ли е този зиг-заг на министри и премиер, че икономическият кораб на България е без капитан?

Преди повече от 16 години големият икономист Кенет Боулдинг написа чудесна статия, озаглавена "Замърсяването на информацията", в която предупреди за опасността, която крие игнорирането на реалността. Редицата противоречиви интервюта, погрешната (и съзнателно манипулирана) статистика, отбягването на основни въпроси са опит за "замърсяване на информацията"; за създаване на един маскарад на несъществуващ успех. Това силно пречи на осъществяването на истинските реформи; на тяхната скорост, дълбочина и качество.

Няма съмнение, че българската икономика е под атаката на един комбиниран вътрешен и външен ценови шок, за който управляващите нито подготвиха гражданите на страната, нито те са подготвени да реагират. Вътрешен, заради очевидно крайно закъснелите структурни реформи в редица сектори на стопанството ни (и главно в енергетиката и другите инфраструктурни отрасли), и външен, идващ от близо 17% покачване на цените на петрола в рамките на само една година (непрогнозирано от бюджета ни), както и от взрива на цените на суровините и хранителните продукти.

И ако външният ценови шок за традиционно балансираните икономики на Запад би могъл сравнително леко да бъде изживян, то за една България, в която разходите за храна средно на домакинство надхвърлят 37.6% от общия му разход (при максимум 8.5-9.1% в развитите икономики; 6% в САЩ), едно ново покачване на цените на хранителните продукти с 10% ще доведе много семейства до глад. Като добавим цените на водата, на тока, на парното, на бензина, на транспорта. Сметката е проста за всекиго, но трагична. При един растеж на инфлацията от минимум 20-20.5% за тази година (само цените на петрола ще надхвърлят 17% годишно увеличение) и при досегашния темп на растеж на БВП, доходите евентуално биха се възстановили от такъв шок след не по-малко от три и половина – четири и половина години.

Скри ли правителството фактът, че в ЕС България е на второ място след Латвия по най-висока акумулирана инфлация, като при равнище 100% за 2005 г. за 2008 г. очакваният акумулиран растеж на инфлацията у нас ще достигне 126.76%. (към 13 май 2008 г. по Eвростат)?

Скри ли правителството, че инфлацията у нас на годишна база е най-високата от 10 години насам (пак по данни на Eвростат)?

Ние вече сме на първо място в ЕС и по поскъпване на храните. Според данните на Eвростат от 2 юни т.г. хранителните продукти у нас са поскъпнали с над 25.4% на годишна база. С 13.3% е скочил индексът цени на производител на годишна база през април (по НСИ).

Инфлацията обаче не се отнася главно до повишаването на цените. Милтън Фридмън винаги подчертаваше, че "инфлацията е преди всичко монетарен феномен". Тя представлява чистото нарастване на парите и кредита, но и, че е променлива на политиката. Ние нямаме силно инфлационно повишаване на доходите, но имаме една икономика, в която цялото потребление се основава на взети кредити, които фалшиво повишават доходите (темповете на кредитиране за нефинансовия сектор са над 60% на годишна основа). Като добавим към това и липсата на доверие в правителството - ето ги основанията за една продължаваща инфлация.

През вече започналия летен сезон цените на петрола ще продължат да се повишават. Нека да не забравяме, че Америка влиза в сезона на ураганите и че около крайбрежието на Флорида са концентрирани над 30 % от петролните залежи на САЩ, а във Флорида са над ј от рафинериите на САЩ. Спомняте си влиянието на урагана Катрина и Рита.

Оправдан ли е оптимизмът на български икономисти, че ипотечната криза няма да има сериозно отражение у нас, включително и по отношение на бурно развиващия се пазар на недвижими имоти?

Това е лъжлив оптимизъм. И много е важно да сме наясно по този въпрос, тъй като цените на недвижимите собствености са една от най-важните променливи на икономиката ни поради тяхното влияние върху потербителските разходи и финансовия пазар. Няма сериозен икономист, който да не вижда, че динамиката на връзката раздадени кредити - повишаващи се лихвени проценти - растяща инфлация - намалена покупателна способност - ограничена ликвидност на банковата система - търсене на пазара на недвижими имоти - доходи на хората, да не е свръхсилно затруднена. В този смисъл, няма как цените на недвижимите имоти - да не вървят на "юг".

Това, че цените все още не спадат бързо е само маркетингова манипулация, стимулирана от търговците на недвижими имоти. Тя не отразява реалната ситуация. Убеден съм, че политиката на сегашното и на предходното правителство бе безотговорна спрямо рисковете, които съществуват за гражданите на страната при фалшивото надуване на цените на жилищата.

Създадохме икономика, която твърде много зависи от потребление, финансирано чрез кредити. В този смисъл тя не може да продължи да расте по този начин.

Споделяте ли мнението, че няма опасност от отлив на чуждестранни инвестиции?

Твърдо не. Първо, независимо от хвалбите на правителството по отношение на обема на чуждите инвестиции у нас, през последните две години се наблюдава влошаване на темпа, апетита, качеството и типа на инвеститорите. Второ, световната финансова криза вече "свива" апетита за инвестиционна експанзия в изгряващите икономики. Вижда се очевиден спад на ролята на инвестиционните банки за сметка например на инвестиционни фондове. И трето, отливът на чужди инвестиции спрямо България вече се наблюдава. Например, австрийската компания Mayr-Melnhof планира да "излезе" от своето предприятие в Никопол. Въпреки декларациите за успешно приключване на процедурата по продажбата на БМФ, избраният купувач има сериозни затруднения да намери необходимите пари. Редица молове и офис сгради са пред продажба, но купувачи не се намират. По същия начин стои и въпросът с потенциалната продажба на десетки хотели по Черноморието и другаде.

Инвестиционният климат в България ерозира бързо в момента - "разпънат" между редица рискове: очакване за по-слаб растеж и печалби; бързо растяща инфлация; липса на динамичен вътрешен бизнес; изключително силно разпростряла се корупция на всички равнища на вземане на икономически и политически решения; политическа немощ и некомпетентност. Инвеститорите виждат всичко това.

Вижте тотално грешното поведение на правителството спрямо "Кремиковци" - нелогично люшкане, включително и на самия премиер между един и друг инвеститор. Вижте какво става със сделката за новите изтребители. Освобождават зам.-министъра на отбраната, отговарящ за това и изведнъж той се разприказва, че вече имало становище и почти финални разговори с един от кандидатите, при положение, че има официална процедура.

Погледнете поредните новинарски изцепки на министъра на икономиката и енергетиката: при финализиран конкурс за избор на съветник по структурирането на заемите за финансиране на проекта за АЕЦ "Белене" (избран BNP Paribas), министърът заявява от Санкт Петербург, че Русия ще финансира целият проект! Защо тогава имаше процедура за инвеститорски посредник? Според мене, парламентът следва да се намеси в тази пълна бъркотия, още повече, че все още не е ясен проектостатутът на компанията, която ще експлоатира АЕЦ "Белене", а вече руската страна била готова на пълно финансиране!

Сбъркано ли е нещо в данъчната политика? Може ли да се отиде без риск към снижаване на ДДС и необходимо ли е? Вярно ли е, че ЕС ни връзва ръцете с размера на акцизите?

Аз изразих на няколко пъти становище, че ЕС няма да ни позволи да правим данъчен дъмпинг, използвайки десетпроцентния плосък данък. Очакваните предимства от него ще бъдат тотално изядени от инфлацията. В същото време проблемът с колапсиралия публичен сектор продължава да виси като дамоклев меч над цялата ни икономика. Правителството просто отлага необходимите реформи в този сектор. Ако не облага с по-висок данък сега, ще направи това по-късно, но това ще бъде друго правителство.

Що се отнася за вече направеното предложение ДДС да се намали на 18%, аз го поддържам напълно. България има ненужно и необосновано висок ДДС в сравнение с много други членове на ЕС. Убеден съм, също така, че правителството задължително следва да направи опит да намали акцизите на горивата, които бяха предсрочно и пак казвам ненужно увеличени. Има достатъчно ресурс от излишъка. И не може да бъде в негатив на приходите в бюджета, тъй като бюджетът очевидно изземва заради подценената инфлация огромни суми.

Налице е още една заблуда, която замайва мисленето на правителството. Фактът, че заради повишаването на цените на енергийните продукти, на бензина, се увеличават постъпленията от акциза за бюджета, не може да компенсира комбинацията от спадащи реални доходи, бързо растяща инфлация, задлъжняващи потребители и намаляваща покупателна способност.

Докога ще сме на опашката по доходи? Вярно е, че те са обвързани с производителността, която не се е променила чувствително към по-добра, но може ли страната ни да остава на последно място по доходи в ЕС и същевременно с цени, почти изравнени с европейските?

В икономически план, България извървя за последните 10 години важни стъпки към една постепенна конвергенция с равнището на живот в ЕС. Но дупката в доходите на човек от населението и то измерено на основата на покупателна способност остава много голяма. Което показва, че предизвикателствата пред една реална конвергенция продължават да стоят. В настоящата криза обаче, на фона на неспиращата инфлация не може да се повишават доходите без цялостна, дългосрочна и консистентна по структурата си икономическа политика. Това не може да бъде самоцел, и е опасно в този период.

Трябва и да отчитаме и един друг, бих го нарекъл учебникарско ясен фактор на вдигане на инфлацията: това, че цените на разходи, суровини, храни и горива нямам как да не предизвикат и инфлация на работните заплати. Веднъж след като това се допусне само стимулиращия се инфлационен натиск, ще бъде много трудно да бъде спрян и това го помним добре. Ще се влезе в опасната спирала на заплати - цени. За да бъда ясен - повишаването на доходите е огромен приоритет пред цялата държава, тъй като при сегашното състояние социалната кохезия вече пред опасна експлозия.

Има ли опасности за банковата система?

Без съмнение един от основните елементи и засегнати актъори, бих казал, на световната финансова криза, е банковият сектор. Нещата не стоят доста по-различно и у нас. В световен мащаб финансовата криза показа ясно, че финансовата индустрия като цяло не може да се саморегулира и че е важно да се подобри контролът и регулаторната рамка на поведението на банките.

Спомняте си случая с "изчезналите" милиарди евро на "Сосиете женерал"? Същата банка бе определена за банка номер едно на Франция за 2006 г. У нас, за съжаление, при първия опит да се заговори какви ще са последствията от кризата за банковата система премиерът по най-глупав начин "отпрати" дискусията към ДАНС. Какво му каза ДАНС за Първа инвестиционна банка?

В Европа и във Великобритания по 24 часа на ден се водят дискусии за състоянието на банковата система, на отделни банки и Гордън Браун не е и помислил да ангажира MI5, за да разследва кой води тези дискусии. Може би Станишев ще поиска ДАНС да разследва и Блумбърг? Цял свят, всички финансови и икономически експерти коментират денонощно какво става със световната банкова система, но у нас, ако коментираш, ДАНС ще трябва да бъде сезирана! Вместо да покани цветът на икономическата наука и финанси на България, за да чуе техните мнения, премиерът се обръща към ДАНС. Така че за мен ситуацията с българската банкова система за момента е като с "лудата крава". Ядете, ползвате я и не знаете какво ще се случи.

Moody"s ясно заяви, че в България рискът от банкова криза е най-голям. Пазарният дял на банките у нас, чужда собственост, след придобиването на ДЗИ Банк и на СИБанк е повече от 88% (като процент от активите на цялата ни банкова система към 2007 г.). Това по същество означава, че "вратата за заразата" от световната криза е широко отворена. Всяка загуба на международните регионални банки, представени у нас, като Raiffeisen, OTP, Pireus, EFG, UniCredit, KBC, NBG - поради тяхната огромна експозираност на кредитните пазари в Централна и Източна Европа, ще повлияе и вече влияе върху затягането на тяхната ликвидност от страна на централите им.

МВФ в своя последен Global Financial Stability Report, публикуван на 8 април т.г., специално предупреждава, че няма начин изброените по-горе банки, както и редица други опериращи в региона да не ограничат радикално своята досегашна кредитна политика. Налице са и дълбоки несъответствия между активите на банките и раздадените кредити; те са дадени за дълъг период, както и голямото мнозинство от тях е раздадено при конкурентни условия. На на фона на намаляващия икономически растеж означава загуби за банките, силно свиване на възможните кредити, продължаващо повишаване на лихвените проценти.

Това бе признато и от председателя на Асоциацията на търговските банки у нас Левон Хампарцумян, който заяви, че вече "достъпът до ликвидност е затруднен или е по-скъп. Това е незабавен ефект, който е общ за всички, не само за България".

Твърдя, че финансов ресурс у нас вече се намира много трудно, включително и за най-големите български фирми. Мнението, че поради факта чисто българските банки, които нямат ограничения от централи в чужбина ще са по-свободни да отпускат кредити, е вече също погрешно поради силно нарасналите и пред тях рискове.

Аз лично очаквам банковите институции у нас да продължат да са изправени пред влошаващо се качество на техните заемни портфолиа. И имам предвид не само тези към домакинския, а и към корпоративния сектор.

При тази картина какво следва да се направи, за да може българската икономика да се опази от силните удари на кризата?

Времето за съвети към това правителство отмина. Убеден съм, че Станишев загуби теста за управление на страна нова членка на ЕС по всички показатели - политически, международни и икономически. Не отричам, че като цяло външно-стопанската конюнктура не бе благосклонна към България през тези години, но когато искаш да ставаш премиер, следва да си готов не само за слънчеви дни, но и за такива бури, каквито в момента вилнеят в световната икономика и чиито вълни докосват българските брегове.

Както аз, така и редица икономисти се опитахме да предупредим за опасната икономическа ситуация. Виждате, че отговорът е неразбиране или по-скоро "ние ще продължим да танцуваме, докато музиката спре". Проблемът е, че танцът е грозен, а музиката фалшива и на всичко отгоре твърде скъпа за всички.

Вече ни наричат "Болния Човек на Източна Европа" - в статия от 30 май т.г. на Мери Стокс в "RGE Monitor". Друга статия, озаглавена: "Двете нови членки на ЕС: Нещата, които се разпадат" - от Сид Верма в "Emerging Markets" от 16 май т.г. също говори с огромна тревога за изключителните рискове пред българската икономика.

Вижте анализите на Deutsche Bank, на Danske Bank, на МВФ. В момента в икономиката ни е налице свръхлоша комбинация от фактори. По всички тях - България е в опасната зона.

Това е картината. На всичко отгоре, вярвате ли, че деноминираните в българска национална валута активи, са абсолютни заместители на активи, деноминирани в чужда валута? Защото аз не вярвам. Да, увеличаването на производителността на труда би имало дефлационен ефект, но не се случва.

Правителствените икономисти не отговарят колко ще продължи сегашната силно критична икономическа и финансова фаза, както и с каква икономическа политика ще се опитат да коригират и да отблъснат евентуалните щети и разходи. Но и те даже разбират, че доверието към тях е изчерпано. А и нямат какви нови зайци да извадят от шапката си. Илюзиите понякога са ефективни, ако водят до добри резултати.

Реалността днес в България е друга. Преди всичко следва открито, честно да видим, да идентифицираме слабостите на икономиката ни, както и предвидимите последствия.

Управляващите са длъжни да набележат мерки за по-малките и средни фирми и за българските домакинства, тъй като тези две групи биха били първите потенциални жертви на кризата и на повишаването на лихвените проценти. Считам също така, че парламентът трябва да изиска от правителството да представи в детайли пълен анализ на ситуацията и възможните си хипотези за икономически растеж, за инфлацията и за възможните щети от кризата.

Зад незабавните предизвикателства и рискове за икономическия растеж, инфлацията и финансовата стабилност, бих искал да обърна вниманието и върху редицата упорито продължаващи структурни дисбаланси, които представляват сериозни рискове в дългосрочен аспект пред нацията ни и пред благосъстоянието на гражданите у нас.

През следващите години, ако тези дисбаланси не бъдат адресирани, те ще тежат като дълбоки геологични рискове пред "сградата" на националното ни стопанство. Става дума за търговския дефицит, за енергийната зависимост, за качеството и здравето на публичния сектор, за един друг модел на бюджетно управление, за конкурентоспособността на икономиката и за социално-икономическото здраве на нацията.

България е изправена пред критичната оценка на Европа. Премиерът настоя пред "Файненшъл таймс" за разбиране, за да може той да продължи реформите. Какво мислите за очакваната европейска реакция?

Изглежда сегашното българско правителство не разбира сериозността на международната ситуация, щом си позволява оценки от рода на тази на външния ни министър, че "каквито и да са пропуските в борбата срещу корупцията, ЕК не трябва да свързва това с еврофондовете, на които страната има право. Това са две съвсем различни политики“. Аз лично мисля, че и хиляди български граждани не считат, че това са различни политики. Твърдо мисля, че в интервюто пред "Файненшъл таймс", премиерът на България не само "пресолява гозбата". Неговото изказване, че евентуално наказание от страна на ЕК ще "нанесе удар върху процеса на реформи и ...върху хората, които правят всичко необходимо за да осъществят реформите" е просто невярно, тъй като именно заради забавените реформи от страна на това правителство, Брюксел ще въведе наказателни санкции.

Другият акцент в изказването на Станишев пред вестника, че "по-твърди действия от страна на ЕК могат да тласнат опозиционните политици, в това число и "Атака", към "тяхната политико-етническа игра", е не само грубо спрямо опозиционните партии у нас, но и безпрецедентно обиждане и незачитане на демократичната, плуралистична политическа система у нас.

Интервюто във "Файненшъл таймс" ясно показва Станишев като антидемократ, който в името на запазването на своя тотално провалил се мандат е готов с цената на всичко да стои на власт. При тази ситуация както и при очевидно плачевните опити на българската администрация да спаси това, което може, без да нанесе решаващ удар върху висшата корупция в страната, не виждам как Европейската комисия няма да въведе един сериозен детайлен мониторинг на България за европейските фондове, както и един контролен механизъм, целящ регулираното отпускане на средствата и начините на изразходването им.

През 2007 г. ние декларирахме, че сме готови да бъдем достоен член на ЕС. Днес Европа се съмнява в това. Съмняват се с основание и гражданите на България. За всички ни изходът е един - да действаме без никакво повече закъснение и компромиси. Необходима ни е друга икономическа и социална политика, друг икономически растеж, друг тип реална икономика, друг тип социална справедливост, друг тип управление на страната.


http://www.mediapool.bg/show/?storyid=139893&srcpos=6


 



Тагове:   криза,   как,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13037951
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031