Трябва ли петролът да е евтин

Икономически аргументи за ползата от скъпия нефт

От Джон Кери, BusinessWeek Още по темата Ефектът от $130 на барел Ако нефтът остане скъп Европа: Няма кола, няма проблем

Инструменти

• Изпрати на приятели
• разпечатай

Amite Foundry & Machine е сред упоритите производители в сърцето на американската промишлена мощ. В нагорещените до 1500°С пещи на компанията от Луизиана големи парчета метал се стопяват и от тях се отливат наново масивни части за камиони, петролни платформи и друго тежко оборудване. Amite дори превърна 30 тона метал от Световния търговски център в нос на военния кораб New York. Но с преместването на производството извън страната компанията пострада, пострада и град Амайт на 105 км северно от Ню Орлианс със своите избелели, обшити с бели дъски църкви и забравени от времето главни улици. И ето, че поръчките на Amite Foundry скочиха изведнъж с 25% през 2007 и с още 30% тази година, а компанията нае хиляди работници. Този обрат дойде от скъпия петрол. Пример: петролните пясъци на Канада тласкат
нагоре продажбите на минна техника с капацитет 380 тона на Caterpillar, а Caterpillar използва за всяка машина почти 50 тона стоманени отливки, произведени от Amite. "Високите цени на енергията и суровините оскъпяват производството и транспортирането на стомана - признава Рой Ру, шеф на продажбите в компанията майка AmeriCast Technologies, - но в повечето случаи скъпият нефт е добре дошъл за нас."

ПЛАЩАЙКИ ЗА МИНАЛОТО
Ясно е, че рекордната цена на енергията причинява достатъчно грижи на американците, особено когато понасят ударите от падащата стойност на жилищата и поскъпващите храни. "А все още не сме видели разходите за отопление", припомня Нийл Елиът от Американския съвет за енергийно ефективна икономика. Те ще вгорчат допълнително идващата есен с драматично поскъпване на нафтата за отопление, природния газ и дори електричеството.

Възраждането на Amite Foundry е само едно от многото доказателства, че скъпата енергия в много отношения е добра. Защо? Когато цената й се вдигне, хората ще използват по-малко петрол, ще намерят заместители, ще разработят нови алтернативи. Тези резултати са основни икономически принципи. Според анализаторите нещата са болезнени сега заради изминалите две десетилетия на евтин петрол. Цените оставаха ниски и защото страничните ефекти като замърсяването, така че имаше малко стимули за по-мъдро използване на енергията. Ако тези ефекти бяха отчетени, страната би била по-добре подготвена и за днешните рекордни цени, и за деня, в който добивът на петрол започва да намалява. Ето защо нараства и интересът към политика, използваща данъците, за да определи минимален праг за цената на нефта. Над дадено ниво, да кажем $90, тя не се облага с данъци. Но ако световната пазарна цена падне под това ниво, се начисляват данъци, за да плащат американците целевата сума.

Скъпата енергия е мощно лекарство. Прилагането му може и да е болезнено, но дългосрочно лекува куп болести. То задължава компании и граждани да използват по-малко автомобилите си, да се отърват от джиповете и да монтират по-ефективно отопление, както направи Eastern Maine Medical Center в Бангор - болницата спестява $1 млн. годишно чрез инсталираната преди две години система. По-високите цени вече избутват Америка от пътя, който традиционно следва на задръстени с трафик ширнали се предградия към по-гъсто населени и по-малко зависими от колите общности. Юта има спонсорирана програма "с колело до работа". "Когато републиканецът губернатор на най-дясно настроения щат популяризира колоезденето като начин за придвижване, разбираш, че се обръща внимание на ценовите сигнали", коментира Кийт Бартоломю, професор по градоустройство в University of Utah.

Тези промени спасяват животи (по-малко жертви на пътя) и подобряват здравето с излизането на хората от автомобилите. Проучване на Washington University в Сейнт Луис предполага, че 8% от повишеното затлъстяване от 1980 насам се дължи на евтиния петрол, довел до по-малко вървене или колоездене и повече посещения на ресторанти. Инженерът Анди Кинг от Силиконовата долина се отказал от своя Chevy Suburban и ходи на работа с колело. Той твърди, че от февруари свалил 16 кг. Високите енергийни цени поливат и цветята на иновациите. Финансиран от военните, екип изследователи постигна реактивно гориво от растения. Toyota и General Motors тестват хибриди, които се зареждат от електрическата мрежа вкъщи и изминават 65 км. Компании изграждат огромни площи с огледала в пустините, добивайки електричество от слънцето. Има нови системи за отдалечен контрол на потребяваната от домовете и бизнеса енергия и програми за изолация на сградите в градовете. Те пестят енергия и осигуряват работни места. САЩ използва малко над 20 млн. барела петрол на ден за отопление на домовете, захранване на промишлеността и за гориво за леки и товарни автомобили и самолети. "Енергоспестяващи инициативи могат с лекота да свалят търсенето на пазара след 10 години с 4-5 млн. барела", предвижда професорът от Stanford Хилард Хънтигтън, изпълнителен директор Форума за енергийно моделиране.

ПОВЕЧЕ БОГАТСТВО У ДОМА
Такива съкращения имат и скрити достойнства. Те намаляват замърсяването и емисиите въглероден диоксид, който причинява глобално затопляне. Премахват необходимостта от военно присъствие за обезпечаване на световната петролна търговия. И забавят потока долари към Близкия изток, Русия и Венецуела, запазвайки повечe богатство в САЩ, вместо да го раздават на враждебно настроени доставчици. Този ефект би нараснал чрез данък, който да определи минимален праг за цената, намалявайки търсенето. А данъчните приходи (разликата между минималната и световната цена) ще останат в САЩ и ще стимулират инвестициите. "Никой не отрича, че ще сме по-добре, ако не изпращахме милиарди долари на Чавес, Путин и саудитците, вместо да създаваме стоки и услуги, които да продаваме в чужбина", счита Андрю Хофман, професор по устойчиво предприемачество в University of Michigan.

Митът за неограничената енергия се срути с хвръкването на нефта. До 1980 суровият петрол скочи до $103 на барел (по днешна стойност на долара). Страната реагира с покупки на по-малки коли, въвеждане на по-строги стандарти за икономия на гориво и засилване на нефтените проучвания и сондажи. Американците се научиха да ползват наполовина количеството енергия за долар от БВП, което потребяваха преди кризата - напредък, отплатил се прекрасно. "Огромните усилия, които положихме през 80-те години, за да намалим зависимостта от енергията, ни направиха по-малко уязвими за петролните шокове днес", изтъква икономистът от Tufts University Гилбърт Меткалф. Но импулсът към по-голяма енергийна ефективност скоро бе изгубен. За пет години поради съществен спад в търсенето, светът бе залят с петрол. Саудитците ограничиха добива от 9.9 млн. барела през 1980 до 3.4 млн. през 1985 и пак не спасиха от срив цената на барел под $11 през 1986 (равняваща се на $22 днес). 
Две десетилетия петролните цени останаха сравнително ниски и с предвидими последствия. Американците купиха милиони SUV. Инвестициите в алтернативи, нефтените сондажи и ефективността бяха попарени. Националната лаборатория за възобновяема енергия прекрати програмата си за биогориво от водорасли. "В САЩ се палим за нещо, когато цените на петрола са високи. Паднат ли, забравяме за него", подчертава Фред Тенант, вицепрезидент по бизнес развитието в PetroAlgae, млада фирма за биогорива в Мелбърн, Флорида. Цените отново стигнаха небето и невидимата ръка упражнява значителен натиск. Американците шофират по-малко - потреблението на бензин падна с 5.2% в началото на юли в сравнение със същия период на 2007. Продажбите на пикапите от F-серията на Ford (от доста време най-добре продаваният автомобил в страната) намаляха с 22% тази година, докато за икономичната Honda Fit, с разход 7.6 л на 100 км, се вдигнаха с 69%. Бензинът стигна критичната си точка и за Дикран Каниан, собственик на автосервиз в Ан Арбър, Мичиган. Неговият Chevy Silverado имал седалка като диван и поразителна мощ. Но когато пикапът му катастрофирал миналата година, той почувствал облекчение. Произшествието му дало свободата да си купи Honda Element с разход 10.7, на която бил хвърлил око. Каниан намалил шофирането и вече не натиска газта до дупка. Сега сметката му за бензин е $200 месечно - една трета от това, което би плащал със Silverado-то.

ДЪЛГОСРОЧНА НЕСИГУРНОСТ
Прибавете действията на милиони водачи като Каниан. Сметнете и радикалното пренасочване от въздушен към морски транспорт за някои технологични продукти, новата самолетна спедиторска система, която означава по-малко време, загубено в бездействие, мерките на Adobe за изключване на вентилаторите в паркинга, когато не са необходими, и хиляди други малки иницативи. Вземете предвид и по-ниското търсене по света и отчетете повишените доставки от катранените пясъци на Канада и растящия добив на нефт в страните от ОПЕК и други. И вижте каква е тенденцията. Уолстрийт я видя. Със забавяне търсенето на петрол и доставки, които се ориентират нагоре, цените са паднали с над $20 от рекорда си от 11 юли от $147.27. "Едва ли някой вярва, че толкова високи цени ще се задържат", заявява икономистът от Massachusetts Institute of Technology Дени Елерман.

Самата възможност от поевтиняване отслабва пазарните сили, които стимулират по-голямата енергийна ефективност. Факторът, определящ всъщност поведението, не е действителната цена, а представата за цените в дългосрочен план. Това обяснява защо американците не предприеха икономии, докато бензинът поскъпваше преди няколко години. "След урагана Катрина, литър бензин стигна почти 80 цента, после цените се стабилизираха", отбелязва Раджийв Дхауан, директор на Центъра за икономически прогнози в Georgia State University. Едва когато проби бариерата от $1.05 на литър без изгледи за промяна, американците се сепнаха.

Днес някои експерти виждат в кристалните си кълба $200 на барел; други предричат $75 и по-малко. Технологиите, които имат икономически смисъл при цена на петрола $100 на барел, не се финансират, подчертава рисковият инвеститор Винод Хосла. "Получаваме най-лошото и от високите цени и от слабите инвестиции", изтъква съоснователят на Sun Microsystems и поддръжник на рисковите предприятия за алтернативна енергия. Затова и Хосла, както мнозина икономисти и енергийни експерти, лансира идеята за минимален праг на петролните цени. Сигурността за относително висока цена ще стимулира инвестирането в алтернативи, ефективност и нови запаси достатъчно, за да предотврати по-голямо покачване на цените в бъдеще, уверява Хосла. Тази мярка не прибавя нови грижи, тъй като данъкът ще влезе в сила, след като потребителите са си отдъхнали значително от днешните цени. Би било по-добре, ако американците бяха обложени с данъци преди десетилетия, принуждавайки ги да станат много по-съзнателни спрямо енергията, но политически това бе почти немислимо. Минималният праг е приемлива втора най-добра алтернатива, твърдят икономистите. Истината е, че някои големи сектори ще бъдат засегнати от каквато и да е политика, повишаваща енергийните цени - авиокомпаниите, спедиторските компании, производителите, комуналните услуги - всеки, който не може лесно да свие потреблението. И ако петролът е единственото изкопаемо гориво, облагано с данъци, това би изкривило пазара с обръщане към природния газ и въглищата. Така че ще
е по-добре да се въведе такъв налог като част от по-широка енергийна политика.

Друга опасност е Чичо Сам да не пропилее новите приходи. Някои икономисти предлагат парите да се използват за инвестиране в петролни алтернативи, докато други биха ги върнали на хората под формата на по-ниски данъци върху дохода. Отново става въпрос за икономическите принципи: прилагането на данъци за поддържане на високи цени за нещо, което искаме да се потребява по-малко - петрола, и използването на средствата, за да се намалят разходите за нещо, което искаме да се увеличи - растежът и производителността. Има спорове дали ползите от тази стратегия за изместване на данъчната тежест се компенсират от загубата на иновации, която би последвала от правителствената намеса. Мнозина икономисти твърдят, че отрицателните последици ще са относително малки. "Може и да не е безплатен обяд, но със сигурност е обяд, който си струва парите", пояснява икономистът от Stanford Лорънс Гаулдър.

ХВАНИ ВЛАКА
Канадската провинция Британска Колумбия показа, че идеята е политически осъществима. На 1 юли тя въведе малък данък върху бензина, чиято цел е да компенсира разходите от емисиите въглероден диоксид. Приходите ще бъдат върнати под формата на намалени подоходни и корпоративни данъци. За облекчаване на първоначалното ужилване правителството изпрати на всеки гражданин чек за $100 в края на юни - ход, подпомагащ хората с понисък доход, които се борят с високите енергийни цени. Облагането на енергията и връщането на парите по други начини е "до голяма степен икономическа мечта", коментира Йън Пари, старши съдружник в Resources for the Future, вашингтонски мозъчен тръст.

Как ще изглежда бъдещето, ако САЩ задържат цената на енергията дълготрайно висока? За да хвърлите един поглед, повозете се с MARTA - системата за превоз на Атланта с Кери Хохгезанг. Цената на пътуването с нейния Nissan Xterra се разду до $460 на месец, така че в края на юни 32-годишната адвокатка премина към влак. 40-километровото й придвижване отнема 45 минути вместо 120 минути и Кери може да чете, вместо да маневрира в трафика. Благодарение на нови пътници като нея пътуванията с MARTA през юни и юли се повишиха с 13% спрямо предходната година. "Трафикът в пиков час около Атланта е намалял с цели 15% - твърди Марк Демидович, инженер в Транспортния департамент в Джорджия. - Това означава 10 000-12 000 по-малко коли на ден", изтъква той.

Никой не омаловажава ударите от високите енергийни цени. Но те носят и реални преимущества. New York Times пише, че тийнейджърското обикаляне с кола е намаляло в национален мащаб. Whirlpool съобщава, че продажбите на високоефективни перални машини са се вдигнали, реализирайки икономии и на вода, и на електричество. В Националната лаборатория за възобновяема енергия проучванията на биогорива от водорасли се завръщат, финансирани този път не от правителството, а от Chevron и ConocoPhillips, които биха използвали растителни масла в своите рафинерии. Находчиви политически идеи като данъчен кредит за "трошачките" за унищожаването на SUV-та и използването на стоманата за производство на икономични коли се зараждат във Вашингтон. А в Мейн "хората излизат от дърводелството, за да инвестират в енергийна ефективност и алтернативи - сочи Джон Кери, директор на Бюрото за енергийна независимост и сигурност към губернатора. И допълва: "Енергийните цени ще станат двигателят на икономиката." BW

- С Даяна Холден в Атланта и Татяна Гершкович в Ню Йорк

Copyright 2008 The McGraw-Hill Companies, Inc.  All rights reserved.   

http://businessweek.bg/news.php?category=4&id=2562&page=0