Гуруто от Harvard Business School предлага рецепта за дългосрочно благоденствие
От Майкъл Портър, BusinessWeek
Инструменти
Изпрати на приятели
разпечатай 
С избора на новия американски президент става изключително важно как той ще запази Америка конкурентна. В тези кризисни времена Вашингтон се е фокусирал върху настоящето и близкото бъдеще. Но няма отговор на основните въпроси, които ни тревожат: Каква е фундаменталната конкурентоспособна позиция на САЩ в глобалната икономика? И какво да направим, за да останем силни, докато другите страни отбелязват бърз напредък?
Голата истна е, че САЩ вече нямат дългосрочна икономическа стратегия - тоест, последователна политика за осигуряване на конкурентоспособността в по-далечен план. Стратегията обхваща ясни приоритети, базирани на разбирането на предимствата, които следва да съхраним, и на слабостите, които най-много заплашват нашия просперитет. Стратегията визира какво да се направи, но и какво да не се прави. При справяне с криза опитът учи, че решаването на непосредствения проблем трябва да е в унисон с една дългосрочна стратегия.
В американската политическа система отсъства стратегическо мислене на федерално ниво. Правителствените лидери реагират на текущите събития на парче, вместо да разработят стратегия. Конгресът и изпълнителната власт са организирани около несвързани помежду си политически сфери, а не около цялостната цел да се подобри конкурентоспособността. Никой от кандидат-президентите не предложи стратегия. И двамата представиха изолирани предложения с политическа привлекателност. И двете партии подхождат към икономиката с вехти идеологии и позиции, много от които вече не съответстват на реалността.
Сега е моментът САЩ да разкъсат този кръг. Икономиката постига забележителни резултати, но трайната ни конкурентоспособност е крехка. Последните две десетилетия на САЩ се падаше една трета от световния икономически растеж. С настъпването на финансовата криза останалата част от икономиката се задържа доста конкурентна, много компании се представиха силно на международните пазари. Ръстът на производителността остана по-висок от повечето развити икономики, а износителите бяха двигателят на растежа за цялата икономика.
ЕРАТА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО
Но за много американци успехът бе съпроводен с несигурност, и то преди кризата. Появата на Китай и Индия като глобални играчи събуди спотаени страхове за заетостта и заплатите, въпреки че безработицата бе на найниските си исторически нива. Докато икономиката създаваше повече работни места от повечето развити страни, честата смяна на работата (преструктурирането унищожава 30 млн. места годишно) принуди много американци да се боят за бъдещето си, пенсиите и здравните осигуровки. Докато в последните десетилетия стандартът на живот за всички групи от населението се покачи, а САЩ остават земята, където гражданите с по-ниски доходи имат най-добър шанс да се замогнат, неравенството се увеличи. И много американци поставиха глобализацията под въпрос.
За да се съгласуват тези полюсни гледни точки, необходимо е да се оцени къде стои реално Америка. Тя просперира, защото се радваше на уникални предимства. Първо, в САЩ има невероятни възможности за развитието на предприемачеството и основаването на нови компании. Второ, американското предприемачество е захранвано от научна, технологична и иновационна машина, най-добрата в света до момента. Докато другите страни повишават разходите си за проучване и развитие, САЩ остават неповторимо добри в извличането на иновации от своите проучвания и превръщането на иновациите в комерсиални продукти. През 2007 американските изобретатели са регистрирали около 80 000 патента. Това е повече отколкото в целия останал свят. Трето, САЩ имат най-добрите в света висши учебни институции и те стават все по-силни. Те са магнит за глобалните таланти, а в същото време играят ключова роля за иновациите и зараждането на нови бизнеси. Четвърто, Америка е страната, най-силно ангажирана с конкуренцията и свободните пазари. Това породи забележително равнище на преструктуриране, обновяване и ръст на производителността в САЩ. Пето, задачата за формулиране на икономическа политика и осъществяването й е силно децентрализирана - няма една американска икономика, а сбор от специализирани регионални икономики. Всеки регион има промишлени групи със специални умения и активи. Всеки щат и регион поема отговорността за конкурентоспособността и се занимава с проблемите си, вместо да чака централното правителство. Тази децентрализация е най-голямата скрита конкурентна сила на Америка. Шесто, САЩ традиционно извличат полза от най-дълбокия и ефективен капиталов пазар, особено за рискови инвестиции. Само в Америка младите хора могат да наберат милиони, да загубят всичко и да се завърнат, за да основат друга компания. Накрая, САЩ продължават да се радват на забележителна динамика и гъвкавост. Нашето желание да се преструктурираме, да приемем загубите и да продължим напред ще ни позволи да устоим на настоящата криза по-добре от повечето страни.
Но това, което движи успеха на Америка, започва да се руши. Серия политически провали отслабиха и дори неутрализираха предимствата й. Проблемът не е, че други страни застрашават Америка, а че на нея й липсва последователна стратегия за справяне със собствените предизвикателства. Недостатъчното ниво на реинвестициите в науката и технологиите спъва захранващата система за предприемачеството. Проучването и развитието като дял от БВП всъщност намаляха, а нараснаха в много други страни. Политиците го признават, но не успяха да реагират.
Вярата на Америка в конкуренцията отслабва. Настъпващото отхлабване на антитръстовото законодателство позволи на сливанията да доминират . Има все повече пречки пред конкуренцията, а протекционизмът и протежирането са във възход. Малцина знаят, че страната е едва на 20-о място сред страните по отвореност за капиталовите потоци, на 21-о по ниски търговски бариери и на 35-о по липса на изкривяване от данъци и субсидии, според Доклада за глобалната конкурентоспособност за 2008. Америка бързо се превръща тъкмо в онзи вид изкривена икономика, която отдавна критикуваме.
Липсата на регулаторен надзор и капиталови изисквания подкопа нашите финансови пазари. Регулацията в някои области е занижена, в други е прекомерна. Америка сега е 12-а в получаването на колежанско или по-високо образование сред 25 до 34-годишните. Никакъв напредък в тази жизненоважна сфера за последните 30 години. Това е зловеща тенденция в една икономика, която трябва да притежава уменията да оправдае високите си заплати. Вместо да се стартира солидна програма за осигуряване на достъп до висшето образование, Конгресът парадира с нивото на даренията в най-добрите ни университети.
Федералното правителство нито призна, нито подкрепи децентрализацията и регионалната централизация, движещи икономиката. Вашингтон действа така, сякаш федералното ниво е там, където се случват нещата. Политизирани бюрократи харчат милиарди за откъслечни федерални програми за икономически развитите от горе на долу. Но те не са разработени да подпомагат регионалните групи, нито изпращат пари там, където биха имали най-голямо въздействие във всеки регион. Пример: проблемните градски общности, където е концентрирана бедността в Америка, са лишени от инфраструктурни разходи за развитие на заетостта. Пак нулево стратегическо мислене.
САЩ абдикираха и от отговорността да осигурят заслужаваща доверие предпазна мрежа при преход за американците. Хората стават все по-големи популисти, протекционисти и все по-толерантни към вредната намеса в икономиката. Системата за професионално обучение е неефективна и всяка година получава все по-малко финансиране. Пенсионната сигурност се руши и най-очевидната стъпка за подсилване на социалното осигуряване - бавното изместване на възрастта за пенсиониране нагоре - не е предприета. Подобряването на достъпа до здравно осигуряване е основна тревога за много американци. Вашингтон можеше да предприеме основни мерки като изравняване на данъчното приспадане на индивидуално закупени застраховки, за да подпомогне онези, които не са покрити от работодателите си. Но не го стори.
ВИСОКИ РАЗХОДИ, ГОЛЕМИ ПРОБЛЕМИ
Федералните политики спъват предприемаческата сила, като ненужно вдигат цената и усложняват правенето на бизнес. Тромавата регулация на заетостта, средата и продуктовата отговорност трябва да отстъпят на подходи, включващи по-малко разходи и съдебни процеси, но особени интереси блокират реформите. Америка се е превърнала не само в страна с високи данъци, но и с големи административни проблеми. Инфраструктурни спънки, дължащи се на небрежност и лошо насочени разходи, вдигат цената в една икономика, която става все по-зависима от логистиката. Страната е енергийно неефективна, но публичната политика не насърчава пестенето на енергия. Разходите за здравеопазване са твърде високи, но липсва сериозно усилие да се осигурят по-интегрирани и ефективни грижи.
Тези ненужни разходи за правенето на бизнес, съчетани с недостига на умения, стават достатъчно значителни, за да изгонят инвестициите от страната, включително инвестиции на американски компании. Вместо да се занимават с истинските причини за офшорни инвестиции, партиите се препират за затварянето на данъчните "вратички", въпреки че американските корпоративни данъци са сред най-високите в света. Къде е стратегическото мислене?
Търговията и чуждите инвестиции са основополагащи за успеха на икономиката, но Америка е загубила своя фокус и доверие при формиране на международната търговска система. Икономиката днес зависи от модерните услуги и продажбата на интелектуална собственост - нашите идеи, нашия софтуер, нашите медии. И все пак ширещите се кражби на интелектуална собственост и високите бариери за конкуренцията в услугите пречат на икономиката на знанието.
САЩ не работиха ефективно с другите развити страни за справянето с тези проблеми и не помогнаха на победните страни да отворят пазарите си и да предприемат вътрешни реформи. САЩ се отказаха от стратегическата си роля в развитието на Латинска Америка, нашия най-естествен търговски партньор. Не участвахме значимо в Африка, Близкия изток и Азия в подпомагането на страните да подобрят съдбата на техните граждани. Чуждестранната ни помощ все още е обвързана със закупуване на американски стоки и услуги вместо с истинските нужди на страните. Конгресът не прие търговски споразумения със страни като Колумбия, силно ангажирани с нашите икономически принципи.
Последната стратегическа грешка е най-смущаваща. Всички американци знаят, че системата на общественото образование е сериозна слабост. Малцина осъзнават, че гражданите, които се пенсионират днес, са по-образовани от младите хора, започващи работа. В глобалната икономика да си американец не гарантира добра работа и добра заплата. Без образование и умения на световно равнище американците ще трябва да се конкурират с работниците в другите страни за работни места, които биха могли да бъдат преместени навсякъде. Освен ако значително не подобрим работата на държавните училища, няма сценарий, при който американците да избегнат трайното понижаване на стандарта им на живот. И законната, и незаконната имиграция на неквалифицирани работници само ще задълбочават трудностите за по-ниско квалифицираните американци.
Проблемът не са парите - Америка харчи доста за обществено образование, както и за здравеопазване. Истинският проблем е структурата на образователната система. Щатите трябва да консолидират някои от 14 000 местни училищни райони, които гарантират неефективност и неравенство в образованието между общините.
СЪЩИТЕ СТАРИ ДОВОДИ
Републиканците продължават с опростенческата мантра за напълно свободен пазар, въпреки че пълното отсъствие на регулация няма никакъв смисъл. Проповядва се разчитане на собствените сили, сякаш не е необходима предпазна мрежа при преход. Някои републиканци дори разпалено твърдят, че страната не трябва да има стратегия, защото това би било "индустриална политика".
Но истинският въпрос не е да се изберат победителите и губещите в индустрията, а да се подобри бизнес средата за всички американски компании - нещо, което не можем да направим, без да определим приоритетите ни. Като цяло републиканците, изглежда, считат, че бизнесът може да се развива извън контекста на социалния прогрес. Демократите продължават да говорят, сякаш искат да накажат инвестициите и икономическия успех. Те защитават профсъюзи, спъващи промяната в образованието, придържат се към тромави регулаторни подходи и отхвърлят съдебните разходи за бизнеса да бъдат изравнени с тези в други страни. Демократите усукват по отношение на търговията в една необратимо глобална икономика. Те, изглежда, мислят, че социалният прогрес може да бъде постигнат само за сметка на бизнеса.
За да направим Америка конкурентна, трябва да отидем отвъд този начин на мислене. Една стратегия би обхванала всяка от областите, които споменах. Ако сме честни, ще признаем, че САЩ не отбелязват реален напредък в никоя от тях. Усилията от двете партии взаимно се обезсилват. Една стратегия би насочила нашите разходи към приоритетни инвестиции, които също така влагат пари в икономиката, като образователна помощ и логистична инфраструктура вместо данъчни облекчения. Разполагайки със стратегия, ще спрем контрапродуктивните и скъпоструваши практики като земеделските субсидии.
Възможно ли е такова стратегическо мислене предвид политическата система на Америка? Случва се в други страни - Дания и Южна Корея са само два от примерите. Това почти никога не се случва в САЩ.
Ще се нуждаем от някои нови структури, за да управляваме стратегически. Работих в последната публичночастна президентска комисия по индустриална конкурентоспособност - през 1983! Този път се нуждаем от такава, която е по-малко политизирана. Конгресът ще има полза от двупартийна група за планиране, за да координира цялостен комплект приоритети. Повече гласове за или против по всестранните законодателни програми са нужни, за да позволят промяна към последователен набор политики от многото отделни закони. Новата администрация ще има историческата възможност да предприеме стратегически подход към икономическото бъдеще на САЩ, нещо, което ще обедини партиите. Америка е в силата си, когато осъзнае проблемите и поеме колективна отговорност за справянето с тях. Всички американци трябва да се надяват, че новият президент и новият Конгрес ще се справят достойно. BW
Портър е професор в Bishop William Lawrence University към Harvard Business School. Той е водещ авторитет по конкурентна стратегия и конкурентоспособност на страните и регионите. Работата на проф. Портър е призната от правителства, корпорации, нестопански организации и академични среди по целия свят.
Copyright 2008 The McGraw-Hill Companies, Inc. All rights reserved.
Лорд дава 10 млн. паунда за главата на О...
ОСНОВАТЕЛЯТ НА GOOGLE ОБВИНИ FACEBOOK И ...
