Професионална некомпетентност, глупаво бездействие или умишлена изолация на България - коя е истинската от тези три възможни причини за кризата, в която изпадна страната след спирането на руските доставки на газ, може би ще стане ясно след време. Но дори и да не стане, фактите са налице - българската държава се оказа единствената в ЕС без никакви алтернативи на "Газпром". Едва след като хиляди домакинства останаха на студено, десетки училища обявиха "дървена ваканция", големи предприятия бяха принудени почти аварийно да изключват мощности, а бизнесът инкасира загуби за милиони, правителството и президентът се сетиха да изтупат праха от няколко проекта за диверсификация на доставките на синьо гориво. Които за разлика от мащабните "Набуко" и "Южен поток" са доста по-реалистични и бързо осъществими.

Кой печели, докато всички губят

Освен че няма достатъчни запаси за подобни критични ситуации, България няма и връзки с газопреносните системи на съседните страни, които биха могли да й помогнат. Тази изолираност я прави напълно зависима от "Газпром". Според енергийни експерти големият печеливш от тази ситуация е руският монополист, който може да налага условията си в дългосрочните договори с България. Други обаче сочат като причина за инертността от наша страна и нежеланието на държавната "Булгаргаз" да се раздели с монопола си, което ще се случи, ако на пазара се появят алтернативни доставки и други търговци на газ, с които местният монополист ще трябва да се конкурира за големите си индустриални клиенти. Затова според тях енергийното министерство дори е обмисляло да поиска от Европейската комисия дерогация по газовата директива, свързана с отварянето на пазара. Според същите експерти това е причината дори по-малките проекти за алтернативни трасета, свързани със съседни държави, да остават и до днес на хартия.

Разширяването на Чирен

От всички варианти за осигуряване на достатъчно гориво за подобни ситуации най-лесно и бързо за изпълнение е разширяването на капацитета и добива от единственото засега хранилище на газ в Чирен. В момента това е единственият резерв при криза, а покрива едва една трета от потреблението на природен газ в България. От него могат да бъдат теглени максимално 4.2 млн. куб.м газ дневно, при положение че в дните преди кризата България получаваше 12 млн. куб.м за вътрешния пазар.
В последните дни компанията "Булгартрансгаз", която експлоатира хранилището, събра поредица от критики, че не е инвестирала достатъчно в разширяването му. Необходими са около 30 млн. долара, за да увеличи капацитета на хранилището до 10 млн. куб.м дневно, които при наличните 600 млн. куб.м запаси в хранилището ще стигнат за два месеца, коментира пред btv зам. изпълнителният директор на "Овергаз инк" Светослав Иванов.
"Не е вярно, че не сме инвестирали достатъчно. За последните две години са вложени над 20 млн. лв.", коментира пред "Дневник" членът на съвета на директорите на "Булгартрансгаз" Христо Казанджиев. Капацитетът на хранилището е увеличен от 2.8 на 4.2 млн. куб.м дневно. По думите му няма хранилище в Европа, което да покрива цялото потребление на една страна. Инвестициите за разширяването на хранилището ще продължат и през тази година, но по план дневният добив от него ще се увеличи на 5.5 млн. куб.м през 2010 г. През следващите няколко години ще се вложат още средства, така че Чирен да покрива 50% от потреблението на газ в България, каза Казанджиев.
На въпроса защо тези инвестиции не са направени по-рано от ръководството на компанията обясниха, че досега не е имало подобна критична ситуация. Хранилището се е използвало главно за да покрива неравномерните руски доставки през зимата, за което капацитетът му е бил достатъчен.
В същото време не остана тайна спорът между "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз холдинг" как да се разпределят средствата от транзитните такси, които всъщност са единственият източник за инвестиции на дружеството. Според газовата директива транзитните такси, които плаща "Газпром" за пренос на руски газ през българска територия и които годишно са около 150 - 200 млн. лв., трябва да отиват в оператора "Булгартрансгаз". Вместо това се събират от търговеца "Булгаргаз". Тази схема е наложена от ръководството на "Булгаргаз холдинг" и е в нарушение на европейската директива 2003/2005. Заради това изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Ангел Семерджиев миналата година сезира прокуратурата. Семерджиев се оплака, че получава по-малко от половината транзитни такси, което спъва инвестиционната програма на дружеството. В края на миналата година енергийното министерство задължи двете газови компании да подпишат споразумение за разпределението на таксите.

Ново хранилище в Галата

Друг вариант, който също зависи само от българската страна, е изграждането на второ хранилище на природен газ. Още преди две години в стратегията за развитието си "Булгаргаз холдинг" обяви, че ще търси възможности за участие в нови хранилища, но до закриването му през лятото на 2008 г. така и не предприе никакви действия в тази посока.
Експертите са единодушни, че най-подходящо за целта е находището за синьо гориво в Галата. То може да се преобразува в хранилище за година-две след като приключи помпенето, което се очаква да стане през тази година.
Едва два дни след началото на газовата криза от енергийното министерство съобщиха, че се подготвя подписване на споразумение с шотландската "Мелроуз", концесионер на находището, за трансформацията. Обмисля се вариант да се проведе конкурс за избор на оператор на новото хранилище, за което шотландската компания вече е заявила интерес. Според разчетите на "Мелроуз" за изграждането трябва да се инвестират 71.3 млн. евро. Още не е ясно какъв ще е капацитетът на новото газово хранилище.
Според експерта Валентин Кънев "Галата" може да се използва и от други газови компании в региона и в нея трябва да се складират алтернативни на "Газпром" доставки 

Връзка с Гърция...

От една година енергийното министерство лансира и идеята за изграждане на 80-километров газопровод с Гърция, който да свърже Комотини и Димитровград. Тази тръба ще се свърже с провода през Турция към Гърция, по който може да доставя газ от Азербайджан, Туркменистан, Иран и Ирак. Експерти оценяват проекта на 100 млн. лв. Главният инвеститор трябва да е Българският енергиен холдинг, който през миналата година получи 300 млн. лв. от бюджета за изграждането на АЕЦ "Белене". Преди дни стана ясно, че ЕС ще осигури финансиране за новата връзка по програмата за преодоляване на финансовата криза в общността. Президентът Георги Първанов пък намекна, че за тръбата Комотини - Димитровград може да се търси и публично-частно партньорство.
Развитие по проекта може да се очаква още през тази година, коментира пред "Дневник" зам.-министърът на икономиката и енергетиката Галина Тошева, която е и изпълнителен директор на холдинга. Тя твърди, че България вече е получила подкрепата на гръцката страна. Изграждането на тръбата зависи и от турската.

...и с Румъния

До този момента не е обсъждано изграждането на връзка с Румъния за осигуряване на доставки в аварийна ситуация, защото и северната ни съседка няма достатъчно запаси, твърдят от Българския енергиен холдинг. Единствено "Булгаргаз" през миналата година се е съгласил да изгради 13-километров газопровод между Русе и Гюргево. Той ще струва 9 млн. евро, инвеститор ще е компанията "Дексия", чийто мажоритарен собственик е "Винтерсхау", един от трите доставчика на руски природен газ в България. По него ще се доставя газ от България за газификацията на Гюргево. За изграждането и използването на съоръжението вече е получено съгласието на "Газпром".
Според източник от "Булгартрансгаз" проектът би могъл да се използва и за доставки на газ от Румъния към България, но ако "Газпром" се съгласи. Руският монополист обаче няма практика да разрешава доставки в двете посоки.
Бившият изпълнителен директор на "Булгаргаз" Васил Филипов вчера обяви пред re:tv, че още преди единадесет години е предложил на правителството на Иван Костов да се изгради връзка с Румъния при Никопол, за да може по нея да се доставя газ от Норвегия, но то не одобрило идеята. По думите му предложението било на компанията "Шел", която искала да свърже Никопол с Турну Мъгуреле. От "Булгаргаз" си спомниха за проекта вчера, но коментираха, че той щял да осигури минимални количества, които нямало да оправдаят инвестицията по дъното на река Дунав. Друг проблем е, че до Никопол няма изграден газопровод, което ще изисква инвестиция от над 10 млн. лв.
Само на идеен етап е и проектът за изграждане на европейска газова система НЕТС, която да свърже мрежите на България, Румъния, Унгария, Словения, Австрия и Сърбия и да осигури доставки на природен газ от Северно море. Въпреки че на думи той се подкрепя от енергийното министерство, на последната среща по проекта България дори не изпрати свой представител. Все още предстои да се обсъждат техническите параметри и да се види коя държава какви инвестиции трябва да направи.

Регионален терминал за втечнен газ

Най-скъп засега излиза проектът за изграждане на терминал за втечнен газ в Александруполис, който България и Гърция заедно да построят - над 2 млрд. евро. Повечето експерти оценяват подобна инвестиция като неоправдана, ако не се използва от повече потребители и газови компании. Според болшинството коментари в изграждането на терминала трябва да се включат повече от две държави и проектът да се превърне в регионален.
Идеята е терминалът да се използва след изграждането на новата газопроводна връзка с Гърция. Чрез него могат да се осигуряват доставки на втечнен газ от Египет и Алжир. Засега се водят преговори със Световната банка да финансира предпроектното проучване. От енергийното министерство твърдят, че ще има инвеститорски интерес към проекта и той може да бъде реализиран в следващите три-четири години.

http://www.dnevnik.bg/show/index.php?storyid=611018&p=0