Виталий Катсенелсон е директор на изследователското звено на инвестиционната компания IMA, както и автор на книги на тема value investing. Той е чест автор на статии и анализи за издания като Financial Times, Forbes и Barron`s.

Още един балон, моля.
След балоните в областта на технологиите, жилищния сектор, стоковия пазар, видяхме майката на всички балони: балона на глобалната ликвидност. Световната икономика изглежда има нужда от постоянно съществуване на балони.
Имам чувството, че молбите на инвеститорите са чути. Има нов балон: или поне стар балон, който се надува наново - зависи от гледната ви точка. Аз го наричам: Кризисна програма за съживяване на Китай. Защо си резервирам авторските права върху този балон?

Наскоро получих мейл от приятел, който имаше следното заглавие:
„Китай…рекорден ръст на заемите, рекорден ръст на паричното предлагане, рекорд в автопродажбите, рекорден внос на мед, рекорден внос на желязна руда и въглища, силни продажби в имотния сектор”
Проверих всичките цифри. Беше ми трудно да повярвам на това, което чета. Помислих, че Китай се намира в спираловидна рецесия. Дори консумацията на електричество - истинска мярка за икономическия ръст - намалява от 3,7% от януари-февруари до 0,7% през март. (Погледнете FXI за подробности.)
Така, че - наистина ли Китай е първата държава, която ще се възстанови? Тя ли е първият знак за възстановяваща се световна икономика?
Съжалявам, но ще кажа, че отговора и на двата въпроса е - не.
Китайското богатство сега ми напомня на Lucent Technologies през 90-те. Lucent (сега Alcatel-Lucent (ALU)) продаваше оборудване на дот-комите. В началото неговия растеж беше естествен, резултат от продажбата на телекомуникационно оборудване на традиционни компании генериращи кеш. После стана полу-естествено - дот-комите можеха да си позволят да купуват оборудване от Lucent само чрез набиране на средства от фондовите пазари, защото техните бизнес модели не бяха отчели нуждата да генерираш парични потоци. Като резултат средствата, нужни да си купиш оборудване от Lucent бързо пресъхнаха и растежа на компанията бързо спадаше.
Затова Lucent предложи на дот-комите евтино финансиране за да могат да купуват собственото му оборудване. Това започна да работи. До моментът в който не се наложи да връщат парите.
САЩ, разбира се, не е дот-ком. Но голяма част от нашия растеж дойде като заемахме китайски пари за да купуваме китайски стоки - което значи, че китайския растеж бе зависим от същото това кредитиране.
Сега САЩ (и останалия свят) съкращава здраво разходи, съкращават и корпорациите, потребителите са изправени пред сковаващо признание - и потреблението на китайските стоки намалява. Това е мястото, където моята дот-ком аналогия се разбива. За разлика от Lucent Китай има ядрено въоръжение. Китай може да печати пари и може да накара банките да кредитират - в крайна сметка това е комунистическа командна икономика. Lucent сега е акция от 2 долара, но Китай няма да падне толкова лесно.
Нека да обясня: Китайската централна банка има значително предимство над нашата. Г-н Бернанке и компания могат да печатят много пари (и те го правят), но те не могат да направят нищо за да увеличат скоростта на парите: не могат да накарат банките да кредитират (освен ако не ги национализират). Те, също така, не могат да накарат потребителите и корпорациите да харчат. От гледна точка на това, че Китай не е демократична държава, такъв проблем не стои.
Китайското комунистическо правителство държи създаването на парите и апарата за харченето на тези пари. По тази проста причина предлагането на пари през март се изстреля с 25,5%. След като контролира банките правителството може да ги кара да кредитират (и го прави).
Накрая те могат да принудят публично контролираните юридически лица да взимат заеми и да харчат и го правят. Самото правителство може да харчи бързо - което е важно, когато създаваш инфраструктура. Това не ви е някаква бавна, деликатна демокрация - ако китайското правителство реши, че ще строи магистрала то просто рисува права линия на картата. Всяко препятствие, като болница, училище или къща на член на политбюро може да стане жертва на общото благо. (Добре де, прекалих с къщата на члена на политбюро).
Въпреки, че Китай не може да контролира разходите на потребителите, потребителя е относително малка част от икономиката. Контролът върху валутата намалява покупателната способност на потребителя. Това прави Базел 1 и 2 детска игра. Ако Китай иска да стимулира икономиката - го прави и го прави бързо.
Затова ние виждаме толкова сериозни икономически цифри.
Китай няма тази мрежа на социална сигурност, която има в развитите страни, така че за нея е важно да подържа растежа - на всяка цена. Милиони хора напуснаха домовете си в търсене на работа, но сега са без работа и гладни. Хората без хляб и работа имат склонност към бунтове. За да не допусне това държавата е повече от склонна да стимулира изкуствено икономиката - с надеждата да си купи време, докато глобалната икономика се стабилизира.
Правителството буквално принуждава банките да кредитират - което ще създаде ужасяващ куп на лошите кредити на върха на тези, които създадоха през последното десетилетие (въпреки, че ние, разбира се, не можем да ги видим). Не бъркайте бързия с устойчивия растеж. Както съм казвал и преди Китай страда от краен стадий на мания за растеж. Една значима част от този растеж дойде от кредитирането на САЩ. Като добавим към това и че качеството на растежа в късния му период беше доста лошо - разбираемо е защо страната страда от свръхкапацитета си.
Това да идентифицираш един балон е много по-лесно от това да кажеш кога ще се спука. Но, както научихме напоследък не можеш да се противопоставяш на законите на финансовата гравитация прекалено дълго. Колкото по-дълго цените са балонизирани - толкова по-здраво е падането.
Друга жертва на това, което става в Китай са лихвените нива в САЩ. Китай е най-големият притежател в света на щатски ценни книжа. Китай ни продава стоки, но вместо долара да пада, а юана да расте - какъвто е естествения ход на нещата - Китай набутва парите си в долари чрез щатските ценни книжа. Това изкуствено подържа долара срещу юана.
Сега Китай се нуждае от стимулиране на икономиката. Той е изправен пред много деликатна ситуация - което е учтив начин да кажа, че Китай е прецакан. Китай се нуждае от парите за вътрешни цели за да расте. Ако, обаче продава деноминирани в долари щатски трежърита могат да се случат няколко лоши неща. Две идват веднага на акъла:
1.Валутата му да удари небесата - което не е добре за Китай, защото ще загуби относителното си конкурентно предимство на производител.
2. Щатските лихвени проценти ще скочат драматично - което е лошо за САЩ (неговия основен консуматор), а следователно не е добре и за Китай.
Поради тази причина Китай се опитва да намери начин как да изтегли парите си от САЩ без да срине долара. Желая им късмет.
Американското правителство също не им помага. То печати пари и издава ценни книжа с доста бърз темп и има нужда от някой, който да ги купува. Ако Китай намали или спре покупките може да се окажем пред високи лихвени проценти - с или без инфлация.
Това ме притеснява най-много.

http://www.spekulanti.com/2009/04/26/%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B9-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BE%D0%BD-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9/