С парите от МВФ да изкупим външен дълг Коментар на Красимир Катев, зам.-министър на финансите (2001 – 2003 г.), член на Консултативния съвет по икономика и финанси на НДСВ  

27.08.2009 , В. „Стандарт”

  Прехвърлянето от МВФ на 930 млн. щатски долара под формата на специални права на тираж (СПТ) в резерва на БНБ не е специална наша заслуга, а се прави за всички страни членки на фонда като подкрепа срещу кризата. Това е нещо, договорено още през април т. г. Сумата се определя спрямо квотата на всяка страна в МВФ, за България това е над $900 млн. Жестът е част от мерките на фонда да се повиши глобалната ликвидност. Това за момента е безпрецедентна позитивна стъпка. На нашето правителство не му остава нищо друго, освен да приеме на депозит тези пари и съответно да ги използва, когато потрябват. Разумно е да се използват, конвертирани в някаква валута, разумно е и да се използват например за плащане на външен дълг. В същото време не трябва да се притесняваме за нивата на лихвата, които ще трябва да плащаме за тези пари, тя ще е доволно ниска. По-важното е поддържането на високи нива на валутен резерв в добра ликвидност в нашата банкова система и във валутния борд. Знаем, че монетарните агрегати са много зависими от притока на свеж капитал отвън. При липса на такъв те се свиват, а при свиване на монетарните агрегати в България и при консервативно-фискална политика просто няма подходящи инструменти за стимулиране на растеж. Така че да, тези пари трябва да се ползват в един определен момент за плащане най-вече на външен дълг или за закупуване на наши дългови книжа на падеж. Най-лесно е нашата централна банка да продаде тези СПТ на Европейската централна банка срещу евро и с тях да откупи част от книжата ни, емитирани срещу българския външен дълг. Защо да се вземат пари от валутния ни резерв, за да се плаща дългът, а да не се използва този транш по предназначение? Трябва да се избере обаче точният момент, в който това да се направи.
Може би дори най-добре е да стане догодина, когато имаме падежи по дълга. Лихвата по тях не трябва да ни плаши, тя ще е най-много около два процента. При надбавката около 0,5-0,75% и ниво на ЮРИБОР приблизително 1% това прави дори под 2%. Никъде няма да получим свежи пари при такова оскъпяване. В същото време лихвата по дълга ни е около 7 на сто - при всички случаи ни излиза по-евтино с цели 5 на сто. Така ще изтеглим от обращение по-скъп дълг, което е повече от разумно.  
Това не отнема обаче необходимостта от подготвяне и договаряне на нормално споразумение с МВФ за около 3 млрд. евро. Не пречи то пак да има характер на превантивно споразумение в подкрепа на платежния баланс. Колкото по-скоро се направи това, толкова по-бързо ще се премахне всякаква неизвестност и неяснота около статута ни до влизането ни в ERM2 - "чакалнята" за еврото. Сега това е една спасителна оферта и необходима мярка за възстановяване на доверието и за по-бързото излизане от кризата

http://www.ndsv.bg/content/2503.html

Доверието към България няма да се възстанови с подобни финансови операции. Доверието на кого към България е по-важно? Може би на инвеститорите? Може би на външните инвеститори? Може би на почтените външни инвеститори? Та почтен външен инвеститор не залага рисково, а да инвестираш в страна със съмнително работеща съдебна система, в която правилата се променят конюнктурно е нещо повече от съмнително.

мини през моя блог , моля.