Постинг
21.02.2010 11:59 -
БНБ става всемогъща
Финансовият надзор няма да е това, което е. БНБ става всемогъща
В една септемврийска сутрин миналата година финансовият министър Симеон Дянков пусна малък фитил, който се оказа достатъчно голям, за да запали страстите във финансовия сектор. Вицепремиерът предложи да се създаде единен финансов надзор в България, който да обедини контрола над банките, упражняван в момента от БНБ, с този над другите финансови институции, които се регулират от Комисията за финансов надзор (КФН).
И ето, четири месеца по-късно моделът е почти готов. Според два независими правителствени източника управляващите до дни ще излязат с конкретно предложение (възможно е още този петък, след редакционното приключване на броя на "Капитал"). Целта на подобна промяна е по-качествен контрол и съответно защита на потребителите на финансови услуги. Покрай това управляващите от ГЕРБ ще постигнат още нещо - ще освободят част от назначените в последния момент преди изборите шефове на регулатори.
Окончателният вариант на реформата все още се договаря. Сигурно обаче е едно – че краят на Комисията за финансов надзор (която досега отговаряше за борсата, инвестиционните посредници, пенсионни, застрахователни и здравни фондове) е предизвестен. Почти сигурно е, че БНБ ще има повече функции, а към Министерството на финансите ще има нова агенция.
Различните два връха
В края на миналата година Дянков каза, че управителят на БНБ Иван Искров е поел ангажимент неговият екип да изготви доклад, който да служи като база за обществен дебат. Тогава финансовият министър намекна, че възможните варианти са два – всичко да премине към БНБ или отговорността да се подели между банката и нов регулатор, но по различен начин.
Сега един модел, изглежда, е предпочетен от правителствените експерти. Наричат го холандския - макро- и микронадзорът са в една институция, а контролът над бизнес практиките в друга. В българския му вариант в централната банка най-вероятно ще остане контролът върху компаниите, а финансовото министерство ще се грижи общият риск на финансовите пазари да е в норми. Леките модификации на модела, който се нарича Twin Peaks, точно като в стария американски сериал, ще зависят от някои политически и кадрови съображения.
Ако идеята получи зелена светлина, БНБ ще се превърне в "първи връх" и освен за банките ще поеме надзора и лицензирането на всички останали финансови институции на пазара - застрахователи, пенсионни и здравни фондове, инвестиционни посредници, управляващи дружества и взаимни фондове. Това на практика е смъртната присъда на КФН.
"Вторият връх" ще е в отделно звено към Министерството на финансите. Тук все още има неуточнени детайли. Единият вариант е към тази нова агенция да премине надзорът на бизнес практиките в инвестиционния сектор. Или казано по-ясно - контролът върху борсата, емитентите, публичното предлагане и търговия с ценни книжа, както и съблюдаването за прозрачност, оповестяване на информация и справедливо отношение към клиентите от страна на банковите и небанковите институции.
Новата структура обаче може да отговаря и за доста по-едри въпроси - например да оценява и анализира риска на финансовата система, да предлага нови регулации. Това донякъде ще внесе баланс спрямо бъдещата всемогъща БНБ.
Като в Европа
Аргументите на правителствени експерти за промяната са, че кризата се е разразила най-силно в страните, където централната банка е имала най-малко надзорни функции - Англия, Германия и Белгия. Освен това моделът е близък и до това, което се случва в Европейския съюз. В момента Европа въвежда на макроравнище Европейски съвет за системен риск, подсилван на второ ниво от три отделни надзора - банков, застрахователен и пенсионен, и такъв за ценните книжа.
Дали кризата се дължи на липсата на здрава ръка от страна на централните банки е дискусионно, но тя със сигурност показа, че е нужен нов подход към регулациите на финансовите пазари и участниците на тях. Подобно мнение изрази и финансовият министър Симеон Дянков в интервю за "Капитал" през декември. Тогава той посочи, че липсата на достатъчна регулация в небанковия сектор е изиграла лоша шега и основният урок от кризата е, че той трябва да бъде следен по-изкъсо. "По-важното за България е, че до момента финансирането за бизнеса се доминираше от банките. А оттук нататък в страната ще се развиват останалите финансови институции и логично надзорът там трябва да се засили и концентрира", допълни той.
Банките продължават да са основният играч в българския финансов сектор (вижте таблицата). Въпреки това небанковите институции набират скорост и този сектор също расте с трицифрени темпове през последните пет години.
Плюсовете и недостатъците
Може би основният плюс на единния надзор е, че ще обедини защитата на спестителите. Отделянето на интересите на акционерите в различно звено пък би подсилило закрилата им чрез по-концентрирана борба с пазарните манипулации и злоупотреби. Единният надзор ще събере накуп всички данни за финансовата система в България, които в момента са разпокъсани между двете институции и се публикуват с времева разлика от няколко месеца. Навременното им оповестяване пък може да направи целия сектор по-прозрачен. Интегрирането на основна част от небанковия надзор в БНБ обаче ще създаде една мегаструктура, която предвид традициите в България не е изключено да страда от свръхбюрократичност.
Ще има и друг, по-личностен ефект. Експресното раздаване на постове преди изборите вкара в системата и хора с недоказани професионални качества. Сега има шанс това да се промени. Окрупняването на важните институции допълнително качва летвата за компетентност. Затова ще трябват наистина добри нови номинации по върховете на бъдещия финансов надзор.
Подобна драстична промяна в структурата на регулацията изисква време. Като начало тя означава промяна в няколко основни закона (Закона за БНБ и Закона за Комисията за финансов надзор) и няколко второстепенни нормативни акта. Нищо чудно реформата да се забави и заради липсата на консенсус за това кой да оглави новата агенция. Важна новина за сектора ще бъде и дали сегашният шеф на "Банков надзор" ще остане на позицията като надзираващ целия финансов сектор, или реформата ще предизвика нови промени в управителния съвет на БНБ.
Самият процес по изчистване на модела е и ще продължава да бъде сложен. В "договарянето", изглежда, решаваща роля имат политическите тежести на замесените институции - в случая БНБ изглежда достатъчно добре поставена, за да успее, вместо да загуби власт (както се случва с КФН), да концентрира още повече. И ако може да се каже, че управляващи са близо до консенсус по институционалната рамка на бъдещия надзор, следващата серия от преговори ще бъде за конкретните кадрови решения.
Амбициозният вариант за приключване на процеса е късната пролет, но е съвсем реално всичко да се проточи доста по-дълго
http://www.capital.bg/show.php?storyid=861428
От Татяна Пунчева, Вера Денизова
всички статии от този автор |
В една септемврийска сутрин миналата година финансовият министър Симеон Дянков пусна малък фитил, който се оказа достатъчно голям, за да запали страстите във финансовия сектор. Вицепремиерът предложи да се създаде единен финансов надзор в България, който да обедини контрола над банките, упражняван в момента от БНБ, с този над другите финансови институции, които се регулират от Комисията за финансов надзор (КФН).
И ето, четири месеца по-късно моделът е почти готов. Според два независими правителствени източника управляващите до дни ще излязат с конкретно предложение (възможно е още този петък, след редакционното приключване на броя на "Капитал"). Целта на подобна промяна е по-качествен контрол и съответно защита на потребителите на финансови услуги. Покрай това управляващите от ГЕРБ ще постигнат още нещо - ще освободят част от назначените в последния момент преди изборите шефове на регулатори.
Окончателният вариант на реформата все още се договаря. Сигурно обаче е едно – че краят на Комисията за финансов надзор (която досега отговаряше за борсата, инвестиционните посредници, пенсионни, застрахователни и здравни фондове) е предизвестен. Почти сигурно е, че БНБ ще има повече функции, а към Министерството на финансите ще има нова агенция.
Различните два връха
В края на миналата година Дянков каза, че управителят на БНБ Иван Искров е поел ангажимент неговият екип да изготви доклад, който да служи като база за обществен дебат. Тогава финансовият министър намекна, че възможните варианти са два – всичко да премине към БНБ или отговорността да се подели между банката и нов регулатор, но по различен начин.
Сега един модел, изглежда, е предпочетен от правителствените експерти. Наричат го холандския - макро- и микронадзорът са в една институция, а контролът над бизнес практиките в друга. В българския му вариант в централната банка най-вероятно ще остане контролът върху компаниите, а финансовото министерство ще се грижи общият риск на финансовите пазари да е в норми. Леките модификации на модела, който се нарича Twin Peaks, точно като в стария американски сериал, ще зависят от някои политически и кадрови съображения.
Ако идеята получи зелена светлина, БНБ ще се превърне в "първи връх" и освен за банките ще поеме надзора и лицензирането на всички останали финансови институции на пазара - застрахователи, пенсионни и здравни фондове, инвестиционни посредници, управляващи дружества и взаимни фондове. Това на практика е смъртната присъда на КФН.
"Вторият връх" ще е в отделно звено към Министерството на финансите. Тук все още има неуточнени детайли. Единият вариант е към тази нова агенция да премине надзорът на бизнес практиките в инвестиционния сектор. Или казано по-ясно - контролът върху борсата, емитентите, публичното предлагане и търговия с ценни книжа, както и съблюдаването за прозрачност, оповестяване на информация и справедливо отношение към клиентите от страна на банковите и небанковите институции.
Новата структура обаче може да отговаря и за доста по-едри въпроси - например да оценява и анализира риска на финансовата система, да предлага нови регулации. Това донякъде ще внесе баланс спрямо бъдещата всемогъща БНБ.
Като в Европа
Аргументите на правителствени експерти за промяната са, че кризата се е разразила най-силно в страните, където централната банка е имала най-малко надзорни функции - Англия, Германия и Белгия. Освен това моделът е близък и до това, което се случва в Европейския съюз. В момента Европа въвежда на макроравнище Европейски съвет за системен риск, подсилван на второ ниво от три отделни надзора - банков, застрахователен и пенсионен, и такъв за ценните книжа.
Дали кризата се дължи на липсата на здрава ръка от страна на централните банки е дискусионно, но тя със сигурност показа, че е нужен нов подход към регулациите на финансовите пазари и участниците на тях. Подобно мнение изрази и финансовият министър Симеон Дянков в интервю за "Капитал" през декември. Тогава той посочи, че липсата на достатъчна регулация в небанковия сектор е изиграла лоша шега и основният урок от кризата е, че той трябва да бъде следен по-изкъсо. "По-важното за България е, че до момента финансирането за бизнеса се доминираше от банките. А оттук нататък в страната ще се развиват останалите финансови институции и логично надзорът там трябва да се засили и концентрира", допълни той.
Банките продължават да са основният играч в българския финансов сектор (вижте таблицата). Въпреки това небанковите институции набират скорост и този сектор също расте с трицифрени темпове през последните пет години.
Плюсовете и недостатъците
Може би основният плюс на единния надзор е, че ще обедини защитата на спестителите. Отделянето на интересите на акционерите в различно звено пък би подсилило закрилата им чрез по-концентрирана борба с пазарните манипулации и злоупотреби. Единният надзор ще събере накуп всички данни за финансовата система в България, които в момента са разпокъсани между двете институции и се публикуват с времева разлика от няколко месеца. Навременното им оповестяване пък може да направи целия сектор по-прозрачен. Интегрирането на основна част от небанковия надзор в БНБ обаче ще създаде една мегаструктура, която предвид традициите в България не е изключено да страда от свръхбюрократичност.
Ще има и друг, по-личностен ефект. Експресното раздаване на постове преди изборите вкара в системата и хора с недоказани професионални качества. Сега има шанс това да се промени. Окрупняването на важните институции допълнително качва летвата за компетентност. Затова ще трябват наистина добри нови номинации по върховете на бъдещия финансов надзор.
Подобна драстична промяна в структурата на регулацията изисква време. Като начало тя означава промяна в няколко основни закона (Закона за БНБ и Закона за Комисията за финансов надзор) и няколко второстепенни нормативни акта. Нищо чудно реформата да се забави и заради липсата на консенсус за това кой да оглави новата агенция. Важна новина за сектора ще бъде и дали сегашният шеф на "Банков надзор" ще остане на позицията като надзираващ целия финансов сектор, или реформата ще предизвика нови промени в управителния съвет на БНБ.
Самият процес по изчистване на модела е и ще продължава да бъде сложен. В "договарянето", изглежда, решаваща роля имат политическите тежести на замесените институции - в случая БНБ изглежда достатъчно добре поставена, за да успее, вместо да загуби власт (както се случва с КФН), да концентрира още повече. И ако може да се каже, че управляващи са близо до консенсус по институционалната рамка на бъдещия надзор, следващата серия от преговори ще бъде за конкретните кадрови решения.
Амбициозният вариант за приключване на процеса е късната пролет, но е съвсем реално всичко да се проточи доста по-дълго
http://www.capital.bg/show.php?storyid=861428
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
