Безспорен е фактът, че лихвите в България са по-високи, отколкото в повечето страни в ЕС. По данни на БНБ към 31.12.2009 г. лихвеният процент по краткосрочните кредити е 10,14%, а по дългосрочните - 11,41%. Има и страни като Румъния, Латвия и Унгария, в които лихвите са още по-високи, отколкото в България, но средното равнище на лихвите в ЕС е около 6%.
“Онова” писмо
Защо в България лихвите са по-високи и може ли правителството да направи нещо, за да спаднат те в краткосрочен план. Според Алексей Петров може. По неговите думи той е написал официален документ до вицепремиера Симеон Дянков, в който е посочен конкретен модел за сваляне на лихвите на банките. На блога на Съюза за стопанска инициатива, наистина има писмо с дата 21 декември 2009 г, в което има конкретно предложение. Но то няма да допринесе за намаление на ливхите в България. Защото същността му е да се накарат по административен път държавните фирми и институции са си изтеглят парите от търговските банки, да ги депозират в държавната Българска банка за развитие, която след това отново да депозира същите тези пари обратно в търговските банки, които да се задължат да плащат лихва от 5,5% на БРБ и да кредитират само малки и средни предприятия с лихва от 7%.
Вярно ли е, че много се вдигна през 2009 г.?
Лихвата е цената на стоката пари. И както, когато на зеленчуковия пазар има по-малко домати, цената им се покачва, така и когато в банковата система има по-малко пари, цената на парите, измерена чрез лихвения процент, се покачва. Така че законът за търсенето и предлагането, формулиран още в началото на 18 век от френския икономист Жан-Батист Сей, е валиден и за паричния пазар. Увеличеното предлагане на пари през периода 2002-2007 г. доведе до спадане на ливхените равнища от 13-14% на 8-9%. А една от причините за лекото увеличение на лихвените проценти по кредитите през 2009 г. е именно намалението на парите в банковата система. Между другото, често срещаните в медийното пространство твърдения за сериозно увеличаване на лихвите през 2009 г. не са верни. По данни на БНБ през 2009 г. лихвените равнища по дългосрочните кредити са варирали между 11,35 и 12,61%, а по краткосрочните - между 8,03 и 11,66%.
Защо лихвите по депозитите скочиха 3 пъти
Лихвените нива и по депозитите, и по кредитите зависят и от конкуренцията между банките. В България тя е особена силна за привличането на депозити и не случайно през последните 6 г. лихвите по депозитите нараснаха повече от три пъти - от 2,2% в края на 2004 г. на 6,98% в края на 2009 г. През последните няколко месеца се наблюдава засилване на конкуренцията между банките и в ипотечното кредитиране за жилища, което неминуемо ще доведе до намаление на лихвите за този вид кредити.
Може ли при депозитите да е 6,98%, а при кредитите - 7%?
Банките получават депозити от физически лица, фирми и институции и печелят предимно от отпускането на кредити. Очевидно, че няма как лихвените равнища по кредитите да са по-ниски от тези по депозитите. Е как тогава, когато по данни на БНБ към 31.12.2009 г. средните лихви по депозитите са 6,98%, е възможно някой да предлага кредити на нива 7%?
Защо в Германия е по-ниска?
Лихвените нива зависят от няколко фактора, като най-важните са инфлацията и рискът. Като минимум лихвата трябва да покрива инфлацията и при равни други условия колкото е по-висока инфлацията в една държава, толкова по-високи са лихвените проценти. Рискът пък зависи от т.нар. безрискова доходност, за каквато по принцип се приема доходността на краткосрочните държавни ценни книжа, и от т.нар. рискова премия, която се определя субективно и зависи от конкретния кредитополучател. Основата причина, поради която лихвените равнища по кредитите в България са по-високи от повечето страни в ЕС, е по-високият риск в България - както на страната, така и на кредитополучателите. Например безрисковата доходност в Германия днес се оценява на 0,3%, а безрисковата доходност в България - на около 3%. Следователно в България лихвите са по-високи от Германия с 2,7% само поради по-високия риск на страната ни. Безспорно е и че средният немски кредитополучател е по-безрисков от средния български. Така че да не се чудим защо лихвите по кредитите в Германия са значително по-ниски, отколкото в България.
Правителството влияе само косвено
Прав е г-н Борисов, че правителството не може да направи много за да се намалят лихвените равнища в България. Но все пак нещо може - да ускори реформите в публичния сектор и влизането на България в преддверието на еврозоната. Това ще доведе до намаляване рисковата премия за България и оттам при равни други условия и до намаляване на лихвените равнища.
ВЛАДИМИР КАРОЛЕВ
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=388116
Как да общуваме с Небесния Татко - трета...
Как да си направим интернет радио