В Министерския съвет са внесени искания от Каолин АД за нови концесии за добив на каолин от площ Лудогорие в находищата Колобър I и Колобър II. Те вероятно ще бъдат предоставени на фирмата до месец, съобщиха източници на Класа. Така обаче държавата е на път да си вкара автогол, защото ще засили позициите на изкуствено създадения още от времето на ексминистър Долорес Арсенова монополист на този пазар. Отговорни за него са две министерства - на околната среда и водите и на икономиката, а в крайна сметка и правителството като цяло. Известно е, че монополът е забранен по конституция и по закон.

В същото време прави впечатление, че контролът, на който е подложена добивната дейност на Каолин, е, меко казано, занижен.

Според баланса на запасите от националния геофонд, с който Класа разполага, фирма Каолин има вече шест находища на каолинова суровина, а предстои да получи още 2.

Фирмата е единственият концесионер на кварцови пясъци и каолин в България. Утвърждаването на монополната практика на Каолин обаче продължава.

Фактите са следните: общите запаси, с които страната ни разполага, са около 200 млн. тона по данни на Националния геофонд при МОСВ. Експертната оценка за тях е около 7 млрд. долара. Досега Каолин е спечелила правото да експлоатира около 90 млн. т. С предстоящите две концесии запасите й ще се закръглят окончателно на около 160 млн. тона, или запаси на стойност над 3,5 млрд. долара.

По данни на концесионния регистър Каолин притежава правата да разработва 8 находища за добив на кварц-каолинова суровина в страната, а през януари с решение на правителството му бе предоставена „по право“ и 9-о - концесията в местността Балабана.

От 2003 година до сега процедурите за търсене и проучване на находищата за каолин и кварцови пясъци, както и последващите ги концесии неизменно започват и завършват по един и същ начин, при това всеки път печели фирма Каолин, макар невинаги да е единствен кандидат.

През 2003 г. след конкурс Каолин АД подписва договор за търсене и проучване в площ Лудогорие, община Дулово - Балабана-изток, Балабана-запад, Колобър-I и Колобър II. Общо за четирите технологично независими находища запасите и ресурсите са 92, 634 млн. тона. С предоставянето на тези концесии дружеството става пълен монополист при производството на каолин и кварцови пясъци у нас.

В България запасите от икономически изгодни кварц- каолинови пясъци се оценяват на 200-205 млн. тона. С предоставените по право концесии Каолин АД ще притежава повече от 160 млн. тона от качествената и икономически изгодна суровина, което е 80% от наличните запаси.

Каква е европейската практика?

В нито една страна от Европа производството на каолин не е съсредоточено в една-единствена фирма. Обикновено този бранш се държи от повече от 5-6 минни компании. В Чехия фирмите са 8, във Франция - 7, в Германия - 8, в Испания – 9, и др.

Ако Каолин получи концесии върху четирите находища в площ Лудогорие, ще бъде 100-процентов монополист върху добива, производството и пазара на обогатени каолини за хартиената промишленост, за порцеланово-фаянсовата промишленост, за огнеупорната промишленост, както и висококачествени кварцови пясъци за стъкларската и леярската промишленост, за сухи строителни смеси, за пясъчни филтри за питейната вода и др.

Поради монополното положение на пазара на фирмата, добиваща суровините, цените на обогатен каолин и кварцови пясъци и техните продукти са също монополни.

Четирите находища в площ Лудогорие са най-качествените и големи находища на кварц-каолинови пясъци, при това са технологично независими. Поради това те могат да бъдат предоставени на няколко независими компании.

Според източници на Класа към тези находища проявяват интерес и други компании от ЕС. Ако други освен Каолин се намесят при добива и пазара на каолин и кварцови пясъци, в държавния бюджет ще влязат не по-малко от 100 млн. евро само от концесионни такси, коментират специалисти. В същото време според отчета на самата фирма през 2008 г. за 9 находища приходите от всички концесионни такси, получени от държавата, са 1,875 886 млн. лева.

Фирма Каолин АД неизменно отчита пред икономическото министерство рентабилност до 20 на сто от находище и заплаща възможно най-ниската такса, заложена в договора.

Казано просто, при сегашния добив компанията има суровина за повече от 120 години, а концесиите му изтичат след 15-20 години. Затова е близо до ума и логичният извод: Каолин АД иска концесии върху нови находища не защото има необходимост от още суровини (ако има пазар, може да удвои и утрои добива от находищата, които притежава, и пак ще има за още 40-50 години), а за да не допусне конкурент на пазара.

Нормативната ни уредба е ясна

Монопол може да се установи само със закон – чл. 18 от Конституцията на Р България.

И още: чл. 19. (1) Монополно е положението на предприятие, което по закон има изключителното право да извършва определен вид стопанска дейност.

(2) Монополно положение може да се предоставя само със закон в случаите по чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България.

(3) Всяко друго предоставяне на монополно положение извън случаите по ал. 2 е недействително - ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.

Но Каолин АД има не само монополно положение. Факт е, че никой не контролира цените, на които продава, и как формира продажните си цени (за ел. енергия, отопление, природен газ, мобилни услуги има органи за цените).

На каква цена продава Каолин, се оказва най-строго пазената търговска тайна, достъпна само за малко хора от висшето ръководство на компанията.

Следвайки професионалния принцип в журналистиката, Класа също отправи официално писмено питане към дружеството за цените на крайните му продукти още в средата на миналата седмица. Отговор обаче не получихме.

А когато една фирма има монополно положение и никой не я контролира, тя формира каквито си иска цени. В същото време продуктите на Каолин АД са в порцелана, фаянса, хартията, строителството и много други. Тази цена се плаща от всички нас.

Предисторията на един монопол

Каолин получава концесии за добив (Балабана и Колобър) след огромни нарушения на договорите за търсене и проучване. Конкурсът е спечелен с 2,5 млн. лв., реалната инвестиция е наполовина, срокът на договора е просрочен, не са извършени основни дейности.

Конкурсът за проучване е спечелен през ноември 2003 г. С Решение на МС №33/28.08.2003 г и решение №247/26.09.2003 г. на МОСВ се предоставя площ Лудогорие за търсене и проучване на Каолин АД.

През 70-те и 80-те години в тази площ с държавни средства са прокарани повече от 280 хил. линейни метра сондажи. Направени са подземни изработки, проведени са промишлени изследвания с над 3000 тона кварц-каолинова суровина, окачествени са продуктите и са доказани запаси от подземни богатства повече от 85 милиона тона. Разполагаме с една площ, в която са детайлно проучени и оконтурени четири технологично независими находища с доказани запаси: Балабана-изток, Балабана-запад, Колобър-1 и Колобър-2. По окрупнени данни стойността на продуктите от тези находища по днешни цени надхвърля 4,5-5,0 млрд. долара.

Въпреки тези данни се подписва договор за търсене и проучване през ноември 2003 година на стойност 2 413 875 лева и инвестиционна програма за 24 милиона лева в района на гр. Дулово. За изпълнение на договора са отчетени 1 468 403 лева, без да е подписан анекс към договора. Това се дължи на неизпълнения обем геолого-проучвателни работи, предвидени в работната програма към договора. Не се предвиждат инвестиции в район Дулово. Направени са по-малко сондажи. Пробите за изследване на качествените характеристики на суровините при обем в договора 3005 броя са изпълнени с 2301 броя по-малко.

Окончателните геоложки доклади за Балабана, Колобър-1 и Колобър-2 с изчислени запаси са предадени без проведени изпитания в промишлени условия, както без окачествяване на получените продукти обогатен каолин и кварцови пясъци в различни заводи в България и Италия съгласно работната програма към договора.

Не са правени опитни кариери и не е добита суровина за технологични изследвания. Технологичните изследвания са необходими, за да се определят качеството на суровината и технико-икономическите показатели. Чрез тях се определя съдържанието на каолина, на кварцовия пясък и на отпадъка.

Не е представен веществен състав (проби) от сондиранията заедно с предаването на геоложкия доклад. За находище Балабана такъв липсва, а за Колобър-1 и Колобър-2 е предаден 7-8 месеца след представяне на доклада, и то във вид, неподходящ за предаване. Това води до съмнения дали реално са отчетени сондажите на терена.

Общото количество на запасите е занижено с 5-6 милиона тона кварц-каолинови пясъци. Установеният и регистриран в геоложките доклади отпадък за находища Балабана и Колобър е 8-10%, а в концесионните обосновки на Каолин АД те са 32,18 %, т.е. 3-4 пъти по-високи. Всичко това се прави с цел намаляване на концесионното възнаграждение и укриване на данъци. По този начин се ощетява държавата с милиони левове.

Източник: Вестник Класа

http://www.infostock.bg/infostock/control/issuenews/KAO/details/25655

пьщьггктуефкжуикекгетннвф

Миналата седмица обаче се разгърна най-широкият периметър на медийния фронт около Василев и Пеевски. Първо, по единия фланг атакуваха сайтовете на бившия телевизионен водещ Николай Бареков (който често се забавлява на една и съща маса с Пеевски) и "Всеки ден" (неотдавна продаден на Пеевски по твърдения на източници от екипа на сайта). По другия фланг се включи вестник "Класа", контролиран от рекламния ас Красимир Гергов. Последваха централните нападатели - вестниците "Телеграф" и "Монитор". Към края на морната седмица, взимайки повод от "публикации в медиите", се включи и сутрешният блок на bTV (където Гергов все още има влияние, официално е консултант, а най-вероятно присъства и в собствеността през компанията Top Tone Media Holdings, която държи 6% от дружеството, собственик на телевизията).