От избухването на икономическата криза, една идея, родена от здравия разум, успя да си проправи път: има германска добродетел, а за Европа- един германски икономически модел. Тази идея пусна корени в индикатор: германският търговски излишък е внушителен, докато повечето европейски страни отчитат дефицит. С това се оправдава германското упорство да стисне Гърция за гушата- в името на добродетелта, разбира се.

Здравият разум обаче рядко е достатъчен. Трябва да помислим за още нещо и то е има ли универсална добродетел и модел, към който всички страни едновременно трябва да се стремят. Т. е. може ли всички страни едновременно да демонстрират търговски излишък? Очевидно не- защото това ще означава световен търговски излишък. Спрямо кого? Спрямо Марс или Луната? Това пита френски водещ ежедневник.

Международният обмен на стоки, услуги и пари неизменно е игра с обща сума 0. Т. е. това, което една страна изнася, друга внася. Това което една страна предлага, друга- получава. И естествено сумата на търговските излишъци е равна на сумата на търговските дефицити. Накратко няма излишък без дефицит.

Същата константа важи и за движението на капитали- всяка страна заема еквивалента на своя дефицит по текуща сметка и всяка страна отпуска назаем, колкото е нейният излишък. Точно както е при хората- собственикът дава назаем на банката доходите си, които не харчи, или обратно- взема от нея толкова, с колкото разходите превишават доходите му.

Излишъкът по текуща сметка на Германия е внушителен- 7% от БВП или 240 млрд. долара. Съответно със своя обем той спомага сериозно за международното неравновесие.

Просто от една страна има страни с излишък, които разполагат с много спестявания и които непременно трябва да дадат заеми на други страни. Това са страните производители на петрол, които не могат да си изхарчат парите, това са Китай- най-големият заемодател на САЩ, това са Германия и Япония. От друга страна - има страни с дефицит, които заемат еквивалентно на своя дефицит по текуща сметка. Сред тях начело е САЩ, а в Европа- Испания и Италия.

Оттук следва още един въпрос. Кой е виновникът за икономическото неравновесие - заемодателят или заемателят?

Да видим:

На страните производителки на петрол никой не им налага излишък по текуща сметка- просто те са неспособни да потребят или да инвестират в себе си огромните си доходи от черно злато, особено когато цените на петрола излетяха нагоре.

Китай? Обилието на спестявания идва от ситуацията със собствените работници: ниски заплати, слаби норми за социална защита и огромни печалби за бенефициентите, които трябва да бъдат вложени някъде на сигурно като например в щатски държавни бонове.

Германия е Китай на Европа. Тя се отличава от останалите европейски страни не само с излишъка си, но и със спирачката върху ръста на заплатите и социалната защита. От 2000 до 2008 г. средната заплата в еврозоната се е увеличила средно с 15%, в Германия- този процент е 1.9%.

След обединението на страната, разпределението на добавената стойност, реализирана от субектите в икономиката, се деформира значително в ущърб на наемната работна ръка (т.е. хората на заплата), която изостана с 10 пункта спрямо акционерите. В резултат от 10 години Германия има един от най-бавния икономически ръст в Европа.

Това е, което стои зад „германската конкурентоспособност" и „германския икономически модел", за който мечтаят в цяла Европа.

От всичко казано става ясно, че германският икономически модел е една химера. От едно такова състезание ще има само губещи- всички народи на Европа ще се сблъскат с дефлацията. Същевременно не чуваме ли вече „гръцките усилия" да са сочени за пример за подражание?

http://profit.bg/news.php?cid=1&id=64159

http://money.ibox.bg/news/id_1382047803