Тази седмица (б.р – миналата), след като японската йена поскъпна до 15-годишен връх спрямо долара, японското правителство реши да се намеси на валутния пазар. С големи фанфари, Японската централна банка стартира енергична кампания по покупката на щатски долари, като по този начин спря ръста на йената и издърпа нагоре курса на долара.
Ефектът бе незабавен. Йената падна с удивителните 3% в деня на обявяване на новината. В момент, когато американските политици стават все по-гласовити относно валутната манипулация от китайците на юана, Вашингтон бе странно тих за хода на японците. Това бе факт, който бе пренебрегнат от ястребовия взор на медиите.
Медийните „спецове” пропуснаха тази крещяща ирония, като отдадоха решението на островната държава на необходимостта да съживи собствената й крехка икономика. По-точно казано – интервенцията бе направена за да помогне на американците да купуват повече коли и електроника от Япония. Реално, въпреки че повече покупки от щатите биха облагодетелствали някои японски износители, слабата валута е вредна за японската икономика, като цяло.
Политиката на валутна интервенция е всъщност доста проста. Японската икономика се доминира от големи производители, които изнасят много стоки за американците. Проблемът е, че американците не могат да си позволят да купуват количествата, които си позволяваха преди няколко години. Така че вместо да търсят нови клиенти, с повече пари за харчене, било в собствената им страна или в други продуктивни икономики, японските производители използват политическите си лостове за да лобират пред правителството да спаси традиционните им американски потребители. Спасяването (bailout) приема формата на директен трансфер на покупателна способност от японските спестители към американските потребители, така че американците да могат да продължат да купуват продукти, които иначе не биха могли да си позволят. Накратко казано, като бутат долара нагоре те позволяват на японските износители да отложат необходимото, но скъпоструващо преструктуриране.
Тенденцията правителствата да принасят в жертва нуждите на населението в полза на укрепилите се корпоративни интереси не е уникална за Япония. В Съединените щати ние вземахме същите решения в полза на доминантните индустрии. Вместо на производителите и на износителите, обаче, чийто лостове се изгубиха заедно с икономическите перспективи пред тях, Вашингтон започна да защитава печалбите на финансовата индустрия, търговията на дребно, имотния сектор – истинската тежка категория на американския корпоративен свят. Тези индустрии се облагодетелстват, когато американците взимат заеми за да си купят неща, които не могат да си позволят. За да запази това положение правителството трябва да направи така, че потребителите да взимат още кредити, но правейки това тази политика ни остави с болнава икономика в нужда от дълбоко и драстично преструктуриране.
По един особен начин това, което японското правителство прави за американския потребител е много подобно на това, което щатското правителство прави за американския купувач на жилище. Вместо да остави цените на имотите да паднат, щатското правителство субсидира купувачите на жилища така че да могат да продължат да надплащат за жилища, които реално не могат да си позволят. За нещастие, последното нещо от което се нуждаем като нация е да строим, купуваме или финансираме още жилища. Нашата икономика ще се подобри, ако ресурсите отдадени на имотния пазар бъдат прехвърлени към други, много по-нуждаещи се индустрии.
Япония трябва да остави долара да пада, което ще принуди производителите им да се адаптират към променящият се глобален пазар, където американците консумират по-малко, а тези на развиващите се пазари – повече. Вместо това те се опитват напразно да защитят статуквото и да задоволят окопалите се политически клики.
Точно както тук в САЩ и японските политици се измъкват с фалшивото обяснение, че тези намеси „спасяват работни места”. Да, но работните места, които са „спасени” идват за сметка на по-продуктивни работни места, които са или загубени или не са създадени. Ако американците не могат да си позволят да купуват японски продукти, то тогава няма никакъв смисъл за японците да се опитват да ни ги продават. Вместо това трябва да посветят времето си, усилията, спестяванията и ресурсите да продават тези продукти на клиенти, които са действително платежоспособни.
Японският bailout на американския потребител не е нищо повече от международно финансиране на купувача от страна на продавача. Това е същата техника, като тази която ползваха интернет компаниите през 90-те години. За да напомпат печалби в краткосрочен план, производителите на комуникационно оборудване заемаха пари на закъсалите за кеш стартиращи интернет компании, така че да могат да си купуват суичове и рутери. Разбира се, когато дот-комите фалираха всички тези илюзорни продажби бяха отписани, а акциите на компаниите, които се занимаваха с подобно финансиране, като Cisco, Lucent и Nortel също се сринаха (въпреки че не стигнаха нулата, като самите дот-коми). Въпреки че резултатите им щяха да изостават от останалите през дот-ком ерата, производителите на оборудване щяха да са в доста по-добро състояние, ако никога не бяха правили това финансиране.
Същото чака САЩ и Япония. При тази аналогия, Япония е Cisco, а САЩ – Pets.com. Рано или късно и Китай и Япония ще осъзнаят, че са били водени за носа от бързоговорящи чорапени кукли, без план как парите да им бъдат върнати. Когато това се случи – ще ни отпишат и ще ни оставят да се оправяме сами.
http://www.spekulanti.com/2010/09/20/%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%88%D0%B8%D1%84-%E2%80%93-%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81/comment-page-1/#comment-2309
