Комисията за финансов надзор проверява не само Мотстстрой АД и Холдинг пътища АД, но и тяхната банка-кредитор ТБ Обединена Българска Банка АД. Това каза в интервю за DarikFinance.bg Димана Ранкова, заместник-председател по инвестиционната дейност на КФН.

Ранкова посочи, че е още рано за съобщаване на резултати от проверките. Сред причините за това е, че самите дружества бавят разследването като не съдействат на контролните органи с предоставянето на изисканата от тях информация.

Строителната компания Холдинг Пътища АД е проверявана за изтеглянето на стратегически активи от контрола й, а допълнителна задача проверяващите получиха след като Мостстрой АД обяви, че иска от съда да бъде обявена в несъстоятелност. И двете дружества имат задължения към ТБ Обединена Българска Банка АД.

На въпрос дали има основания за спиране на търговията с двете дружества, Ранкова посочи, че отговорност за вземането на такова решение носи ръководството на Българската фондова борса.

 
Беше ли изненада за вас в КФН, че Мостстрой АД не може да обслужва задълженията си и иска от съда да бъде обявен в несъстоятелност?

Моето мнение е, че трябва да се направи  проверка на ситуацията и да се набележат конкретни мерки. Действително КФН е уведомена на 06.10. за откриване на производства по несъстоятелност на Мостстрой АД и негови дъщерни дружества. Това е оповестено на обществеността и чрез медийната агенция „Инвестор. БГ”, ползвана от дружеството за разкриване на периодична и ad hoc информация.

Важно е обаче да се знае, че важни корпоративни събития трябва да достигат навреме до максимално широк кръг инвеститори, които да могат да вземат обосновано инвеститорско решение. Т.е. това означава, че не е достатъчно да се оповести дадено събитие, а същото да достигне, вкл. чрез всички ангажирани към процеса институции до всички, които се интересуват от нея.

По подаваните от дружеството данни можеше ли да се предположи, че ситуацията около него се влошава и може да достигне до критично състояние?

Ако имахме пълна и навременна информация за действителното финансово състояние на дружеството,  нямаше за започнем открити проверки в дружеството, банките, лизингодателя.

Отделно не е ясно каква част от цялостната дейност на дружеството се обслужва с техниката, предадена на лизингодателя и поради това да е налице „невъзможност за дружеството да осъществява дейността си”, т.е. не е ясно доколко това е обърнало колата.

От колко време наблюдавате Мостстрой АД и знаете, че там има проблеми с обслужване на дълговете?

Откакто е публично дружество, Мостстрой АД е под контрола на КФН. Проблеми с обслужването на дългове дотук не са разкривани, макар видно от публичните отчети наличието на кредити да не е прикривано, а и е нормално да има такива, предвид обема дейности при Мостстрой АД.

Липсват обаче подробностите, които са важни, за да оцени публиката действителното финансово състояние на дружеството. Въпросът е достатъчна ли е информацията - дали е вярна, пълна, навременна, достигнала ли е до всички по едно и също време ?

Знаете ли колко точно дължи Мостстрой АД на банки и други кредитори?

Това се уточнява в момента.

Имате ли информация да са му блокирани банкови сметки?

Това също се уточнява в момента.

Смятате ли, че Мостстрой АД е изпълнявал стриктно ангажиментите си към инвестиционната общност и е информирал надлежно и своевременно за финансовите си затруднения?

Това ще се установи в хода на проверките. Следва да се уточни БФБ като средище на борсовата търговия как реагира спрямо тази новина, като не забравяме, че това е дружество от индекса, поело да спазва етичния кодекс на борсата за добро корпоративно управление.

Не виждам тяхната своевременна реакция във времето между края на търговската сесия от 06.10. и началото на следващата сесия - 07.10. Как реагира и медийната агенция - да, през своя сайт информацията веднага е оповестена, но как е гарантирано пълното и своевременно разпространението на получената информация, още повече че по закон и по европейска директива, тя  трябва да се разпространи на територията на целия ЕС.

Моето мнение е, че трябва да се усъвършенства законодателната уредба, за да има по-добра защита на потребителите. В тази връзка от първа необходимост са въвеждане на електронна връзка с регистрите на други институции - НАП, регистър за особените залози, статистически институт и др., електронна система за текущ мониторинг на капиталовото състояние на поднадзорните лица, въвеждане в експлоатация на електронните форми и електронни досиета за всички поднадзорни лица, собствена система за надзор на борсовата търговия, оптимизиране на връзката КФН - фондова борса, оптимизиране на информационната система за агрегиране на данни от поднадзорните лица и др. Всичко това ще оптимизира информационния поток и ще съдейства за публичността на институцията и с оглед потребностите на инвестиционната общност.

КФН следва да е с проактивна политика, за да е адекватен регулативен и надзорен орган.

Намирате ли, че случилото се попада под ударите на наказателния кодекс? Ако "Да", от кого според вас може да бъде търсена някаква отговорност?

Не бих правила квалификации преди да са събрани доказателствата от проверките, а и има други институции за такъв тип квалификации. Трябва принципно да се отбележи, че правното саморегулиране, вкл. и чрез приемане на кодекси и други актове от саморегулиращи се организации и доброволното им спазване от страна на адресатите няма традиции в България.

Например БФБ  прие през октомври 2009 г. етичен кодекс за корпоративно управление, който обаче остава един изцяло пожелателен акт.

Поради това не може да се очаква това да е достатъчно ефективно в близките години, макар да считам, че това е правилната посока - саморегулирането.

Необходимо е засилване на административните санкции за нарушаване на разпоредбите по разкриване на информация и налагане на добрите бизнес практики, дори инкриминирането на най - опасните за пазара и инвеститорите нарушения, защото само тогава би се инспирирало доверие в капиталовия пазар. Неверните финансови отчети, търговията с вътрешна информация, манипулирането на пазара и др. отдавна са обявени за престъпления в САЩ и Великобритания, отскоро и в редица европейски държави.

В България обаче опитите тези деяния да се инкриминират досега са срещали съпротивата на „традиционалистите” в държавните институции и правните среди.

Въпросът е релевантен с оглед на случващото се с Холдинг Пътища АД - там също се повтаря схемата с освобождаване от стратегически активи и оттегляне на ръководни фигури от управленските позиции. С оглед на това - как протича проверката при Холдинг Пътища АД? Има ли напредък? Какъв?

Налице е забавяне на проверката поради непредставяне на изискваната информация, но ще се продължи в настояването за изясняване на фактическата обстановка.

Защо КФН не поиска спиране на търговията с тези две дружества до изясняване на проблема с тяхната задлъжнялост? Смятате ли да поискате от БФБ да преразгледа индексите, в които участват емисиите акции на дружествата?

Ясно е, че КФН не влияе върху производството по несъстоятелност, което е резултат на други фактори. Може би БФБ е трябвало да реагира, тъй като това е средище на борсовата търговия и трябва да са максимално гъвкави да реагират на такъв тип новини - правилникът им го позволява.

Моля ви за личен коментар по случилото се - Холдинг Пътища АД и Мостстрой АД са големи публични компании, които преди години имаха обща пазарна капитализация над милиард лева. Дружествата са с голяма експозиция към кредитна институция, която показа значителни слабости в кризисния маркетинг. Имам предвид, че с мълчанието си ОББ можаха само да подсилят страховете в обществото. Вие лично намирате ли, че случилото се има характера на кризисна ситуация, прецедент, който заслужава особено внимание от страна на институциите в страната? Смятате ли, че е необходимо да се променят някои нормативни положения, за да се застраховаме от повторения в бъдеще?

Относно действията на ОББ ще се огранича засега само с коментар, че те са част от проверката на КФН. На по - късен етап бих коментирала техните действия в случая.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!

http://www.darikfinance.bg/view_article.php?article_id=41679