Доларът продължи да пада навсякъде по света, прекатурвайки се спрямо основните валути заради инвеститорите, които очакват ФЕД са напомпа още пари в икономиката следващия месец, за да се опита да стимулира растежа.
Ефектът може да бъде видян почти навсякъде.
От края на лятото, когато председателят на ФЕД Бен Бернанке за пръв път намекна, че ФЕД е готов да действа, очакването за действието завладя цялата икономика: Цените на акциите нараснаха, същото направиха и цените на петрола. Суровините като злато, сребро и зърното, също се повишиха. Доходността по трежъри пък беше надолу. Лихвите по ипотеки потънаха също, заедно с доходността на паричните пазари и CD сметките.
Стъпката надолу дори повиши притесненията относно глобална валутна война, в която отделните страни трябва да се конкурират, за да запазят валутите си от повишаване на стойността им докато доларът отслабва.
В четвъртък доларът падна до 15-годишно дъно спрямо йената в Токио, след като се въртеше около дъното си от Втората световна война. Той също така докосна най-ниското си ниво спрямо еврото от януари. Доларът се плъзна с повече от 10% спрямо еврото през последните три месеца.
Какво означава това за американските потребители и бизнеса?
Това може да струва много на хората и бизнеса. Стоките от американските компании стават по-евтини за чужденците, а петролът се придвижва нагоре. Дори вероятността за поява на нов балон при някои инвестиции като акциите или недвижимите имоти, се увеличава.
В момента може да се стигне до там, че ФЕД да сметне по-слабия долар за добро нещо. Това особено важи за понижението на долара заедно със супер ниските лихви.
Тези по-ниски лихви по ипотеките, корпоративния дълг и другите заеми, могат да помогнат за обновяване на икономиката. Потребителите и бизнеса е по-вероятно да вземат назаем и да харчат, или поне тези, които могат да си позволят да харчат, или отговарят на изискванията за кредит. Идеята е, че по-високото харчене ще премине през икономиката, тласкайки корпоративните приходи и създавайки работни места, като понижава безработицата.
По-слабият долар би трябвало да даде на САЩ по-голям растеж и по-голяма инфлация във време, когато страната се бори с нисък растеж и ниска инфлация, казват икономисти. Това би могло да бъде лечението на икономиката, допълват те.
Очаква се ФЕД на заседанието си на 2-3 ноември да обяви програма за покупка на още правителствени книжа. Когато направи това ФЕД ще инжектира милиарди долари в икономиката.
Това е действието, за което Бернанке сигнализира в речта си от 27 август. Ето какво може да се случи и след това:
-- Индексът Standard & Poors 500 се е покачил с 10.6%. Американците обикновено инвестират в акциите от този индекс, което означава, че техните спестявания за пенсиониране са нараснали добре.
-- Цената на барел петрол е нараснала с 10%. Цената на бензина на дребно пък е нагоре с 5%. Американците сега плащат близо $400 милиона на седмица за петрола. Петролът се оценява в долари навсякъде по света. Така че когато доларът потъва става по-евтино за тези, които държат йени или евро. Купувачите отвъд океана след това купуват повече петрол, тласкайки нагоре цената му.
-- Златото, среброто и зърното, както и другите суровини, също печелят по подобни причини: те също така се оценяват в долари. Така че става по-изгодно за участниците на пазара да ги купуват в чуждестранни валути. Златото е нараснало с 11% от речта на Бернанке насам, до $1 377.60. Среброто е напреднало с 28%. Фючърсите върху пшеницата са нагоре с 30%.
-- Доходността върху 10-годишните Трежъри потъна от 2.65% до 2.5%. Лихвите по ипотеките, които обикновено вървят след доходността на 10-годишните трежъри, я последваха. Тази седмица средната лихва на 30-годишната фиксирана ипотека падна до 4.19%, което е най-ниското й ниво от 1950-те години. Тези по-ниски лихви са подарък за някои купувачи и хора, които рефинансират заемите си. Федералното правителство също печели от повишаването на доходността. Откакто то обърна дълга си в нови трежъри, то може да ги купи при по-ниски лихви.
-- Лихвите по спестовните сметки са вече почти невидими и могат дори да потънат още в бъдеще. Средната лихва, платена върху едногодишен депозитен сертификат е била 0.55% в четвъртък, което е надолу от 0.61% на 1 септември. Типичният банков паричен пазар би ви донесъл 0.19%, което е надолу от 0.2% на 1 септември. Ниските лихви са особено неприятни за хората, живеещи с фиксирани доходи, които намаляват спестяванията си.
Най-големият въпрос е дали очакванията за действията на ФЕД следващия месец действително ще достигнат целта си за стимулиране на харченето и наемане на персонал.
Някои скептици предупреждават, че усилията на ФЕД да свие основните лихви в момента, имат за цел да причинят известни притеснения за инфлацията през предстоящите месеци.
За сега инфлацията остава укротена. Във вторник, например, правителството отчете, че инфлацията при продажбите на едро, без храните и енергията, е намаляла с 0.1% през септември спрямо предходния месец.
И най-накрая, ниският долар може да даде тласък на американския износ. Правителството каза в четвъртък, че американският търговски дефицит се е изстрелял през август до второто си най-високо ниво от две години насам. Причината е нарастването на вноса, което натежава над малкия износ.
Икономисти също така се съмняват от риск от валутна война, която може да навреди на търговията и заплашва икономическото възстановяване.
Китай, източникът на евтини потребителски стоки, се съпротивлява на натиска от САЩ да остави валутата си да се повишава спрямо долара.
Развиващите се държави стават все по-загрижени за собствените си валути. Тази седмица Тайланд удари по данъците върху чуждестранните инвестиции в облигации, в усилията си да спре покачването на валутата си. Бразилия и Южна Корея също предприеха действия срещу отслабването на техните валути.
http://www.infostock.bg/infostock/control/news/details/28159
Да видим с какво и как ще отговорят Китай и другите на американските намера.
20.02.2012 01:06
