Достигането на пълнолетие е особен етап от ставането възрастен. Тогава човекът излиза от опеката на родителите и започва да учи житейските уроци .... сам. Понякога може да се вслушва в съветите на опекуните, но може и да реши да доказва способностите си сам, особено, ако "големите" са попрекалили с натиска. Мисля, че сравнението съвсем спокойно може да се наложи върху гигантски Китай в отношенията му със Запада (опекуните). Докато растеше, Китай получаваше западната опека под формата на инвестиции, спогодби, стимули. В един момент обаче детето порасна много голямо и реши, че може да се справя само с живота си.

Всичко вървеше относително добре до началото на Кризата. Тогава започнаха да личат големите пролуки в глобализираната икономика. Онези с големи търговски и бюджетни дефицити, както и с огромни дългове започнаха да протестират срещу държавите със силни търговски излишъци (експортните страни), с големи валутни резерви, ниски бюджетни дефицити и публичен дълг. Конфликтът се състои в това, че първите са пазар на вторите, но вторите не печелят много от това, а напротив - задлъжняват още повече.

Г20

Именно в разгара на разгорещяването на този сблъсък (впрочем превърнал се в доста сериозен проблем и в самия ЕС, където Германия е експортната държава с добре развиваща се икономика и строга фискална политика) се стигна до смяна на формата за глобални преговори. Западът, чийто най-силни представители диктуваха глобалната политика в Групата на седемте най-индустриализирани държави в света, към която по-късно се присъедини и Русия по чисто политически съображения, в крайна сметка осъзна мащабите на глобализацията. Така се стигна до закриването на Г8 като глобален форум за решаване на глобални проблеми и разширяването му до Г20, който да включва освен най-развитите икономически страни и онези, които преди няколко години, вместо развиващи се, инвеститорите започнаха да наричат нововъзникващи пазари.

Това донякъде омекоти конфликтите, тъй като тогава се стигна до съгласие какви мерки трябва да бъдат взети, за да се реформира глобалното икономическо управление, глобалните финансови институции, както и националните политики. Още тогава обаче беше посято и зрънцето на настоящия конфликт, който все повече водещи световни медии започват да наричат "валутни войни". Макар още преди две години лидерите на Двайсетте да се уговаряха, че всяка форма на протекционизъм ще попречи на развитието на глобалната икономика, както и на националните, това продължава да бъде сериозен проблем.

Ренминби ще има за всички от сърце

В основата на конфликта е ниският курс на китайската национална валута юан или, както още е известна, ренминби. Проблемът обаче не е просто, че курсът на юана е нисък, а че е потискан от китайските власти, за да стимулира износа и растежа на китайската икономика. Това обаче създава сериозни пречки в глобалната търговия и принуждава и други държави да взимат подобни мерки, за да стимулират износа си. Япония отговори като свали основния си лихвен процент до 0%, а Бразилия обяви, че вдига двойно данъка върху чуждестранния поток от капитали. Индия също заплаши, че ще вземе ответни мерки, ако ситуацията не бъде овладяна.

Аргументите на Пекин за поддържането на ниския курс на ренминби са, че ако той бъде освободен и оставен на пазарите да бъде оценен, това може да доведе до сериозни социални размирици в Китай, тъй като много фабрики ще бъдат принудени да затворят, безработицата ще скочи рязко и правителството ще изгуби контрол над ситуацията. В условията на сериозна дългова криза в ЕС, а в САЩ на неустойчив ръст на икономиката и колебания за инвестиции и отваряне на нови работни места, трансатлантическите партньори не са никак склонни да проявят разбиране. В случая става дума - вие ли да имате безработни или ние?

Логиката на ЕС и САЩ, макар и неизказана на глас, е, че многото безработни ще легнат на бюджета, който вече в много страни-членки от ЕС, а също и в САЩ е под силно напрежение. Китай има добри данни за състоянието на хазната си, нивото на дълга е ниско и би могъл да си позволи да поеме още безработни на социална издръжка.

Какви са лостовете

Засега Китай действа типично като току-що навършил пълнолетие човек, който не приема чужди съвети и иска да опита живота сам, без да си дава сметка за последствията. Западът все още има лостове за въздействие, които може да приложи. Така например, американският министър на финансите Тим Гайтнър заяви в прав текст, че реформата на квотното представителство в МВФ може да бъде договорена, ако се вземат мерки на валутния фронт.

"Ние искаме да сме сигурни, че тези промени ще отидат достатъчно далеч при промяната на баланса на правата и отговорностите на членовете на институциите [които са част от МВФ]. По тази причина, едно споразумение за модернизиране на управлението на МВФ трябва да бъде придружено от повече напредък в поощряването на държавите, особено онези с излишъците, да водят по-пазарно ориентирани политики на валутен курс, както и политики, които намаляват зависимостта от износа и засилват вътрешното потребление".

Междувременно, по време на бизнес форум в Брюксел в първата седмица на октомври и в навечерието на срещата на върха ЕС-Китай, беше отправен силен призив за оценка на ренминби. Впрочем, интересна подробност около тази среща на върха беше фактът, че тя се проведе след голямата среща ЕС-Азия, също в Брюксел. От нея стана ясно, че азиатските страни и Европейския съюз са на едно мнение по много от глобалните въпроси, но проблемът с валутните стойности така и не получава място в официалните документи от срещата. Същото се случи и с дългоочакваната среща ЕС-Китай. Още по-неприятното беше, че предвидената за вечерта пресконференция беше отменена.

За сметка на това, в речта си при откриването на бизнесфорума председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу спомена проблема, макар и в края на кратката си реч. "От европейска страна ние заявихме нашата позиция относно структурните реформи в Китай, които трябва да бъдат допълнени от системно и широко оценяване на китайския валутен курс. Да се остави регулирането да падне единствено върху Европа ще бъде унищожително за възстановяването на еврозоната".

Лостът, за който намекна еврокомисарят по търговията Карел де Хухт пък е реципрочност - при протекционизъм от страна на която и да е държава, ЕС да отвръща със същите мерки. Все още обаче не е ясно доколко Брюксел е готов да наложи подобна мярка. Това ще стане ясно след представянето на концепцията на Европейската комисия за цялостна стратегия на ЕС за търговия. Вече няколко членове на Европейския парламент предупредиха, че подобни мерки може да предизвикат не само валутни войни, но да отприщят световна търговска война.

Икономическо изравняване

Междудругото, вероятно вече свикнахме с термина конвергенция (или икономическо изравняване) покрай проблемите в еврозоната, а и в целия ЕС. Основната драма във валутния съюз по-рано тази година беше предизвикан не просто защото Гърция излъга за състоянието на фиска си, а защото икономически не беше подготвена да се присъедини към единната валута. Гръцкият крах доведе до осъзнаването, че различните етапи на развитие на съставните икономики в еврозоната са причина за кризата, която настъпи там. Това е проблем не само за страните с евро, но и за онези, които са директно свързани с него, като България, курсът на националната валута на която е фиксиран за еврото.

Именно тази липса на икономическо изравняване стои и в основата на сегашния ступор в глобалната търговия и валутна политика.

ЕС и българският контекст

Изумително е, че в България темата с валутния курс на ренминби не се дискутира изобщо като се има предвид, че статистическите данни на Евростат показват сериозен търговски дисбаланс. Китай е вторият търговски партньор на ЕС27 и макар че Съюзът постепенно увеличава износа си към Китай, темповете са ниски в сравнение с тези в обратната посока. През тази година на плюс в търговския баланс с Китай от всички 27 страни-членки на Съюза е единствено Ирландия, но обемите са незначителни, за да променят общия индикатор. България също е с малки обеми в търговията с Китай, но за сметка на това салдото е отрицателно - през 2010 година България е изнесла стоки за Китай на стойност 97 милиона евро за периода януари-юни, а е внесла стоки за 222 милиона евро.

Съвсем очаквано Германия е двигателят в европейския износ за Китай като съставлява 47% от него. Въпреки това обаче, и германското салдо е отрицателно, макар и с малко.

Именно големият обем на търговия с Китай би трябвало да провокира разговора за това доколко тя е справедлива предвид официалното потискане на китайския валутен курс. Защото, докато китайската национална валута е ниска това е добре за износа. За сметка на това обаче, валутите, чиито стойности са оставени на присъдата на пазара, често са губещи от високите си стойности. И, отново, всичко щеше да бъде наред, ако пазарът диктуваше условията. Но, както вече стана ясно, това би било възможно при приблизително икономическо изравняване.

Независимо от многото срещи на български политици в Китай, а и у нас; подписването на икономически споразумения; организирането на бизнес-форуми, темата с валутния курс не се споменава (или поне не в прес-съобщенията след подобни събития). На 6 октомври, когато се състоя и срещата на върха ЕС-Китай в Брюксел, българският евродепутат от групата на ЕНП Илияна Иванова се срещна с група китайски журналисти в белгийската столица. Позицията й пред тях обаче буди по-скоро тревога, отколкото радост заради това, че все пак български политик изобщо е повдигнал темата:

"В контекста на разговорите на високо равнище от срещата ЕС-Китай, която се провежда в Брюксел, г-жа Иванова посочи, че решението за промяна на курса на юана би зарадвало много европейските партньори на Китай, но подчерта, че това е суверенно решение на китайските власти, което те следва да вземат, когато бъдат напълно готови". Тревогата идва от това, че, да, Китай е суверенна държава, но в крайна сметка взаимосвързаността на глобалния пазар е толкова напреднала, че прибягването до суверенитета може да бъде разглеждано единствено и само като егоистично.

Пред euinside бившият вицепремиер (отговарящ за икономиката) и външен министър на България, а в момента евродепутат от групата на социалистите и демократите Ивайло Калфин коментира, че "освобождаването на курса ще засили конкурентността на китайския пазар и ще постави в по-добро положение вносните стоки, с които местните ще трябва да се борят. Освобождаването на курса ще направи и българските стоки по-конкурентни както на китайския, така и на трети пазари, в които нашите стоки се конкурират с китайските. В този смисъл интересът на България като страна от ЕС съвпада с този на държавите от еврозоната, защото нашият валутен борд - левът - е вързан за еврото и следователно поскъпването на юана към еврото ще се отнесе по същия начин и към лева".

И победителят е ....

Според икономиста на "Файненшъл таймс" Мартин Улф, победителят във валутните войни ще бъде САЩ. Най-грубо г-н Улф обяснява, че валутната политика на Вашингтон представлява желание за предизвикване на инфлация в останалия свят, докато пък той се опитва да предизвика дефлация в САЩ. Вашингтон трябва да спечели, тъй като притежава неизчерпаеми муниции: няма ограничение на доларите, които Федералният резерв може да създаде. "Така че това, което трябва да бъде обсъдено са условията, при които светът да капитулира: нужните промени в номиналните обменни курсове и вътрешните политики по света", пише икономистът.

Как ще реагира Китай ли? Мартин Улф има отговор и на този въпрос: "Китай се противопоставя на огромните фискални дефицити на Щатите и на неконвенционалните им монетарни политики, затова Китай е твърдо решен да запази инфлацията си ниска и да ограничи оценяването на валутата си. Целта на тази политика е ясна: напасването на реалните валутни курсове може да стане чрез спад на вътрешните цени в САЩ. Китай иска да наложи дефлация в САЩ точно както Германия постъпва с Гърция. Това обаче няма да се случи, нито пък е в интерес на Китай да го прави. Като кредитор, Пекин се радва на увеличение на реалната стойност на нейните претенции срещу САЩ, а дефлация в Америка би застрашила света с нова рецесия".

Аргументите на Мартин Улф звучат правдоподобно. Това, което още не знаем е доколко Китай е осъзнал тези аргументи и дали наистина би постъпил по този начин. И още нещо, което не се знае - какъв коз държи Китай в ръкава си. Както стана ясно по-рано тази седмица, Китай предложи да изкупи сериозно количество дългови облигации на Гърция. Може да звучи успокоително в краткосрочен и дори в средносрочен план, но това е същият коз, с който Китай държи САЩ в ръцете си, а тук вече не говорим просто за Гърция, а за цялата еврозона и за онези страни-членки на ЕС, които са с фиксиран курс към еврото (България).


http://www.euinside.eu/bg/news/when-china-became-an-adult

http://grandoman.com/uncategorized/ordos-edin-milion-prizratsi/