Постинг
14.04.2011 00:19 -
Държавата гледа на бизнеса като на необходимо зло, което заслужава да бъде облагано с допълнителни данъци
Автор: meto76
Категория: Бизнес
Прочетен: 1086 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.04.2011 00:26
Прочетен: 1086 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 14.04.2011 00:26
Държавата гледа на бизнеса като на необходимо зло, което заслужава да бъде облагано с допълнителни данъци
Отчаян зов за рязко подобряване на макроикономическата среда в Гърция нададоха бизнесмени, банкери и борсови дилъри, които се обединиха около мнението, че никакви закони за инвестициите няма да докарат свежи пари, ако спешно не се предприемат решителни действия. “Държавата гледа на нас като на необходимо зло, което заслужава да бъде облагано с извънредни данъци”, заяви Ставрос Лекакос, изпълнителен директор на банка Пиреос по време на конференцията “Икономическата криза като възможност за инвестиране”, организирана от Центъра за политически изследвания. Той призна, че и предприемачите не гледат с добро око на държавата, чието споменаване предизвиква у тях усещане за бюрокрация, корупция и бездействие. “Време е тази ситуация на взаимно недоверие да се промени, защото триъгълникът държава-бизнес-банки е обречен да изведе държавата от кризата”, подчерта Ставрос Лекакос. Той се оплака, че предприятията, в това число и банките не могат да издържат дълго на непрекъснат надзор и всекидневно да живеат под заплахата на следващото извънредно облагане. “Данъчното облагане на гръцките банки е най-високото в еврозоната”, констатира председателят на Фонда за финансова стабилност Панайотис Томопулос. Президентът на Центъра за политически изследвания и бивш финансов министър на Гърция Янос Папантониу бе още по-категоричен: ”Трябва да се намали корпоративният данък. Не може България да има 10 процента данък, а Гърция 20 на сто - всички предприятия ще отидат там. Още в рамките на 2011 този данък трябва да падне на 10 на сто”. “Няма да има инвестиции, докато има високи данъци. В Турция те плащат нулев данък за първите 5 години. Освен това данъчната система е много сложна. Ако не по-ниски данъци, то поне да имаме стабилни данъци”, призова и президентът на Атинската търговско-промишлена палата Константинос Михалос.
Като друг най-голям проблем и бизнесът, и банките посочиха липсата на свежи пари на гръцкия пазар. “Банките не могат да докарат инвеститори, средата може да го направи, а когато те дойдат, ние можем да им помогнем. Така че първо трябва да оправим средата, а там имаме още работа. При нормални условия ние сме нишови банки, не сме големи банки. Познаваме местните условия и сме ефективни там. Но условията не са нормални и въпреки, че банките са относително в добро състояние и имат относително висока капитализациа и че се държаха разумно по време на кризата, имаме голям проблем - няма ликвидност”, бе откровен и Павлос Милонас, главен директор “Стратегически анализи” в Националната банка на Гърция. Той обясни, че ситуацията се усложнява и от решението на Европейската централна банка да обяви Гърция, Ирландия и Португалия за adicted borrowers и да подложи банките им на непрекъснат надзор. Милонас предупреди, че 2011 ще бъде по-лоша от 2010, а до 2012 ролята набанките като кредитори на пазара ще е силно ограничена.
Същността на проблема разясни изпълнителният директор на Банка Пиреос Ставрос Лекакос. “Ликвидността е най-големият проблем, който срещаме. Миналата година беше капитализацията, но тя се реши. Банките увеличиха капитала си или продадоха дъщерни банки и в момента капитализацията им е много добра в сравнение със средната за еврозоната и това ще покажат и стрест тестовете, които в момента се провеждат”, припомни той. Проблемът идва от факта, че в гръцките банки има 210 милиарда евро вложения, а те са раздали 260 милиарда дългосрочни заеми. Т.е. има 50 милиарда евро дупка, към които се прибавят и дупките от дъщерните им банки в Югоизточна Европа. Така гръцките банки работят при годишен дефицит от порядъка на 80-90-милиарда евро. “Това преди го запълвахме на международния банков пазар, но той се затвори за нас”, призна изпълнителният директор на Банка Пиреос.
Банките трябва да се съсредоточат върху малките и средни предприятия, е съветът на председателя на Фонда за финансова стабилност Панайотис Томопулос. Той предложи те да създадат малки еденици, които да следят предприятията и да финансират тези от тях, които имат шансове да успеят и да се наложат в чужбина. “Банките имат персонал да направят това. Трябва да създадат по-гъвкави продукти за обикновените граждани. Нпример електронната фактура. Така и държавата ще упее да се справи с укриването на данъци”, заключи той.
Бизнесмени и банкери дават големи надежди на правителствената програма за приватизация на стойност 50 милиарда евро до 2015. “Програмата за приватизация е вярна, защото така ще предизвикаме интереса на международните инвеститори. Ще има и допълнителни инвестиции в съпътстващи бизнеси”, смята Янос Папантониу, който обаче обвини правителството, че е мудно и нерешително. Той предложи да има централизиране на отговорностите за приватизация, която в момента е разпределена между много министерства. Т.е. да се създаде нещо като българската Агенция по приватизацията. “Трябват нови процедури и закони и нова инфраструктура, защото говорим за широк спектър приватизация”, е неговото мнение. Той припомни, че в Гърция цената на телефоните пада, когато се приватизира, макар и частично националният телеком ОТЕ. Папандониу очаква, че подобен ефект ще има и приватизацията на Националната Електрическа Компания на Гърция. Според него ключът за излизането от кризата е преходът от огромния държавен сектор към производителния частен сектор.
Приватизацията ще повлияе много освежаващо и на капиталовия пазар в Гърция, стана ясно от думите на Марина Суюлдзи, вицепрезидент на Комисията за капиталови пазари и фондови книжа. “Гръцкият капиталов пазар не последва растежа на световните пазари след кризата от 2008, защото попадна в кризата на гръцкия дълг. Допълнително забавяне причинява затрудненото кредитиране от банките”, припомни тя. В момента обаче гръцкият капиталов пазар, фондовата борса, банките и застрахователните компании, както и надзорът над тях се регулират от възможно най-съвременното закононателство и това е положителна предпоставка за бъдещото им развитие.
Гърция да излезе за 10 години от всички европейски програми и освободените от тях средства да инвестира за робственото си развитие предложи Янос Папантониу. Според него страната е твърде малка, за да се наложи в борбата за емитирането на европейски облигации, докато временното преустановяване на финансирането за общите европейски програми може да се постигне относително лесно, вярва бившият финансов министър, който има лична заслуга за приемането на Гърция в еврозоната, макар и с подправени статистически данни.
На форума говори и министърът на развитието Михалис Хрисохоидис, който призна дългогодишната погрешна икономическа политика на гръцките правителства. “В продължение на три десетилетия водихме политика с една цел, а постигнахме съвършено друго. През 1981 година 35 на сто от БВП се произвеждаше в Атина, а днес - 50 на сто от нашия БВП се произвежда в столицата. Има райони, които със 700-800 жители население и внасят едва 3-4 на сто от БВП. Това за една икономика е провал. 200 000 евро субсидии за всяко ново работно място. Това е втори провал. Така Гърция не може да стане страна-производител и създател на блага. 80 на сто от икономическия ни ръст идва от потребление, а не от производство. Безотговорна политика е да превърнем всички субсидии от ЕС в консумиране. И така се озовахме там, където сме”, бе неговото откровение.
http://www.grreporter.info/Drzhavata_gleda_na_biznesa_kato_na_neobhodimo_zlo_koeto_zasluzhava_da_bde_oblagano_s_doplnitelni_danci/8123
Новият гръцки тероризъм
Отчаян зов за рязко подобряване на макроикономическата среда в Гърция нададоха бизнесмени, банкери и борсови дилъри, които се обединиха около мнението, че никакви закони за инвестициите няма да докарат свежи пари, ако спешно не се предприемат решителни действия. “Държавата гледа на нас като на необходимо зло, което заслужава да бъде облагано с извънредни данъци”, заяви Ставрос Лекакос, изпълнителен директор на банка Пиреос по време на конференцията “Икономическата криза като възможност за инвестиране”, организирана от Центъра за политически изследвания. Той призна, че и предприемачите не гледат с добро око на държавата, чието споменаване предизвиква у тях усещане за бюрокрация, корупция и бездействие. “Време е тази ситуация на взаимно недоверие да се промени, защото триъгълникът държава-бизнес-банки е обречен да изведе държавата от кризата”, подчерта Ставрос Лекакос. Той се оплака, че предприятията, в това число и банките не могат да издържат дълго на непрекъснат надзор и всекидневно да живеат под заплахата на следващото извънредно облагане. “Данъчното облагане на гръцките банки е най-високото в еврозоната”, констатира председателят на Фонда за финансова стабилност Панайотис Томопулос. Президентът на Центъра за политически изследвания и бивш финансов министър на Гърция Янос Папантониу бе още по-категоричен: ”Трябва да се намали корпоративният данък. Не може България да има 10 процента данък, а Гърция 20 на сто - всички предприятия ще отидат там. Още в рамките на 2011 този данък трябва да падне на 10 на сто”. “Няма да има инвестиции, докато има високи данъци. В Турция те плащат нулев данък за първите 5 години. Освен това данъчната система е много сложна. Ако не по-ниски данъци, то поне да имаме стабилни данъци”, призова и президентът на Атинската търговско-промишлена палата Константинос Михалос.
Като друг най-голям проблем и бизнесът, и банките посочиха липсата на свежи пари на гръцкия пазар. “Банките не могат да докарат инвеститори, средата може да го направи, а когато те дойдат, ние можем да им помогнем. Така че първо трябва да оправим средата, а там имаме още работа. При нормални условия ние сме нишови банки, не сме големи банки. Познаваме местните условия и сме ефективни там. Но условията не са нормални и въпреки, че банките са относително в добро състояние и имат относително висока капитализациа и че се държаха разумно по време на кризата, имаме голям проблем - няма ликвидност”, бе откровен и Павлос Милонас, главен директор “Стратегически анализи” в Националната банка на Гърция. Той обясни, че ситуацията се усложнява и от решението на Европейската централна банка да обяви Гърция, Ирландия и Португалия за adicted borrowers и да подложи банките им на непрекъснат надзор. Милонас предупреди, че 2011 ще бъде по-лоша от 2010, а до 2012 ролята набанките като кредитори на пазара ще е силно ограничена.
Същността на проблема разясни изпълнителният директор на Банка Пиреос Ставрос Лекакос. “Ликвидността е най-големият проблем, който срещаме. Миналата година беше капитализацията, но тя се реши. Банките увеличиха капитала си или продадоха дъщерни банки и в момента капитализацията им е много добра в сравнение със средната за еврозоната и това ще покажат и стрест тестовете, които в момента се провеждат”, припомни той. Проблемът идва от факта, че в гръцките банки има 210 милиарда евро вложения, а те са раздали 260 милиарда дългосрочни заеми. Т.е. има 50 милиарда евро дупка, към които се прибавят и дупките от дъщерните им банки в Югоизточна Европа. Така гръцките банки работят при годишен дефицит от порядъка на 80-90-милиарда евро. “Това преди го запълвахме на международния банков пазар, но той се затвори за нас”, призна изпълнителният директор на Банка Пиреос.
Банките трябва да се съсредоточат върху малките и средни предприятия, е съветът на председателя на Фонда за финансова стабилност Панайотис Томопулос. Той предложи те да създадат малки еденици, които да следят предприятията и да финансират тези от тях, които имат шансове да успеят и да се наложат в чужбина. “Банките имат персонал да направят това. Трябва да създадат по-гъвкави продукти за обикновените граждани. Нпример електронната фактура. Така и държавата ще упее да се справи с укриването на данъци”, заключи той.
Бизнесмени и банкери дават големи надежди на правителствената програма за приватизация на стойност 50 милиарда евро до 2015. “Програмата за приватизация е вярна, защото така ще предизвикаме интереса на международните инвеститори. Ще има и допълнителни инвестиции в съпътстващи бизнеси”, смята Янос Папантониу, който обаче обвини правителството, че е мудно и нерешително. Той предложи да има централизиране на отговорностите за приватизация, която в момента е разпределена между много министерства. Т.е. да се създаде нещо като българската Агенция по приватизацията. “Трябват нови процедури и закони и нова инфраструктура, защото говорим за широк спектър приватизация”, е неговото мнение. Той припомни, че в Гърция цената на телефоните пада, когато се приватизира, макар и частично националният телеком ОТЕ. Папандониу очаква, че подобен ефект ще има и приватизацията на Националната Електрическа Компания на Гърция. Според него ключът за излизането от кризата е преходът от огромния държавен сектор към производителния частен сектор.
Приватизацията ще повлияе много освежаващо и на капиталовия пазар в Гърция, стана ясно от думите на Марина Суюлдзи, вицепрезидент на Комисията за капиталови пазари и фондови книжа. “Гръцкият капиталов пазар не последва растежа на световните пазари след кризата от 2008, защото попадна в кризата на гръцкия дълг. Допълнително забавяне причинява затрудненото кредитиране от банките”, припомни тя. В момента обаче гръцкият капиталов пазар, фондовата борса, банките и застрахователните компании, както и надзорът над тях се регулират от възможно най-съвременното закононателство и това е положителна предпоставка за бъдещото им развитие.
Гърция да излезе за 10 години от всички европейски програми и освободените от тях средства да инвестира за робственото си развитие предложи Янос Папантониу. Според него страната е твърде малка, за да се наложи в борбата за емитирането на европейски облигации, докато временното преустановяване на финансирането за общите европейски програми може да се постигне относително лесно, вярва бившият финансов министър, който има лична заслуга за приемането на Гърция в еврозоната, макар и с подправени статистически данни.
На форума говори и министърът на развитието Михалис Хрисохоидис, който призна дългогодишната погрешна икономическа политика на гръцките правителства. “В продължение на три десетилетия водихме политика с една цел, а постигнахме съвършено друго. През 1981 година 35 на сто от БВП се произвеждаше в Атина, а днес - 50 на сто от нашия БВП се произвежда в столицата. Има райони, които със 700-800 жители население и внасят едва 3-4 на сто от БВП. Това за една икономика е провал. 200 000 евро субсидии за всяко ново работно място. Това е втори провал. Така Гърция не може да стане страна-производител и създател на блага. 80 на сто от икономическия ни ръст идва от потребление, а не от производство. Безотговорна политика е да превърнем всички субсидии от ЕС в консумиране. И така се озовахме там, където сме”, бе неговото откровение.
http://www.grreporter.info/Drzhavata_gleda_na_biznesa_kato_na_neobhodimo_zlo_koeto_zasluzhava_da_bde_oblagano_s_doplnitelni_danci/8123
Новият гръцки тероризъм
Преподавателката от университета в Пирея Мери Боси анализира корените на гръцкия анархизъм в разговор с Мария Спасова
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
