Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2007 23:52 - "Спасибо, товарищ генерал"
Автор: meto76 Категория: Други   
Прочетен: 949 Коментари: 0 Гласове:
0



"Спасибо, товарищ генерал"


Добри Димитров 

Странна държава е днешна България. Малко след като малцина тихо отбелязаха годишнината от смъртта на убитият от комунистическите тайни служби Георги Марков, други хора официално поканиха у нас не кой да е, а един от най-силните хора в някогашното КГБ. Не, че можем да се заблуждаваме за някаква народна единност, но контрастът наистина е ярък.

Докато единственият ни полу-дисидент тъне в почти тотална забрава, легендарният заместник председател на КГБ ген. Филип Денисович Бобков издава трета своя книга у нас, посрещнат е като най-скъп гост и се държи сякаш е национален герой.

Че е герой, герой е. Зависи в какъв смисъл обаче. Филип Бобков оцелява при 11 различни лидери на КГБ, първият от които е печално известният Берия. Бобков може да се похвали и с основаването на Пети главен отдел на КГБ, занимаващ се с „геройско“ преследване на дисиденти, религиозни хора и евреи. Той лично е бил отговорен за преследването на фигури като Владимив Буковски, Натан Шарански и Андрей Сахаров.

Ген. Бобков остава в историята като един от основателите на мрежата от информатори на КГБ, а някои от любимите му методи са били да подлага политическите затворници на психотропни вещества или пък да ги изпраща в психиатрични клиники като форма на мъчение.

Тази биография по никакъв начин не му попречи през 2007г. ( а не 1897г., например)  да бъде посрещнат в София с овации и засипан с най-сервилни определения. Изпълнителният директор на издателство „Христо Ботев“ Красин Кръстев нарече времето на Бобков „велико“, а книгата му „изпълнена с доказателства за верността на една посока“. На пресконференция в „София Прес“ Кръстев определи комунизма като  „една прекрасна идея“ и се обърна на няколко пъти към присъстващите в залата с „другари“.

Председателят на Съюза на българските писатели Николай Петев бе още по-хвалебствен в думите си, може би и защото е главен редактор на книгата на Бобков „Последните 20 години“. С носталгия той отбеляза, че по времето на Бобков израстването на кадрите е било свързано с присъствието на сериозни качества и е нямало нищо общо с днешното „корупционно кадруване“.

Явно Бобков наистина притежава сериозни качества щом в продължение на близо 20 години е оглавявал всесилния репресивен апарат на КГБ. Друг е въпросът положителни ли са тези качества. Така например един от специалните таланти на ген. Бобков е било разпалването на етнически и религиозни конфликти, както и инсценирането на терористични актове като предтекст за твърда намеса на КГБ – в името на „запазването на реда“.

Петев нарича Бобков „отговорна личност“ и съжалява, че ние днес не създаваме такива. Въпреки че по-новата кариера на генерала доста напомня някои български сюжети. След промените, Бобков застава зад новия олигарх Гусински и участва в банката „Мост Банк“, както и в управлението на различни медии. Според съветолога Виктор Ясман, Бобков е „реалният директор на „Мост Банк“ и има близки връзки с Юри Лужков и бившия премиер Виктор Черномирдин.

Според Ясман, Бобков и няколко други негови колеги от КГБ изграждат „Московската нарко-група“, организирана престъпна групировка, която до голяма степен контролира прането на пари и разпространението на наркотици в бившия Съветски съюз. Ясман пише, че Бобков и приближението му са свързани с други стари кадри на организацията в райони произвеждащи дрога като Лаос, Бирма, Камбоджа, Корея и Виетнам.

В София прочуствената реч на Николай Петев завършва със „спасиба тавариш генерал“ и бурни аплодисменти. Но това е по-нормалната част от представлението. Ако дотогава поне се е говорило на български, останалата част от представянето на новата книга на ген. Бобков преминава изцяло на руски, както от негова страна, така и от неколцината журналисти – от издателство „Христо Ботев“ и от социалистическите официози „Дума“ и „ББТ“. Преводач липсва.

Ако на въпросното представяне са присъствали хора от по-младите поколения, то те със сигурност не са разбрали почти нищо. Все пак в България, въпреки че се канят величия от КГБ, поне вече не се изучава руски наравно с български. На фона на всичко останало обаче, това  е малък прогрес.

Присъствието на хора като Бобков в българската столица до голяма степен обясняват поведението на премиера Станишев, който смята, че „няма нормални хора, които да се интересуват от това, кой е бил агент“. Явно за Станишев и неговото обкръжение това да си е агент е нещо съвсем достойно и в реда на нещата, а ако случайно си на върха на агентурния апарат – то тогава си герой и по думите на Красин Кръстев - „личност с историческо значение“. Жалко, че президентът Първанов е бил прост агент, а не „личност с историческо значение“. Може би тогава България нямаше да е толкова бедна страна.

Но за момента е, а освен това изглежда гротескно зависима от мрачното си минало, особено на фона на останалата част от Европейския съюз. Трудно е да си представим, че тази България, в която в един месец гостуват Людмила Путина и Филип Бобков, а за годишнината от смъртта на Георги Марков официално не се обелва и дума, може да сътрудничи реално с европейските институции. Трудно е и да си помислим, че тази България може да върви напред. Но пък е много лесно да разберем, защо още с появата си на нашата политическа сцена през миналия век, българските комунисти са били наречени „безродници“.

 

 http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-10-10_02.html




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13043225
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031