Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2007 18:04 - Синът ми – моето здраво, прекрасно, любимо,единствено момченце
Автор: meto76 Категория: Други   
Прочетен: 2308 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 15.12.2007 18:07


Синът ми – моето здраво, прекрасно, любимо,единствено момченце Дайте шанс на желаните непотърсени деца К Още по темата

Да счупиш стомната

Домовете за деца, лишени от родителски грижи, забавят развитието на здравите деца

Когато осиновихме нашето момченце, беше на седем месеца. В деня на първата ни среща ни донесоха едно прозрачно, зелено човече. Детето ми не беше извеждано навън дори за минута, не беше вдигано на ръце освен за преповиване, не беше прегръщано, не беше целувано. Не беше виждало слънцето и не беше вдъхвало чист въздух. Синът ми беше живял в дървената си клетка шест месеца. Само там. Единствената гледка за него през това време са били още шест дървени клетки, всяка с по едно човече в нея. Първата си играчка получи на седмия месеца - синя гумена чесалка за зъби, на която той се зарадва като на вълшебна пръчица. През първия месец мечтаех синът ми да заплаче, да се събуди през нощта, да поиска нещо. Но децата в домовете не плачат. Защото дори дробовете им да се пръснат от плач, от това не следва нищо. Персоналът е малко и няма време да ги наглежда. Затова и децата в домовете се развиват бавно. През месеците в дървената си клетка моят син не е бил изправян, не е бил обръщан, не е бил стимулиран за нищо. Предполагам, че Маугли, детето на джунглата, отгледано от зверове, е било физически по-активно. Когато го видяхме за първи път, детето ми беше напълно кривогледо. Очичките му не бяха имали възможност да фиксират каквото и да е, телцето му беше отпуснато, гумено, на гърба му зееше огромна синина от залежаване. Наложи се месец активна рехабилитация, за да може да настигне връстниците си. Децата от домовете се страхуват, че лесно могат да ги върнат обратно и да останат отново самички на света, изгубени и беззащитни. Страхуват се, че не са достатъчно добри, достатъчно красиви, достатъчно послушни и новите им родители могат да ги върнат обратно. Този страх краде от душите им. И колкото по-дълго остане детето в институцията, толкова по-дълбок и бездънен става този страх, а травмите, които нанася, могат да бъдат необратими. Когато вкъщи дойде рехабилитаторката, облечена в бяла престилка и миришеща на болница и протегна ръце към моя малък, беззащитен разсъблечен седеммесечен син, той започна да пищи неистово. Посиня, сключи ръчички като за молитва и ги вдигна пред лицето си, сякаш да се защити, направи гърч. Дори неговата малка, действаща на ниво инстинкт душица беше връхлетяна от страха, че ще го върнем обратно. Хората, които искат да отгледат деца, са също много. Те чакат от другата страна на безумната дебела, административна машина. Но децата са непотърсени, осиновителите - безответни. В дома, от който осиновихме сина ми, живееше Доника. На три години. Здраво, чудесно момиченце. Оставена в дома от самото й раждане. За три години никой от биологичните и роднини не я беше потърсил. Никой не се беше интересувал от нея дори по телефона. Майка й не й беше подарила дори декларация за отказ от родителски права. Затова Доника живееше в дома. Три години продължаваха съдебните процедури по отнемане на родителските права над Доника. През тези години колко ли анонимни осиновители са мечтали за нея, викали са я със сърцата си. Три загубени години за безумно желаната, но никога непотърсена Доника. 


http://capital.bg/show.php?storyid=407668



Да счупиш стомната Домовете за деца, лишени от родителски грижи, забавят развитието на здравите деца

(Страница 1 от 2)

image Делата по отнемане на родителски права и вписването на децата в регистри за осиновяване се точат с години
Фотограф: Shutterstock К Още по темата

Синът ми – моето здраво, прекрасно, любимо,единствено момченце

Дайте шанс на желаните непотърсени деца



Приемна грижа
Приемната грижа е настаняване и отглеждане на деца, чиито родители не могат да се грижат за тях. За да бъдат одобрени за приемни родители, кандидатите преминават през процес на оценяване и курс на обучение. Настаняването може да бъде краткосрочно с цел подкрепа на биологичното семейство и връщане на детето в него или дългосрочно за деца, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права. След настаняването на детето приемните родители получават подкрепа, както и подлежат на постоянен контрол, извършван от социални работници от Отдела за закрила на детето. От 2006 г. приемната грижа е професионална, т.е. се заплаща месечно до 150% от минималната заплата в зависимост от броя приети деца и периода за отглеждане. Приемната грижа е единственият шанс за децата в институции да растат в семейна среда.




Когато баба ми, медицинска сестра, се пенсионира в Стара Загора, реши да продължи да работи. Започна в един от домовете за деца, лишени от родителски грижи, от нула до три години. Издържа там точно два месеца, въпреки че беше част от медицинския, а не от възпитателния персонал. А в трудовото й досие влизаха длъжности като операционна сестра и сестра в Бърза помощ. Описваше как физически здрави деца на две години не могат да ходят и не могат да говорят. "В момент, в който някой забравеше вратата за навън отворена, като стадо зверчета запълзяваха към свежия въздух, разказваше тя. За да не се случва това, персоналът ги завързваше за краката на различни предмети. А когато някое дете искаше да привлече погледа на възрастните, започваше да си удря главата в земята. Отказах се да ги взимам на ръце, защото, ако прегърнех едно, 12 други започваха да се катерят по мен в битка за внимание." И така, докато баба ми с трийсетте си години опит с кървища, изгаряния и какви ли не ужасии не издържа психически и напусна.

Ако журналист от Би Би Си влезе с камера в такъв дом, в Англия ще започнат кампании за

Спасяването не само на българските деца с увреждания, но и на напълно здравите

Може условията в тези институции да не са толкова фрапиращо нечовешки като тези в Могилино, но пораженията върху децата са необратими. Галина Кубратова, клиничен психолог, казва, че ако след третия месец с бебето не се общува, то забавя умственото си развитие, защото мозъкът няма стимули да развива нормално невроните си. Тя дава за пример децата от дом "Надежда" в София, който по думите й е един от добрите в страната с професионалния си персонал. "Но дори тези деца при влизането им в първи клас са с умствена изостаналост. Всички животни те наричат кучета, защото са виждали само кучета. Могат да смятат с кюфтета, но не и с метри плат, защото не са стъпвали в магазин за платове."

Няма спор, че в домовете персоналът е изключително недостатъчен и не смогва. Но дори и да се падаше по едно дете на възпитател, институционализирането би трябвало да е последната мярка при грижата за изоставени деца. "За да се развива пълноценно, детето трябва да участва в живота на общността, а не да е изолирано някъде си в някакъв дом до седмата си година в най-добрия случай", казва Капка Панайотова, директор на "Център за независим живот".

В България има 86 дома за деца, лишени от родителски грижи, по данни на Държавната агенция за закрила на детето. Броят на децата, настанени в тях, е над 9000; 2567 деца от такива институции или с физически и умствени увреждания са вписаните в националните регистри за осиновяване. Тази година до края на октомври в страната са били осиновени 580 деца и 51 в чужбина.

Във вторник на кръгла маса "Международното осиновяване - проблеми и решения" експерти алармираха, че тенденцията в България е към увеличаване броя на децата в институции и удължаване на престоя им там. Затова са виновни безкрайно дългите дела за отнемане на родителски права, след което следват безкрайно дълги процедури за вписване на детето в регистрите за осиновяване и така с години, докато то отрасне по домове и шансовете му за осиновяване се сведат до минимум. И тъй като осиновяването като мярка за закрила не се прилага ефективно, са необходими промени в законодателството. Такива се подготвят в Семейния кодекс, според които децата да бъдат вписвани в регистрите шест месеца след като са настанени в дом и не са потърсени от родителите си.

Но докато това се случи, са необходими незабавни действия за изваждането на децата от тези институции.


Алтернативата е професионална приемна грижа

(виж карето). Безусловното й предимство е, че детето расте в естествена семейна среда. Но в края на 2006 г. приемните семейства са по-малко от 60, а децата, оценени за такъв тип грижа - 1500. "Процесът на разширяване на мрежата на приемни родители е много бавен и тежък, защото администрацията не е готова и няма капацитета да се справи", смята Капка Панайотова. Тя добавя: "Освен това деинституционализацията на децата не е достатъчно подкрепена с пари и персонал."

През 2007 г. домовете за деца, лишени от родителска грижа, са децентрализирани и преминават в управление на кметовете на общините, които стават и работодатели на персонала в тях. Но тази промяна не върви ръка за ръка със знанието как се управляват толкова проблемни институции. "Като че ли министерството на труда разчита на разбирането и съпричастието на кметовете, без да задава механизми за намаляване на броя на децата в домовете" казва Лора Паркър от АРК. Това е международна неправителствена организация, която през март 2006 г. стартира пилотна програма "Деинституционализация на услугите за деца" в България, след подписването на меморандум за разбирателства с няколко министерства. Паркър работи в Стара Загора, защото там броят на деца в домове е най-висок - 680, и от друга страна, кметът д-р Евгений Желев по думите й е изключително кооперативен и им помага безусловно. Но тя смята, че случаят на старозагорския кмет е по-скоро изключение и щастливо съвпадение. Паркър казва, че за да заработи в национален мащаб деинституционализацията, трябва целенасочена правителствена политика, която общините задължително да прилагат. "А не, както е в момента, това да са само имплицитни препоръки към местната власт", категорична е тя.

Що се отнася до финансовите стимули, Паркър казва, че даренията от компании и частни лица са огромни. Но те отиват за домовете, не за децата. Затова според нея не пари липсват, а политическа воля за изваждането на децата от институциите. А на аргумента, че балканският манталитет и липсата на средства възпрепятстват семействата да се включват в този тип грижа тя отговаря: "Как е възможно Румъния от началото на демокрацията да сведе броя на децата в домове от 100 000 до 30 000?! Как е възможно там децата, които се отглеждат в приемни семейства, да са 50 000, а в България - 88?!"

Че успехът на приемната грижа няма нищо общо с манталитета, е съгласна и Капка Панайотова. "В България той се дължи на политическа некомпетентност и нежелание за справяне с проблема, които съвсем естествено се прехвърлят и към местната администрация, казва тя. Освен това няма национална кампания за популяризирането на приемната грижа, нито пък МТСП признават, че не могат да се справят, за да потърся консултация от опитни чужди специалисти."

Когато в България се говори за демографска криза, недостиг на човешки капитал, а международният имидж на страната се срива заради репортажи като този от Могилино, изглежда направо престъпно правителството съзнателно да поддържа умственото изоставане на над 9000 здрави българчета, като ги държи в домове за деца, лишени от родителски грижи.

http://capital.bg/show.php?storyid=407661


Тагове:   моето,   момченце,


Гласувай:
1



1. анонимен - molq te, vij tova,trogna me tvoqta istoriq
28.02.2008 01:55
otmovo, sled 4 meseca mi se doplaka, ot folma za mogilino nasam jiweq s bolkata po tqh.

Pro4eti tova:
С всичкото ми уважение, Могилино е страхотна кауза, по която да събереш симпатия и дарения, но трябва да се работи широко..Затова смятам, че хора като теб трябва да подкрепят писмото.Иначе, без вашата намеса медиите само hijacked темата.

Аз също избивам фрустрация в дръзки афиши срещу властта, но от място не се
вижда проблемча. Те действат все още с надежда, че е възможно проблема да се реши
законодателно..разбираш ли, искат закон с който да се предизвиква човечност
???!!!Защото явно хората все още крепят някаква надежда, че държавността ще изскочи иззад шипковия храст и вдигне меч срещу несправедливостта.

Проблемчето е, че държавата я няма. Нека загражденията около сгради пълни с безотговори държавни мъже не хранят заблудата, че някой е там. Страх власт пази.

Надявам се на твоята лична подкрепа, която значи много.

До българските творци и мислещата общественост на България.
Приканваме ви да се дистанцирате от опитите на правителството да скрият зад формулата "браним имиджа на България" престъпната си политика по отношение на децата с увреждания. Смятаме, че името на България се гради от хората на изкуството, културата и мислещата общественост и искрено се надяваме да ни подкрепите чрез имената си и чрез имената на организациите, в които участвате. Възмущаваме се от опита идеалите и ценностите на нацията да бъдат използвани за защитата на тясно партийни интереси.
http://www.bgpetition.com/EP_film_za_Mogilino/index.html
цитирай
2. анонимен - tyrsq maika si
01.04.2010 16:49
rodena sum prez 1966g vuv dom ,,Nadejda'' grad. Sofia. kazvala sum se Eleorora, molq nqkoi ako znae ne6to da se obadi na tel. 0886325796 blagodarq vi predvaritelno
цитирай
3. анонимен - tyrsq maika si
01.04.2010 16:52
Rodena sum prez 1966g vuv dom ,,Nadejda'' grad. Sofia. kazvala sum se Eleonora, molq nqkoi ako znae ne6to da se obadi na tel. 0886325796 blagodarq vi predvaritelno
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14584306
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031