Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2008 00:03 - Америка обича оръжията си като малки деца
Автор: meto76 Категория: Други   
Прочетен: 3207 Коментари: 5 Гласове:
1

Последна промяна: 09.01.2011 18:04


Америка обича оръжията си като малки деца  

4 Март 2008

Росица Стойкова  

image   Корицата на книгата „Въоръжена Америка: портрети на американски собственици на оръжия в техните домове” от Кайл Касиди. Снимка: армдамерика.орг

Хлапета стрелят едно срещу друго в домовете си със заредени пистолети, купувачи в магазини губят живота си от психопати с пушки, студенти загиват в университетските аудитории, децата – в детските градини, колегите – в офисите. През 2005 г. от огнестрелно оръжие – при убийства, самоубийства и нещастни случаи - в САЩ са загинали 30 694 души. Но според Втората поправка към Конституцията на САЩ правото на притежание на оръжие не може да бъде ограничавано.
В Америка всеки може да си купи пушка или пистолет. 300-те милиона американци разполагат с 270 милиона огнестрелни оръжия. Според статистиката на всеки 100 оръжия 90 са частна собственост, а не са в ръцете на полицаи или военни. В Йемен например съотношението е 61 към 100, а в Германия – 30 към 100.
Само през последните две седмици в САЩ станаха няколко показни убийства на невинни хора. На 15 февруари в университета в Декалб загинаха шестима студенти. На 8 февруари в Техническия университет в Батон Руж загинаха трима души. На 27 февруари 26-годишен мъж отне живота на четири души в дом за възрастни хора в щата Тенеси. Стрелбата извика спомените за двете най-жестоки стрелби в историята на страната - в Техническия университет във Вирджиния от април 2007 година, когато загинаха 33 души, и в гимназията “Кълъмбайн” от 1999 година с 15 загинали млади хора.
Заради склонността на американците да забравят тези трагедии, един фотограф – Кайл Касиди – реши да погледне собствениците на оръжие от по-различен ъгъл. Той влезе в домовете на пенсионери, готвачи, студенти и полицаи, на бели и чернокожи, евреи и християни, самотници и многодетни семейства, които се грижат за оръжията си като за най-скъпото и гордо позират с тях.
Книгата на Касиди „Въоръжена Америка: портрети на американски собственици на оръжия в техните домове” (Armed America: Portraits of American Gun Owners in Their Homes) започва така: „Въпросът за притежаването на оръжия в Америка е горещ. Спор се води дори за броя на оръжията в страната. Националната оръжейна асоциация, най-голямата лобистка група в полза на оръжията, цитира Службата за алкохол, тютюн, оръжия и експлозивни материали, според която през 1999 г. в САЩ е имало 215 000 000 огнестрелни оръжия, което прави по едно и половина на всяко домакинство в страната. Brady Campaign (водещата коалиция срещу оръжията) изчислява, че в САЩ има 192 000 000 оръжия, притежавани от 39 процента от населението. Но тази книга не е за оръжията. Тя е за хората.”

image Аарон и Бритни със своите Keltec Sub 2000, Глок 34, Глок 19 и Ruger Mark ІІ. Аарон: “Родителите ми ме научиха да стрелям в Юта още като бях малък. Имам пистолет, защото живеем в доста суров квартал и на връщане от работа пътувам с метрото. Реших, че тъй като лошите момчета имат пистолети, и аз трябва да си взема един.” Бритни: “След като тренирахме заедно и станахме по-добри, стрелянето по мишени се превърна в наше общо хоби.” Снимка: армдамерика.орг Аарон и Бритни със своите Keltec Sub 2000, Глок 34, Глок 19 и Ruger Mark ІІ. Аарон: “Родителите ми ме научиха да стрелям в Юта още като бях малък. Имам пистолет, защото живеем в доста суров квартал и на връщане от работа пътувам с метрото. Реших, че тъй като лошите момчета имат пистолети, и аз трябва да си взема един.” Бритни: “След като тренирахме заедно и станахме по-добри, стрелянето по мишени се превърна в наше общо хоби.” Снимка: армдамерика.орг imageАарон и Бритни със своите Keltec Sub 2000, Глок 34, Глок 19 и Ruger Mark ІІ. Аарон: “Родителите ми ме научиха да стрелям в Юта още като бях малък. Имам пистолет, защото живеем в доста суров квартал и на връщане от работа пътувам с метрото. Реших, че тъй като лошите момчета имат пистолети, и аз трябва да си взема един.” Бритни: “След като тренирахме заедно и станахме по-добри, стрелянето по мишени се превърна в наше общо хоби.” Снимка: армдамерика.оргimageДжим и Ники с любимите си пистолети. “Когато ми поставиха диагноза рак, почувствах, че семейството ми има нужда от закрила”, казва Джим. “Бях много стар да се боря, прекалено болен, за да избягам, и тъй като ракът унищожи гласните ми струни, не можех да викам за помощ. Тогава купих първия си пистолет.” Снимка: армдамерика.оргimageДжоузеф със своя Ремингтън: “За пръв път се сблъсках с оръжията, когато бях на 5 години. Тогава отидох на лов заедно с баща ми, дядо ми и чичо ми. Помня, че баща ми гръмна един фазан и един заек. Носих двете животни докато не почувствах, че ръцете ми ще се откъснат. Това ми направи невероятно впечатление. През целия ми живот съм ходил на лов - в Пенсилвания, Айдахо, Колорадо и Мейн. Отнасям се с огромно уважение към живота, особено към дивите животни. Винаги съм се изумявал какво удовлетворение ми носи простият факт, че съм сред великата природа, независимо дали ударя нещо или не.” Снимка: армдамерика.оргimageСтан със своя Таурус PT38s: “Мисля, че всеки трябва да има пистолет. Той внася ред на игралното поле.” Снимка: армдамерика.оргimageХауърд с колекцията си от пушки: “Обичам историята и обичам старите механизми - пушките крият в себе си и от двете. Обожавам също така да стрелям по мишени.” Снимка: армдамерика.оргimageПортя и Антъни с Берета и Ремингтън. Портя: “Научих се да стрелям с пушка на 10 или 11 години. Майка ми имаше приятел, който беше шериф в Сен Луис, живееше в индианска колиба с куче вълча порода. Стояхме там с него, ядяхме царевични питки за закуска и стреляхме с пушките му.” Антъни: “Имам пушка, защото - по дяволите - съм американец и морски пехотинец. Господ ми е дал това право.” Снимка: армдамерика.оргimageКорицата на книгата „Въоръжена Америка: портрети на американски собственици на оръжия в техните домове” от Кайл Касиди. Снимка: армдамерика.оргimageДжери и Колин със своите Браунинги. Джери: “Ние сме последната ни защитна линия. Не съм чул достатъчно разумен аргумент от противниците на оръжията защо хората да не могат да имат пушки и пистолети. Мисля, че всички сме съгласни, че престъпниците не трябва да имат достъп до тях; но какво би било предимството да ги отнемеш от добрите хора?” Колин: “Баща ми ме научи да стрелям когато бях на пет или шест години и все още така изкарваме времето си заедно. Той е много слаб играч на голф, но има невероятно точен мерник. Определено през годините, когато стреляхме по глинени панички, се сближихме много. Каква е алтернативата? Да отидем на гости, на бар или барбекю и да гледаме телевизия?” Снимка: армдамерика.оргimageДжеймс с пушките си: “Наистина не се интересувам от оръжия. Дори не ги харесвам. Наеха ме да направя скулптура на ловец на патици. Вместо да направя пушка от глина купих една истинска и й направих отливка. Сега бронзовата скулптура е в Мисури, а от останалото искам да направя нещо друго. Пушката стои опакована в гардероба ми от години.” Снимка: армдамерика.оргimageДжийн и Флеминг с Уинчестър. Флеминг: “…Всеки, който познавам в северна Луизиана, има поне две оръжия - пистолет и пушка. Но тези оръжия се използваха предимно като средства за набавяне на храна - нещо подобно на мотика, гребло, лопата и други подобни. По онова време в страната нямаше ток, нямаше влакове и не можеше да се купи нищо. Ако не си отгледаш нещо сам или не си го убиеш, нямаше да ядеш. Затова всички, които познавах, ходеха на лов за храна, а патроните бяха скъпи - това беше непосредствено преди депресията и малко преди Втората световна война. Хората се грижеха за оръжието си, пазеха го и никой не смееше да пипа чуждо оръжие. Но те се използваха само за набавяне на храна. Тая работа хората да стрелят един по друг - мисля, че това дойде като резултат от навлизането на парите в културата ни.” Джийн: “Мразя оръжията. Не ме подхващайте на тази тема.” Снимка: армдамерика.оргimageБет,Пол,Гевин и Ема с Калашников, Bersa и Ruger. Пол: “Докато бях дете, семейството ми винаги е имало оръжие. След това влязох в армията. Имам оръжия по същата причина, по която имам пожарогасители в къщата и резервна гума в колата. Обичам да разчитам на себе си. И може да дойде време, когато ще трябва да защитя семейството си.” Бет: “Имам един пистолет за самозащита. Възпитана съм да не разчитам някой друг да ме защитава или пази. Отне ми година да реша кой точно харесвам.” Снимка: армдамерика.оргimageДан с оръжията си: “Считам, че притежаването на оръжия е не само право, но и дълг за свободните хора и за бъдещите поколения.” Снимка: армдамерика.оргimageХТ с любимите си пистолети: “Имам пистолети по същата причина, по която имам бързи коли и бързи мотори. Привлича ме нещо в механичния аспект на карането и стрелянето. Просто ме привличат.” Снимка: армдамерика.орг

Забележителното в книгата на Кайл Касиди е, че той придава на страстта на американците към оръжията неочакван човешки облик. Всичките му герои имат прекрасни къщи, щастливи семейства, домашни любимци и разнообразни хобита. Обединени са обаче от едно – любовта към оръжията.
Касиди тръгва на път на 16 юни 2006 г. Той стартира от Лос Анджелис и тръгва на изток – през Финикс, Албъкърк, Далас, Хюстън, Нешвил и други големи градове от Юга. След това се отправя на север… По ирония на съдбата книгата “Въоръжена Америка” се появява на сайта за електронна търговия “Амазон” на 17 април 2007 г. – денят, в който става убийството в университета във Вирджиния. Тя излиза от печат на 7 юли 2007 г., но още на 30 януари сайтът на Касиди
armedamerica.org прескочи границата от 500 000 влизания на ден.

image   Бет,Пол,Гевин и Ема с Калашников, Bersa и Ruger. Пол: “Докато бях дете, семейството ми винаги е имало оръжие. След това влязох в армията. Имам оръжия по същата причина, по която имам пожарогасители в къщата и резервна гума в колата. Обичам да разчитам на себе си. И може да дойде време, когато ще трябва да защитя семейството си.” Бет: “Имам един пистолет за самозащита. Възпитана съм да не разчитам някой друг да ме защитава или пази. Отне ми година да реша кой точно харесвам.” Снимка: армдамерика.орг

„Независимо дали собствениците на оръжия са 39 или 50 процента от американците, това са прекалено много хора, пише Касиди. Питах се какви са те, как изглеждат и къде живеят. Идеята ми беше да заснема стотици притежатели на пушки и пистолети в домовете им и да направя изложба. Малко след като започнах, осъзнах, че амбициите ми са прекалено малки. Пощата ми се задръсти от писма на хора, които не познавах, но които искаха да участват. Разбрах, че мога да снимам стотици хора. Но не беше важен броят, а историите им – каубой в Тексас, възрастен мъж в Монтана, запален ловец в Пенсилвания, шериф в Джорджия, войник в Айдахо.Разбрах, че трябва да обиколя Америка и да разбера какъв е истинският й облик.”
В продължение на две години Касиди снима хиляди хора, които се грижат за оръжията си като за малки деца – държат ги в специални витрини, почистват ги, разглеждат ги всеки ден и ги държат готови за действие. За всеки случай. И въпреки че всички те се усмихват с усмивката от албума за завършване на гимназията, никой не би искал да им е съсед.


митака 4 Март, 2008 в 1:23 am ЖИВОТА В САщ Е МНОГО ИНТЕРЕСЕН, ИМАш СИ ВСИчКО щОМ РАБОТИш. НО ВСЕКИ СИ ИМА И ИНТЕРЕСНИ ЗАНИМАНИЯ.АЗ ВИНАГИ СЪМ ИСКАЛ ДА СЪМ ЛОВЕЦ В БЪЛГАРИЯ.ПО МОЕ ВРЕМЕ ТРЯБВАшЕ ДА СИ КОМУНИСТ ИЛИ СИН НА ТАКЪВ.СЕГА Е ДРУГО...ПЪРВАТА ПУшКА СИ Я КУПИХ В КАЛИФОРНИЯ ПРЕЗ 2000 ГОДИНА ,РУСКА НАДЦЕВКА ИЖЕ-27.ЗАщОТО МИ БЕшЕ МЕчТА НАВРЕМЕТО.чИСТО НОВА В КУТИЯ.СТРУВАшЕ САМО 300$.ОщЕ Я ПРИТЕЖАВАМ.ПОСЛЕ СЕ ПРЕМЕСТИХ В ДРУГ щАТ ЗАщОТО ЛОВЪТ Е ПО-ДОБЪР И ИМА МНОГО ЕЛЕНИ. ИМАМ СИ НЯКОЛКО ПУшКИ, ПОЛУАВТОМАТИчНИ И ДР.ЛОВЪТ ТУКА Е МНОГО ИНТЕРЕСЕН И ЛЕСЕН.ИМАМ СИ И ПИСТОЛЕТИ , ОБИчАМ ДА СРЕЛЯМ НА СТЕЛБИщЕТО.АЗ САМ чЛЕН НА ЕДИН СТРЕЛКОВИ КЛУБ В НАшИЯТ щАТ.СРЕщУ 75$ НА ГОДИНА ИМАМ 24 чАСОВ ДОСТЪП ДО чАСТЕН СТРЕЛКОВИ КЛУБ.ГОЛЯМ КЕФ Е.ВСЕКИ ИМА ЕЛЕКТРОНЕН КЛУч ЗА ДОСТЪП.В САщ ИМА НЕВЕРОЯТНИ ЛОВНИ МАГАЗИНИ,КАТО НАПРИМЕР: КАБЕЛА , БАСС ПРОшОП.ИДЕТЕ НА САЙТА И щЕ СЕ УБЕДИТЕ САМИ. ТОВА Е ЕДНА ИНДУСТРИЯ ЗА МИЛЯРДИ ДОЛАРИ И НИКОЙ НЕ ПРЕчИ НА ТОЗИ БИЗНЕС ЗАщОТО Е чАСТ ОТ АМЕРИКАНСКИЯТ НАчИН НА ЖИВОТ. КОЛКОТО ДО ПИСТОЛЕТИТЕ НИКОГА НЕ ЗНАЕш КОГА СТЕ ТИ СЕ НАЛОЖИ ДА ГО ИЗПОЛЗВАш.НО КОГАТО СЕ НАЛОЖИ ТРЯБВА ДА ЗНАЕш КАК ДА ГО ИЗПОЛЗВАш. ИМА ЕДНА ПОГОВОРКА ТУК В САщ. ПО-ДОБРЕ ДА СТОИш ПРЕД 12 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ , ОТКОЛКОТО НА 6 ФУТА ПОД ЗЕМЯТА. ПЛАНИРАМ ДА СИ КУПЯ ОшТЕ ...още

Продан 4 Март, 2008 в 8:17 pm Правото да притежаваш оръжие е правото да се защитиш. Което е равностойно да живееш свободен. Истинската демокрация е невъзможна без тези права на личността.


http://e-vestnik.bg/3406


Тагове:   Америка,   малки,   обича,   оръжията,


Гласувай:
1
0



1. mitternacht - ей тва
16.03.2008 00:47
тоя постинг, направо ми напълни душата.
Ако тръгна да развивам теории... ще ми отиде нощта.
1.В историята е доказано, че където продажбата на оръжия е по-свободна, има по-малко престъпления.
Примерно, тук и да е забранено, престъпника не го боли... за законите и все би си набавил.
2.Въпреки това, американците.... са природни "интелигенти", така че... ясно защо се избиват.
3.Обаче ей това в Америка ми пълни душата-свободната продажба на оръжие в някои щатове!Чудесен постинг!
Ако някога имам възможността да се преместя да живея там и аз бих си накупувал доста играчки.
Блазе му на този "митака".
цитирай
2. meto76 - С тоя постинг не пропагандирам с...
16.03.2008 17:13
С тоя постинг не пропагандирам свободното носене на оръжие, а да обясня някои неща.
1.Ако в България всеки обикновен гражданин, които не е лежал в затвора и няма криминално досие имаше оръжие - то в страната щеше да има ГРАЖДАНСКА ВОЙНА.В това съм сигурен, защото тук за едно парче земя дядовците се бият с мотиките, какво ли би станало ако имаха оръжие.
2.Правото да се носи оръжие за Американците е гарантирано от най-старата световна конституция - АМЕРИКАНСКАТА във втората й поправка.Правото да се носи оръжие се възприема и като право на свободния човек за защита от държавата; от евентуално налагане на диктаторска форма на управление.Не е възможно да бъде подчинен народ, който притежава 215 МИЛИОНА огнестрелни оръжия.
цитирай
3. mitternacht - :)
17.03.2008 14:09
За мен свободното носене би решило някои проблеми.
Нооо... се замислям какви кретени, изроди и прочие са днешните (повечето) младежи.
Тъй де :) Да го кажем иначе:
Ако бяхме цивилизована държава, точно със свободно носене на оръжие бихме се оправили.
Но никога няма да ни го позволят, защото няма и месец да мине и парламента ще бъде окупиран и депутатите разстреляни.
Както и... ще има разправии в някои проблемни райони.
Ако всеки притежаваше оръжие, нямаше да има такъв страх от мутрите (защото сега само те имат...), нямаше да има рекет, пък нямаше да има и толкова кражби.
Имаше нейде мнение, във форум-надали крадеца ще има желание да краде, ако очаква жертвата да извади патлак и с право да го гръмне.
2.Но надали нашата "държава" ще пожелае да можем да се защитаваме от нея :))) Точно напротив :))

Е... последното малко зависи... ако диктатора е качествен диктатор... точно тези 215 милиона оръжия биха дошли в полза на народа, за постигане на целите на държавата.
Един вид-215 милионна армия :)
цитирай
4. mitternacht - ...
17.03.2008 14:09
ама това е само някакво философстване ;)
цитирай
5. meto76 - По принцип в България е разрешено ...
20.03.2008 10:15
По принцип в България е разрешено свободното носене на оръжие.Макар формалностите по издаване на разрешително да са много, както за всяко друго нещо в тая страна.Съгласен съм, че свободното носене на оръжие ще намали значително престъпленията против собствеността, кражбите основно.Но със сигурност ще увеличи престъпленията против личността - убийствата и телесните повреди.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13043188
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031