Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06.2008 18:48 - Тъмната страна на футбола
Автор: meto76 Категория: Други   
Прочетен: 1158 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.06.2008 18:49


Тъмната страна на футбола
В кризата с ЦСКА има една добра и една лоша новина. Добрата е, че за пръв път държавата се сети, че футболът е корупционно блато, и се зае да отстранява недъзите му. Лошата е, че акцията "Чисти ръце", за която се заговори последните дни, няма шанс да се случи.

Когато през седмицата Агенцията по приходите обеща тотални данъчни ревизии на отборите, а премиерът Станишев обяви началото на "оздравителен процес" във футбола, това прозвуча твърде амбициозно, за да е възможно. Съмненията идват по същите причини, поради които ЦСКА е бил оставен години наред да трупа дългове към бюджета и стана ясно едва сега.

Футболът е зрелище на масите и за никое правителство не удобно да се конфронтира с феновете. Вероятно затова през всичките години на прехода българският футбол е почти изцяло в сивата икономика - във финансирането на отборите се появяват капитали с неясен произход, води се двойно счетоводство, купуват се мачове, перат се пари. Във VIP ложите на стадионите един до друг без притеснение са подредени "бизнесмени" с тъмно минало, откровени мутри и политици от всякакъв калибър.

Нито спорт, нито бизнес

Криминализацията на иначе най-популярния спорт завърта спирала, в която легалните източници на приходи за отборите се свиват и футболът в България остава обречен на мръсно финансиране.

Навлизането на някогашните мутри като собственици в клубовете през 90-те промени обичайните правила на играта и в крайна сметка доведе до драматичен спад в качеството на самия футбол. В резултат публиката отдавна е спряла да ходи на мачове и отборите не могат да разчитат на приходи от продажби на билети. По данни на БФС през последния сезон средно на мач са присъствали 2366 зрители. Общото свиване на зрителите по стадионите се определя на около 80% спрямо 80-те години, когато футболът беше едно от малкото развлечения, и 60-70% спрямо първата половина на 90-те. А когато стадионите са празни и никой не гледа първенството по телевизията, логично е да няма желаещи да се рекламират по време на мачовете.

В отбори като "Реал" (Мадрид) и "Барселона" приходите от билети или абонаментни карти, както и тези от продажбите на рекламни и телевизионни права формират до 70% от парите за издръжка. В българските клубове тези "пера" почти отсъстват. Дори отборите от челната шестица признават, че се издържат главно с пари, наливани от техните собственици.

"Левски" е добър пример за това. Според собственика му Тодор Батков месечната издръжка на отбора е около 750 000 лева, а собствените приходи не стигат за покриване и на половината от нея. По рекламния договор с "М-тел" отборът получава 150 000 лева на месец, още толкова влизат от телевизионни права права и продажби на билети. Останалите се осигуряват от фирмите на Батков под формата на заеми за клуба, които за един цял сезон достигат суми от порядъка на 2.5 млн. евро. В тази сметка не влизат парите, плащани за трансфери на нови футболисти.

Забележете - става дума за единствения български отбор, успял да пробие в групите на Шампионската лига - успех, който наля в касите на клуба близо 6 млн. евро. За отборите, които не са имали този шанс, зависимостта от парите на собственика е още по-голяма.

Кой иска да плаща сметката

"Клубовете все повече ще се задъхват. Отдавна на всички е ясно, че времето, в което Левски и ЦСКА играеха на полуфинали в евротурнирите, безвъзвратно е отминало. Вече ще се радваме поне ако стигнем до груповата фаза. Това ще ни бъде таванът на възможностите, защото от гледна точка на финансите ние не издържаме. Сериозните отбори имат сериозни финанси, а нашите клубове гледат да продадат някой футболист, за да си вържат бюджета. Българските клубове носят повече разход, отколкото приход", заяви пред вестника лицензионният мениджър на БФС Красин Кръстев - човекът, който дава лицензите на българските отбори за УЕФА и е един от малкото хора с достъп до (официалните им) финансови отчети.

Понеже нямат редовни приходи, отборите задлъжняват не само към своите собственици, но и към държавата. Тогава в ход влиза лобирането пред политици и институции, за да се договори разсрочване или опрощаване на дълговете. Историята с ЦСКА е красноречив пример за това.

От НАП, които през седмицата обявиха, че периодично са ревизирали отборите и са съставяли актове за нарушения, потвърдиха, че и други клубове имат дългове, за които са искали разсрочване.

Според шефа на професионалната лига Валентин Михов причините да се намират инвеститори във футбола са три: "Имидж, имидж и пак имидж. Няма отбор, който да е на плюс. На някои хора им трябва имидж, на други им трябва лице. Защото футболът отваря врати - чак до президента и премиера, всички врати са ти отворени. Но от футбол не се печели. Няма такъв отбор, който да печели. Всички са на минус", категоричен е той.

"Има чисто емоционални причини - его, любов, принадлежност, допълнително самочувствие, имидж. Пишат си биографии хората. Има и съвсем обясними други фактори като подкрепа на някакъв друг бизнес. Има и защита срещу правоохранителните органи", коментира Тодор Батков.

Възможно е да се окаже, че има и още една причина за това клубовете да си намират собственици въпреки загубите от него, доколкото футболът не само в България дава възможност и за


Пране на пари

Ако между задачите на новата агенция за национална сигурност (ДАНС) е да се бори с прането на пари, то идеята да разследват клубовете не е дотам странна. Станишев вече възложи проверка на ЦСКА, но повечето от практиките в този отбор изглеждат валидни и за останалите отбори в местния шампионат.

Преди десет години отборите бяха задължени да се регистрират като търговски дружества и да започнат да публикуват баланси и отчети като останалите АД-та. Те обаче масово не го правят, а и никоя от държавните институции не оказва натиск за повече публичност. Справка в АПИС показва, че досега (средата на юни) нито един отбор от А група не е публикувал баланс и отчет за изминалата 2007 г. Нещо повече - само един от отборите е публикувал в средство за масова информация баланса си за предходната 2006 г., каквото е изискването по закона за счетоводството. По ирония това е пак ЦСКА.

Според отчетите за 2006 г. на няколко столични клуба от А група, до които с доста затруднения наши репортери получиха достъп, официалните "обороти" варират от 16 млн. лева за "Левски" и около 12 млн. лева за ЦСКА до значително по-скромните 1.8 млн. за "Славия" и 1.1 млн. за "Локомотив". От (полу)публичните данни обаче не могат да се направят състоятелни изводи за структурата на приходите им.

Почти няма футболен деятел, който в разговор да не потвърждава, че повечето от отборите подържат двойно счетоводство. Около скандала с ЦСКА публично се появиха твърдения, че клубовете масово "потискат" официалните си разходи. Поне доскоро имаше съмнения и за изкуствено надуване на приходите. Така реализираните счетоводни печалби (където ги има) могат да се окажат "изпран" доход за собствениците, които финансират отборите си със сиви пари.

Един от начините за завишаване на приходите доскоро бяха трансферите на футболисти, чрез които се правеха опити за пране на пари. Отборите декларираха по-големи получени суми за играчите, които са продали в чужбина. По този начин собствениците им успяваха да легализират някой друг милион. Стигаше се и до смешни ситуации, когато данните за цената на футболистите се разминаваха с няколко милиона. Най-нашумелият пример беше с продажбата на нападателната двойка Стефан Юруков - Димчо Беляков в Турция. По време на сделката медиите цитираха изявления на клуба им "Литекс", че двамата са продадени срещу три милиона долара. Само след половин година играчите се върнаха в Ловеч и се разбра, че са били дадени под наем за десетократно по-ниска сума.

Подобни "разминавания" имаше и при други отбори. За да прекрати тези практики, УЕФА наложи специален мониторинг на водещите български клубове. Преди два месеца от централата на организацията задължиха ЦСКА и "Левски" да изпратят подробни данни за извършените трансфери в чужбина на свои играчи. Писмото, изпратено от Патрик Симон, мениджър по лицензирането на УЕФА, даваше срок до 16 април за изпращане на данните.

Лицензионният мениджър към БФС Красин Кръстев заяви пред "Капитал", че УЕФА има практика да сравнява декларираните суми по трансферите с обявените от западните клубове. Ако се установи някакво разминаване, клубовете ще се простят с лицензите си.

Звезди със статут на "социално слаби"

Правилата на БФС позволяват клубовете да сключват анекси към трудовите договори на играчите. Футболистите, дори тези от водещите тимове от А група, масово са с минимални заплати по трудов договор, а реалните си доходи получават на базата на анексите. В някои случаи разминаването е в десетки хиляди левове месечно, които се изплащат под формата на рекламни права, премии или съвсем "на черно".

"Повечето отбори осигуряват състезателите на минимална работна заплата, която за български футболист е 220 лева. За чужденец е от порядъка на 650 лева. Това е съвсем нормално, това е практика в цял свят. Всеки клуб търси възможно минималното възнаграждение, което да запише в трудовия договор. Защото едно възнаграждение води със себе си много отчисления - данък, здравни, социални, такси и други отчисления", коментира футболен агент от А група, помолил да не разкриваме името му.

Въпросните анекси са и най-честата причина за спорове между играчите и клубовете. "Продължават да носят анекси и да се жалват, че клубовете не са им платили парите", заяви лицензионният мениджър на БФС Красин Кръстев.

Триковете за укриване на доходи са най-различни. Твърди се, че по времето, когато "Левски" беше собственост на Майкъл Чорни, играчите са били задължавани да регистрират собствени офшорни фирми в Кипър, където са им били превеждани всеки месец парите. Средствата идвали от друга офшорна фирма, регистрирана също в Кипър. Подобни схеми се прилагат от повечето отбори в А група под благосклонния поглед на БФС и данъчните власти.

Факт е, че доходите на българските футболисти по ведомост драстично се разминават с демонстрирания от тях лайфстайл. Звездите на ЦСКА, "Левски" и другите "грандове" не слизат от страниците на жълтите издания с разточителните си купони в известните столичните заведения. Ако човек влезе в събота вечер в Sin City, ще може да събере футболисти от А група, достатъчни за един цял отбор. Половинките на звездите също обичат да се фукат с лъскави играчки, а на автопарка на футболистите могат да завидят дори и депутатите.

ЦСКА "наруши баланса" в А група

Доскоро собствениците на големите клубове имаха негласна договорка за тавана на заплатите на футболистите, твърди президент на отбор в А група. Смяташе се, че максималната сума за звезда от чужбина не може да надхвърля 10 000 евро на месец. Единственото изключение беше мароканецът Мурад Хидиуед, който игра за ЦСКА по времето, когато президент на клуба беше Васил Божков.

С идването на Прамод Митал в ЦСКА преди година и половина клубът рязко увеличи заплатите на своите играчи. През последния сезон трима играчи в отбора на червените взимаха по 25 000 евро чисто на месец. Това са бразилецът Алесандре Неи, панамецът Хосе Луис Гарсес и румънецът Флорентин Петре. Парите на българските звезди също бяха завишени значително над тези в "Левски", "Литекс" и останалите елитни клубове.

Това е предизвикало брожения сред футболистите на останалите клубове, където "таванът" за заплатите е доста по-нисък. Например в "Левски" с най-висока заплата досега беше бразилецът Жеан Карлош, който получаваше 10 000 евро чисто на месец. Българските звезди в синия отбор взимаха дори по-малко. Например трансферираният в Германия нападател Валери Домовчийски получаваше 6000 лева месечно. По-голямата част от клубовете в А група са доста далеч от тези числа. Повечето отбори извън челната шестица плащат по 2000 - 4000 лева на играчите си.

Според наблюдатели именно огромните заплати в ЦСКА са причината отборът да стане шампион с рекордните 16 точки разлика пред втория в класирането "Левски". Това е оставило много недоволни сред собствениците на клубове и техните покровители в БФС. Косвено потвърждение за това са и думите на Тодор Батков, който заяви, че ЦСКА е нарушил "баланса в българския футбол".

Ако това е вярно, нищо чудно, че никой не прояви съчувствие към шампиона, когато гръмна новината, че е изхвърлен от Шампионската лига.

"Чисти ръце" в кално блато

Обявената през седмицата акция "Чисти ръце" във футбола не е безсмислена. Но изглежда обречена. Прочистването не изглежда в интерес на никоя от въвлечените страни. Шефовете на ЦСКА - защото това може да извади наяве още уличаващи факти за злоупотреби. Шефовете на другите клубове - защото рискуват да последват съдбата на Александър Томов. Играчите - защото доходите им ще паднат значително, ако бъдат извадени на светло. Дори част от феновете - защото една истинска акция срещу корупцията във футбола ще остави А група без отбори. И накрая управляващите, на които недоволството на червените запалянковци им стига. Те едва ли искат да си навлекат гнева на още няколко агитки. А и няма да е изненада, ако се окаже, че партиите и футболните клубове живеят от едни и същи спонсори.

1 2 3


http://www.capital.bg/show.php?storyid=513393



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13043068
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031