ЕТНОЛОГИЯ
Царското наследство
Уважението към народната традиция  
През 1887 г. в Търново потомък на една от най-древните династии в Европа отправя прокламация до българския народ, в която се казва: „Ний, Фердинанд 1 по Божия милост и волята народна, встъпваме в престола на вековните български царе". С възкачването на престола на Фердинанд Сакс-Кобург-Готски се поставя началото на управлението на Кобургите в Третото българско царство. По времето на своето 30-годишно царуване Фердинанд 1 Български полага неимоверни усилия да превърне новата си родина от изостанала турска провинция в съвременна европейска държава, съхранила древната си традиция. По негово време се поставят основите на съвременна България - създава се българска индустрия и банково дело, административен и управленчески апарат, дипломатически корпус и войска, образователна и здравна система. Младият цар,наследник на европейския дух и традиция, спомага много за културното приобщаване на България към Европа. Създават се театри, опера, музеи и галерии, висши училища и т. н. София придобива нов, европейски облик и атмосфера. Разгръща се широко строителство на обществени и жилищни сгради, градът се водоснабдява и електрифицира, улиците се павират, в центъра се поставят характерните жълти павета, появяват се първите трамваи. Всички онези сгради, придаващи неповторим дух на стара София, оцелели след бомбардировките през Втората световна война, са планирани и изградени по времето на цар Фердинанд. Съчетали европейските архитектурни влияния със строителните традиции на българското Средновековие и Възраждане, и днес очароват и будят възхита сградите на Народния театър „Иван Вазов", Военното училище, Военният клуб и Министерството на войната, Духовната семинария и Духовната академия, сградата на Светия Синод на Българската православна църква, църквата „Св. Седмочисленици", храм-паметника „Св. Александър Невски", Синагогата, административният корпус и главните павилиони на Александровската болница, Централната гара, Централната минерална баня, Централната телеграфо-пощенска станция, Лъвовият и Орловият мост, много банки, застрахователни дружества, хотели, частни домове...
Цар Фердинанд 1 Български превръща своя дворец в един от най-изящните и изискани в цяла Европа. Царят построява дворците Евксиноград - на брега на Черно море, Враня - край София, Чамкория - в полите на Рила, много ловни домове, къщи и вили. Българският владетел е ботаник и изследовател и с голяма любов към природата създава чудесни градини и паркове към своите дворци, в които се засаждат цветя, храсти и дървета от цяла Европа, Япония, Китай и Северна Африка. Някои от растителните видове в тях са редки и изключително ценни екземпляри, а паркът „Враня" и днес е един от най-екзотичните в Европа. Дело на българския цар са и ботаническата и зоологическата градина,както и природонаучният музей. Превратностите на историческата съдба водят до принудителното абдикиране на цар Фердинанд през 1918 г. Той напуска България и умира далеч от земята, която толкова много е обичал и за която толкова много е направил. На престола се възкачва цар Борис III, който до смъртта си през 1943 г. продължава делото на своя баща.
На Кобургите дължим огромната заслуга България да скъса с ориенталската изостаналост и да тръгне уверено по пътя на европейска цивилизация. Голяма част от представителните колекции от художествени произведения, научни сбирки, колекции от редки природни образци са създадени и оставени в наследство от владетелите на Третото българско царство. За съжаление днес твърде малко е останало от това наследство. Царското семейство, почитащо науката и книжнината, притежава огромна библиотека. След сватбата на цар Борис III новата българска царица Йоанна донася значителна колекция книги, сред тях и образци от XV-XVI век. Днес малка част от царската библиотека се намира в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", библиотеката на БАН и в частни лица. Познавачи и ценители на изкуството, членовете на царското семейство са меценати на българските творци. Картини от техни колекции днес се съхраняват в Националната художествена галерия. От интериора на българските дворци е останало твърде малко. Част от мебелите се пазят в Музея за история на София, киноцентър „Бояна", Националния исторически музей. Личните вещи на българските владетели, униформи и оръжия са притежание на Националния военно-исторически музей. Богатата колекция от часовници, които са голяма слабост на цар Фердинанд и Борис III, е разпиляна. Част от тази колекция е във фондовете на Националния технически музей и Националния етнографски музей. Каляските и колите на българските царе, както и техни подаръци се пазят в Музея за история на София.
В Централния държавен архив и в архивите на големите български градове се съхраняват снимки и документи, свързани с управлението на Кобургите. Най-голямата запазена царска колекция днес е във фондовете на Националния етнографски музей - близо 450 предмета. Това са вещи от интериора на царския дворец в София и лични вещи на владетелите на Третото българско царство. Към интериорните вещи принадлежат настолни часовници от месинг, дърво и стъкло, гоблени от Китай - копринени, богато везани със сърма и коприна. Запазените вещи свидетелстват за изящната и съвършена простота, за финеса и блясъка на българския царски двор. Почитта и уважението на българското царско семейство към народната традиция ги прави колекционери на ценни творби на народното изкуство. Княгиня Евдокия събира български шевици, ризи, пешкири, възглавници, престилки, които дарява на Народния музей при прокуждането им от България. Българската царица Йоанна е получавала като дар от родолюбиви българи народни носии от всички райони на страната - от Родопите, Старозагорско, Северна Добруджа и Западните покрайнини. Специално за нея са изработени и подарени през 1941 г. две чудесни носии от Крушево и Прилеп. Към запазените лични вещи на царското семейство са детските куртки на цар Симеон II, македонска дебърска носия, множество накити - пафти и гривни, гердани и пръстени, надушни висулки и др. Специално на тях майстори златари, съхранили средновековната българска традиция, им подаряват кани, чаши, подноси, диадеми.
Потребно е да бъдат издирени и съхранени всички свидетелства за времето на Третото българско царство и неговите владетели, защото паметта за миналото е опора на бъдещето.


http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1887_28.html

  Цар Симеон II

 

 

 

 

Цар Симеон II

Княз Търновски (1937-1943)

Цар на Българите – при регентство с принц –регент (1943-1944)

Цар на Българите – при регентство от ОФ (1944-1946)

Цар на Българите - в изгнание, малолетен, но без регенти (1946 – 1955)

Цар на Българите (1955 – 2001)

Министър – председател на Република България (2001-2005)

* 16.юни 1937г. в София

 

 

На 16. юни 1937г. царица Йоанна ражда престолонаследник – Княз Симеон Търновски. Новината е посрещната с голяма радост от българския народ и е ознаменувана с веселби и тържества. Обявена е амнистия, военните са повишени в чин, а оценките на всички ученици са повишени с една единица – през 1937г. няма незавършили или повтарящи класа. Не е писано идиличното битие на малкия княз да продължи дълго. На 28 август 1943г. баща му Цар Борис III умира внезапно.  5-годишният князът се възкачва на трона като  Цар Симеон II. От негово име управлява регентски съвет с принц-регент чичо му Княз Кирил Преславски. Двругите двама раегенти за проф. Богдан Филов и генерал Никола Михов.

На 09.09.1944г. Съветската армия нахлува в България, извършен е преврат и е установен марионетен режим на Отечествения фронт. Регентите са арестувани и няколко месеца по-късно са разстреляни след смъртни присъди на комунистически трибунал – т.нар. Народен съд. На тяхно място за регенти правителството на ОФ назначава проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. През 1946г. в условията на червен терор е проведен референдум за държавното устройство и България е обявена за Народна република. Царското семейство е изгонено от страната.

Царицата – майка Йоанна заминава с децата си за Египет, където в изгнание живее баща и – бившия италиански крал Виктор-Емануил III. В Египет Симеон учи в учлището към колежът Воктория. През 1951г. правителството на Франко дава убежище на семейството и те се преселват в Испания. Имат и вила в португалския курорт Ещорил. В Мадрид Симеон завършва френски лицей и посещава лекции по право, бизнес и политически науки. През 1955г, по случай пълнолетието си прочита Манифест до българския народ, който подписва като Цар Симеон II.

 

През 1958г. завършва военния колеж Вали Форж в САЩ под името кадет Рилски. Граф Рилски е един от често използваните псевдоними от монархът – изгнанник. След военния колеж се завръща в Испания и започва да се занимава с бизнес в няколко международни компании. Поддържа Царска канцелария в Мадрид, която управлява взаимоотношенията му с българската емиграция и европейските монархически дворове.

През 1962г. Цар Симеон II се жени за Маргарита Гомес-Асебо-и-Сехела, дъщеря на маркиз, роднина на испанското кралско семейство.

След падането на комунистическия режим в България, Цар Симеон II има няколко обществени прояви, но се завръща в родината си чак през 1996г. Посрещнат е с небивал възторг от привържениците на антикомунистическата опозиция. Стотици хиляди хора с цветя, знамена и плакати с лика на царя като дете блокират София – трябват няколко часа, за да може кортежът му да се придвижи от летището до центъра на града, където е приет от кмета. Въпреки всенародния ентусиазъм, Симеон се въздържа от политическа позиция и не подкрепя дясната опозиция. По-късно правителството на Иван Костов връща на Симеон голяма част от имотите, принадлежали на царското семейство.

През 2001г. Симеон декларира, че се завръща трайно в България. Той основава политическа партия, носеща неговото име, която печели абсолютно мнозинство в 39-тото Народно събрание. Симеон II e избран за министър-председател на Република България, за което полага клетва пред републиканската конституция от 1990г. под името Симеон Сакскобургготски.

По време на неговото управление (пълен мандат 2001-2005г.) правителството запазва проевропейския курс, започнат от предшественика му Иван Костов. През 2004г. България става член на НАТО, а на следващата година подписва договор за предстоящо присъединяване към Европейския съюз. Въпреки това част от първоначалните привърженици на Симеон са разочаровани от него. Основните критики са няколко: За много хора, актът на заклеване пред републиканската конституция представлява признаване на референдумът от 1946г. и отказ от Търновската конституция, което е де-факто абдикация от престола. Симеон е критикуван и за това, че при завръщането си и в последствие при управлението си се свързва с кръгове от комунистическите тайни служби и бившата комунистически елит, отговорни за убийството на чичо му и репресиите над привържениците на монархията. В края на 90-те години Симеон продава на аукцион колекцията от ордени на Цар Фердинанд - тя става единствената българска владетелска колекция, която не се намира в Националния военноисторически музей. Негови опоненти оспорват и редица имоти, за които се твърдят, че Симеон е възстановил неправомерно.

Симеон II  е единствения европейски монарх в историята, който се завръща в страната си при републиканско управление, печели демократични избори и като лидер на партия става републикански министър-председател. Въпреки някои спорове, той никога не е подписвал декларация за абдикация, което го превръща в единствени жив аристократ, носещ титлата цар. В подкрепа на тази теза е полученият през 2004г. орден „Златното руно” – най-вискокото християнско отличие, което представлява признание от страна на европейската аристокрция.

 

От бракът на Цар Симеон II и царица Маргарита се раждат 5 деца. По монархическата традиция те носят титлата княз, а мъжете – и град, на който са патрони.

-         Кардам Търновски (1962), женен за Мириам Унгрия, имат синове Борис и Белтран

-         Кирил Преславски (1964), женен за Росарио Надал, имат дъщери Матилда и Олимпия и син Тасило

-         Кубрат Панагюрски (1965), женен за Карла Мария Ройо, имат трима сина: Мирко, Лукас и Тирсо

-         Константин-Асен Видински (1967), женен за Мария Гарсия де ла Расия, имат близнаци Умберто и София

-         Калина (1972), омъжена за Антонио „Китин” Муньоз Валкарсел. Те имат син Симеон-Хасан (кръстен на краля на Мароко)

 

На снимките:

1. Личен герб на княз Симеон Търновски, с елементи от хералдиката на предците му

2. Владетелски герб на Цар Симеон II и снимка от времето на царуването му в България

3. Снимка на младият цар в изгнание, заедно със Стефан Груев - син на бившия началник на дворцовата канцелария Павел Груев и автор на книгата "Корона от тръни" - биография на Цар Борис III

4. Посрещането на Симеон II в България 1996г.

5. Министър председателят Симеон Сакскобургготски

6. Владетелски герб на Симеон II като кавалер на "Златното руно" (2004)

7. Царското семейство (края на 80-те г.): зад Симеон и Маргарита са: (отляво)Кирил, Калина, Константин, Кардам, Кубрат

 

Дворът при  Цар Симеон II (1943-1946)

Царски дом:

Царицата-майка Йоанна 

Княгиня Мария Луиза

Княз Кирил Преславски - принц-регент

Княгиня Евдокия

Свита:

Полк. Христо Бърдаров – адютант и инспектор на дворците

Ген. Рафаил Жечев - генерал-адютант, наставник по военното образование
Генерал Христо Мархолев – адютант

г-ца Дейкова - възпитетелка

отец Сунгарски - дух. наставник

Димитър Андонов - камериер

подполк. Малчев
ген Ганчо Манчев

Антон Разсуканов- интендант на дворците

Марко Рясков – шеф на наставничеството на Симеон II и настойник на управлението на имотното състояние на малолетния цар.

проф. Михаил Арнаудов – наставник на Симеон II по общото и гражданско образование виж и ТУК

епископ Филарет – наставник на Симеон II по религиозното образование

Славчо Стаменов– представител на интендантството (1946)

Ефтим Хараламбиев – секретар на Интендантството на цивилната листа. (1946)

Христо Атанасов – директор на двореца Врана (1944)

Петър Ценов Мелчовски– управител на двореца Кричим (1946)

Н. Мумджиев– управител на двореца Евксиноград (1946)

Захари Вучков – управител на двореца Царска Бистрица (1946)

 

Регенти (1943 – 1944):

Княз Кирил Преславски

Проф. Богдан Филов

Ген. Никола Михов

Регенти (1944 – 1946), наложени след преврата:

Проф. Венелин Ганев

Цвятко Бобошевски

Тодор Павлов

.

Дворцови служители:

Славчо Петров - придворен сладкар

 

 

Дворът в изгнание (1946-2001):

Елена Петрова-Чомакова

Мария Петрова - Чомакова

г-ца Стайкова

Стефан Груев

Стефан Попов - възпитател

полк. Антон Разсуканов

подполк. Малчев с госпожата си и двете си деца

Проф. Зайц (Берлин) - лейбмедик в Мадрид

Полк. Джорджо Генчев - адютант (50-те г.)

Галя Дичева - прессекретар (90-те г.)

http://pridvorni.blog.com/2127772/

 

Петте деца на българския министър-председател Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита Гомес-Асебо често са сред най-изисканите общества в света. Придружени от своите семейства, очароват с присъствието и елегантността си.

Кардам Търновски, Кирил Преславски, Кубрат Панагюрски, Константин-Асен Видински и Калина Сакскоббург и Асебо бяха включени по лична покана на крал Мохамед VI в делегацията на испанския крал Хуан Карлос, който заедно с кралица София бе на тридневно официално посещение в Мароко. Децата на българския премиер и техните съпруги бяха сред официалните гости на кралската вечеря на 17 януари в двореца „Дженан Кебир“ в древната мароканска столица Маракеш. С краля на Мароко те се познават от деца, тъй като Симеон Сакскобургготски, носещ титлата цар, бе близък приятел с предишния марокански монарх Хасан II (починал през 1999 г.) още от времето, когато живееше в изгнание в Мадрид. Приятелството се задълбочава и след като принц Мулай Рашид, брат на Мохамед VI, става кум на Константин-Асен Видински и Мария Гарсия де ла Расиля. Съпругът на Калина Китин Муньос е роден в Мароко, а днес е и почетен консул на страната в Испания.

Българският министър-председател е сред най-близките на испанското кралско семейство, но пропусна сватбата на престолонаследника през май миналата година заради официалните си задължения и планираното посещение в Украйна. Но всички негови деца бяха сред почетните гости. Дори повече – принц Фелипе е кум на сина му Кирил, а другият му син Константин-Асен стана свидетел на бракосъчетанието на принца.

На 22 май 2004 г., когато 31-годишната телевизионна журналистка Летисия Ортис Рокасолано каза „Да“ на 36-годишния престолонаследник на испанския трон Фелипе де Бурбон и Гресия на пищна церемония в мадридската катедрала „Алмудена“, в Мадрид се стече половината свят, за да види сватбата на века. На венчавката присъстваха над 1600 гости, титулувани персони, известни личности, близки на кралската фамилия. Церемонията започна в 11,15 ч. и продължи час и половина.

Кралската сватба бе първата в Мадрид от 1906 г., когато Алфонсо ІІІ се ожени за принцеса Виктория Еухения.

Княз Кардам Търновски и Мириам Умбрия

Кубрат Панагюрски и Карла Ройо-Вилянова

Кирил Преславски и Росарио Надал

 

Константин-Асен Видински и Мария Гарсия де ла Расиля

Княгиня Калина и Китин Муньос

http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/511/47/


http://stanimer.blog.com/1494452/

Да благодарим на двама американци създали преди време Гугъл и да стискаме палци за престолонаследника.

Колко се радвам, че отдавна не влизам в блог.бг. Явно продължава да оглупява и оглупява. Възхвала на монархията и едноуправлението - поредната идиотщина. Това ще ми държи за дълго да не влизам пак тук. Благодаря!

I zaedno provaliha Balgaria v Evropeiskiat Saüz i napraviha naroda ni nai bedniat.

Доста добре уредени държави като Великобритания, Дания,Норвегия,Швеция, Белгия, Испания и т.н. са монархии и народите им живеят много по-добре от републиканска България.Аз определено не мога да кажа, че тези народи са глупави, защото не искат държавите им да бъдат републики.Мога да дам пример за републики като Либия,Куба, Северна Корея, Русия които дефакто са монархии и аз определено не искам да живея в такива държави.Пък били и те републики на хартия.

Получих диабет!

Малко съмишленици ще намерите! Съвременните българи боравят с клишета, възприетите от управленческата комунистическа демагогия. Не се разрешаваше да се мисли самостоятелно, да се ползват от мнения на очевидци, да разполагат с достъп до оригинални исторически източници. Повтарят се папагалски, без всякакво осмисляне, наложените удобни на партийната върхушка марксистко-ленински "истини", за да се създаде и клонира нов тип рая, която уж под сянката на интернационалността, загубила националната си идентичност, бъде превърната в удобна аморфна маса. Така се повтаря старозаветната картина на един народ:
"Сине човешки, ти живееш сред дом на бунтовници, които имат очи, за да виждат, но не виждат, които имат уши, за да чуват, но не чуват; защото са бунтовен дом." (Езекил 12:2)
Толкова повече е похвално, че в подобна атмосфера и историческо невежество сте споделили мнението си!