Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2011 20:58 - Звездите на Харвард - професорът по справедливост
Автор: meto76 Категория: Други   
Прочетен: 1873 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 29.03.2011 21:03


Звездите на Харвард - професорът по справедливост С цикъл от онлайн лекции за моралните дилеми висшето училище отваря аудиториите си за широката публика
  image  

Проф. Майкъл Сандел предизвиква претъпканата аудитория с поредната дилема.

 

Преди седмица представихме курсовете по позитивна психология, които надминават по интерес много от класическите дисциплини в някои от най-сериозните висши училища в Америка и Европа. Т.нар. курсове по щастие не са единствената отбивка от обичайния коловоз на академичната програма. Сред големите звезди на Харвард е и историкът Майкъл Сандел с курса "Справедливост". Близо 1000 студенти се събират в аудиторията на неговите лекции за справедливостта, равенството, демокрацията и гражданството. Тази разходка из моралните дилеми, пленила над 14 000 студенти досега, е достъпна за широката публика на сайта http://www.justiceharvard.org. В поредицата от 12 серии проф. Сандел предизвиква с трудни казуси и иска мнението ни за това кое е правилно да се направи. След това обаче ни кара да погледнем на отговорите си в светлината на нови сценарии. Резултатът е често изненадващ и в това няма нищо изненадващо - тежките морални въпроси никога не са черно-бели. Предлагаме кратко представяне на 12-те лекции, които могат да бъдат гледани в техния пълен вариант на http://www.justiceharvard.org.

---

Серия 1. Моралната страна на убийството

Ако трябва да изберете между (1) да убиете един човек, за да спасите живота на петима, и (2) да не направите нищо, макар да знаете, че петима души ще умрат пред очите ви - какво ще решите? Кой е правилният избор? С този хипотетичен сценарий започва цикълът на проф. Майкъл Сандел. След като мнозинството от студентите гласува да убие един човек, за да спаси останалите петима, Сандел дава три подобни морални лабиринта, всеки от които прави решението все по-трудно.

Във втората част на тази лекция професорът представя принципите на утилитариста Джереми Бентам чрез един знаменит процес от 19-и век за четирима корабокрушенци. След 19 дни в морето капитанът решава да убие най-слабия измежду тях - младия каютен прислужник, за да могат останалите да се нахранят с кръвта и тялото му и да оцелеят. Така дебатът израства до темата за моралната валидност на утилитаризма и неговата доктрина, че правилното решение е това, което осигурява "най-доброто за най-много хора".

 

Серия 2. Цената на живота

Днес компании и правителства често прилагат утилитаристичната логика на Джереми Бентам под името "анализ разходи-ползи". Тук професорът представя няколко съвременни случая, в които този тип анализ е използван, за да се оцени човешкият живот. Случаите показват няколко проблема на утилитаристичната логика да се търси "най-доброто за най-много хора". Винаги ли трябва да придаваме по-голяма тежест на щастието на мнозинството, ако то дори е жестоко или низко? Може ли да се сумират и сравняват всякакви стойности, като се ползва общ показател като парите?

Във втората част Сандел представя философа Джон Стюард Мил, друг основоположник на утилитаризма. Мил твърди, че търсенето на "най-доброто за най-много хора" е сравнимо със закрилата на индивидуалните права и че утилитаризмът прави разлика между по-висши и по-нисши типове удоволствие. Идеята на Мил е, че по-висшият тип удоволствие винаги е предпочитан от добре информираното мнозинство. Сандел проверява тази теория, като пуска на студентите три клипа: "Хамлет" на Шекспир, риалити шоуто "Страх" и "Семейство Симпсън".

 

Серия 3. Свободни да избират

Проф. Сандел представя либертарианската идея за индивидуалните права, според която в обществото трябва да има минимум държава. Либертарианците твърдят, че правителството не бива да има власт да въвежда в сила закони, които 1) защитават хората от самите тях, като например законите за задължително ползване на предпазни колани в автомобилите; 2) налагат моралните норми на определени хора върху цялото общество; 3) разпределят капитали от богатите към бедните. Сандел обяснява либертарианската идея, че преразпределящото облагане с данъци е сродно на принудителния труд, с примери от кариерата на някои съвременни милиардери.

Във втората част става дума за либертарианеца Робърт Нозик, според когото облагането с данъци на богатите с цел плащане на дом, здравни грижи и образование на бедните е форма на принуда. Тук дебатът се върти около въпросите: нямат ли нужда повечето бедни хора от социални услуги, за да оцелеят; в общество с прогресивно облагане не си ли длъжен да плащаш данъците си; повечето богати хора не са ли богати само благодарение на късмета или на семейното наследство?

 

Серия 4. Тази земя е моя земя

Философът Джон Лок смята, че отделните индивиди имат някои фундаментални права, които никое правителство не може да им отнеме. Тези права - на живот, свобода и собственост - са ни дадени по "закона на природата", преди да са съществували всякакви правителства и закони. Според Лок ние нито можем да се откажем от своите естествени права, нито да ги отнемем от някого. Тук Сандел повдига въпроса: какво става с нашите изначални права, щом влезем в обществото и се съгласим да следваме система от правила?

Ако всички имаме тези незаличими права на живот, свобода, собственост, как е възможно правителството да ни налага данъчни закони, приети просто от представителите на едно мнозинство? Не означава ли това отнемане на собствеността на някои хора без тяхното съгласие? Отговорът на Лок е, че ние даваме своето "мълчаливо съгласие" да се подчиняваме на данъчните закони на мнозинството, когато избираме да живеем в общество. Следователно данъците са законни и съвместими с индивидуалните права, стига те да важат за всички и да не отделят произволно никого от останалите.

 

Серия 5. Войници под наем

По време на Гражданската война в САЩ мобилизираните на фронта мъже имали право да откупят повинността си, като наемат заместници и ги пратят на война вместо себе си. Проф. Сандел пита студентите дали смятат това за правилно. Повечето са против, тъй като според тях е нечестно да се позволява на богатите да се отърват от служба и да не рискуват живота си, като платят на по-непривилегированите да се сражават на тяхно място. Това води до дебат за войната и военната повинност. Например днешните наемни армии подлежат ли на същите аргументи против? Трябва ли военната служба да бъде водена от пазара на труда или от военна повинност? Каква е ролята на патриотизма, какви са задълженията на гражданите? Човек длъжен ли е да служи на родината си? Може ли този дълг да бъде обяснен от гледна точка на утилитаризма и на либертарианството?

Във втората част проф. Сандел изследва принципите на свободния пазар в светлината на съвременните спорове за репродуктивните права. Тук дебатът започва от бизнеса с донорството на яйцеклетки и сперматозоиди. Следва случаят "Бебето М." - известен процес от средата на 80-те, който повдига трудния въпрос кой може да притежава едно бебе. През 1985 г. жена на име Мери Бет Уайтхед подписва договор с двойка от Ню Джърси, с който се съгласява да бъде сурогатна майка срещу 10 000 долара. След раждането обаче Мери Бет решава да задържи детето и случаят стига до съдебната зала. Дискусията се поражда около естеството на информираното съгласие, моралните страни на продажбата на човешки живот, значението на майчините права.

 

Серия 6. Внимавай в мотивите

Време е за Имануел Кант, труден, но влиятелен философ. Кант отхвърля утилитаризма. Според него всеки от нас има фундаментални задължения и права, които са с предимство пред максимализирането на ползите. Кант отхвърля идеята, че моралът е въпрос на пресмятане на последствията. Когато постъпката ни произтича от някакъв дълг - правим нещо, само защото то е единственото правилно, тя има истинска морална стойност. Кант дава пример с продавач, който решава да не излъже купувача в рестото, само защото бизнесът му ще пострада, ако другите купувачи открият това. Според Кант постъпката на този продавач няма морална стойност, защото той взема правилното решение, но по грешна причина.

Имануел Кант казва, че моралната стойност на постъпките ни идва от способността да се издигнем над личния интерес. Във втората част на лекцията, проф. Сандел разказва истинската история на едно 13-годишно момче, което печели състезание по правопис, но после признава пред журито, че е объркало последната дума. С този и други примери, професорът разяснява теста на Кант за оценяване на една постъпка като морална: трябва да се идентифицира принципът в нея и да се провери дали той може да се превърне в универсален закон, който да следва всяко друго човешко същество.

---

Следващите 6 серии - в следващия брой на приложение "Просвета".

Публикуването на текстове от електронното издание и съответните форуми е разрешено само след писмено съгласие от редакцията.


http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=8819§ionid=5&id=0001401










Гласувай:
2
0



1. meto76 - http://www. youtube. com/watc...
29.03.2011 21:05
http://www.youtube.com/watch?v=kBdfcR-8hEY&feature=BF&list=SP30C13C91CFFEFEA6&index=1

Тук са 12 лекции от този лектор!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13026704
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9759
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728