В какво се забърках! На светло, отбивката южно от Фрайбург вече беше приветлива и уютна.

Вчера беше като сън, с милион кръгови, хиляда пътя и стотина заспали селца между Безансон и Париж. Само трябваше да излезе „фадър Макензи“ от тъмната катедрала в Кламеси, където спрях за час,че душата ми заспиваше.

-Тръгна ли?! -стряска ме Данко – И зареди сега, че нафтата е евтина сутрин! И ми снимай колонката, като заредиш и ми я пращай на вайбъра. Чакай, я ми пусни камера, как си стегнал товара, че голяма глоба...

79379 – Мюлхайм -гледам педеефа от Бгмдрайвър, който ми е пратил.

Няма грешка!

-Видя ли?! - „почуква“ вайбъра, разтоварваш в Мълхаус и пак там товариш, после виж хубаво.

-Мюлхайм! - отговарям на Данко

-Гледай хубаво, хайде! - отговаря

Тръгвам тревожен? Ще се справя ли. Трети ден в казармата!

-Поемете на югоизток! - „казва“ ми енергично , Дария от навигацията.

Боже, Мюлхайм не е ли на северозапад!? Да не съм объркал?!

„Даймлер§Диц - вие стигнахте местоназначението си- „доволна“ е Дария!

Само че, това по-скоро е семеен хотел, а не логистика. Паркирах неугледния бус до едно порше. Не приличам на това място!

„Даймлер§Диц“ лъщеше хромиран надпис. Даймлер§Диц, доволно пишеше на педеефа! Оф!

Хай! Даймлер§Диц? - питам недоверчиво, момичето в остъклената рецепция

Хало! Даймлер§Диц! - усмихва ми се жената – красива като от корица, достолепна като принцеса и жизнена като рехабилитаторка!

Аз трябва да разтоваря тук, и трябва да взема товар! - казвам окопитен.

-Тук може да вземете само мен! -смее се момичето.

Ами аз, да разтоваря, че да се освободи място!?

-Ние с Вас си говорим ето тук! - бележи с химикал момичето върху един проспект като на Албена. –Къде е Вашето ЕлКаВе?

Ей там! - соча с палец зад мен. Не знаех, че е ЕлКаВе!?

–Значи, от „ей там“, излизате на Бадщтрасе, и когато свърши фабриката, портала е от другата страна, чертае момичето и се смее искрено.

Име, номер на автомобила и подпис тук! - подава ми бланка тя.

А печат! - бъркам се аз.

Щемпел! На мен не ми трябва! Ако на Вас?

Къде спрях?! - извинявам се от далеч на един симпатяга, който бърза към мен.

–Спрял си добре! Там ще те разтоваря! - скача в мотокара момчето.

А реката в която свършваше рампата си течеше!- пееше Стинг от радиото