Събуждащ се. На 15, на 20, на 30, на 50 или 80 години. Няма значение. В просъница започваш да си задаваш въпроси, които сякаш не са те вълнували особено досега. Първо е било "да порастна", после - "да постигна", накрая - "да оставя" ... Все е имало за кого и за какво да се грижиш, все е имало с какво да се занимаваш, само и само да не си задаваш въпросите: "Кой съм аз?", "Откъде идвам?", "Накъде отивам?". Защото в съня ти се натрапваше тази идея, че за тях няма отговор. И ако няма отговор - защо тогава да си губиш времето с тях, вместо да растеш, да постигаш, да оставиш следа...

Може би си прекарал живота си досега като ученик, или като домакиня, работник, държавен служител, управител на фирма, крупен инвеститор. Където и да си прекарал живота си досега, винаги те е вълнувала идеята как с минимум усилия, да постигнеш по-голям резултат. Разликата е в това кой какви усилия иска да минимизира. Един решава, че е много полезно да слушаш учителя в час, защото така не учиш в къщи и имаш време за видео игри, друг решава как да препише на класното, защото нито е слушал, нито е учил, домакинята решава как да прекрои бюджета, че да нахрани всички у дома, работникът, служителят, управителят гледат да направят нещата рационално, за да имат сила и ресурс за утре, инвеститорът със сигурност търси висока възвръщаемост срещу минимален риск...

За да постъпваш рационално, разумно, трябва една оценка на ситуацията, на материалите, на ресурсите... Повечето пъти това се случва автоматично: кое колко струва в магазина, на какъв компромис с качеството си готов да отидеш, за да намалиш разхода и т.н... Оценката става автоматична, след като сия правил нарочно много пъти. Но първият път не е било толкова просто. Майка ти те праща до аптеката за пакет лигнин, тази дума ти е толкова чужда, че си я повтаряш по целия път, но накрая се връщаш с пакет марля... Първия път не е лесно... 

И сега нека за първи път да оценим ресурса вложен в нас. Ако досега си си мислил, че не струваш и пет пари, ако някой - родителят ти, учителят ти, работодателят ти, началникът ти - са внушили в теб идеята, че не струваш и пет пари, нека да видим колко струваш...

Нека оценим масата ти в покой. Масата на тялото, която ще има то за кратко, дори когато го напуснеш. Например ако си 50 кг или 80 или 100кг - колко енергия е необходимо, за да бъдеш събран - органи, клетки, молекули, атоми... Има проверена формула:

E=mc²

И в тази формула тежестта не е в масата. Да, за един 100 килограмов човек ще е нужно два пъти повече енергия, за да бъде събран, отколкото за един 50 килограмов. Но тежестта е в коефициента "c" и то на квадрат. 

скоростта на светлината е 299 792 458 m/s ~ 3 х10⁸
а скоростта на светлината на квадрат е ~ 90 000 000 000 000 000 m²/s²
от тук енергията за събирането на тялото на 50 кг човек е ~ 4,5 х 10¹⁸ джаула (J)
за 100 кг човек е два пъти повече ...

Това е порядъка на енергията за скромния ти труп. Ако само толкова е вложено в тебе, ти никога няма да мръднеш. Няма да отвориш очи, няма да протегнеш ръце, няма да прекрачиш и една крачка. В теб е заключено това и много повече...

Следващият път, когато някой ти казва или внушава, че не струваш пет пари - имай предвид това. А когато се самозабравяш колко си важен - се попитай дали си струваш инвестицията. Какво толкова ценно си направил, за да оправдаеш такава инвестиция.

Както казва Наполеон Хил в неговата книга "Най-странната тайна на света" - всичко ценно, което имаме, ни е дадено безплатно. Не си направил нищо, за да спечелиш тези 10¹⁸ джаула. И с най-умната технология никога не би могъл да произведеш толкова енергия  за целия си живот. Да не говорим за страничните аксесоари като земя, слънце, луна, планети, които по невидими нишки запускат и поддържат живота ти. Да сметнем ли техните маси на покой? Няма нужда - дали 10¹⁸ джаула или 10¹¹⁸ джаула - все едно, безкрайно много е...

Скоро ми попадна една история, за дете, чието куче остаряло и го приспали. Та някой се опитал да утеши детето с думите: "Кучетата не са направени да живеят колкото хората". А то отговорило: "Да, защото хората идват на тази земя, за да се научат да обичат. Кучетата това го знаят, затова и не им е нужно да живеят толкова дълго, колкото нас".

Е, на ясно ли си как можеш да оправдаеш инвестицията си?