Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2016 21:33 - Обсадата на Плевен през Руско-турската война (1877 – 1878)
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 11640 Коментари: 12 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Oбсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия. Руската победа на 10 декември1877 г. има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България.

 

На 15/27 юни 1877 г. Действащата Руска армия на Балканския полуостров извършва десант през река Дунав в района на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с достатъчно сили в района, турското командване заповядва Осман паша, командир на Армейски корпус, веднага да се насочи и укрепи в Никопол. По пътя му към Никопол, към армията му се присъединяват някои гарнизони и така тя нараства до 13 000 души. На 4/16 юли обаче Западния руски отряд превзема Никопол и по този начин принуждава Осман паша да промени посоката си на движение към Плевен. На 6/18 юли турските войски нощуват в Долна Митрополия, а но 7/19 юли вече са заели удобни позиции около Плевен. В същия ден, но само броени часове по-късно пристигат и първите руски войски.

 

 

Ход на военните действия

 

Първа атакаimage

 

 

 

 

 

 

 

 


 

Осман паша

 

Веднага след падането на Никопол, руското командване нарежда на генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер, командир на 5-а Пехотна дивизия от 19-и Армейски корпус, да заеме колкото се може по-бързо Плевен. Руската армия обаче се забавя, тъй като има нужда от попълването на запасите и от превързването на ранените. Така русите пристигат пред Плевен едва на 7/19 юли и започва да обстрелват турските позиции без да предприемат атака. На 8/20 юли сутринта атакуват с 3 Пехотни полка, Кавказката Казашка бригада и 46 оръдия. Поради лошото разузнаване, едва 8 600 руси атакуват около 15 000 турци, при това заели удобни защитни позиции. Генерал Шилдер-Шулднер успява да отблъсне турските части от някои външни укрепления, но Осман паша изпраща подкрепления, предприема поредица контраатаки и така си възвръща изгубените позиции. Така първата атака на Плевен струва на русите 75 офицери и 2326 войници убити и ранени. Турските загуби са изчислени на около 2 000 убити и ранени. Основна причина за неуспеха на тази първа атака се смята лошото разузнаване, грешните карти на района, объркването на българските водачи в руската войска, храбростта на турските войници, както и военния гений на Осман паша. Освен това русите се забавят при тръгването си от Никопол и така позволяват на Осман паша да се укрепи пръв в Плевен. Веднага след прекратяването на боя Осман паша заповядва окопаването на армията.

 

Втора атака

 

 

 

 

 

 

 

 

image

 

«Боят при Плевен на 27 август 1877 година», худ.

Николай Дмитриев-Оренбургски, 1883

През следващите дни и двете страни получават силни подкрепления. Руските части са усилени с нови 26 000 души и така нарастват до 35 000. Генерал-лейтенант Николай Криденер вече разполага с 36 батальона, 32 ескадрона и 184 оръдия. Силите на Осман паша нарастват до 22 000 души или 33 табора, 7 ескадрона и 58 оръдия като формират Западната турска армия. Видно е че русите нямат голямо числено превъзходство в жива сила, но имат тройното превъзходство в артилерията. То обаче се оказва напълно ненужно, понеже Осман паша вече е изградил множество землени защитни съоръжения. Като допълнение - руското командване се страхува да изпраща оръдията на първата бойна линия, поради което те са неефективни, а руските пехотинци са разстрелвани от упор от добре прикритите турски войски. В допълнение - ген.Криденер не вярва в успеха на предстоящата атака - той изчислява погрешно противниковите сили на 50-60 000 души, при това на защитни позиции. Така на 18/30 юли руското главно командване нарежда на генерал-лейтенант Николай Криденер да атакува Плевен. Водят се тежки боеве при Сулуклийския дол, Гривишките редути и Зелените хълмове. До края на деня турците отблъскват всички атаки и си връщат изгубените позиции. Втората атака на Плевен е истинска катастрофа за русите. Загубите са изчислени на 168 офицери и 7167 войници убити и ранени. Турските загуби са едва 1200 убити и ранени.

 

Битка при Пелишат–Згалево

На 19/31 август деветнадесет османски табура излизат от Плевен и атакуват руските части в района с.Пелишат - с.Згалево. След ожесточени боеве за редута при с.Згалево, който няколко пъти преминава от ръце в ръце, турците са изтласкани обратно в Плевен. Руските загуби възлизат на 1000 убити и ранени, а турските - 1350 убити и ранени. Атаката е планирана да съвпадне с рамазана, а евентуалната победа да бъде в чест на мюсюлманите. Голяма част от турските войници в този бой са пияни, въпреки забраната по време на празника.

 

Трета атака


Третата атака на Плевен е проведена от руските войски между 26 август/7 септември и 1/13 септември 1877г. Участие вземат 75 500 войници (от тях 23 000 румънци), поддържани от 8600 кавалеристи и 424 оръдия (командир генерал-лейтенант Павел Зотов). Осигурено е трикратно превъзходство на силите. Осман паша увеличава войските си на 29 400 души, 1500 саби и 70 оръдия.
Третата атаката е предшествана от
превземането на Ловеч на 22 август/3 септември от Сборен Руски отряд с командир генерал-майор
Александър Имеретински. Същия ден Осман паша с 12 табура, конница и 3 батареи излиза от Плевен, за да подпомогне Ловешкия отряд. Движението му е открито и е обстрелван от русите. Осведомен за превземането на Ловеч, се завръща в Плевен.

 

 

 

 

 

 

 

 

image

 

«Артилерийски бой при Плевен. Батарея от обсадни оръдия на Великокняжеската височина», худ.

Николай Дмитриев-Оренбургски, 1880

На 26 август/7 септември започва усилна артилерийската подготовка за предстоящата атака и продължава до 10 септември. Решителният щурм е предвиден за 30август/11 септември, когато е именния ден на царя. Руските генерали са смятали да дадат като подарък за царя падането на Плевен. Лично пристига цар Александър II, румънския крал Карл и Великия княз Николай Николаевич. Започват ожесточени боеве при „Гривишките редути“, височините при с. Радишево, „Зелените хълмове“, редутите „Кованлък“ и „Иса ага“. На 1/13 септември атаките по всички сектори са прекратени. Руските загуби в убити или ранени са 2 генерали, 295 офицери и 12471 войници. Румънците дават около 3000 убити и ранени, а турските загуби са едва 3000 убити и ранени. Поражението оказва изключително силен негативен ефект върху руското командване. Някои руски генерали, като Павел Зотов например, дотолкова са изплашени, че заповядват да се разглоби цялата артилерия и да се започне изтегляне към първоначалните позиции на левия бряг на Дунав.

 

 

Боеве при Гривишките редути

След неуспеха на третата атака срещу Плевен, Осман паша атакува заетия от румънски части Гривишки редут № 1 / Канлътабия. Боевете продължават три дена. Атаката е отбита с помощта на руски части. На 6/18 септември румънски части атакуват съседния Гривишки редут № 2 / Баштабия. Атаката е отбита. Втори път е проведена на 7/19 октомври, без успех. Румънските загуби са 929 убити и ранени. Турските загуби са неизвестни.

 

 

Развитие на турската укрепителна система при Плевен

Турската отбранителна система при гр.Плевен преминава през няколко етапа, които са продиктувани от действията на руските войски.

  • Преди първата атака - когато пристига с армията си Осман паша, няма време и възможност за изграждане на земни укрепления и не разполага с такива. Разбрал за падането на Никопол и за придвижването на русите към Плевен, пашата бърза да заеме пръв града, като ги изпреварва с няколко часа. Десет дни по-рано пристигналият Атуф паша е изградил няколко еполементи за оръдия и окопи за пехота по билото на Янък баир и зад с.Гривица.
  • След първата атака - Осман паша знае, че ще последва втора атака от същата посока и се подготвя трескаво за нея. Увеличава значително войските си и изгражда множество табии главно на север и изток от Плевен. На юг е построена само табията Исса ага.
  • След втората атака - Ловеч е превзет от русите и Осман паша знае, че може да бъде атакуван успешно от юг. Изгражда в тази посока няколко укрепления. На изток от града също са построени нови, а някои съществуващи са подобрени.
  • След третата атака - става ясно, че слабото място в отбраната е от юг, където генерал Скобелев успешно се вклинява с войските си. За целта там са изградени нови три укрепления.
  •  Схема на табиите при Плевен от 1877г.

След падането на Горни Дъбник и Телиш - Осман паша разбира, че вече е напълно обкръжен и започва изграждането на няколко укрепления и на запад от Плевен.

 

 

 

Блокада на Плевен - действия на руската армия

 

 

 

 

 

 

 

 

image

 

Генерал от инженерните войски

 

 

Едуард Тотлебен

 

Блокада на Плевен

Възелът на войната се затяга след третия неуспешен щурм. По всичко изглежда, че от изхода на битката при Плевен зависи до голяма степен и изходът на цялата война. За справяне със ситуацията е извикан героят от Севастопол - генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен. Още с пристигането си той заявява "...четвърти щурм на Плевен няма да има". Решено е Плевен да бъде напълно блокиран. За да бъде осъществена блокадата са мобилизирани и насочени към Плевен нови гренадирски и гвардейски полкове. Когато те пристигат през октомври, руското командване се насочва към прекъсване на османските снабдителни линии, водещи до Плевен. С превземането на с. Горни Дъбник, Телиш и Враца се слага край на снабдяването на армията на Осман паша. За да попречи на изхранването на турската армия, Тотлебен построява бент на малката река Тученица, по чието поречие е имало 24 воденици - караджейки. С внезапно взривяване на бента, огромни водни маси помитат по пътя си всички воденици и складираните храни за обсадения гарнизон.
Генерал Тотлебен разделя блокадната линия на шест участъка:


Тотлебен лично обхожда всички руски позиции и издава заповеди за реорганизация на обсадата - на места руските позиции са изнесени по-напред към турските, изграждат се нови окопи, люнети и редути.
Заради обсадата Западният Руски отряд достига до 122 000 войници и 28 обсадни оръдия. Руското командване вярно оценява 6-ти участък като най-вероятен за опит за пробив. Простира се между селата Биволаре и Търнене. Тук са разположени около 30 000 души пехота, 2 000 конница и 136 оръдия. Вероятните направления за пробив в този района са три:

  • Първото е по посока на шосето за София. Охранява се от 2-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 5-ти Киевски, 6-ти Таврически, 7-ми Самогидски и 8-ми Московски пехотен полк.
  • Второто направление е по посока на пътя с. Горна Митрополия-Видин. Охранява се от 3-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 9-ти Сибирски, 10-ти Малоросийски, 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански пехотен полк.
  • Третото направление е в посока с. Биволаре-Никопол. Охранява се от 1-ва Бригада на 5-а Пехотна дивизия (18-ти Вологодски и 17-ти Архангелгородски полк) и 4-а Румънска дивизия.

 

 

Блокада на Плевен - действия на турската армия

Към началото на ноември 1877г. Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници, 72 оръдия и изгражда инженерно-отбранителна линия на разстояние 20 – 25км. Отбраната разделя на пет участъка: 1-ви с командир Адил паша, 2-ри - Атуф паша, 3-ти и 4-ти - Тахир бей и 5-ти - Сюлейман бей. След превземането на Горни Дъбник и Телиш от русите, той прибира в Плевен гарнизона си от Долни Дъбник. С това е прекъсната и последната му връзка с централното командване и снабдяването му с храна и боеприпаси. На 30 октомври/11 ноември отклонява руското предложение за капитулация.Надеждата на турското командване е армията на Сюлейман паша да удари в гръб руските войски и след като се съедини с тази на Осман паша да ги изтика северно от Дунав. С тази цел на 22 ноември/4 декември Централната османска армия с командир Сюлейман паша преминава Стара планина, превзема Елена, но не успява да отклони руските части от блокадата на Плевен. Понася много загуби и прекратява движението си към Плевен.

По думите на един турски офицер положението на турският гарнизон в Плевен става изключително критично с всеки изминал ден. С намаляването на хранителните припаси намаляват и дажбите. От 10/22 ноември започват да раздават по 1/3 от предишната дажба хляб и като допълнение дават по един кочан царевица. Липсват каквито и да са дърва за огрев и турците използват корени на лози и бурени за да се сгреят или стоплят храната си. Остро се чувства липсата на захар, кафе и най-вече на тютюн, който се заменя с лозови листа. Пълната липса на спиртни напитки и малките дажби месо правят войниците още по-чувствителни към студа. По-късно когато напълно спират дажбите с месо е забранено клането на коне и друг впрегатен добитък. Липсва храна и за животните. Тяхното жално мучене и цвилене прилича на човешко страдание. Липсват марли за ранените и се режат ризи за превръзки. Макар да се чувства нужда за всякакъв вид облекло ленените превръзки се пазят като скъпоценност. Няма никакъв сапун и се ползва хума. Поради липсата на кибрит, се пукат патрони за да се запали огън. От глад в околностите на Плевен умират дори кучетата. Появяват се и вълци. Турците стрелят по гарги и врани, които се ценят като деликатес. Плевен се е превърнал в просторен гроб, в който загива сред ужас и лишения една 40-хилядна армия.

 

[1]

Останал без провизии Осман е принуден или да се предаде или да направи един последен отчаян опит за пробив на обсадата.

 

 

Опитът за пробив

Карта от 10 декември 1877г. на пробива на Осман паша при Долна Митрополия

Още през нощта на 28 ноември/10 декември Осман паша започва да прехвърляне на войските си на левия бряг на река Вит. Предвидено е позициите при с. Опанец - Търнене да прикриват пробива по фланговете. Осман паша разпределя войските си в четири бригади или около 25-хиляди души и 5-хиляди в резерв. Поради гъстата мъгла, образувала се по поречието на река Вит, самото прехвърляне на турците през река Вит остава незабелязано. Казашки патрул от 9 хусарски Киевски полк успява още през нощта да открие движението при моста на река Вит. Към 12 часа през нощта началникът на първи отбранителен участък - генерал Александру Чернат се убеждава в тревожния сигнал. Известени са генерал-лейтенант Владимир Свечин и генерал-майор Михаил Данилов.

Командирът на 9-ти Сибирски полк полковник Василий Карлович Водар също чува шума от движещите се по шосето от Плевен турски войски. Към 4 часа сутринта генерал-лейтенант Ганецки получава от генерал-майор Скобелев телеграма, с която му се докладва, че турците са изоставили „Къшинския редут“ и се придвижват към моста на Вит. Поради мъглата русите не виждат преминаването на турските табори през река Вит, но решават в 7 часа да дадат в тази посока няколко пробни оръдейни изстрела от оръдията на 2-ра батарея. Турците решават, че са разкрити и също откриват огън по руските позиции. Веднага е изстреляна сигнална ракета за тревога. Забиват барабаните в тила. На предна позиция дежурни са 5 Московски гренадирски полк, 9-ти Сибирски гренадирски полк и 7 роти на 17 Архангелогородски полк. Турските укрепления при с. Опанец и при моста над река Вит откриват яростен огън по целия ред на руските позиции. Руските оръдия също откриват огън по настъпващите табори.

Турците развиват на




Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. didanov - Турците развиват настъплението си ...
22.11.2016 01:09
Турците развиват настъплението си в посока с. Долна Митрополия към центъра на 9-ти Сибирски гренадирски полк. Те развяват огромно зелено знаме, символ на пророка, което означава, че няма да отстъпят. За прикритие използват впрегатни животни, но скоро са или убити или се разбягват от оръдейната стрелба. Първоначално турското настъпление е добре организирано. Отпред върви гъста верига от стрелци, зад тях втора верига и отзад поддръжка и резерви. Най-отзад се движи артилерията, а по фланговете има малки групи от конници. Руските стрелци изчакват турците да се приближат на 200 метра и дават над 10 залпа. 9 фунтовите им батареи буквално повалят турските вериги. Постепенно настъпващите табори се смесват толкова, че албанци с бели шапчици се бутат със сирийци, а редифите вървят до башибозука. Турските загуби в този момент са огромни, но тази нестройна маса от възбудени и високо ревещи хора продължава да върви през дъжда от куршуми. В 7 и 30 часа турците успяват да се приближат до центъра на Сибирския полк. Натискът им е убийствен - 16 табура (батальона) атакуват 1 полк, като зад тях идват нови 8 табура. Започва ръкопашен бой вътре в траншеите. 7 роти на Сибирци са отбити от траншеите си. 2-ра батарея (при укрепление №3), командвана от капитан Иванов, е превзета. По-голяма част от състава на батареята е избит, но оцелелите войници изтеглят 2 оръдия, а на останалите 6 взимат затворите. Шестте оръдия са пленени, а командирът е ранен. 3-та батарея (при укрепление №4), след като е заплашена от обкръжаване, се държи още известно време с картечен огън. Скоро и тя отстъпва, като са изтеглени 6 оръдия, а останалите 2, на които конете са убити, са изоставени.Така до 8 и 30 часа предната линия на отбраната е пробита, а руските загуби са големи- особено при 2-ра батарея, 5 рота и стрелковите роти. Ранени почти няма. Който падне, е бил убиван от турците с щикове и приклади. От някои роти остават в строя едва към 15-тина души, а почти целият им офицерски състав е убит. Оцелелите сибирци се оттеглят към втората отбранителна линия между „Копана могила“, „Левия люнет“ и Астраханския редут.
«Последният бой при Плевен, 10 декември 1877 година», худ. Николай Дмитриев-Оренбургски, (1889)

Едва в 8 и 30 часа от към с.Горна Митрополия е изпратен на помощ 10-ти Малоросийски пехотен полк. Трите му батальона се разделят по направления към Копана могила, Ляв люнет и Астрахански редут. Малоросийци, с цената на огромни човешки загуби и атака "на нож", успяват да задържат настъплението на турците и дори да ги върнат назад. Осман паша усеща колебанието на своите табори и насочва в участъка държаните до момента в резерв 8 нови табура. Така до 9 часа турците завладяват и Левият люнет, а втората отбранителна линия е пробита. Турското настъпление се врязва като клин в руската отбрана, но така попада под кръстосан огън. Остатъците от Сибирския и Малоросийския полк поддържани от оръдията пред Копана могила 1 час водят престрелка с турските войски. Най-близката помощ е конницата на Лашкарев в Долна Митрополия, но тя бездейства по заповед на генерал Ганецки. Руското командване не бърза да изпрати помощ и изчаква да види посоката на основния турски удар. Когато Ганецки се убеждава, че турците атакуват с основните си сили направлението между Долна и Горна Митрополия, заповядва да влязат в боя полковете от общия резерв.[2]

В 10 часа откъм Горна Митрополия идват на помощ 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански полк. Те бързо се разгръщат в посока Копана могила и Левия люнет. Генерал Данилов заповядва на 18-ти Вологодски и 17 Архангелгородски полк, както и 2 батареи, стоящи в Долна Митрополия да атакуват десния турски фланг при Астраханския редут. Едновременно с това левият фланг на турците е атакуван от нови два руски полка - 7-ми Самогидски и 8-ми Московски. Свежите сили бързо отбиват турците и си възвръщат първата линия на укрепленията. Освободени са пленените руски оръдия. Гренадирите от Астраханския полк дори успяват да пленят 8 турски оръдия и голямото зелено знаме на пророка. В 11 и 30 часа турците не издържат на кръстосания руския натиск от три страни и започват бавно да се изтеглят назад на разстояние един пушечен изстрел. Когато вижда това генерал Ганецки заповядва на Данилов да изведе отново на първа линия всички оръдия и от там да организира следващата атака срещу отстъпващия враг.
Плененият Осман паша, командващ турската войска в Плевен, се представя пред негово императорско величество Александър II, худ. Николай Дмитриев-Оренбургски

Осман паша вижда отстъплението на своите и заповядва общо настъпление на целия резерв. В този решителен момент обаче турският резерв се оплита в обоза и едва три батальона са изведени на позиции, но това се оказа недостатъчно. В този момент 5-ти Киевски и 6-ти Таврически пехотен полк атакуват левия им фланг. Идват и двете стрелкови бригади на генерал-майор Скобелев. Румънски части откъм с. Опанец настъпват от север. Под напора на настъпващите руски войски и под убийствения оръдеен огън, турците се връщат към река Вит. Руските оръдия вече яростно обстрелват предмостието при Вит. Сред турците настъпва невъобразима паника-от едната страна на реката са отстъпващите войски, а от другата са резервите и обоза. Каменният мост е задръстен от бягащи турци и коли на обоза. Те са толкова много, че под напора им перилата на моста се счупват и мнозина падат във водата. Турските войници, които успяват да преминат обратно на десния бряг на Вит, се опитват да се върнат в Плевен, но са обкръжени от руски части. В този момент снаряд убива коня и ранява в крака Осман паша.

Към 14 часа виждайки безизходното положение, в което се намира, Осман паша нарежда да се развее бял флаг на моста на река Вит. Флагът на няколко пъти ту се вдига , ту се сваля, но накрая е развят. Осман паша изпраща парламентьори и иска да се предаде на този, срещу когото се е бие през този ден. Предава сабята си в знак на капитулация последователно на полковник Михаил Черкез и генерал-лейтенант Иван Ганецки. Скоро след това се появява и огромен бял флаг над непристъпните укрепления при с. Опанец.
цитирай
2. didanov - След като се предава, Осман паша и ...
22.11.2016 01:10
След като се предава, Осман паша и личният му лекар са отведени за кратко в плен в гр.Харков (днешна Украйна). Противно на очакванията, пленничество не спира военната му кариера. След завръщането си е назначен за военен министър на Османската империя (1878-1885), а в гръцко турската война от 1897г. е началник на армия[4]. Умира на 68 години през 1900г.

Още веднага на 28 ноември/ 10 декември 1877г. турската армия е обезоръжена и остава да нощува на мястото на предаването си, охранявана от руски и румънски войски. Великият княз по време на обхода на войските се натъква на грозна сцена - цялата румънска пехота се занимава с грабежи над турските войници. Влачат оръжия, сумки, шашки и пушки.[5] Руското командване се натъква на множество болни турски войници, настанени по къщите из Плевен. В близките дни умират от раните си, от глад, студ и болести около 8000 души. Останалата армия на два пъти е прехвърляна в Румъния, като по пътя умират 4500 души. Останалите са конвоирани от румънски войски от Румъния, Русия и по Черноморското крайбрежие и през Кавказката граница са предадени на Турция. Дългият им преход е наречен Поход на смъртта, от който се завръщат 25000 души.

Обсадата на Плевен задържа руско настъпление и забавя войната с пет месеца. С падането на Плевен, във войната настъпва прелом в полза на Русия. Същевременно боевете за Плевен стават поле за изява на високите морални качества на руския войник. Известна става храбрата съпротива на бойците на майор Фьодор Горталов, отбранявали редута „Кованлък“ от турците при третата атака на града. Редник Егор Жданов (от 12 Астрахански полк) в ръкопашна схватка, лично пленява огромното зелено знаме на пророка, което турците развяват при пробивът на обсадата[6].

Превземането на Плевен е решителен момент във войната. С това се освобождават значителни руски сили, които в Битката при Шейново и при София в началото на 1878г. откриват пътя към османската столица Цариград.
цитирай
3. didanov - standartnews.com
22.11.2016 01:15
тази епопея е резултат на една неясна история. Когато през юни 1877-а руските войски превземат Свищов, те се разделят на три части, като за командващ на Западния отряд е назначен генерал Криденер. На 4/16 юли 1877 г. той превзема бързо и с малко жертви силно укрепената Никополска крепост. Твърди се обаче, че е трябвало да се насочи не към Никопол, а към Плевен. Защо е станало така, съществуват различни конспиративни версии - от съзнателен саботаж от страна на генерала с немски корени в полза на турците, до шпионска намеса, подменила текста на заповедта. Най-вероятното обяснение е това, което самият Криденер дава на обвиненията срещу него след войната - че не е преценил правилно разстоянието между Никопол и Плевен и е надценил физическите възможности на войниците си. На 8/20 юли 1877 г. неговите части не успяват да изпреварят дошлата от Видин армия на Осман паша, която влиза в Плевен. Не успява и опитът му да превземе града "в движение" с уморените си войници. Така започва обсадата на града.
цитирай
4. didanov - Подвигът на майор Горталов
22.11.2016 01:21
Фоьодор Матвеевич Горталов е роден през 1839 и започва военната си служба по време на Кримската война.Участва в отбраната на Севастопол. Когато започва Руско-турската война 1877-1878 Фьодор Горталов е с чин капитан и командир на 3 рота от 68-и пехотен Владимировски полк. По време на третия щурм на Плевен капитан Горталов е включен в отряда на ген. Скобелев, който след превземането на редут №1 (Кованлък) го назначава за комендант на укреплението. В отговор Скобелев получава честната му офицерска дума , че докато е жив няма да предаде рудута на неприятеля. След като Горталов и войниците му отбили 5 турски контраатаки, на 31 август 1877 "белият генерал" изпраща съобщение до капитана да отстъпи, тъй като задържането на врага ставало вече невъзможно. Фьодор Матвеeвич обаче не можел да престъпи обещанието си и решава да остане до край в заетия редут.Последвали го доброволно около едно отделение руски войници.Всички те загиват по време на шестата турска атака ,а Фьодор Матвеевич, давайки последен отпор е издигнат на турските щикове. Той така и не успява да получи орденът "Свети Георги", заслужен за предните му сражения, в които участва и майорските пагони, след като е произведен в по-горно звание в навечерието на щурма.
цитирай
5. didanov - "Жълт дявол" се бие при Плевен
22.11.2016 01:25
http://didanov.blog/history/2015/11/05/quot-jylt-diavol-quot-se-bie-pri-pleven.1404958

цитирай
6. germantiger - ...
22.11.2016 11:29
ТОТЛЕБЕН - ГЕРМАНЕЦА, дори прусака по произход като мен.

Поздравлкения за конретиката в постие а - не я знаех и не съм се интересувал, но тук е така добре поднесена.
цитирай
7. germantiger - още веднъб благодаря
22.11.2016 13:33
Постинга се нуждае от продължение - поради ограниочението в блог.бг "свършва" без да финализира битката.

Току-що прочетох подобробно всичко и ще си архивирам конкретиката.
цитирай
8. germantiger - +
22.11.2016 15:01
Ти си знаеш, но ако постнешп текста от коментарите под постинга в един нов постинг с изображения и картини качествени и големи каквито има в интернет за тази епопея, ще стане силна втора част.

още веднъж поздрави за темата и конкретиката
цитирай
9. wasp - Поздравления за постинга
22.11.2016 22:37
Прочетох с интерес поднесената изчерпателна информация за тези съдбовни събития от нашата история.
цитирай
10. didanov - благодаря
22.11.2016 23:10
germantiger написа:
ТОТЛЕБЕН - ГЕРМАНЕЦА, дори прусака по произход като мен.

Поздравлкения за конретиката в постие а - не я знаех и не съм се интересувал, но тук е така добре поднесена.

Tot-Leben интересна фамилия между другото
Генерал Тотлебен:Роден е на 8 май 1818 г. в семейството на дребен немски аристократ в Латвия. Ориентира се към военното поприще. Учи в Санкт-Петербургското военно-инженерно училище (1835-1838). Постъпва в армията през 1840 г. и служи в Кавказ. Участва в Кавказката война (1847-1848). Назначен е през 1851 г. за началник на инженерните части на Гвардейския и Гренадирския корпус.

По време на Кримската война служи в Дунавската армия, където е помощник на генерал-адютант Карл Шилдер. Организира транспортирането на войските на генерал-адютант Михаил Горчаков през река Дунав. Изработва плановете за атака на крепостта Калафат. Възглавява обсадата на Силистра след раняването на Шилдер. През 1854-1855 г. служи в Кримската армия. Ръководи отбраната на Севастопол, където строи отбранителните фортификационни съоръжения и спасява хиляди войници и цивилни. През март 1855 г. е повишен в звание генерал-адютант.

Изучава инженерството на Франция, Белгия, Нидерландия и Германия (1856-1858). След завръщането си в Русия е назначен за директор на Инженерния департамент на Военното министерство (1859). Генерал-лейтенант от 1860 г. Заместник генерален инспектор по инженерната част (1863-1872). Генерал от инженерните войски (1871). Разработва системата на отбранителните съоръжения в западните части на Русия. Главен разпоредител на отбраната на Черноморското крайбрежие (1876).
Отличава се по време на войната. Командирован е в Дунавската руска армия поради неуспешните атаки на Плевен. Изработва план, който става ръководство за провеждането на пълна блокада на армията на Осман паша в Плевен и противодействие на системата от редути. Фактически командир на Западния отряд. На 28 ноември / 10 декември 1877 г. Осман паша се опитва да пробие блокадния пръстен, но оставя на бойното поле 6 хил. убити. Отстъпва и скоро капитулира. Тотлебен скромно забелязва: «Не аз победих Осман, а гладът». След пленяването на Западната османска армия е началник на Източния отряд.

Главнокомандващ на Действащата руска армия на Балканския полуостров от април 1878 г. до януари 1879 г. Осъществява мерки по организиране самоотбраната на българския народ.

Награждаван е с най-висшите руски ордени: Орден „Свети Георги“ II ст. и Орден „Свети Андрей Первозваний“. През 1879 г. по случай 25 г. от бомбардировката на Севастопол през Кримската война получава титлата граф и е назначен за член на Държавния съвет.

Временен генерал-губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг (1879). Генерал-губернатор на Вилно и командващ войските на Вилненския военен окръг (1880).

През 1882 г. заминава на лечение в Германия, където умира. Останките му са погребани в Братското гробище на Севастопол, при падналите защитници на града по време на Кримската война.
цитирай
11. didanov - остави, голяма мизерия е това с ограниченото блогово пространство,
22.11.2016 23:12
germantiger написа:
Постинга се нуждае от продължение - поради ограниочението в блог.бг "свършва" без да финализира битката.

Току-що прочетох подобробно всичко и ще си архивирам конкретиката.


как на никой не му светва, че блогът само може да спечели от хубави постинги с много снимкии фактология,
цитирай
12. didanov - благодаря за включването оса, радвам се, че ти е харесал
22.11.2016 23:14
wasp написа:
Прочетох с интерес поднесената изчерпателна информация за тези съдбовни събития от нашата история.

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2906138
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?