Искам те... Искам цялата да си Стон, разкъсал без свян
тъмнината... Да трепериш в ръцете ми от Желание, заради
което, ще ни отрече света... Да си Страст, бежалостно
разкървавила устните ми в безвремие... Да си толкова
непозволено Гола, че да ме боли от докосването...
Искам да си, като ненастроено пиано в ръцете ми... С
безкрайни клавиши, с които да свиря... Да си различен звук
всеки път, докато уча нотите на възбудата ти...
Искам да си, като дъждовна капка вода, сред пустинята на
устните ми... Да те имам цялата, и да те пазя толкова
ревниво в страха си да не те разплискам отвъд, че никога да
не си ми достатъчна...

Искам те...
Да си, като последна минута в предела на живота ми... Като
смъртна присъда и дихание с последна отсрочка...
Искам красотата на тялото ти, крещящо за любов... Искам да
изгоря повърхността му с всички сенки от нежност... Които
бавно ще те отведат в дълбините... А после, шумно ще те
изкачат на върха - на който се сливат земя и небе... Звезда
и трева...
Искам всеки учестен удар на сърцето ти... Искам да ми
принадлежи всяко късче въздух, което поемаш шумно, заради
мен... Искам да си моята Свобода в големият затвор на
плътта... И да плачеш от освобождението...

Искам те...
Искам да оставиш всяка извивка от тялото си, в паметта на
сетивата ми, които ще те запомнят завинаги... И ще те
повтарят... В жеста, с който ще впиваш нокти в чаршафите...
Или ще захапваш неудържимо възглавницата... А после ще
сричаш името ми, смесвайки го със своето...
Искам да се загубиш в мен и да ми забраниш да те намеря...
Да си дръзка и плаха, да си сълза и усмивка, да си огън и
вода, да си моя и чужда, едновременно...
Искам да те искам...
Искам да ме искаш...

Не бързай...
Ще те събличам бавно...
Като Сбъдване...

Това ти е дар от Бога. Пази го!