"За мен Вашингтон притежава целия чар на Париж и Рим Удивлявам се, че водим войни или имаме предразсъдъци само защото хората наричат Бог с различни имена Религията всъщност е продуктът на желанието ни да подредим хаоса на вселената". СНИМКА: ДАН КЪРТЪР

С Дан Браун, американски автор на бестселъри, разговаря МИЛЕНА ДАМЯНОВ*

С 45-годишния автор на бестселъри Дан Браун, чийто нов роман "Изгубеният символ" излезе в България буквално седмици след премиерата му в САЩ, се срещнах в Ню Йорк. На интервюто, проведено в издателство "Рандъм Хаус", бившият учител по английски беше облечен със синя оксфордска риза и карирано сако от туид, които щяха да са съвсем подходящи за залата за лекции в Ню Ингланд. Също като героя си проф. Лангдън, той е остроумен и дружелюбен и говори за тайни шифри, скрити значения и могъщи тайни.

Дан Браун призна, че са му били необходими 6 г., за да завърши "Изгубеният символ", чийто тираж вече наброява 15 млн. ( тиражът на книгата му "Шифърът на Леонардо" е 81 млн.). Последният му роман криволичи из забележителностите на Вашингтон и следва проф. Лангдън в преследването на татуиран маниак, решен да разкрие съкровено пазена тайна на масоните.

- Какво в масоните грабна въображението ви и решихте, че те могат да са тема на новия ви роман "Изгубеният символ"?

-Удивително е, че живеем в свят, в който хората се избиват заради спора чия версия на Бог е по-точна. Масонството е световна организация, която привлича в редовете си християни, мюсюлмани, евреи, индуисти, будисти и хора, които дори не знаят как се нарича религията им. Иска от тях да се уважават като братя и казва: "Да не мислим за това кой как нарича Бог. Да го наречем

Великия архитект на вселената и да се договорим, че всички ние вярваме в едва по-висша сила." Така че за мен тази универсалност и толерантност е привлекателна и достойна за възхищение. Аз открай време се интересувам от тайните общества. Масоните имат някои интересни ритуали, за които ще научите още в първите страници на книгата.

- Доколко книгата се гради на факти и доколко на художествена измислица?

- Най-лесният начин е да приемете, че споменаваните научни факти са истински, както и всички места, където се развива действието. Сградата на Капитолия, монументът на Вашингтон, са действително съществуващи. Всички ритуали са автентични. Историята на масонството е истинска. От художествената част измислен е Питър Соломон - той няма син Закари, който да е бил затворник.

- Имахте ли опасения, че Вашингтон няма да е интересен за чужденците, така както Париж или някое от другите места в предишните ви книги?

- Не съм се замислял точно за това. Може да ви звучи малко егоцентрично, но намеренията ми бяха да напиша книга която самият аз бих искал да прочета.

За мен Вашингтон притежава целия чар на Париж и Рим. В този град могат да се видят образци на архитектурния гений. Има храмове, катедрали, подземни тунели и гробници. Самият факт, че тези места се намират в САЩ, една относително млада държава, ги прави още по-вълнуващи, защото това е силно изненадващо. Ако ви кажа, че в Рим има гробница или подземен тунел, едва ли ще се изненадате. Но във Вашингтон? Това е шокиращо. От първите отзиви на читатели от чужбина разбирам, че те също са развълнувани и силно изненадани. За тях това има почти екзотичен привкус, защото е различно от познатата европейска история.

- Има ли нещо от вас в образа на проф. Робърт Лангдън?

- Лангдън е човекът, който бих искал да бъда. Той е много по-умен от мен, води изключително интересен живот и е далеч по-смел. И все пак е запленен от неща, по които и аз съм увлечен: символи, древна история, езотерика и мистицизъм. Веднъж ми зададоха подобен въпрос и аз отговорих: "Ами Лангдън е много по-умен от мен". Жената ме прекъсна и каза: "Как е възможно това, когато всичко, изречено от него, първоначално идва от вас? Как може да е по-умен от вас?" Трябва да подчертая, че в романа, когато Лангдън гледа някоя картина и внезапно му хрумва някаква част от древно мистично познание, на мен това ми е отнело два дни проучвания и писане. Така че всъщност той е много по-начетен от мен. Все пак е много забавно да пиша за него.

- Разкажете ни за процеса на писане.

- Писането за мен е много труден процес, свързан с много пренаписване. Зад всяка страница, която сте прочели в "Изгубеният символ", стоят десет други, които съм написал и изхвърлил.

Така според мен се пише развлекателна литература. Никой не може да го направи брилянтно от първия път. Ставам в 4 ч сутринта и работя до 11 ч или до обяд. Тогава изключвам пишещата машина. Казвам си "Стига толкова" и излизам. Играя тенис, голф или правя нещо, което не е свързано с думи.

- В интернет има много спорове за качеството на писането ви.

- Ако бях продал 10 хиляди книги, този дебат нямаше да съществува. Чувал съм да казват : "Е, той не е Уилям Фокнър." Да, прави са. Не се опитвам да бъда Уилям Фокнър. Онова, което правя, го правя много задълбочено и специфично. Пиша в съвременен и прозрачен стил, който служи единствено на разказа. Много е трудно да се задълбочаваш в стила, когато усилията ти са насочени единствено към историята.

Някои хора разбират какво правя, наслаждават се на работата ми. Качват се на влака, впускат се в пътуването и си прекарват страхотно. Другите вероятно би трябвало да четат Уилям Фокнър. За мен това не представлява проблем. Това е творческият процес - няма как да угодиш на всички. Според мен добрите автори започват една книга с идеята самите те да я харесат, а след това се надяват, че и други хора ще споделят техния вкус. Това правя и аз и някои хора споделят моя вкус. Други не.

- Религиозен ли сте?

- Смятам се за духовен човек. Винаги мисля за себе си като за човек, който е в процес на развитие. Всеки ден носи нещо ново и със сигурност при писането на книги като "Шифърът на Леонардо" и "Шестото клеймо", а сега и "Изгубеният символ" се налага човек много да мисли и да се задълбава в религията, духовните учения и историята на идеите. Ако можех да сведа наученото до една-единствена идея, щях да кажа, че въпреки коренно различните на пръв поглед религии, всички вярваме в едно и също нещо.

И се удивлявам, че водим войни или имаме предразсъдъци само защото хората наричат Бог с различни имена. В края на краищата ние сме се запътили към универсалната духовност. Ще видим какво ще стане, но се надявам, че ще помъдреем достатъчно, за да осъзнаем, че всички повече или по-малко вярваме в едно и също нещо. Независимо от коя страна на планетата живеем или какъв език говорим, ние храним еднакви надежди, мечти и желания. Религията всъщност е продуктът от нашето желание да подредим хаоса на вселената. Излизаме с леко различаващи се истории, но всички те служат на една цел.

- Как електронните книги ще се отразят на издателския бизнес?

- Ако пътувам, ще взема устройството за четене на електронни книги, защото мога да кача в него куп заглавия. Мисля, че това е друг формат, друг начин, по който издателите и авторите да стигнат до читателите.

Очевидно проблемът с пиратството трябва да се реши. Не смятам обаче, че ще се случи нещо, което да разтърси целия свят.

* Интервюто е предоставено специално за "24 часа" от ИК "БАРД". Използвани са няколко въпроса на други журналисти. Авторката е сръбска журналистка, която живее в Ню Йорк.

CV

Роден на 22 юни 1964 г. в Ексътър, Ню Хампшър

Дипломира се през 1982 г. в колежа Амхърст, където е бил член на Psi Upsilon братството

През 1993 г. Браун се премества от родния си град в Ню Хампшър. Романът му "Цифрова крепост" е публикуван през 1998 година, но е с тираж едва 10 000 копия. Идва ред на "Шифърът на Леонардо" - една от най-популярните книги на всички времена. По нея е сниман филм - в ролята на проф. Лангдън е Том Ханкс

Най-новият му роман е "Изгубеният символ". У нас авторските му права държи ИК "Бард"

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=338038